Решение по дело №726/2019 на Районен съд - Велинград

Номер на акта: 260021
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Валентина Драгиева Иванова
Дело: 20195210100726
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2019 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 18.09.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 726 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 69 от Закона за наследството.     

  

Предявен е иск за делба от ищците М.Т.Г., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ш., срещу С.Д. А., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН ********** ***.

Иска се допускане на съдебна делба на следния съсобствен придобит по наследство недвижими имоти: Едноетажна масивна града със застроена площ 54.00 кв.м., с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 с адрес на имота: ***********.

Ищците твърдят, че страните по силата на приращение, наследство и давностно владение, продължило повече от 30 години, страните по това дело са съсобственици на Едноетажна масивна града със застроена площ 54.00 кв.м. с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Велинград, ул. „Даме Груев“ № 21, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК /последно изменение със Заповед 18-2430- 06.03.2019г. на Началника на СГКК-Пазарджик. Тази сграда била образувана от някогашен гараж и лятна кухня, като била построена преди повече от 30-тридесет години, и същата била пригодена за достъп с инвалидна количка и ползвана като жилище от ищцата М.Т.Г. /от дълги години неподвижна с диагноза множествена склероза/ и нейния съпруг и наследодател на страните по делото С.А.Г.- бивш жител ***, ЕГН **********, починал на дата 30.12.2001г.

Твърдят още, че върху поземления имот има построени на калкан жилищни сгради, които не са предмет на това дело, като към настоящия момент ищцата К.С.С. е собственица на приземния етаж с идентификатор 10450.501.1300.3.1, а двете ответници са собственици на редовния етаж с идентификатор 10450.501.1300.3.2 на построената върху западната част на поземления имот жилищна сграда-сключено застрояване с идентификатор 10450.501.1300.3. В последните близо 18 години ищцата М.Г. се била установила да живее при дъщеря си К.С. в САЩ поради причината, че след смъртта на съпруга й С.Г. нямало кой да се грижи за нея в България, а тя без чужда помощ била напълно безсилна да се справя с ежедневието си. В сградата обаче били останали нейните вещи и пособия, а при идванията на дъщеря й К.С. и внучката й Станимира в България, същите ползвали изцяло тази сграда и са я поддържали по нейна заръка. Освен това през цялото време братовчедката на страните -Величка Каракоева, ангажирана от ищците, била поддържала и се грижила за тази сграда, като с нейно съдействие през последните 18 години на сградата са отстранени течове, оправяни са улуци, покрив, боядисване. Също така ищцата М.Г. и съпругът й С.Г. били заплащали данъците за тази сграда назад във времето поне от 1970 г., в уверение на което ищците прилагат към исковата молба данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ. Видно от нея било, че след смъртта на С.Г., като собственици били вписани В.Г. - наследодател на ответниците и на ищцата К.С. за наследените от баща им идеални части от имота. Ищците твърдят, че и до момента разполагат с ключа и съхраняват в сградата свои вещи.

Ищците твърдя също да са научили, че С.Д. А. /преживялата съпруга на В.С.Г., ЕГН ********** - бивш жител ***, починал на дата 20.02.2008г. - съответно син и брат на ищците/, и М.В.Г.- негова дъщеря, са подписали договор за доброволна делба на гореописаната сградата с идентификатор 10450.501.1300.2 с останалите собственици на поземления имот, но без участието на ищците по тази искова молба, като поставили в свой дял процесната сграда. Това станало с НА 175, том II, н.д. 361/21.11.2017г. на Нотариус рег.№ 650 по регистъра на нотариалната камара, вписан в СВ с акт 192, том I, дв.вх.рег. 2217, вх.рег. 2229/21.11.2017г. Със същия нотариален акт бил направен опит да се отнеме от ищцата К.С. притежавания от нея приземен етаж на сградата, което нарушение след вдигналия се шум било коригирано с Н.А. за поправка на горния нотариален акт, а именно с НА 17, том 1, рег. 276, дело 13/17.01.2019г., вписан с Акт 9, том 1, вх.рег.80 от 17.01.2019г. За съжаление обаче към момента не бил коригиран с нотариалния акт за поправка или по друг ред документа за собственост на ответниците относно сградата с идентификатор 10450.501.1300.2, от която сграда двете ответници, като наследници по закон на С.Г. /респективно - на В.Г./, притежавали общо 1/6 ид.част, а титулът им за собственост бил за цялата сграда. Това бил НА № 175, том II, дело 361/21.11,2017г. на Нотариус рег.№ 650 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в СВ с акт 192, том I, дв.вх.рег.2217, вх.рег. 2229/21.11.2017г, който инкорпорирал договор за доброволна делба. В този делбен договор неучастието на част от съсобствениците - ищците, на основание чл.75, ал.2 от ЗН водело до нищожността й и същата нямала действие по отношение на притежавана от ищците собственост по закон: 4/6 - за ищцата М.Г. и 1/6 ид.част за К.С. от сградата.

В молба-уточнение ищците твърдят още, че въпросната сграда е построена през осемдесетте години на миналия век върху поземлен имот, 1/2 ид.част от който е придобил по силата на НА №78, том I, н.д.168/19.03.1976г. от наследодателят на страните по делото С.АГ., бивш жител ***, ЕГН **********, починал на дата 30.12.2001г. по време на брака му с първата ищца. Без да притежават нотариален акт за тази постройка на името на наследодателя или на свое име, страните по делото -негови наследници по закон, а първата ищца и на собствено правно основание, по силата на приращение, на основание чл.92 от ЗС били придобили право на собственост върху 1/2 ид.част от нея от момента на построяването й през осемдесетте години на 20в. А владеейки не половината, а цялата сграда като собствена открито, спокойно в период над 30 години /считано от 80-те години на 20 век до момента, без претенции и оспорвания от трети лица, на основание чл.79, ал.1 от ЗС са придобили другата 1/2 ид.част от сградата. Т.е. на основание наследство, приращение и давностно владение страните по делото станали собственици на процесната сграда при квоти: 4/6 ид.части за М.Г., 1/6 ид.част за К.С. и общо 1/6 ид. част за двете ответници.

Първоначално сградата се била състояла от две части - жилищно помещение и гараж и така била декларирана от М. и Т.Г.. Но впоследствие, със задълбочаване тежкото заболяване на първата ищца, сградата била преустроена за достъп с инвалидна количка и към момента съставлявала един обект с общ идентификатор и с данъчна оценка 5038.20 лева съгласно приложеното удостоверение за данъчна оценка № **********/28.06.2019г. на Община Велинград. 

Макар и застроена върху съсобствен имот, процесната сграда не била съсобствена на други лица, освен на страните в настоящето делбено производство при посочените в исковата молба квоти, доколкото собствеността върху сградите, построени върху един поземлен имот не следвала задължително собствеността върху земята, и собствеността по приращение можела да бъде преодоляна чрез оригинерни и деривативни правни способи, в случая - по давност. Поради това и не конституират трети лица като страни по делото доколкото твърдят, че други съсобственици в процесната сграда няма. А и в случай, че трети лица претендират самостоятелни права върху сградата, същите биха могли да защитят правата си по съдебен ред, доколкото настоящето производство не формира СПН спрямо тях.

Настоява се и на това, че процесната сграда е образувана чрез преустройство, извършено през 1988г. на някогашен гараж и лятна кухня, които видно от приложена по делото Декларация по чл.14 от ЗМДТ са били декларирани и за тях за заплащани данъци поне от 1970 година, откогато владеят сградата като своя, поставяйки началото на давностното си владение ищцата М.Г. и съпругът й С.Г.. Тази сграда била и тяхно основно жилище, считано от 1988г. След смъртта на С.Г., в данъчна служба на негово място били вписани ищцата К.С. и В.Г. /наследодател на двете ответници/. През целия период от построяването на сградите /около 1970г./ и до момента трети лица освен страните по делото нямали нито достъп, нито претенции за собственост върху сградата въпреки явното, спокойно и непрекъснато владение върху нея от страна на наследниците на С.Г., а приживе - и от него. Тоест собствеността върху цялата процесна сграда била придобита по давност още в началото на 80-те години на миналия век от страните по делото /вкл. при условията на присъединеното владение, осъществявяно от наследодателя С.Г. до момента на смъртта му през 2001г./. Във вида, в който сградата съществувала в момента, била владяна от 1988г. А ако се приемело от техническа гледна точка, че сградата е нововъзникнала, а не реконструрирана до сегашния си вид от предишен гараж и лятна кухня, то моментът на придобиване по давност отново бил изтекъл поне 20 години преди образуване на настоящето дело, като от 1988г. до 1998г. бил изтекъл правнорелевантният период, необходим за придобиването й по давност по смисъла на чл.79 от ЗС.

Уточняват, че предявеният иск е единствено за делба. Не е предявяват иск на основание чл.75, ал.2 от ЗН, а има само позоваване на нищожността на извършената делба без участие на ищците като аргумент за допустимостта на настоящето исково производство. Т.е. в петитума на иска нямат искане за изрично прогласяване на нищожност на извършвана делба и молят съдът да не се произнася изрично относно такава.

Видно от изложеното било, че нямало друг начин освен съдебната делба за да се защитят правата на ищците, които не могат доброволно да прекратят съсобствеността си с ответниците върху процесната сграда, описана по-горе, което обосновавало правния им интерес от предявяването на настоящия иск.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да постанови решение, с което да се допуснете съдебна делба на съсобствения на страните недвижим имот, а именно ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ГРАДА със застроена площ 54.00 кв.м., с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 с адрес на имота: град Велинград, п.к.4600, улица „Даме Груев“ № 21, при квоти: 8/12 ид.части за М.Т.Г.; 6/12 ид.част за К.С. Сикенси по 1/12 ид.части за С.Д. А. и М.В.Г.. 

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.М.Х.М.. В него не оспорва допустиммостта на иска, но го оспорва, като неоснователен по следните съображения: Не отговаряло на действителността твърдението на ищците, че са съсобственици на процесната сграда по силата на приращение, наследство и давностно владение. Ищците не представяли доказателства, от които би могло да се формира извод, че същите са съсобственици на недвижимия имот, върху който е построена сградата, както и доказателства в тази насока по отношение на самата сграда.

Недвижимият имот, върху който била построена сградата с идентификатор 10450.501.1300.2 представлявал поземлен имот с кадастрален № 1524, за който е образувано УПИ IX в кв.238 по кадастралния план на гр.Велинград. Този имот винаги бил съсобствен с трети за делото лица, която съсобственост била прекратена с Нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от 21.11.2017г.

Втората ищца по делото, а именно К.С.С. никога не била притежавала права на собственост върху поземления имот, респективно не би могла да твърди, че по силата на приращение е придобила право на собственост върху постройка, построена в този имот.

Първата ищца М.Т.Г. била придобила в режим на СИО със съпруга си С.А.Г.1/2 ид.част от гореописания недвижим имот.

С Нотариален акт № 124, том 1, дело № 243/22.05.1986г. съпрузите С.А.Г.и М.Т.Г. прехвърлили на своя син В.С.Г. /наследодател на ответниците/ собствената си 1/2 ид.част от дворното място - застроено и незастроено, ведно с „нормалния етаж от собствената си западна част от еднофамилна къща близнак с площ от 90 кв. м. А наследници на В.С.Г. били именно двете ответници С.Д. А. - съпруга и М.В.Г. - дъщеря.

Към 1986г. процесната сграда, за която се иска допускане на делба, не била изградена в настоящия й вид. Налице била единствено второстепенна стопанска постройка, която не съставлавала самостоятелен обект на собственост. Тази постройка била изградена без строителни книжа и документи. Като бидейки второстепенна стопанска постройка, следвала собствеността на земята.

В този смисъл наследодателят на ответниците - В.С.Г. бил собственик на въпросната постройка.

Считано до 2010г. процесната сграда била отразена в кадастралната карта на гр.Велинград, като второстепенна стопанска постройка, видно от скица № 1058/27.08.2010 г. издадена от община Велинград.

Процесната постройка представлявала гараж, към който са пристроени от лявата страна стая с лятна кухня, а от дясната страна баня и тоалетна и допълнителна стая към гаража. Достъп до гаража се осъществявал посредством гаражна врата и същият винаги се бил ползвал единствено и само от В.С.Г. и неговите наследници. От гаража, посредством вътрешна врата, се осъществявал достъпа до пристроена към същия стая, която се ползвала по горепосочения начин. Изградените външни баня и тоалетна се ползвали от всички съсобственици на имота. Ищцата М.Т.Г. в действителност била ползвала изградената стая с лятна кухня, което обаче не променяло правата на собственост на сградата.

В този смисъл твърдят, че не е налице наследствено правоприемство по отношение на процесната сграда, както и че по отношение на същата не е упражнено давностно владение от страна на двете ищци в процеса.

Съсобственост върху процесната постройка била възникнала единствено между ответниците С.Д. А. и М.В.Г., в качеството им на наследници на В.С.Г. и собствениците на другата 1/2 ид.част от поземлен имот № 1524 в кв.238 по плана на гр.Велинград. Тази съсобственост била прекратена с нотариалния акт за доброволна делба на недвижим имот от 21.11.2017г.

Предвид изложеното, считат предявеният иск за неоснователен и като такъв се иска да бъде отхвърлен.

В о.с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.Ш., подържат иска, с подробни съображения в защита.

В с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.Близнакова, оспорват иска , поддържат възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното Удостоверение за наследници, издадено на 25.01.2019г. от общ.Велинград е видно, С.А.Г.да е починал на 29.12.2001г. и след смърта си да е оставил за свои наследници по закон от първа степен – съпруга М.Т.Г. и двете си деца –дъщеря К.С.С. и син В.С.Г.. Установява се също, че след него и на 20.02.2008г. е починал сина му В.С.Г., който е оставил за свои наследници по закон ответниците – съпруга С.Д. А. и дъщеря М.В.Г..

По делото са представени и скица №15-560626/23.06.2019г. на АГКК на делбения имот: складова, инфрастуктурна сграда със ЗП от 54 кв.м. с идентификатор 10450.501.1300.2, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 по плана на гр.Велингарад и Удостоверение за данъчна оценка на същия поземлен имот, който е представлявал УПИ VIII-1524 от кв.238 по плана на Велинград от 1983г.

От представеното от ищеца удостоверението за дънъчна оценка, се установява делбения имот – Сграда с идентификатор 10450.501.1300.2 да има две части – жилище на 1 ет. със ЗП от 40 кв.м. и гараж със ЗП от 40 кв.м.

От представения НА №78/19.03.1976г. се установява по силата на покупко продажба от майка си Катерина Хр.Г.,  С.А.Г.да е станал собственик на следния имот: ½ ид.част от Дворно място с площ от 550 кв.м., за което е отредено УПИ Х -1625 от кв.238 по плана на кв.Каменца, гр.Велинград, без намиращите се в дворното място жилищни сгради – едната собственост на Х.А.Г., а другата на С.АГ..   

От представения НА № 124/22.05.1986г., в съответствие с твърденията на ответниците, се установява собствениците - съпрузите С.А.Г.и М.Т.Г. да са продали на сина си В.С.Г., притежаванта от тях ½ ид.част от Дворно място с площ от 550 кв.м., за което е отредено УПИ IХ -1524 от кв.238 по плана на гр.Велинград, ведно с Нормалния етаж от собствената си западна част на еднофамилна къщата със ЗП от 90 кв.м., чийто преземен етаж оства в собственост на продавачите.

От представения НА № 115/24.11.1994г., в съответствие с твърденията на ищците, се установява собствениците - съпрузите С.А.Г.и М.Т.Г. да са продали на дъщеря си К.С.Г. /сега С./ притежавания от тях - Приземен етаж от масивна жилищна сграда на 90 кв.м., заемаща западната част на парцела предстваляващ УПИ IХ -1524 от кв.238 по плана на гр.Велинград.

Страните не спорят, а и от представения НА № 175/21.11.2017г. за доброволна делба на недвижим имот се установява следното: страни по доброволнта делба са ответниците С.Д. А. и дъщеря й М.В.Г., а от друга Г.Н.П. и съпругът й А.Д.П..

Предмет на тази делба са следните имоти: Дворно място, съставляващо позечлен имот № 1524 от кв. 238 по плана на гр.Велинград, целия с площ от 571 кв.м., от който имот въз основа на изменение на регулацията одобрено със Заповед № 898/04.07.2017г. са образувани нови УПИ IХ-1524 с площ от 262 кв.м. и УПИ ХХII-1524 с площ от 310 кв.м., заедно с построените две жилищни сгради в имота – западна Жил. сграда със ЗП от 90 кв.м. и Жилищна сграда с таван, построена в южната част със ЗП от 58 кв.м. /по скица 70 кв.м./ сътояща се от призем, редовен етаж и таван, както и Масивна селскостопанска постройка със ЗП от 54 кв.м.

От тези имоти са образувани два дяла, които са разпределени по следния начин: Дял I е поставен в изключителна собственост на ответниците С.Д. А., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН **********, който включва имотите: УПИ ХХII-1524 с площ от 310 кв.м., заедно с построените в него западна Жил. сграда, сключено застрояване със ЗП от 90 кв.м. сътояща се от призем, редовен етаж и таван и Масивна селскостопанска постройка със ЗП от 54 кв.м. А Дял II е поставен в изключителна собственост на съделителите Г.Н.П. и съпругът й А.Д.П., който включва имотите: УПИ IХ-1524 с площ от 262 кв.м., заедно с Първи жил.етаж и таван от южна Жилищна сграда с таван, сключено застрояване, със ЗП от 58 кв.м. /по скица 70 кв.м./ сътояща се от призем, редовен етаж и таван, с всички подобрения и приращения в имота.

С НА №17/17.01.2019г. за поправка на нотариален акт за доброволна делба и извършена поправка на  НА № 175/21.11.2017г. за доброволна делба в частта и по тоношение на западна Жил. сграда, сключено застрояване със ЗП от 90 кв.м., като при описание на имота такаи в Дял I е посочено, да се добавя текста „редовен жирищен етаж и таван. При което от делбата е изключен приземния етаж от западна Жил. сграда със ЗП от 90 кв.м.

По делото са представени Строително разрешение № 98/03.07.1970г. издадено на С.Г. за посторяване на нова жилищна сграда в  УПИ Х-1625 от кв.238 по плана на гр.Велинград, както и Декларация на С.С.и Д. Велев, с която са дали съгласие на съседа си А.Н.Г.да си построи гараж върху парцел ХII от кв.238 по плана на гр.Велинград.  Въпросното строително разрешение доколкото касае имота УПИ Х -1625 от кв.238 по плана на гр.Велинград, собствеността върху което е придобита от С.Г. с НА №78/19.03.1976г. само доказва, че последния е построил жилищната сграда преди да стане собственик на земята. Декларацията за съгласие обаче касае парцел ХII от кв.238 по плана на гр.Велинград, който е различен от УПИ Х -1625 от кв.238, при което и няма как да се приме като доказателство свързано с имота, в който е построена процесната сграда.

 

По делото е приета неоспорена от страните СТЕ изготвена от в.л.Б., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключението сграда с идентификатор 10450.501.1300.2 по КККР на гр.Велинград. със застроена площ 54 кв.м. е едноетажна, с предназначение по кадастралната карта - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Тази сграда е сграда на допълващото застрояване, разположена в дъното на имота, на имотните граници със съседните имоти. За имота е отреден, в имотни граници, парцел XXII в кв.238, по регулационния план на града, предвиден за ниско жилищно строителство (с височина до 10 м), което е изпълнено. Въпросната сграда с идентификатор 10450.501.1300.2 се състои от две самостоятелни сгради, с различна конструкция и различно предназначение. Построена е в периода 1972 - 1974 г. Няма данни за издадени строителни книжа и документи и такива не са представени по делото.

Лявата (западната) част на сградата, със ЗП 20 кв.м, със светла височина 2.10 м, представлява лятна кухня. Сградата е масивна, на гредоред, с тухлени стени, с дървена покривна конструкция, покрита с ламарина. Има едно помещение, с подово покритие - дюшеме, дървена дограма, кухненска мивка.

Дясната (източната) част на сградата, със ЗП 34 кв.м, със светла височина 2.30 м, представлява гараж, който е монолитен, със стоманобетонова покривна плоча, тухлени стени. В предната дясна част на гаража са отделени две помещения, завършени като санитарен възел - тоалетна и баня.

Процесната сграда, респ. гаражът и лятната кухня, от които се състои, е търпим строеж съгласно разпоредбите на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Същата е изградена преди 31.03.2001г. и е била допустима по законите, действащи към момента на построяването й (1972-74 г) и към настоящия момент - по ЗУТ, като гаражът е допустим и по законите към момента на изграждането му и по ЗУТ, а лятната кухня е допустима по ЗУТ. Като търпим строеж, процесната сграда може да бъде предмет на делба.

По делото са приети и неоспорени от страните основно и допълнително заключение по ССЕ, изготвени от в.л.Т., които съдът кредитира като компетентни и безпристрастни. Видно от тях процесната сграда представляваща едноетажна масивна сграда с площ от 54 кв.м. и декларирана с декларация № 086/1974г. от С.АГ., като „гараж и кухня“. Начислените данъци за недв.имоти и ТБО за периода от 2012г до 2020г. по партида на двете ищци са заплатени от тях. Липсват данни за начислявани данъци за недв.имоти и ТБО за периода от преди 2012г.

По делото са разпитани две групи свидетели. От показанията на свидетелите В.К.–роднина по бащина линия на страните, като сестра на С.Г., и Т.Б. без родство, при съвпадени на същите се установава следното:  Къщата, която била близнак на калкан построена в еин двор, била прехвърлена от баща й на нейните братя, който прехвърлил едната половина на единия й брат, а другата половина на  С.. О тях единия първо си построил източната част, а  С.построил другата половина. Съпруга на С. била М., която била болна от множествена склероза. Гаража го построил С., а баща им прехвърли половината от къща. Той построил  гараж и стая до гаража с тоалетна и баня , като всичко построил на веднъж  в дъното на парцела, във връзка със заболяването на съпругата си. Най напред били разрешили на баща й и на него дали правото на строеж. Баща й имал разрешение от съседите - от Стефан да си прави  гараж с пристройки, но документ нямали, само  знаела че са съгласни и са се подписали всичките. Първо брат й построил къщата, а  една две години   след  това построил и гараж  със стаята и банята и тоалетна. Първо е стаята, след това гаража  до него е банята и  тоалетната ,като е банята за инвалид. Имаше инвалидна кола, която се  водеше на М.. В  този гараж  били вещите на М..  Когато брат й С. починал през декември 2001г. махнали и колата. Жената на В.- С. не можеше да гледа М.  и тя била принудена да иде при дъщеря си в  Америка. Брат ми почина през  2001 година и  К.  дойде  от Америка  за  погребението на баща й, и тогава  взеха  М.  при тях в Америка на следващата година  2002 година. К. идвала  и за  40 дена на В.когато починал. В.е син на С., на К. е брат В., а на М. е  син. Като почина той те дошли за 40 дена, тъй като за погребението те не могли да дойдат. В.гледал сам дъщеря си, и след като поотраснала я пратили  при  бабата и дядото в Чепино, при родителите на С.. Снахата С. била в Израел от много години, след това се прехвърлила в Англия. Дошла на погребението на мъжа си и след погребението заминала. След това свидетелката я видяла само един път да се качи в етажа им. Гаража, стаята с баня и тоалетна ги ползвал брат й С. и М. през цялото време докато. брат й починал и М. заминала в Америка при дъщеря си. В.след като почина, аз имам ключовете на стаята, на гаража на банята, всичкия багаж на М. е вътре, като замина аз имам ключовете и всичкия багаж на Марина е вътре. Тоалетни столове всичко е вътре. Направих малко ремонт, една тоалетна смених, улуци се правиха. Между гаража и къщата има сайвант и водата течеше вътре и там съм сменила всичките ламарини. К. ми каза да гледам да е всичко добре. К. ми даде пари. На къщата на С.Г. сменях улук. Като оправих ремонт на К. смених инсталацията и водата на да се отделно защото бяха общи. Направих на К. отделна инсталация и вода. К. е на приземния етаж. Другия етаж е на В., а сега е на С. и на М.. Тя  е омъжена и има бебе на няколко месеца. Живее в Пловдив. Баба и и дядо и я  гледаха докато  беше тук, след това отиде да живее при баба си и дядо си в Чепино. След като завърши училище се върна тук  да живее, но живя много малко време.  След това отиде в Пловдив да учи. Може да е живяла около година  в къщата. Не се е връщала вече да живее тук. С. и М. никога не са ползвали допълнителната постройка, не знам дали имат ключове. Всички ключове са във мен от както В.почина.Плащах данъци, ходих до общината, всичките разписки а при мен.  За ремонтите пазя разписките  какво е похарчено, всичко пазя. След като В.почина, някъде след четири пет месеца смених всички ключове. К. ми поръча да ги сменя. Не съм давала на никой от тези ключове.  Ключовете са винаги в мен и правя каквото ми  каже К.. От  както  правихме 40- дена на  В.не са идвали тук. Нито М. нито К.. М. не може да ходи. К. не е идвала защото няма на кой да остави М.. В.почина през 2008 година и тогава идвах за около няколко месеца . Идваха и през 2001 година когато помина С.. Ремонтите ги правя две години и половина дори и миналата година се прави. А в процесната сграда съм оправяла тоалетната, покрива от ламарина съм оправяла, текущи ремонти да няма течове в постройката. Когато се строи процесната сграда беше собственик баща ми А.средствата  са главно от С.. Татко нямаше,  той беше на пенсия. Бони   хора и   аз съм била когато се строи и няма кой друг да плати. Знам че С. си строи и то с и плаща всички. Аз знам, че всичко той оправяше. Това всичко се правеше със знанието и съгласието на баща ми, и никой, нито аз нито  другия ми брат не сме имали претенции. Аз и Х.не сме имали претенции.  Ние си отстъпихме доброволно, така се разбрахме и нямахме никакви проблеми между мен и братята ми. В тази сграда заживяха М. и брат ми, М.  не  беше добре.Аз живях в  източната част в къщата,в къщата на Х.в един от калканите. Аз живях в едната стая, а Х.в другата стая. След това излезех и си построих къща. Те си останаха там, С. си построи нов калкан и с влязоха в новия калкан, а на мен оставиха  приземния етаж в стария калкан – източния. След като брат ми почина, В.не е ползвал тази сграда изобщо.  Всички починаха и накрая ме оставиха да гледам всичко аз. Имота си беше на баща ми и аз се грижа за имота . Нямам претенции за имота.  Грижа се защото К.  така е пожелала и аз помагам.

Специално св. Б.твърди, че знае за допълващото застрояване в имота  от зад в самия двор, където имало построени гараж, стая и баня и тоалетна. Тя работила с М. Г. -бабата в една фирма 2-3 години, но след това тя вече се разболяла. След като се била разболяла,  свидетелката ходила да я вижда. Живеела от зад в стаята и   с количка   я бутали  по  улицата. В къщата живеели В.с К.-  синът им дъщеря им, като К. на първия етаж живеела, а В.на втория етаж.  М. живеела с мъжа си в пристройката много отдавнаот към 199.. г. и някоя година,  повече от 15 години.. Най напред си живеели с мъжа си в етажа, а след като построили пристройката отихли да живеят там. От тогава били минали повече от 20 години, тъй като баба М. я нямало вече в България над  15 години. Влязоха там да живеят след 1990 година защото, свидетелката през 1989 година започнала работа с нея. Дядо С. също бил живял  в тази стаичка до  гаража, те спели задно, а той обслужвал съпругата си. В тази стая били две легла мивка бюфет - всичко  и кухня преддверие. Вътре в самата стая имало печка, хладилник,  те си готвили на тази печка. В.и С. и неговото дете не били живели при тях.  Бабата и дядото не живеели при никое от децата си. След като  починал В.не била виждала С. да е била в тази  стая. Виждала леля Вили  да прави ремонт.  Ремонтите  които правела Величка по заръка на племенницата си К..  Същите вещи които била виждала преди, когато съм ходила при М. и били нейни, и сега са си били там. Нищо ново няма. Сградите  си ги построи чичо С. съпруга на М.. Всичките сгради той си ги строил след 1970 година.  След като починал чичо С., и вече нямаше кой да гледа съпругата му М., тогава дошла К.  и си взела майка си да я  гледа при нея. Това стнало преди повече от двадесет години. Като замина тя била дала етажа на наематели. Докато майка и бащата на К. били живи, а тя била заминала за Америка,  К. била сложила наематели в  етажа. В тази малката пристроената стая  К. никога не била живяла, а влизала само да помага на майка си.

От показанията на втората група свидетели –св. П.и св.Цв.Т., при съвпадение с показанията на първата група свидетели се установява следното: В къщата посторена в имота, която е на два етажа от 1993г. са живеели на първия етаж дядо  С. и  баба М. с дъщаря си  К., а на втория етаж С. и покойния  и съпруг  В.Г..   На двора имало една  простройка, самостоятелна, в която се влизало от улицата, сътояща се от гараж с баня и тоалетна и  още една стая, която използвали за склад за стари вещи.  Тези постройки се ползвали -  гаража за колата; а баня и тоалетна  ги ползвали всички, защото нямали баня и тоалетна на горните  етажи и за  това ползвали  външната тоалетна и баня. Васил си използвал гаража за колата, която била негова, тъй като майка му и баща му нямали кола, а и нито дядо С., нито баба М. можели и да карат. В стаята  в пристройката имало разни стари мебели, кашони.  В.я оправил за живеене, понеже баба М. вече не можела да се придвижва и била на количка, а на  долния етаж самата врата била по тясна и не можела да влиза количката. В., дядо С., св.П.и на В.приятели, както и братовчед му Т.помагали да  се направи за живеене. Направило се това помещение за да живее баба М. там, понеже била по-широка вратата и там се влизало с количката. Помещението била пригодено някъде през 1998 или 1999 година, защото до тогава дядо  С.  и съпругата му си живеели в на първия етаж, а помещението било пригодено за да живее баба М. там. Помещението било измазано, сложени били мивка, легло и малко хладилниче за да е удобно на баба М.. Тогава дядо  С. си бил жив, но свидетелят не знае кой е плащал за преусторойството. Само баба М. живеела там, а дядо С. си живеел на първия етаж. Когато С. отишла да живее в къщата, тези помещения си били там.  Имало до гараж по отделно баня и отделно тоалетна, които ползвали ги всички, като външна баня и тоалетна, докато си направили такива в самата къща. Под стълбите се направила тоалетна за първия етаж, а на В.на етажа била направена преди 4 год. тоалетна и баня, което станало много след смъртта на В.. Когато дядо С.починал през 2001г., К. взела баба М. при нея в Америка. Преди да дойде К. да вземе  баба М.  за нея се грижели В.и С.. В.се грижил за майка си две три години някъде. След като заминала баба М. за Щатите, никой не бил живял в тази стая и не била ползвана за нищо - стаята била заключена, а гараж  не се ползвал от както В.починал. Колата  я взела К. и я дала в отпадъци и така изчистила гаража.  В този имот нямало никой друг и друга кола не била вкарвана вече. От тогава гаража стоял празен и никой не го ползвал. След смъртта на Васил,  на деветия ден св.Праматораво и съпругата му прибрали дъщеря му  - М.при тях, защото нямало при кой да я оставят - баща и починал, а майка и била Израел и я взели да я гледат. При тях живяла докато завърши.  В етажа на С., дъщеря й  М.живяла около два месеца, след като завършила, като извикала и сестра си за да са самостоятелни. живяха  Като голяма искала да  е самостоятелна, но седяла  там  два месеца със  сестра си и пак се върнали. Свидетлят Проматорв твърди, че второстепенната постройка е със плоча, която е една плоча и е около   два метра. Малко по ниско е от жилищен етаж. Колата, която карал В.била Москвич. За нея бил използвал на баба М. правото за инвалид за винетка. Колата я карали В.и С., които разкарвали с колата и баба М. и дядо С.. Идвамата свидетели твърдят, че с. е заминала за чужбина от 2005г.2006г. и от тогава не се е връщала за много време, а си била идвала само в отпуск и на няколко пъти за около месец. К. заминала през 1998г. за Америка и  я нямало от тогава, а си била идвала само няколко пъти за  по един месец - повод смъртта на баща сиси дошла и по повод смъртта на брат си Васил и за 40то дена на В.дошили К. и баба М. .

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено по делото че:

 Позмления имот, представлявящ ½ ид.част от Дворно място с площ от 550 кв.м., за което е отредено УПИ Х -1625 от кв.238 по плана на кв.Каменца, гр.Велинград, с административен адрес ***********, е станал собственост на наследодателя на страните С.АГ., по силата на НА №78/19.03.1976г. за покупко-прадажба. В този поземлен имот още тогава е имало построени две жилищни сгради сключено застрояване, като едната е била собственост на Х.А.Г., а другата на С.АГ..  Страните на спорят, че към датата 19.03.1976г. приобретатетелят на ½ ид част поземления имот - С.А.Г.и имал сключен граждански брак с ищцата М.Г., а това е видно и от удостоверението за наследници според което децата им Васил и К. са родени преди сделката, съответно през 1963г. и 1966г. При което и въпросната ½ ид.част от Дворно място за което е отредено УПИ Х -1625 от кв.238 е стало съсобствено между съпрузите С. и М. Г.в режим на СИО.

По делото няма преки данни за това кой е бил собственик на останалта ½ от Дворното място с площ от 550 кв.м., за което е отредено УПИ Х -1625 от кв.238 по плана на кв.Каменца, гр.Велинград, но от самия НА №78/19.03.1976г. и Договора за доброволна делба, може да се нпарви извод, че това е бил собственика на втората жил. сграда –сключено застрояване - Х.А.Г..

Установава се също от показанита на свидетелите, че процесната стопанска постройка е построена от съпрузите С. и М. Г.преди 1974г., а и е била декларирана с декларация от тази година, като гараж и кухня от С.Г.. Тоест съществувала е преди да станат собственици на земята. Така макар и построена в чужд имот, като построена от съпрузите С. и М. Г.тя е била тяхна собственост, още повече че е владяна явно и необезпокоявано от наследодателя на страните С.Г. и съпругата му М.Г. от момента на построяването им и до смъртта на С.Г., което е станало през 2001г. Така независимо въпросната стопанска постройка да е построена в съсобствен между С. и М. Г.и трети лица поземлен имот, до колкото придобивната давност е текла в периода от 1974г. и до 1986г. /когато е прехвърлена собствеността на земята на В.Г./, т.е. повече от 10 години, а и е текла по време на брака на С. и М. Гинчеви, то и те са стнали собственици на оригинерно основание на въпросната стопанска постройка– изтекла в тяхна полза придобивна давност. Всъщност ответниците и не оспорват, че стопанската постройка, сътояща се от лятна кухня и гараж с баня и тоалетна е била собственост именно на наследодателя им С.Г.. 

По силата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако не е установено друго. В съответствие с тази разпоредба и с практиката на съдилищата следва да се приеме, че оборването на съдържащата се в тази разпоредба презумпция е обусловено от построяването на обект, който отговаря на изискванията за самостоятелно съществуване. Този е и смисълът на израза в разпоредбата за "установено друго".

По делото се установява, че процесната стопанска постройка е посторена самостоятелно в дворното място и отделно от жилищната сграда, като се сътояла от две части: едната й част към момента е жилищна, определена като лятна кухня /първоначално ползвана за складово помещение/, а другата е гараж с обособени в него баня с тоалетна, като лятната кухня е тази която е построена на страничната регулационна линия със седното УПИ, а до нея е гаража. В този смисъл стопанската постройка съществува самостоятелно. На следващо място гаража винаги е самостоятелен обект на правото на собственост. Построените вътре в гаража баня и тоалетна не могат да бъдат отделени от него. Не може да бъде отделена и частта от същата постройка, наименована лятна кухня, тъй като тя не построена самостоятелно, а само отделена от частта на същата постройка за гараж, а и първоначално е изпълнявала функции на складово помещение. Още повече, че е продължила да бъде собственост на съпрузите М. и С.Г.и и след като са прехвърлили на сина си Васил притежаванта от тях ½ ид.чст от дворното място заедно с редовния етаж от жлищната си сграда, а на дъщеря си К. – приземния етаж от същата жилищна сграда.

Неоснователно съдът намира възражението на ответниците, че стопанска постройка, тъй като била строена без строителни книжа и документи, то и следвайки собствеността върху земята, е станала тяхна собственост., поради следното: Деъствително собствеността върху тази постройка следва собствеността върху земята и тъй като към момнета на построяването й собственици на ½ ид част от дворното място са били съпрузите С. и М. Гинчеви, които и са я построили, то тя е станала тяхна собственост. Същата не била и предмет на прехвърлителни сделки.

Респективно след смъртта на С.Г. този имот – стопанска постройка е станала собственост на ищците –негови съпруга и дъщеря и на  ответниците, като наследници на сина му В.Г.– негови съпруга и дъщеря, по силата на наследствено правоприемство.

А след като този имот е придобит по давност по време на брака на С.Г. със съпругата М.Г., то и имота като е бил СИО, то след смърта на С.Г. е прекратена СИО и негова съпруга М.Г. е станала собственик на ½ ид.част от този имот. Останалата ½ от него е станала собственост при равни права на преживялата съпруга, сина В.Г. /починал 2008г./ и дъщерята К.С. при равни права по 1/6 ид. част за всеки, съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗН, според която наследниците по закон – съпруга и деца получаван равни дялова от наследството.

Тъй като, както вече бе посочено по-горе от удостоверение за наследници е установено сина на съпрузите Гинчеви, а именно В.Г. да е починал след баща си С.Г., като след смърта е оставил наследници от първи реда – съпруга С. и дъщеря М.- ответниците, то придобита от него при наследяване собственост върху 1/6 ид. част от същия имот е преминала към тях и те са е станали собственици на по 1/12 ид. части от стопанската постройка.

Предвид горното към момента този имот е съсобствен между М. Т.Г., К.С., С. А. и М. В.Г., при квоти в съсобствеността съответно: 8/12 за М. Т.Г., 2/12  за К.С. и по 1/12 за С. А. и М. В.Г..

Обстоятелството, че по силата на НА № 175/21.11.2017г. за доброволна делба на недвижим имот същата стопанска постройка е поставена в дял на ответниците С. А. и М. В.Г., не може да представлява титул за собственост на последните, тъй като делбата по тношение на нея е извършена без участие на другите съсобственици на стопанската сграда- ищците М. Т.Г., К.С., при което и в тази си част доброволната делба е нищожна.

 

Ето защо и делба на имота стопанска постройка с постройка с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 по плана на гр.Велинград, сътояща се от лятна кухня, пригодена за живеене, гараж с баня и тоалетна, цялата с площ от 54 кв.м., ще се допусне до делба между М. Т.Г., К.С., С. А. и М. В.Г., при квоти в съсобствеността съответно: 8/12 за М. Т.Г., 2/12  за К.С. и по 1/12 за С. А. и М. В.Г..

 

Въз основа на изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:

 

Р  Е  Ш  И :

 

Допуска да се извърши делба между М.Т.Г., ЕГН ********** и К.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адв.Ш., срещу С.Д. А., ЕГН ********** и М.В.Г., ЕГН ********** ***, на следния имот:

-                  Стопанска постройка, с идентификатор 10450.501.1300.2 по кадастралния план и кадастралните регистри на Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, построена върху поземлен имот с идентификатор 10450.501.1300 по плана на гр.Велинград, сътояща се от лятна кухня, пригодена за живеене, гараж с баня и тоалетна, цялата с площ от 54 кв.м.

при квоти: 8/12 за М. Т.Г., 2/12  за К.С. и по 1/12 за С. А. и М. В.Г..

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)