РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пловдив,05 октомври 2023 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА и участието на
прокурор Калоян Димитров, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 210 по
описа за 2023 год. на Административен
съд – Пловдив и взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава
Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба,
предявена от Й.Д.Н., ЕГН **********,***, чрез адв. А.К.,***, срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска ответникът да бъде
осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 20 000 лв., за претърпени от
него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, болки и
страдания за периодите посочени в исковата молба в Затвора град Пловдив, от
които:
-
15 000 лева за периода от 01.03.2016г. до 30.02.2020г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на преустановяване на
бездействието от страна на органите на ГДИН;
-
5 000 лева за периода от 01.04.2022г. до 20.01.2023г.
/датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Според ищеца, нанесените му
неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ
(пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); липса
на вентилация; тоалетната в килията му в момента е в много лошо състояние
- с неработещи
казанчета, липса на прегради, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната
не е шумоизолирана и липсва уединение; лошо състояние на банята, в която се
къпят едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от
които тече или студена, или гореща вода; в стаите, в които е пребивавал в
посочените периоди, е имало само по един прозорец, с малък размер, който не
осигурява достатъчна светлина и свеж въздух, което създава на ищеца дихателни
проблеми; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през
зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно
дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ;
спалното му
и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за
развъждане на дървеници и бълхи в леглата; затворническата администрация не
осигурява на лиш.св. препарати за почистване; с ищеца не е водена индивидуална
и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за
въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; липсват
достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи,
в които прибират бельото и посудата си, а малкото налични мебели са изпочупени;
Ищецът твърди, че с горното са му
нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на
човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък.
Редовно призован в съдебното
заседание, ищецът се представлява от адв.К., който поддържа изцяло исковата
претенция.
Ответникът - Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва
предявените искови претенции по основание и размер. Прави възражение за изтекла
абсолютна погасителна давност за правото на обезщетение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата
претенция.
По данни от писмен отговор /л.9/ и справка за правно положение /л.63/, се установява,
че Й.Д.Н. е търпял наказание „лишаване от свобода”, с начало на изтърпяване на
наказанието 26.05.2016г. и е бил в Затвора-Пловдив до 17.01.2020г., когато е
освободен по изтърпяване. Постъпил е отново в Затвора-Пловдив на 02.08.2022г. и
е там и към 20.01.2023г. /депозиране на исковата молба/.
В писмен отговор и становища е
посочена наличната информация за спалните помещения, в които е настаняван
ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата
на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя настанени в
спалните помещения лица при 4 кв.м.
Съобразно представените
доказателства, се установява, че за периода от 26.05.2016г. до 17.01.2020г. в
Затвора-Пловдив няма запазени данни при какви условия е бил настанен Н. и с
колко други лиш.св. е бил настанен. В становище /л.49-52/ се посочва, че за
посочения период, считано от 10.06.2016г., Н. трайно е настанен в Медицински
стационар при Затвора-Пловдив, поради по-подходящите за него условия там.
Посочва се още, че изтърпяването на наказанието на ищеца е прекъсвано
многократно с постановления на Окръжна прокуратура-Пловдив, подробно описани в
становището. На 07.12.2017г., след като режимът му на изтърпяване на наказание
е заменен от строг на общ, Н. е преведен в ЗООТ „Хеброс“.
В становище /л.59-60/ се посочва, че
по време на престоя на Н. в ЗООТ „Хеброс“ от 07.12.2017г. до 17.01.2020г.,
същият не е назначаван на работа, тъй като е инвалидизиран 100% с решение на
ТЕЛК. Липсва информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът и за
броя настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м. На територията на ЗООТ
„Хеброс“, лиш.св. имат достъп да баня три пъти седмично по предварително
утвърден график. В банята има шест душа. Лишените от свобода могат да държат
при себе си до два комплекта спално бельо, осигурява им се ежемесечно,
индивидуално прах за пране и сапун. Смяната на спалното бельо е ангажимент на
лиш.св.
По отношение на втория исков период
от 02.08.2022г. до 20.01.2023г. /депозиране на исковата молба/ е посочено, че
при постъпването си Н. е бил във влошено здравословно състояние, поради което е
настанен незабавно в Медицински стационар, където пребивава и към момента.
Не са
посочени данни при какви условия е бил настанен ищецът и с колко други лиш.св.
е бил настанен. Спрямо Н. не е водена корекционна работа, поради факта че не е
лице с влязла в сила присъда, с него са водени индивидуални беседи по актуални
за него проблеми. Н. не е изявявал желание за участие в групови мероприятия.
В представените от ответника и
неоспорени становища, по отношение на периода на пребиваване на ищеца в
Медицински стационар при Затвор Пловдив се посочва, че в стационара са
извършвани текущи ремонти и своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват
се течове, сменят се осветителни тела и др. В стационара има самостоятелна
баня, която се използва от лиш. св. ежедневно. При
постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и
завивки, а при желание от страна на
лишените от свобода домакинът осигурява колокото комплекта са му
необходими, или да получат такива от близките си. Изпирането на личното и
постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от
свобода. Когато дрехите се перат в пералнята се сушат в сушилна машина, а
когато се перат от лиш.св се сушат на пригодени простори н общото помещение на
поста или на карето. В стационара има течаща вода и санитарен възел, до които
лиш.св. имат неограничен достъп. Лишените от свобода имат постоянен достъп до
топла вода. Санитарните възли са отделени от спалното помещение. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. В
становището се посочва още, че ГД „ИН” има сключен централен договор за ДДД
обработки на всички помещения в затворите. Дезинсекцията и дератизацията се
извършва по утвърден график. На лиш.св. се полагат перилни и миещи препарати,
като им се дават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране месечно.
По делото са приложени Таблица №6 за
перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за
лишаване от свобода з един месец и протоколи за извършени ДДД обработки.
Административен съд – гр. Пловдив, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
исковата молба, прие за установено следното:
Административен
съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:
Исковата претенция е процесуално
ДОПУСТИМА, а по същество неоснователна.
Според чл. 205 от АПК, искът за
обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3
от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към
министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Каза се, главната искова претенция е
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на
наложено наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на
условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на
техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна
по своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от
наличните по делото доказателства се установява, че Й.Н. *** на 26.05.2016г. и е бил там до 17.01.2020г.,
когато е освободен по изтърпяване. Постъпил е отново в Затвора-Пловдив на
02.08.2022г. и е там към 20.01.2023г. /депозиране на исковата молба/.
С оглед представените от ответника и
неоспорени доказателства съдът констатира, че ищецът е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в периода от 26.05.2016г. до 17.01.2020г. и от
02.08.2022г. до 20.01.2023г. /депозиране на исковата молба/ в Затвор-Пловдив,
поради което исковата претенция по отношение периодите от 01.03.2016г. до 25.05.2016г.,
когато ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив, от 07.12.2017г. до
17.01.2020г., когато Н. е пребивавал в ЗООТ „Хеброс“, от 18.01.2020г. до
30.02.2020г., когато ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив и от 01.04.2022г.
до 01.08.2022г., когато ищецът не е пребивавал в Затвора Пловдив, следва
да бъде отхвърлена без да се обсъждат наведените твърдения за извършени
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, доколкото
не се установява в така посочения период, лицето да е било на територията на
Затвора-Пловдив.
При това положение и с оглед
изричното посочените в исковата молба периоди, възведените в обстоятелствената
ѝ част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от Н., ще следва да бъдат
разглеждани, за Затвора гр.Пловдив от 26.05.2016г. до 06.12.2017г. и от
02.08.2022г. до 20.01.2023г. /депозиране на исковата молба/.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
С поред чл.
43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е
установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува
легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по
общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните
вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази
жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и
да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
За периодите, в който се установи,
че лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив и които
периоди са предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно от
26.05.2016г. до 06.12.2017г. и от 02.08.2022г. до 20.01.2023г. /депозиране на
исковата молба/ от събраните доказателства не се установява ищецът да е
пребивавал в пренаселени помещения. И в двата разглеждани искови периода, Н. е
бил настанен в Медицински стационар при Затвора гр.Пловдив поради
по-подходящите за него условия там. С оглед доказателствената тежест в процеса
и фактът, че ищецът не е представил доказателства за това с колко други л.св. е
пребивавал в Медицински стационар при Затвора гр.Пловдив за горепосочените
периоди, съдът приема, че е пребивавал в помещения, в които жизненото му
пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са
в размер на 4 кв.м.
Разполагал със санитарен възел и
постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, чрез два прозореца
с подменена дограмата.
По отношение на останалите изложени
в исковата молба обстоятелства от ищеца, съдът счита, че те са неоснователни.
Събраните по делото доказателства, касаещи представените от ищеца справки
оборват изложеното от Й.Н., че при изтърпяване на наказанието му и той не е
разполагал с постоянно течаща топла вода, липсвала е вентилация на помещенията,
лоша хигиена на помещенията /прашни и задушни/. Установи се, че вентилацията е
осигурявана посредством прозорци, които осигуряват пряк достъп на дневна
светлина и възможност за проветряване. Не се събраха доказателства сочещи, че
тези помещения са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се грижат за
почистването.
Оплакването на ищеца относно липсата
на изолация на външните стени на затвора и преживени от него неблагоприятни
усещания на студ, и непредоставянето на достатъчно дебели завивки от
администрацията на Затвора Пловдив, също са неоснователни. На първо място,
установява се от представеното от ответника становище, че в затвора отоплението
през отоплителния сезон се осъществява посредством централно- локално парно.
Следва да се има предвид, че поставянето на такава не е нормативно установено
задължение на ответника.
Недоказани са твърденията на ищеца,
че не са му били предоставени завивки и поради това е изпитвал студ, предвид
факта, че не са налице данни същият изобщо да е депозирал такива молби до
администрацията на затвора, съгласно утвърдения за това ред и съответно да му е
било отказвано, както и установената възможност всеки лишен от свобода да
разполага и ползва собствени завивки, предоставени му от негови близки.
Не е доказано и твърдението относно
липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за
ползване банята при затвора Пловдив, доколкото се установява, че Н. трайно е
бил настанен в Медицински стационар при Затвора Пловдив, поради по-добрите
условия там. Нещо повече, ответника е представил доказателства, че в стационара
има самостоятелна баня, която се използва от лиш. св. ежедневно.
Неоснователни са и оплакванията по
отношение изпирането на спалното и постелъчно бельо на Н. и хигиената в
спалните помещения. Видно от справка и становище по делото, изпирането на
личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по график и по усмотрение
на лишения от свобода. Хигиената в спалните помещения се осъществява от
настанените лиш.св. в тях, за което им се осигуряват съответните прибори, които
могат да бъдат закупени и от лафката в Затвора-Пловдив, както и да им бъдат
донасяни от близките им.
Съдът счита за неоснователни и
твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца. Това
е така, защото съгласно чл.152 ал.1 ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната
работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са
насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на
умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно
ал.2 социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от
свобода включват: 1.диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2.програми
за въздействие, за намаляване на риска от рецидив и риска от вреди;
3.образование, обучение и квалификация на лишените от свобода; 4.творчески,
културни и спортни дейности и религиозна подкрепа. Според ал.3 на същата
разпоредба с лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална
дейност и възпитателна работа.
Неоснователни са и оплакванията, че
в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради
което всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и
посудата си; липсват и достатъчно мебели , а наличните са изпочупени. Това е
така, тъй като ищецът никога не е бил настаняван в спални помещения с други
лишени от свобода, а в Медицински стационар, при по-добри битови условия.
Отговорността на държавата чл.284 от ЗИНЗС за причинени вреди е обективна. Този характер на отговорността означава,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните
им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от
тях. Следователно, при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата, е необходимо на първо място да бъде установена и доказана незаконосъобразна
административна дейност, а едва след това и настъпили вреди, като пряк и
непосредствен резултат от тази дейност. В случая първата предпоставка не е
налице и затова и съставът на отговорността не е изпълнен.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ищеца за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не му се следват. Не е основателно
и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
независимо от отхвърлянето на исковите претенции. Нормите на чл.286, ал.2 и
ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК,
съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки
пълната неоснователност на исковите претенции, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., Десети състав :
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция, предявена от Й.Д.Н.,
ЕГН **********,***, чрез адв. А.К., предявена против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, общ
размер на 20 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се
в обида, възмущение, стрес, болки и страдания за периодите посочени в исковата
молба в Затвора град Пловдив, от които: 15 000 лева за периода от 01.03.2016г.
до 30.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на
преустановяване на бездействието от страна на органите на ГДИН и 5 000 лева за
периода от 01.04.2022г. до 20.01.2023г. /датата на подаване на исковата молба/,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, като неоснователна и недоказана.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв. А.К.,*** за присъждане на разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 –
дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен
съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр. 2 ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: