Р
Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2018г. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен
съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и осми ноември
година 2017
в публичното заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Г.
Съдебни заседатели:
1……………………
2……………………
секретар РОСИЦА Д.
прокурор …………
като разгледа докладваното от
съдията Г.
гр.дело № 2974 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искове с правно основание
чл.47, вр.чл.48,ал.1 вр.чл.45 ЗЗД от непълнолетното дете В.Р.Д., действащо със съгласието на своите родители Р.В.Д.
и М.Ж.Д. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди против И.С.К. и Г.И.Г. – родители на Християн Г.Г.-малолетен към момента
на причиняване на увреждането – 02.12.2016г./понастоящем непълнолетен/,
състоящо се в нанасяне на силен удар с юмрук в дясната скула на В.Р.Д., което
му причинило счупване на дясното орбитално дъно и прищипване на очен нерв –
довело до увреждания, за лечението на които се е наложила оперативна намеса,
множество разходи, болки и страдания, дискомфорт от
двойно виждане и деформация, налагаща прикриването й с очила. Претендират от
родителите му имуществено овъзмездяване на
причинените вреди – сума в размер на 1965лева за причинените имуществени вреди
и сума в размер на 5000лева, представляваща частично овъзмездяване
на причинените на непълнолетния ищец вреди в общ размер на 24900лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на причиняване на увреждането - 02.12.2016г.
до окончателното заплащане на сумата от страна на ответниците
– солидарно и от двамата. Претендират и присъждане на направените по делото
разноски.
Делото е образувано по
искова молба от ищеца В.Р.Д., който твърди, че на 02.12.2016г. около 19:30ч. че
той, който е на 14г. заедно с двама негови приятели Джулиан и Денис се
разхождали в района на ІІ-РО ОУ Стара Загора. Преминавайки покрай източната
ограда на училището бил извикан от момче, на име Християн Г.Г. ***-Християн
стоял на пейка в близост до оградата с други момчета. Християн станал и отишъл
до В..Попитал го „Ти защо си обиждал моята приятелка", непосредствено след
което му нанесъл силен удар с левия си юмрук в областта на дясната скула.След
като го ударил Християн си тръгнал.По време на инцидента В. не е успял да каже
нищо.Свидетели на случилото се стават двамата приятели на В., с които същия се
е разхождал. В следствие на удара В. получил счупване на дясното орбитално дъно
с прищипване на очен нерв.Същата вечер В. заедно със своите родители посетил
спешното отделение на болница „Тракия".След преглед бил настанен в
болницата. На 05.12.2016г. била извършена операция на пода на очницата и било
установено: многофрагментно счупване пода на очницата с притискане и вклиняване
на долния прав очен мускул.Направено е освобождаване на долния прав очен мускул
и цялото орбитално судържимо и с хрущял от трагус е направена реконструкция на
пода.Въпреки оперативната намеса на лекарите в болница „Тракия"
състоянието на В.Р. продължаваше да се влошава, а зрението на дясното око да
отслабва.Наложило се втора операция в МБАЛ „Токуда" гр. София на
26.01.2017г.Дори и след втората операция и към настоящия момент Д. продължавал
да вижда двойно, като лекарите не давали гаранции ,че зрението някога ще се
оправи. От заключението на СМУ на живо лице №104-111/2016 г. било видно, че се
касаело за счупване на орбиталното дъно с разместване на фрагменти. Двойно
виждане. Острота на зрението УСЮ-0.6 н.к. Това било причинило и представлява
трайно отслабване на зрението. Във връзка със случая в Първо РУ"П"
Стара Загора била образувана преписка №195900- 19046/2016г. и пр.пр.№76/2017г.
по описа РП-Стара Загора. Безспорно установено по преписката било ,че
извършител на побоя над В.Р. и причинител на телесната повреда било малолетното
лице Християн Г.Г. ЕГН**********. С постановление на наблюдаващия прокурор
Жанета Недкова от 09.01.2017г. било отказано да бъде образувано досъдебно
производство на осн. чл.32,ал.2 от НК и чл.199 от НПК, както и на осн. чл.213
от НПК, поради малолетност на извършителя. Преписката била изпратена на Община
Стара Загора на МКБППМН за налагане на извършителя на възпитателни мерки по
ЗБППМН. Образувано било възпитателно дело №8-10/19.01.2017г. по входящ дневник
на МКБППМН към Община Стара Загора. С решение №10 от 15.02.2017г. на МКБППМН на
Християн Г.Г. за нанесената от него средна телесна повреда на В.Д. са наложени
възпитателни мерки по чл.13,ал.1 т.1 ,т.З и т.5 от ЗБППМН за срок от една
година. Във връзка с получените вследствие на удара увреждания В.Р.Д. претърпял
редица операции, които наложило извършването на разходи, изразяващи се в: -на
04.12.2016г. -разход в размер на 50 лв. заплатен за анестезиолог в център
„Трета поликлиника"ЕООД гр. Стара Загора; -на 06.12.2016г -разход в размер
на 40лв. заплатен за изготвяне на СМУ и преглед; -на 07.12.2016г,- разход в
размер на 200 лв. заплатен за следоперативно обслужване в МБАЛ „Тракия"
ЕООД гр. Стара Загора; -на 14.12.2016г. -разход в размер на 45лв. заплатен за
преглед с избор на лекар в „ДКЦ Токуда"ЕАД- гр. София; на 14.12.2016г.
-разход в размер на 180 лв. заплатен за компютърна томография на нервна система
и мозък в „ДКЦ Токуда"ЕАД- гр. София; -на 17.01.2017г. разход в размер на
280 лв. заплатен за изследване на 1-ва облас в СМДЛОД „Медискан"ЕООД гр.
София; на 23.01.2017г. -разход в размер на 30лв. заплатен за вторичен клиниен
преглед в „ДКЦ Токуда"ЕАД- гр. София; на 23.01.2017г. - разход в размер на
30 лв. заплатен за вторичен клиничен преглед в „ДКЦ Токуда"ЕАД- гр.София;
-на 26.01.2017г. -разход в размер на 900лв. заплатен за оперативно лечение в
„МБАЛ Токуда"ЕАД- гр. София; на 26.01.2017г. -разход в размер на 180 лв.
заплатен за престой на придружител в „МБАЛ Токуда"ЕАД- гр. София; -на
02.02.2017г. -разход в размер на 30 лв. заплатен за вторичен клиничен преглед в
„ДКЦ Токуда"ЕАД- гр. София; -на 23.02.2017г. -разход в размер на 30 лв.
заплатен за вторичен клиничен преглед в „ДКЦ Токуда"ЕАД- гр. София или
общо всичко в размер на 1965лв./хиляда деветстотин шестдесет и пет лева/
Отделно от горното Д. изпитвал и продължавал да изпитва силни болки и страдания
от травмата, дискомфорт от двойното виждане,както и деформация в областта на
очното дъно налагаща непрекъснато прикриване с очила. Уврежданията получени от Д.
са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от нанесеният му удар от
страна на Християн Г..Ето защо считаме че въобразявайки и с принципа залегнал в
чл.52 от ЗЗД, справедливо обезщетение за понесените неимуществени вреди би бил
в размер на 24 900 лв. Към момента на извършване на деянието Християн Г. бил
малолетен. Същия не бил могъл да разбира свойството и значението на действията
си. Малолетните били неспособни да разбират и да ръководят своите постъпки. По
силата на закона неспособните не отговарят за причинените от тях вреди. За
вредите, причинени от тях, отговарят лицата, които са задължени да ги
надзирават-чл.47, ал.2 ЗЗД. Отговорността на лицата, които имат задължението да
упражняват надзор над неспособни, включително и малолетни, е лична. Те
отговарят за вредите, произлезли от поведението на малолетните, не като
родители, осиновители или настойници, а защото са родители, осиновители или
настойници и в това си качество имат задължение по закон или по разпореждане на
надлежен орган да упражняват надзор.В конкретния случай И.С.К. и Г.И.Г. са
родители на Християн Г. и като такива е следвало да упражняват надзор над него
и да не допускат подобни прояви от негова страна.Същите следва да отговарят
солидарно за неговите действия. По изложените съображения молят да бъдат
призовани на съд и след като се убеди в основателността на искането им да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдена И.С.К., ЕГН**********,***
и Г.И.Г., ЕГН *********б, с постоянен адрес ***
СОЛИДАРНО да заплатят на В.Р.Д. ЕГН**********,***,
действащ със съгласието на законните си представители и родители Р.В.Д.,
ЕГН********** - баща и М.Ж.Д. ЕГН **********-майкаЧРЕЗ
адв.П.Х.К.
***, офис 2 следните суми: сумата в размер на 1965лв./хиляда деветстотин
шестдесет и пет лева/ представляващи нанесени на В.Р.Д. имуществени вреди
/подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба/,вследствие на
нанесената му телесна повреда от Християн Г. ***, изразяваща се в счупване на
орбиталното дъно с разместване на фрагменти и двойно виждане, в едно със
законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на сумата. сумата в размер на 5000лева/пет хиляди лева/, част от целия иск за неимущестени
вреди в размер на 24 900 лв.
/ представляващи нанесени на В.Р.Д. неимуществени вреди,вследствие на
нанесената му телесна повреда от Християн Г. *** ,изразяваща се в болки и
страдания и двойно виждане в едно със законната лихва считано от датата на
причиняване на увреждането ,а именно 02.12.2016г. до окончателно изплащане на
сумата.Моля да ми присъдите направените съдебни и деловодни разноски по делото.
На основание чл.131 от ГПК ответникът Г.И.Г. представя писмен отговор в
който заявяват, че предявеният иск се явявал допустим, но по същество бил
неоснователен и недоказан, както по основание така и по размер, като
съображенията му за това били следните: Подадената искова молба била за
изплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 1965лева и
неимуществени вреди в размер на 5000лева, съставляващи част от целия иск от
24900лева. Според ищеца нанесените му вреди от деяние осъществено от
малолетното дете Християн Г.Г., исковата претенция била насочена против
неговите родители на основание чл.47, вр. чл.45 от ЗЗД. Претендира се същите да
бъдат осъдени да заплатят обезщетение за претърпни имуществени и неимуществени
вреди - солидарно. Следва да се отбележи, че въпреки, че в чл.47, ал.2 ЗЗД, да
се говори за отговорност за вредите, причинени от неспособния, всъщност
упражняващият надзор над неспособния отговаря само доколкото вредоносният
резултат е в причинна връзка с виновното поведение на упражняващия надзора,
изразено в неположени грижи за предотвратяване на вредоносния
резултат./Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962г., ОСГК на ВС, докладчик Ради
С./.В конкретния случай в настоящото производство, следвало да се установи
наличието на всички изискуеми предпоставки за изпълнение на хипотезата на чл.45
от ЗЗД, а именно вина, противоправно деяние, причинени вреди и техния размер,
както и наличието на пряка причинно - следствена връзка, между деянието и
претърпените вреди. Следвало да се отбележи, че било налице една оборима
презумция по смисъла на закона и релевантната съдебна практика, относно
отговорността на родителите за обезщетявате на нанесените вреди от техни
неотговорни деца и евентуалната отговорност следва да се търси по чл. 48, ал. 1
от ЗЗД -" Когато едно малолетно дете, причини вреди на трето лице,
съществува легалната презумпция за грешка на родителя, при когото е то. Решение
№ 1420 от 1962г. по гр.д.№ 971/62г., IV г.о.; Отговорността по чл.47, ал.2 ЗЗД
се отличава от отговорността за непозволено увреждане на родителите,
осиновителите и настойниците по това, че последната е презумтивна и се основава
на неположените от тези лица грижи за възпитанието и контрола над децата, без
да се търси конкретна вина за настъпването на конкретното увреждане от тях.
Решение № 577 от 18.Х.
В
съдебно заседание съдът е допуснал увеличение в размера на претенцията за
неимуществени вреди – от 5000 лева на 17000лева – предявена като частична от
претенцията от общо 24900лева – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди.
В съдебно заседание ищците В.Р.Д. – действащ със съгласието на
своите родители М.Ж.Д. и Р.В.Д., не се явява, Р.В.Д. действащ като баща на
непълнолетния В.Р.Д. – не се явява и ищцата М.Ж.Д. – действаща като майка на В.Р.Д.
– се явява лично, като за всички ищци се явява адв.К.,
който в съдебно заседание поддържа изложената в исковата молба и моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят 1965лева за
имуществени вреди и 17000лева за неимуществени вреди – претенция, предявена
като част от общо търсените 24900лева обезщетение за причинени неимуществени
вреди. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Представя подробна
писмена защита.
В
съдебно заседание ответникът И.С.К. – майка на малолетното към момента на
инцидента дете Християн Г.Г., се явява лично,заедно с пълномощника си адв.К., като оспорва претенцията по размер, като молят да
бъде отхвърлен иска като частично неоснователен и моли за присъждане на
разноски.
В
съдебно заседание ответникът Г.И.Г. – баща на малолетното към момента на
инцидента дете Християн Г.Г. се явява лично, а в съдебно заседание по същество
– не се явява, като вместо него се явява пълномощника му адв.А.,
който оспорва изцяло претенцията по отношение на своя доверител – тъй като е
налице развод между него и ответницата И.С.К., на която е предоставено
упражняването на родителските права на детето Християн, като моли да бъде отхвърлен
иска против доверителя му като неоснователен и моли за присъждане на разноски.
Представя писмена защита.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От
ангажираните по делото доказателства – съдебномедицинско удостоверение на живо
лице № 104-ІІІ/2016г. от 12.12.2016г., постановление за отказ за образуване на
наказателно производство пр.№ 76/2016г.,
Решение № 10 от 15.02.2107г. по възпитателно дело, Протокол-изследвания Компютърна
томография, епикриза от 07.12.2016г. на МБАЛ Тракия-Стара Загора – УНГ
отделение, 2бр.медицински направления/за УНГ
контролен преглед и от специалист очни болести/ от 12.12.2016г., Резултат от
образното изследване – компютърна томография на орбити на ДКЦ
„Токуда”-София, епикриза от
отделение по лицево-челюстна хирургия от 26.01.2017г. Решение №
1084/29.10.2014г. по гр.д.№ 4156/2014г. на Старозагорския районен съд за
прекратяване на брака по взаимно съгласие, приложените материали по възпитателно
дело № 8-10/19.01.2017г. по описа на Местната комисия за борба срещу
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните –Стара Загора,
приключило с решение № 10 по възпитателното дело, социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане”, изслушване на непълнолетния Християн Г.Г. в съдебно
заседание, както и показанията на свидетелите - непълнолетните деца Д.Б.М., Д.Г.П.
и М.М.М., в присъствието на социалния работник Кристиян Колев Стоилов, както и
от разпита на свидетелите Пламена Стоянова Щерева и Елка Белчева Стоянова се
установява, че на 02.12.2016г. в Стара Загора, на ул.”Митрополит Методи Кусев”, в пешеходната й зона, на север от кръстовището с
бул.”Столетов” и на изток от двора на ІІ-ро Основно училище – срещу входа на двора на училището, на
десетина метра южно от чешмичката, около 19,30часа,
произтекъл инцидент. Непълнолетният В.Р.Д./на 14години/, заедно с приятелите си
Д.Б.М./на 15 години/ и Д.Г.П./на 15години/ – всички те ученици в 9-и клас на ГПЧЕ”Ромен Ролан”-Стара Загора се
разхождали заедно, когато на горепосоченото място се натъкнали на малолетния
тогава Христиан Г.Г. – на 13 години, ученик в 7-ми клас на V-о основно училище
„Митьо Станев”, който бил с негови приятели. Христиан извикал В. настрана – на
четири очи, като му поискал обяснения за държането на В. към приятелката на
Христиан – две години по-голямата от него Лора Герджикова-съученичка на В./от
която два дни по-рано разбрал по телефона,че В. я обидил, заради което била „почти
разревана” – според сведението от Христиан Г. от 19.12.2016г./. Христиан питал
приятелки на Лора кое момче я е разплакало/тя не му казала име/, намерил го сам
и в момента, когато го срещнал, му поискало обяснения, без Лора Герджикова да
присъства на мястото на инцидента или Христиан да е свидетел на агресия срещу
нея. Без да дочака обясненията на В., Христиан изненадващо за всички, го ударил
силно с юмрук в лицето – в областта на дясната скула, като от удара В. политнал
назад и щял да се удари в бордюра, ако не го прихванали приятелите му Д. и Д./тръгнали
след тях, когато се отделили/, които го отвели от мястото, завели го до
Родилното отделение /по бул.”Столетов” една пресечка
на изток/, където седнали на стълбите заради В., на когото му било много
лошо–извикали му такси, с което се прибрал у тях, където повърнал. Христиан и
приятелите му си тръгнали – в друга посока.
Съдът
счита че версията на детето Христиан за нанасяне на удара с лакътя на дясната
му ръка в лицето на детето В. не е достоверна/травмите са причинени от удар в дясната
очница/ и представлява защитна теза за едва ли не
случаен механизъм на нанасяне на травматичното увреждане–Христиан я посочва в
сведението си пред ИДПС на 19.12.2016г./в
присъствието на баща си/ и пред съда, като според медицинската експертиза
нанесените травми биха могли да са причинени при удар с юмрук, лакът или друг
тъп предмет.
Първа
помощ на лицето е оказано в СПА на МБАЛ”Тракия” –
Стара Загора, където е приет на лечение, в състояние: „Хематом и оток на дясна
орбита с ограничение подвижността на око в посока нагоре. Направени са
необходимите клинично лабораторни и инстР.тални изследвания. Направени са множество консултации с
офталмолог, анестезиолог и неврохирург. При консултация с неврохирург като
диагноза е отразено:Кантузиця на главата и дясна
орбита. Мозъчно сътресение. На 05.12.2016г. е извършена операция на пода на очницата и е установено: Многофрагментно
счупване пода на очницата с притискане и вклиняване
на долния прав очен мускул. Направено е освобождаване на долния прав очен
мускул цялото орбитално съдържимо и с
хрущял от траус е направена реконструкция на пода.
Изследвана е острота на зрението и е установено – дясно око 08, ЛО1,0.
Проведено е медикаментозно лечение. Изписан на 07.12.2016г. със следната
диагноза:Счупване на орбиталното дъно.” Специалистът-офталмолог на 12.12.2016г.
при преглед установил:”Изразен около очен хематом и оток на клепачите. Конюнктива – масивна субконюнктивална
хеморагия.Очна ябълка с ограничена подвижност при
поглед и латерално. Установено двойно виждане. Острота на дясно око -0,6 н.к.”
В
заключение съдебният лекар посочил: ”От предоставената медицинска документация
и при извършения преглед на В.Р.Д. се установи: Мозъчно сътресение. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясна очница.
Счупване на орбиталното дъно с разместване на фрагменти. направена операция за
освобождаване на притиснат прав очен мускул. Двойно виждане. Острота на
зрението VOD – 0,6 н.к.
Описаните
и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на
твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава
в предварителните сведения, а именно пир нанасяне на удар с юмрук с голяма сила
в областта на дясната очница. Счупването на
орбиталното дъно с притискане и вклиняване на долния прав очен мускул и
наличието на двойно виждане е причинило и представлява трайно отслабване на
зрението. Останалите травматични увреждания са причинили разстройства на
здравето, неопасно за живота.
Във връзка
с тежката травма е необходимо проследяване от специалист офталмолог за
евентуални усложнения.”
За
изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
която е извършена от специалист по очни болести, като вещото лице установява,
че на 05.02.2016г. на детето В. е извършена оперативна интервенция в МБАЛ Тракия, включваща освобождаване на вклинен долен прав очен
мускул и орбитното съдържимо, направена реконструкция
с хрущялна тъкан на пода на дясната орбита. На първи контролен преглед
12.12.2016г. оплаква се от продължаващо двойно виждане, засилващо се при поглед
надолу, оток на меките тъкани около орбитата, трудно отваря очната цепка,
високо разположена дясна, очна ябълка с нарушена подвижност надолу. Същият ден
проведен офталмологичен преглед по повод на болка,
двойно виждане с гадене и повръщане. На 23.01.2017г. е хоспитализиран в
Отделение по лицево-челюстна хирургия на МБАЛ”ТОКУДА” с диагноза фрактура на орбитата на дясно око с енофталм. Опериран на 24.01.2017г. с установяване на дефект
на орбитното дъно с пролабиране
на меки тъкани. Възстановено с краниален автотрансплантант. При прегледа на детето Р.от вещото лице
на 18.10.2017г. е съобщило за продължаващи двойни образи при поглед нагоре и
настрани, които му причиняват затруднения при извършване на физически дейности.
Установен е очен статус: Дясно око-зрителна острота 0,9; очна ябълка.отклонение
навътре около 5 градуса, ограничена подвижност при поглед нагоре и навътре,
преден очен сегмент–роговица – гладка и прозрачна, леща-прозрачна, стъкловидно
тяло-прозрачно, очно дъно – папила. б.о., макула-б.о., изследване с червено стъкло за двойни образи –
двойни образи с раздалечаване при поглед нагоре и навътре.
В
заключение експертът сочи, че на 02.12.2016г В.Р.Д. вследствие на нанесен удар
получава счупване на пода на орбитата на дясното око с пролабиране
на орбитно съдържимо и долен прав мускул в максиларния синус, като в резултат на проведените
оперативни интервенции е постигнато възстановяване на целостта на орбитното дъно без функционално възстановяване на долния
прав очен мускул, водещо до трайна ограничена подвижност на дясната очна ябълка
при поглед нагоре и навътре с двойни образи. Пълно възстановяване на функцията
от периода преди травмата няма да настъпи, поради настъпилите сраствания,
ограничаващи подвижността.
Според
експерта получената по вид и характер травма може да се получи при всеки удар в
областта на скулата с юмрук, макът, коляно, тъп предмет и т.н.
В
съдебно заседание експертът уточнява, че първата операция, която е извършвана в
болница „Тракия” тогава е извършена реконструкция с хрущял наречен „Трагос”, но тъй като той е слаб, за да поддържа цялото очно
съдържимо, след интервенцията се е получило пролабиране
в синуса, което е наложило втората интервенция в болница „Токуда”
където е ползвана костна ламела взета от главата, за
да държи орбитното съдържимо в очната орбита и това е
състоянието десет месеца на пострадалия. До шест месеца е да се очаква
възстановяване, в случая имаме частично възстановяване, вече десет месеца
продължава това двойно виждане, всеки поглед нагоре и навътре води до двойното
виждане, тъй като едната очна ябълка не може да изпълни спектърното действие,
получава се раздвояване на образа, тъй като очните ябълки гледат в различни
точки. Нагоре и надясно при тези направления се виждат тези двойни виждания.
При други направления няма такова двойно виждане. Решение е на оператора при
първата операция е да използва хрущял, а не кост. Всяка школа различно работи,
целта е била да се освободи напрежението в мускула и да не настъпят трайни
увреждания на зрението в другите посоки, което щеше да влоши трайно качеството
на живота на пострадалия. Просто е стечение на обстоятелствата. Не мисля, че
оперативния екип е допуснал грешка, самата операция не е толкова травмираща, а
следващата е по-травмираща поради вземане на костна структура от черепа, всеки
има различен череп. Всеки череп и всяка структура е различна, спецификата на
травмата и самата травма е била по-тежка, и самата структура да поддържа очната
ябълка.
Съдът
възприема изцяло заключението на вещото лице и направените уточнения от него в
с.з., той като същото е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от
страните и кореспондира с останалите ангажирани по делото доказателства.
За
изясняването на обстоятелствата след инцидента са разпитани свидетели, като от
показанията на ПЛАМЕНА СТОЯНОВА ЩЕРЕВА - близка приятелка на семейството на ищците
и ЕЛКА БЕЛЧЕВА СТОЯНОВА се установява, че детето имало счупена кост на лицето,
както и засегнат нерв, наложили се две операции – имал двойно виждане с
удареното око, останали белези на окото и на главата, като дълго време не
излизал навън след инцидента, бил неконтактен, няколко месеца посещавал
психолог, приятелите му идвали на гости,бил необщителен, заради невъзможността
да ходи на училище, пропуснал много материал, което наложило да напусне
френската гимназия „Ромен Ролан” и да продължи да
учил в частното училище в с.Ракитница, продължавал да не искал да излиза и
нямал среда в новото училище, липсвали му приятелите от старото училище, имал
болки и двойно виждане, бил притеснен как изглежда с белега, затова ходел с черни
очила. Срамувал се от белезите си – особено от този на окото, споделял, че
болките и двойното му виждане продължават. На детето и на родителите им било
много тежко – бил единствено дете и имали притеснения какво ще стане със
зрението му. Чувствали се в безизходица. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като същите са обстоятелствени, безпротиворечиви,
кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.
Съобразно
чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил
другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно
правото на пострадалото лице да търси обезвреда,
следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане: наличие на деяние, което да е противоправно,
да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно –
следствена връзка с извършеното.
В
настоящия случай съдът намира, че са налице всички елементи на фактическия
състав описан по–горе. Безспорно е установен факта на деянието и неговото
авторство - от страна на малолетното към момента на извършване лице Христиан Г.Г.,
като спрямо извършителя – макар и формално да е осъществил признаците на
предвидено в закона престъпление – такова по л.129, ал.2 вр.ал.1
НК, спрямо него е отказано образуването на наказателно производство на осн.чл.чл.32,ал.2 НК, като са му наложени възпитателни
мерки по чл.13,ал.1, т.1, т.3 и т.5/за срок от 1година/ по ЗБППМН. Безспорно са
установени и противоправността на деянието и виновността
на малолетния Христиан – син на ответниците.
С оглед
на така обсъдените доказателства и изложени съображения съдът намира за
безспорно установено по делото, че е причинено на непълнолетния В.Р.Д., от малолетния
Христиан Г.Г. описаното телесно увреждане, изразяващо се в следното – мозъчно
сътресение. Оток и кръвонасядане по клепачите на
дясна очница. Счупване на орбиталното дъно с
разместване на фрагменти. Счупването, с притискане и вклиняване на долния прав
очен мускул и наличието на двойно виждане, е причинило и представлява трайно
отслабване на зрението, като трайното отслабване на зрението представлява
средна телесна повреда, а останалите травматични увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека
телесна повреда. От това деяние са произтекли имуществени и неимуществени вреди.
Налице са действия, извършени от малолетния,
с които е увредил ищеца, настъпили негативни преживявания у последния в
резултат на противоправно поведение на непълнолетния -
осъществено недопустимо въздействие върху личността на ищеца, а вината се презюмира. Тоест налице е деликт
извършен на 02.12.2016 г., чийто извършител е малолетния към онзи момент
Христиан Г. Генчев.
Непълнолетните не отговарят за
своите действия, а за тях отговарят родителите или лицата на които е възложена
да осъществяват възпитанието и контрола, съобразно чл.48,ал.1 ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние,
които те лично не са причинил, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна
- вместо непълнолетното дете - деликвент. Родителите
и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за
поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като продължават
да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при
действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години. Отговорността им по
чл.48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето.
Съгласно чл.48,ал.3 от ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт
поради неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или
неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето
- извършител на деликта. Обективните причини трябва
да са от такова естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да
предотврати противоправното поведение на
непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и
контролира детето.
Следва
да бъде ангажирана отговорността само на ответницата И.С.К. за произтеклите от
действията на малолетното й дете Христиан Г.Г. травми, причинени на другото дете
– В.Р.Д.. В случая от нея не са ангажирани доказателства, оборващи
презумпцията, че възпитанието и надзора за действията на детето Христиан, са
изключително неин прерогатив. За да се ангажира отговорността на бащата по
чл.47 вр.чл.48 ЗЗД, следва по делото да се установи,
че именно той – било с възпитателни методи, било с личен пример, е допринесъл в
голяма степен за деянието, представляващо непозволено увреждане.
В случая съдът намира, че спрямо
ответника Г.И.Г. – баща на непълнолетния извършител на деликта
е налице именно хипотезата на чл.48,ал.3 ЗЗД, тъй като независимо да е
родител,то детето е отглеждано от майка си– упражняването на родителските права
е предоставено на нея-видно от представеното решение за развод по взаимно
съгласие № 1084/29.10.2014г. по гр.д.№ 4156/2014г. на Старозагорския районен
съд, като му е определен режим на лични отношения – по лична уговорка на
родителите или всяка събота и неделя на месеца от 12часа в събота до 12часа в
неделя, както и 20дни през лятото. Тоест обективно бащата не е полагал грижи за
възпитанието на малолетния. На следващо място той не е и присъствал на
извършеното деяние, при което и обективно не е бил в състояние да предотврати
настъпването на вредите – сина му Христиан не е бил под неговия надзор в момента,
тъй като е установено по делото, че същия ден не са имали уговорка да се видят.
Макар и майката ясно да е изразила неодобрението си към постъпката на сина си,
но законът е въвел тази отговорност по чл.47 вр.чл.48 ЗЗД за действията на други лица – отглежданите от родителите техни деца,
ненавършили пълнолетие, за които им е предоставено упражняването на
родителските права – за да могат да са стимулирани да ги възпитават като
отговорни граждани.
По иска за неимуществените вреди: Неимуществени са тези вреди, които
засягат не имуществото, а личността и достойнството на пострадалия. В групата
на неимуществените вреди се включва емоционалния живот на пострадалия,
физическите и моралните страдания, предизвикани от противоправните
действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са неоценими в пари.
Законът дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом друго
възмездие не може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна.
След
извършените две операции на детето В. – първата по спешност в болница „Тракия”
в Стара Загора – с използване на хрущялна основа за поддръжка на стената на
окото, а втората – след повече от месец и половина след инцидента в болница „Токуда” в София – с използване на костна структура от
черепа на детето, на главата на детето В. останали два белега – на окото и на мястото
откъдето е взета костната структура от черепа, като до края на месец февруари
2017г. – три месеца след инцидента детето не ходило на училище, пропуснато
материал, което наложило родителите му да го преместят в друго училище – от
френската гимназия”Ромен Ролан” - в частно училище в с.Ракитница,
посещавало психолог в продължение на 4-5 месеца, тъй като имало вътрешна
неувереност и изпитвало притеснение.
Поради
изложеното съдът счита, че така предявеният иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди се явява основателен.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Тя е свързана с проявата
на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне от съда размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат: характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС №
4/68 г. /.
Като
взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищеца В. са
причинени увреждания с характер на средна телесна повреда; те са изисквали
продължителен период на възстановяване и са били свързани с много болки,
страдания, както и със значителни затруднения, неудобства, физическо и
емоционално неразположение за него. По делото са ангажирани доказателства и са установени
остатъчни оплаквания от причиненото увреждане – трайно затруднение на зрението,
едно от най-важните сетива, което няма да се възстанови. Налице са преживяни болки и страдания, както и продължителни
неудобства, свързани с двете тежки операции, наложени от травмата, три месеца
отсъствие от училище, закономерно довело до преместване на детето в
друго–частно училище, притеснение от обезобразяването – белег на окото в
младежка възраст и от другия белег – на главата, наложил се от ползването на
костна структура от черепа на момчето за опора на очното дъно.
Съдът
намира, че в случая липсва съпричиняване от страна на
детето В. и е налице непредизвикано нападение от страна на Христиан –
приятелката му Лора не е била на мястото на инцидента, той не е бил свидетел на
нанесена обида спрямо нея от страна на друго лице и нанасянето на изненадващ и
много силен удар в дясната скула не е повалил В. на земята и довел до други
черепни травми само поради намесата на неговите приятели Д. и Д., присъствали
на място. Причиненото увреждане, съчетано с обезобразяването следва да бъдат овъзмездени парично. Трайното увреждане на зрението не може
да бъде заличено и предполага определяне на обезщетение в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, което съдът определя в размер на 14000лв.
Предвид
гореизложените съображения, съдът намира, че искът за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан в горепосочения размер, в който следва да бъде
уважен. В останалата му част до претендирания размер
от 17000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Претенцията за имуществени вреди, причинени от увреждането съдът счита за
изцяло основателна – до размера на общо търсените 1965лева, заплатени за
лечението на детето В.Д., за което са представени писмени доказателства за
периода 04.12.2016г. – 23.02.2017г. – 900 лева за оперативно лечение в Болница
„Токуда”, 180лева за 4дни престой в Болница „Токуда”, 200лева за доп.обслуване
в Мбал”Тракия”, 50лева за анестезиолог в „Център
трета поликлиника”, 40лева за съдебно-медицинско удостоверение в „Съдебно
медицина”-Стара Загора, 45лева за преглед с избор на лекар, 180лева за
компютърна томография, на 3пътиХ30лева за вторични клинични прегледи в „ДКЦ Токуда” и 280 лева за
магнит.резонанс–изследване на 1област в СМД
Лаборатория.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.С.К. ЕГН **********, с адрес ***, упражняваща
родителските права майка на ХРИСТИАН Г.Г. ЕГН **********, съдебен адрес адв.С.К. ***, съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетния
В.Р.Д.,ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители Р.В.Д., ЕГН **********
и М.Ж.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, офис 2, сумата от 1965/хиляда
деветстотин шестдесет и пет/лева, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, и сумата от 14000/четиринадесет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие травматично увреждане –
Мозъчно сътресение. Оток и кръвонасядане по клепачите
на дясна очница. Счупване на орбиталното дъно с
разместване на фрагменти. Счупването, с притискане и вклиняване на долния прав
очен мускул и наличието на двойно виждане, е причинило и представлява трайно
отслабване на зрението, като трайното отслабване на зрението представлява
средна телесна повреда, а останалите травматични увреждания са причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота и представлява лека
телесна повреда, причинена на непълнолетния В.Р.Д., ЕГН ********** от малолетния
към момента на инцидента ХРИСТИАН Г.Г. ЕГН **********, при инцидент на 02.12.2016г.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането - 02.12.2016г. до
окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 1859,23лева/хиляда осемстотин
двадесет и девет лева и 53стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за
причинени неимуществени вреди в останалата му част над присъдените 14000лева до
претендирания размер от общо 17000лева/търсени като
частична претенция от общо необходимо обезщетение за неимуществени вреди от
24900лева/, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА непълнолетния В.Р.Д., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своите родители Р.В.Д., ЕГН ********** и М.Ж.Д., ЕГН **********, СОЛИДАРНО
с Р.В.Д., ЕГН ********** и М.Ж.Д., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***,
офис 2, ДА ЗАПЛАТЯТ на И.С.К. ЕГН **********,
с адрес ***, съдебен адрес адв.К. ***,сумата от 110,73лева/сто
и десет лева и 73стотинки/, представляваща частта от направените от ответницата
по делото разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА непълнолетния
В.Р.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на своите родители Р.В.Д., ЕГН **********
и М.Ж.Д., ЕГН **********, СОЛИДАРНО с РУМЕН В.Д., ЕГН ********** и М.Ж.Д., ЕГН **********,
тримата със съдебен адрес ***, офис 2, ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.И.Г. ЕГН **********,***,
чрез адв.А.А. ***, съдебне
адрес гр.Стара Загора, ул.”Хаджи Димитър Асенов” № 80, вх.Б, ЕТ.2, ап.4 сумата
от 750/седемстотин и петдесет/лева направени от него по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено
пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :