Р Е Ш Е Н И Е
№ 168 10.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд,
V-ти наказателен състав
на тридесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година
в публично заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
При секретаря Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдията Стефанова НАХД № 5909 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Т.В.А., с ЕГН
**********,***, против наказателно постановление №19-0769-005603 от 12.11.2019г,
издадено то началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с
което за нарушение на чл.26 ал.1 и чл.37 ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.185 и
чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предложение четвърто от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени наказания глоби съответно от 20 и 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление
като се твърди, че е незаконосъобразно, но не се посочва в какво се състои тази
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган началник–група към ОДМВР -
Бургас сектор „Пътна полиция“-Бургас, надлежно призован не се представлява. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане
за оставяне на жалбата без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния
7- мо дневен срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Същата изхожда от
легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и е предявена пред материално и
териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизитни и производството
пред РС-Бургас е редовно образувано.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по
следните съображения:
На 21.10.2019
година, около 10,54 часа, по ул.“Г. Г.“, в гр.Б. в посока бул.“Д.„ свидетелката
А.Н.К. управлявала моторно превозно средство с рег. № ..., излизайки от
общинския паркинг зад ІІІ-та поликлиника (ДКЦ ІІ). Навлязла в дясната пътна
лента на двулентовото пътно платно. Пред себе си видяла МПС, което било на аварийни
светлини. Свидетелят К. възприела тази кола като да е спряла. В момента, в
който водачката К. предприела маневра заобикаляне, автомобилът пред нея рязко
направил маневра наляво и изблъскал лекия автомобил управляван от К., който се
ударил последователно в бордюра и в стената на поликлиниката. Свидетелката К. и
жалбоподателят влезли в спор и тъй като жалбоподателят твърдял, че е извършил
законосъобразна маневра се стигнало до повикване на представители на сектор КАТ.
На местопроизшествието пристигнали свидетелите Д. и И. и двамата в мл.автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“–Бургас.
Провели беседи с двамата участници в ПТП. Жалбоподателят не се считал за
виновен. Актосъставителят Д. обяснил на жалбоподателя какво е следвало да бъде правилното
му поведение при включени аварийни светлини. За конкретните нарушения а именно,
че при предприемане на маневра не подал своевременно сигнал със светлинните показатели
или с ръка и за това, че не пропуснал превозно средство движещото се по пътя,
който напуска за навлизане в крайпътна територия, при което става причина за
ПТП свидетелят Д. в присъствието на жалбоподателя и свидетелите И. и К. съставил
акт за установяване на административно нарушение серия АА и бланков №308476
(лист 7 от делото). В него двете нарушения са с правна квалификация по чл.26 и
чл.37 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта без възражения и получили
екземпляр от него.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не направил писмени възражения.
Като взел предвид акта, останалите писмени доказателства,
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление
№19-0769-005603 на 12.11.2019 г. (лист 6 от делото). В него при пълна идентичност
с фактическата обстановка както и с правните
квалификации на деянията в акта, на жалбоподателя на основание чл.185 и
чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 предложение четвърто от ЗДвП са му наложени две наказания
глоби в размер съответно от по 20 и 200 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни
доказателства–показанията на свидетелите К., Д. и И., както и писмените
доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
На база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящият
състав счита, че по несъмнен начин се доказа извършеното от жалбоподателя
нарушение на чл.26 от ЗДвП, съгласно текста на който преди да завие или
предприеме каквато и да е маневра, свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен
да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, който се подава със
светлинен пътепоказател на превозното средство. Вместо да подаде ясен сигнал,
че ще предприеме маневра вляво, жалбоподателят през цялото време е бил на
аварийни светлини и без да се съобрази с другите участници в движението допуска
да предизвика ПТП. По несъмнен начин се доказа и извършеното от жалбоподателя
нарушение на правилото на чл.37 ал.2 от ЗДвП, съгласно което водачът на
нерелсово пътно превозно средство завиващо наляво или надясно за навлизане в
крайпътна територия (като двор, гараж, предприятие, паркинг, бензиностанция и
др.) е длъжен да пропусне ППС и пешеходците движещи се по пътя, който той напуска.
И двете деяния са извършени от жалбоподателя при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК.
За посочените по-горе деяния на основание чл.185 и чл.179
ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя правилно и законосъобразно са
наложени наказания глоби в размери точно фиксирани в закона от по 20 и 200
лева.
С
оглед гореизложените изводи, съдът намира, че в конкретния случай отговорността
на жалбоподателя е била законосъобразно ангажирана, поради което и издаденото
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед депозираната молба от свидетеля
Д. за извършени пътни разходи съдът счита, че с оглед потвърждаването на НП и
на основание чл.189 ал.3 НПК вр.чл.84 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се
възложат да заплати разноските направени от свидетеля Д. за явяването му в
открито съдебно заседание, които са в размер на 11,18 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо
от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №19-0769-005603 от 12.11.2019г, издадено
то началник – група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –Бургас с което на
Т.В.А. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.26 ал.1 и чл.37 ал.2 от ЗДвП, и
на основание чл.185 и чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 предложение четвърто от ЗДвП са
наложени наказания глоби съответно от 20 и 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 НПК вр. чл.84 от ЗАНН
жалбоподателя Т.В.А. с ЕГН ********** *** да заплати направените в хода на
съдебното производство съдебни разноски за пътни разходи на свидетеля Л.В.Д. с
ЕГН ********** размер от 11,18 (единадесет лева и 18 стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените
по делото адреси.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.