№ 165
гр. С.З. 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
в присъствието на прокурора Емилия Василева Вакарелска-Тодорова (ОП-
С.З.)
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501563 по описа за 2021 година
Производството е образувано по две въззивни жалби против решение №
260586 от 28.06.2021г., постановено по гр.дело № 297/2021г. по описа на
Районен съд – С.З. с което се осъжда Прокуратурата на Р.Б. да заплати на М.
Б. Н. сумата от 800 лева за обезщетение на причинените му имуществени
вреди и сумата от 2500 лева за обезщетение на причинените му
неимуществени вреди от обвинението му в извършване на престъпление по
чл. 252, ал. 1 НК, образуваното за преследването на което наказателно
производство по досъдебно производство № 349зм154/2017 г. по описа на ОД
на МВР С.З. (преписка № 1587/2017 г. по описа на ОП С.З.), е прекратено с
влязло в сила постановление от 10.10.2019 г. на Окръжна прокуратура С.З.
поради това, че деянието не е извършено от него, ведно със законната лихва
върху тези обезщетения от 29.11.2019 г. до изплащането им, както и сумата от
292.50 лева за разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете,
като отхвърля, като неоснователни, предявените от М. Б. Н. искове за
осъждането на Прокуратурата на Р.Б. да му заплати обезщетение за
1
неимуществени вреди и законна лихва върху същото, в останалата им част,
над сумата от 2500 лева до претендираните 8 000 лева и законна лихва върху
тази отхвърлена част от 29.11.2019 г. до изплащането й, както и исковете за
законна лихва върху обезщетенията В останалата им част, с която се иска
присъждането ѝ и за периода от 01.11.2019 г. до 29.11.2019г.
Първата въззивна жалба е подадена от Районна прокуратура, гр.С.З..
Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е обсъдил
и възприел доказателствата по делото, а изложените фактически и правни
изводи са неподкрепени с доказателства по делото. Намира, че при
постановяване на решението си, съдът не е отчел факта, че ищецът М.Н. с
поведението си е допринесъл за търпените от него неимуществени вреди.
Освен това счита, че от свидетелските показания не може да се направи
категоричен извод за причинените неимуществени вреди на ищеца за
периода, през който той е имал качеството на обвиняемо лице по горното
наказателно производство. Излага подробни съображения. Моли съда да
измени първоинстанционното решение, с което е осъдена Прокуратурата на
Р.Б. да заплати на М. Б. Н. сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, както и сумата от 800 лева
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, като бъдат
намалени присъдените суми, ведно със законната лихва върху това
обезщетение считано от 29.11.2019г. до изплащането му.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Б. Н., чрез адв.С.Р. от АК С.З.
против Решение №260586 от 28.06.2021г. постановено по гр.д.№297/2021г. по
описа на Районен съд С.З. в която сочат, че при постановяване на решението
си първоинстанционният съд неправилно е извършил преценка на събрания
доказателствен материал и неправилно е отчел всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа
на справедливостта въведен с нормата на чл.52 от ЗЗД. Излага подробни
съображения. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и бъде
постановено ново, с което бъде осъдена Прокуратурата на Р.Б. да заплати на
жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размера, претендиран
с исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
2
производство – 29.11.2019г. до окончателното му изплащане. Претендира
направените разноски и пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от М. Б. Н. от
гр.С.З. чрез адв.С.Р. от АК С.З. в който сочи, че въззивната жалба, подадена
от Районна прокуратура гр. С.З. е допустима, но по същество е
неоснователна, поради което моли тя да бъде отхвърлена. Излага подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Счита, че има безспорни
доказателства в подкрепа на тезата, че с нито едно от действията си М.Н. не е
допринесъл за настъпилите вреди. Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди решението
в обжалваната му част. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът М. Б. Н. твърди в исковата си молба, че на 13.06.2017 г., от
12.50 часа до 13.40 часа, в жилището му в гр. С.З. ул. *********, при
условията на неотложност, били извършени обиск и изземване по ДП №
349зм154/2017 г. на ОД на МВР, а от 13.50 часа до 14.20 часа било извършено
претърсване и изземване в апартамента му на посочения адрес, като били
иззети с протокол документи и 2 бр. компютърни конфигурации. На
14.06.2017 г. бил привлечен в качеството на обвиняем по същото досъдебно
производство, за това, че в периода от януари 2014 г. до юли 2017 г., в гр. С.З.
в условията на продължавано престъпление, без съответно разрешение,
извършвал по занятие банкови сделки - предоставяне на парични заеми срещу
лихва - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Непосредствено след привличането му бил извършен и разпит на обвиняем.
След приключването му била извършена полицейската му регистрация. С
постановление на наблюдаващият прокурор от 14.06.2017 г. бил задържан за
срок от 72 часа за довеждането му пред съд, като задържането започнало в
13.23 часа на 14.06.2017 г., а на 16.06.2017 г. същият прокурор отказал да
3
изготви искане по чл. 64, ал. 1 НПК и му взел МН „Гаранция“ 5000 лева.
Постановлението било получено в следствения арест в 12.15 часа. По този
начин престоял в същия арест две денонощия. На 16.03.2018г. с
постановление на разследващ полицай му било повдигнато ново обвинение по
чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК. На 22.08.2018 г. в ОС С.З. бил внесен обвинителен акт
срещу него за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК, по който било
образувано НОХД № 403/2018 г., което с протоколно определение от
16.10.2018 г. било прекратено, а делото върнато на прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. Срещу това
определение бил подаден частен протест от ОП С.З. а с определение №
668/14.11.2018 г. по ВНЧД № 587/2018 г. ПАС то било потвърдено. С
постановление от 28.05.2019 г. на разследващ полицай било извършено ново,
трето поред негово привличане в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 252, ал. 1 НК и разпита му. На 28.05.2019г. били
предявени отново материалите по разследването на същия и защитникът му,
който поискал очни ставки с разпитани свидетели, каквито били проведени.
На 05.09.2019 г. било извършено отново предявяване на материалите от
разследването, а със заключителното постановление било изразено становище
за предаването му на съд за извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. С
постановление от 10.10.2019 г. на зам.окръжен прокурор в ОП С.З. било
прекратено наказателното производство по досъдебното производство,
поради недоказаност да е осъществил престъпния състав на чл. 252, ал. 1 НК.
С постановлението било разпоредено да му бъдели върнати иззетите
веществени доказателства, като същото било влязло в сила на 01.11.2019 г., а
веществените доказателства му били върнати на 26.11.2019 г. Фактът на
прекратяване на наказателното производство водел до приложението на чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Ищецът претърпял неимуществени вреди от воденото
срещу него наказателно производство, приключило с постановление за
прекратяването му, подробно описани в исковата му молба. В конкретния
случай справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди
от повдигнато обвинение и продължилото от 14.06.2017 г. до 10.10.2019 г.
наказателно производство се равнявало на 8000 лева със законната лихва от
влизане в сила на постановлението за прекратяване. В пряка причинна връзка
от незаконното му обвинение претърпял и имуществени вреди в размер на
заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му от 800 лева, което
4
било доказано с оригиналния договор в кориците на делото, не било
прекомерно, а съобразено с правната сложност на производството и
извършените процесуално следствени действия, а и с минимално
установените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба №
1/09.07.2004 г. Искането е да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
от 8000 лева за обезщетение на претърпени неимуществени вреди и сумата от
800 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от повдигнатото му обвинение в извършването на
престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 252, ал. 1,
пр. 1 НК по досъдебното производство, което е било прекратено, поради
недоказаност на обвинението, и законна лихва върху тези суми от 01.11.2019
г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Ответната Прокуратура на Р.Б. оспорва изцяло предявените искове,
които моли съда да отхвърли, като неоснователни, с възражения и доводи,
изложени подробно от представителят в подадения в срок отговор и в хода
на делото по същество.
По делото е безспорно установено следното:
Видно от протоколи за извършени на 13.06.2017 г. претърсвания и
изземвания в жилището на ищеца в гр. С.З. на ул. *********, и лекият му
автомобил, както и обиск и изземване от ищеца, е образувано, при условията
на чл. 212, ал. 2 НПК, срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.
252, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, досъдебно производство №
349зм154/2017 г. на ОД на МВР С.З. за което е уведомена на същата дата и
Окръжна прокуратура С.З. (т. I, л. 44-56 от д.пр.)
С докладвано на наблюдаващият зам.окръжен прокурор, по реда на чл.
219, ал. 1 НПК, постановление от 14.06.2017 г. на разследващ полицай по
същото досъдебно производство, ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем в извършването на описаното в това постановление тежко
престъпление по чл. 252, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. С
постановление от същата дата на наблюдаващият прокурор ищецът е бил и
задържан за срок от 72 часа в Следствения арест на основание чл. 64, ал. 2
НПК. След това е бил и разпитан като обвиняем в присъствието на
упълномощен от него защитник, на който е заплатил за защитата му по това
производство адвокатско възнаграждение от 800 лева, видно от представения
5
в същото производство договор за правна защита и съдействие от 14.06.2017г.
(т. I, л. 22 от д.пр.).
Представителят на Прокуратурата е направил възражение за
прекомерност на това възнаграждение. Съдът счита, същото за
неоснователно, тъй като определеното възнаграждение съответства и е в
минималния размер по чл. 12, във вр. с чл. 13, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Обн. ДВ, бр.
64/2004 г., изм. и доп.).
С постановление от 16.06.2017 г. наблюдаващият зам.окръжен прокурор
е отказал да изготви искане до ОС - С.З. за вземане на МН „Задържане под
стража“ на ищеца, на който е взел със същото постановление мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, като е определен 10-
дневен срок за внасянето (т. I, л. 30 от дос.пр.). С последващо
постановление на наблюдаващият зам.окръжен прокурор от 16.06.2017 г. е
разпоредено освобождаването на ищеца от ареста (т. I, л. 29 от дос.пр.).
С постановление от 16.03.2018 г. на разследващият полицай ищецът е
бил привлечен като обвиняем в извършването на подробно описаното в
същото престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК, след което е и разпитан в
това му качество (т. I, л. 36-38 от д.пр.). С постановление на наблюдаващият
прокурор от 27.03.2018 г. на ищецът са върнати посочените в същото
веществени доказателства, а на 19.06.2018 г. са му предявени материалите
по разследването (т. I, л. 103 и 106 от д.пр.). На 20.06.2018 г. досъдебното
производство е изпратено на прокурора с мнение на разследващият орган за
предаване на ищеца на съд, а с постановление от 30.07.2018 г. наблюдаващият
зам.окръжен прокурор е отменил взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „парична гаранция“ от 5000 лева, поради изтичане на срока по
чл. 234, ал. 8 НПК.
На 22.08.2018 г. на ищецът е било повдигнато обвинение в
извършването на посоченото престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК и с
внесен от наблюдаващият зам.окръжен прокурор обвинителен акт. За
разглеждането му е било образувано приложеното с досъдебното
производство НОХД № 403/2018 г. на СтОС, което е било прекратено с
протоколно определение от 16.10.2018 г., а делото върнато на прокурора за
отстраняване на посочените в същото съществени процесуални нарушения в
6
досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права
на обвиняемия и пострадалите. Това определение е било потвърдено с
определение № 668/14.11.2018 г. по ВНЧД № 587 по описа за 2018 г. на
Пловдивския апелативен съд, образувано по частен протест на ОП С.З. срещу
същото.
По указания на наблюдаващият зам.окръжен прокурор в постановление
от 18.03.2019 г., с постановление от 28.05.2019 г. на разследващият орган
ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършването на подробно
описаното в същото престъпление по чл. 252, ал. 1, пр. 1 НК, а след това и
разпитан в това му качество (т. VII, л. 16-19 от д.пр.).
На 28.05.2019 г., в присъствието на упълномощен от него друг
защитник, са му предявени материалите по разследването, при предявянето на
които е поискано извършването на очни ставки с двама от разпитаните
свидетели (т. VII, л. 31 от д.пр.). Наблюдаващият зам.окръжен прокурор е
уважил това искане и с постановление от 06.06.2019 г. е указал извършването
на очни ставки на ищеца с разпитаните свидетели, посочени в същото
постановление (т. VII, л. 35 от д.пр.). На 13.06.2019г. ищецът е бил призован,
а в периода от 20.06.2019 г. до 11.07.2019 г. участвал в извършените девет
очни ставки с разпитаните свидетели, посочени в съставените за същите
протоколи (т. VII, л. 44-70 и 82 от д.пр.).
На 05.09.2019 г. са му предявени в присъствието на упълномощения от
него защитник материалите по разследването, а на 10.09.2019 г. досъдебното
производство е постъпило в ОП-С.З. с мнение на разследващият орган по чл.
235 НПК за предаване на ищеца на съд (т. VII, л. 111 и 116 от д.пр.). С
влязлото в сила на 29.11.2019 г. (доколкото няма данни да е било обжалвано
по чл. 243, ал. 4 НПК, както сочи и писмото от 14.05.2021 г. на ОП -С.З. - л.
30) постановление от 10.10.2019 г., наблюдаващият зам.окръжен прокурор е
прекратил наказателното производство по досъдебното производство срещу
ищеца с мотиви за недоказаност да е осъществил престъпния състав на чл.
252, ал. 1 НК (л. 13-17 от прил. пр.пр. № 1587/2017 г. на ОП- С.З.).
За изясняване на обстоятелствата по делото пред първоинстанционният
съд са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Н.а (съпруга на ищеца), които съдът
кредитира, тъй като са непосредствени, последователни и логични, и не
7
протовиречат на останалите доказателства, се установява, че ищецът бил
ужасен от повдигнатото му обвинение в лихварство, с което не бил съгласен,
бил сринат емоционално и психически от обвинението, като мълчал и
избухвал в излияния, че това не можело да се случва, споделил за условията в
ареста, а след получаването на призовката от съда станал нервен и избухлив,
като отново започнал да не спи и се оплаквал от главоболие, както и от болки
в рамената и кръста, които му се случили и непосредствено след
освобождаването му ареста, като през цялото време на наказателното
производство изпитвал безпокойство и приемал аналгетици за потискане на
главоболието и схващането на раменете, а отказвал да се среща и с близки
поради срама от повдигнатото обвинение, които му негативни изживявания
не изчезнали веднага след прекратяване на наказателното производство (св.
Н.а).
От справките за съдимост на ищеца в досъдебното производство е
видно още, че е бил осъждан с влязла в сила на 26.11.2007 г. присъда по
НОХД № 106/2006 г. на СтОС, за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, във вр. с чл. 342, ал.1 НК, на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение е било отложено по чл. 66 НК за изпитателен срок от 3
години, а на 23.11.2012 г. е бил реабилитиран по право по чл. 86, ал. 1, т. 1
НК. Други релевантни доказателства не са представени по делото.
При тези установени по делото обстоятелства, въззивният съд намира,
че предявените искове са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.2 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето, какъвто е и случая. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ищецът е
бил обвинен в извършването на горепосоченото престъпление против
паричната и кредитната система, образуваното за преследването, на което
наказателно производство е било прекратено с влязлото в сила прокурорско
8
постановление, поради недоказаност по несъмнен начин ищецът да е
осъществил състава на това престъпление, което според т. 7 от
задължителното за съдилищата ТР 3-2005-ОСГК на ВКС представлява
именно посоченото сега в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ (преди в чл. 2, т. 2
ЗОДОВ) - прекратяване на наказателното производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето (т. 7 ТР 3-2005- ОСГК). В пряка причинна
връзка от това му обвинение, същият е претърпял горепосочените
имуществени вреди от 800 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за защитата му в това производство. От показанията на
свидетелката Н.а е установено, че ищецът е бил и ужасен от повдигнатото му
обвинение в лихварство, с което не бил съгласен, бил сринат емоционално и
психически, поради което мълчал и избухвал в излияния за невъзможност на
случващото се, споделял и за условията в ареста, а след получаване на
призовката от съда станал нервен и избухлив, и отново започнал да не спи и
се оплаквал от главоболие, болки в рамената и кръста, които му се случили и
непосредствено след освобождаването му от ареста, като през цялото
наказателно производство изпитвал безпокойство и приемал аналгетици за
потискане на главоболието и схващането на раменете, а отказвал да се среща
и с близки поради срама от повдигнатото обвинение, които му негативни
психически изживявания не са изчезнали веднага след прекратяване на
наказателното производство. Тези неблагоприятни последици, са пряка и
непосредствена последица от недоказаното му обвинение. С оглед на това
въззивният съд приема, че от влизането в сила на 29.11.2019 г. на
прекратяващото наказателното производство прокурорско постановление, е
възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези претърпени от
ищеца от недоказано обвинение, имуществени и неимуществени вреди.
Пасивно легитимирана да отговаря за обезвредата им е именно ответната
Прокуратура на РБ, защото органите имат функцията да повдигат и
поддържат в наказателното производство обвинението за престъпления от
общ характер, а в случая именно наблюдаващ зам.окръжен прокурор е имал
водеща и контролираща функция в досъдебното производство, в което с
посочените постановления, а след това и с изготвен и внесен в съда
обвинителен акт, е било повдигнато и поддържано обвинение на ищеца в
извършването на посоченото престъпление, наказателното производство за
което е било след това прекратено, поради недоказаност на същото
9
обвинение. Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че предявените
искове са основателни и доказани. Налице са предпоставките на чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 2, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ.
По отношение на размера на предявения иск за обезвреда на
причинените му имуществени вреди, съдът намира същия за доказан до
претендирания от ищеца размер от 800 лева, до който по делото е установено
от договора за правна защита и съдействие в досъдебното производство, че
ищецът е платил адвокатско възнаграждение за защитата си в същото
производство. Въззивният съд счита за неоснователно възражението за
прекомерност на същото както бе посочено по-горе. Безспорно това
възнаграждение представлява имуществена вреда - загуба за ищеца, пасивно
легитимирана да отговаря за обезщетяването, на която е ответната
Прокуратура на РБ. С оглед на това правилно и законосъобразно РС-С.З. е
уважил до размера от 800 лева, предявеният от ищеца главен иск за обезвреда
на тези претърпени от него имуществени вреди от недоказаното му
обвинение. Същото правилно е присъдено ведно със законната лихва върху
същото от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 29.11.2019 г. до изплащането му.
По отношение размера на дължимото му се обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконното му обвинение, съдът
съобрази, че същото се определя с оглед общественият критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид всички особености на
конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и Р № 832-2010-
IV г.о. на ВКС). По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ,
задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС е установила, че
други такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за
предишните му осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта
на престъплението, за което му е повдигнато обвинението,
продължителността на наказателното производство, наложените мерки на
процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния му живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до
разстройство на здравето му, а ако увреждането му е трайно, каква е
медицинската прогноза за развитието на заболяването му. Във всички случаи
на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение
10
за причинени неимуществени вреди, са и стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид.
В тази насока съдът взе предвид, че за периода от 14.06.2017 г. до
16.03.2018 г., престъплението по чл. 252, ал. 2 НК, в извършването на което е
бил обвинен ищецът, е тежко умишлено престъпление от общ характер, тъй
като за него законът предвижда наказание „лишаване от свобода" от пет до
десет години и глоба от пет до десет хиляди лева (чл. 93, т. 7 НК). За същото
съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на
дееца (чл. 252, ал. 2 НК). Само по себе си обвинението в извършването на
такова тежко престъпление, е свързано обичайно със значителен стрес и
негативни изживявания, които поради това пострадалият не е длъжен да
доказва, защото наличието им се презюмира от повдигането на самото
обвинение и през целия период на висящност на наказателното производство
(така и Р 150-2016-111 г.о., Р 165-2015-111 г.о., Р 480-2013- IV г.о.). След това
за периода от 16.03.2018 г. до влизане в сила на 29.11.2019 г. на
постановлението за прекратяване на наказателното производство,
престъплението по чл. 252, ал. 1 НК, в извършването на което ищецът е бил
обвинен, е умишлено от общ характер, но не е тежко, защото за него законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до пет години и
конфискация до половината от имуществото на дееца (чл. 93, т. 7 НК). Само
по себе си обаче и обвинението в извършването на такова престъпление е
свързано обичайно със значителен стрес и негативни изживявания, които
поради това пострадалият също не е длъжен да доказва, защото наличието им
се презюмира от повдигането и на такова обвинение и през целия период на
висящност на наказателното производство (така и Р 150-2016- 111 г.о., Р 165-
2015-111 г.о., Р 480-2013-IV г.о.).
В случая по делото е установено от показанията на свидетелката Н.а, че
в резултат на тези обвинения ищецът е изпитал горепосочените неприятни
психически изживявания, които не са отшумели веднага след прекратяването
на образуваното за преследването им наказателно производство. Тук съдът
отчита и ноторно известното обстоятелство, че самият факт, че срещу
11
определено лице е повдигнато обвинение в извършването на определено
престъпление, води до накърняване на доброто му име, достойнство и
репутация в обществото. Трябва обаче в случая да бъде съобразено и
обстоятелството, че ищецът е бил вече осъждан (независимо, че след това е
бил реабилитиран по право), което също е повлияло на доброто му име, чест и
достойноство, поради което обезщетението в случая за накърняване на тези
неимуществени блага от недоказаното му обвинение, трябва да бъде
намалено (Р 165-2015-111 г.о.). Следва да се отчете тук и обстоятелството, че
наказателното му преследване, респективно периода от повдигане на това му
обвинение на
14.06.2017 г. до влизане в сила на 29.11.2019 г. на прекратителното
прокурорско постановление, от 2 години и 5 месеца, не е неразумно дълъг.
Следва да се вземе предвид обаче и обстоятелството, че срещу него е бил
внесен и обвинителен акт и образувано за разглеждането му горепосоченото
НОХД № 403/2018 г. на СтОС. Следва да се отчете и обстоятелството, че е
бил и задържан в ареста за 48 часа по чл. 64, ал. 2 НПК, както и че му е била
взета след това мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5000
лева, но и обстоятелството, че с такава той е бил за срок, по-дълъг от
предвиденият в чл. 234, ал. 8 НПК. Следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че вредните последици от негативното влияние на
повдигнатото му обвинение, не са били разпространявани в цялата страна
чрез средствата за масово осведомяване, а са станали достояние само на
близките му (Р 936-2008-I г.о.). Следва да се отчете тук и обстоятелството, че
самият факт на осъждането на ответника да му плати обезщетение, съдържа в
себе си признание за недоказаността на обвинението му, от което са му
причинени посочените неимуществени вреди, което само по себе си е вид
морално негово обезщетяване, наред с паричното такова (Р 163-2016-IV г.о.).
Предвид всичко гореизложено въззивният съд намира, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
недоказаността на обвинението му, с обща продължителност на прекратеното
поради това наказателно производство за преследването му от две години и
пет месеца, с 48-часовото му задържане по чл. 64, ал. 2 НПК, при взета му
след това мярка за неотклонение „парична гаранция“, макар и търпяна над
срока по чл. 234, ал. 8 НПК, без данни за сериозно повлияване върху
12
здравословното му състояние, с оглед неговата личност, наличието на едно
предишно осъждане, за което е реабилитиран след това по право, стандарта на
живот, обществено- икономическите условия в страната и възрастта му,
включително и съдебната практика по аналогични случаи, е сумата от 2500
лева. Въпреки неоснователните доводи за противното на представителя на
ответника, по делото няма никакви данни ищецът да е допринесъл за
увреждането си, поради което това му обезщетение не следва да бъде
намалявано (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ). До тази сума поради това следва да бъде
уважен, като основателен и предявеният от него главен иск за плащането му,
за обезщетяване на тези причинени му неимуществени вреди, ведно с
акцесорния му иск за присъждане и на законна лихва върху това обезщетение
от влизане в сила на 29.11.2019 г. на прокурорския горепосочен акт за
прекратяване на наказателното производство, до изплащането . В останалата
му част, над тази сума до претендираната с този иск по-голяма от 8000 лева,
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, ведно с акцесорния иск
за присъждане и на законна лихва върху тази отхвърлена част от него от
29.11.2019 г. до изплащането , както и за посочения от ищеца период от
01.11.2019 г. до 29.11.2019 г. В тази му отхвърлена част, претендираното с
този му главен иск обезщетение, надхвърля общественият критерий за
справедливост, обусловен от установените по делото горепосочени
обстоятелства, от значение в тази насока.
Предвид гореизложените съображения, настоящата инстанция намира,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на
събраните по делото доказателства.
Възраженията, изложени от ищеца във въззивната му жалба, както и
възраженията, направени от представителя на ответника пред настоящата
инстанция, въззивният съд намира за неоснователни.
С оглед изхода на делото – неоснователност на двете въззивни жалби не
следва да се присъждат разноски пред въззивната инстанция на никоя от
страните по делото.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260586 от 28.06.2021г., постановено по
гр.дело № 297/2021г. по описа на Районен съд – С.З.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14