О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 50 Година 2020, 08.01 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На осми януари, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 2088 по описа за 2019
година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№55018/02.12.2019г.,
подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София,
бул,,Княгиня Мария Луиза“№46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова,
с адрес на призоваване:гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №2990/12.11.2019г.,
постановено по гр.д.№6647/2019г. по описа на Районен съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил
,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на С.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***,,Акациите“,
ул.,,Лебед“№3, сумата от 1559.88 лв., главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд- общо
236.51 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него за периода от 07.08.2016г. до 07.08.2019г., 1584 часа нощен труд в дневен,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2019г. до
окончателното плащане.
Със същото решение, страните са
осъдени да заплатят разноски, като Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас
държавна такса в размер на 200лв.
С жалбата се
изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят
счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба, че за
процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на
12-часови работни смени съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумарно.
Посочва се, че в резултат на посоченото
изчисляване чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на
основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР-като извънреден труд.
Навеждат се доводи, че към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г., по отношение полагането на нощен труд, се прилагали правилата на действалата към периода от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР (положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143). Твърди се, че за останалата част от процесния период, се прилагали Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 и Наредба№8121з-908 от 02.08.2018г., всички издадени на основание чл.187, ал.9 ЗМВР
Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение, при кумулативно наличие на следните предпоставки: подневно отчитане; работа на смени, продължителност на нощното работно време, по- малка от продължителността на дневното; трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.
Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Развива подробни съображения, че нощният труд между 22.00ч.и 06.00ч. не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за генериране и заплащане на извънреден труд.
В подкрепа на изложеното, цитира съдебна практика на районните и окръжни съдилища.
Излага становище за неоснователност на предявения акцесорен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират се направените в производството пред двете инстанции, разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи
следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице-
юрисконсулт Иванова, на 18.11.2019г. Въззивната жалба е входирана в
деловодството на БРС на 02.12.2019г., следователно
е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е
допустима за разглеждане по същество.
Препис от постъпилата
въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца на 13.12.2019г.
В законоустановения срок е подаден отговор от
въззиваемия С.И.И., чрез пълномощника адв. Е.Д., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения в подкрепа на
изводите на първоинстанционния съд. Твърди се, че първоинстанционното решение е
правилно и обосновано и се претендира потвърждаването му. Не са ангажирани
доказателства.
След запознаване
с материалите по делото, съдът констатира, че отговорът на въззивната жалба не
отговаря на изискванията на чл. 261, т.2 от ГПК, тъй като към него не е
приложено адвокатско пълномощно. В представеното в производството пред първата
инстанция пълномощно от ищеца, не е отразено дали същото важи до приключване на
делото във всички инстанции. Поради това на въззиваемия следва да се укаже да
заяви дали поддържа отговора на въззивната жалба и да представи пълномощно за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, най-късно до
насроченото за 20.01.2020г. открито съдебно заседание.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в
съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№2088/2019г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 20.01.2020 г. от 9,30 ч.,
за която дата и час на страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на С.И.И. да заяви дали поддържа отговора на
въззивната жалба и да представи адвокатско пълномощно в срок до 20.01.2020г.
На
страните да се връчи препис от настоящото
определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: