Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 2. и сл. ГПК С Решение № 426 от 18.04.2012г. постановено по гр.д. № 74/2012г. В. районен съд е приел за установено по отношение на „Е. Б. П.” гр. В., че Т. З. Й. не дължи на посоченото дружество сумата 672, 88 лв., представляваща начислена по партидата му, с кл. № *, корекция на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ на стойността на потребена, но неотчетена ел. енергия за периода 13.05.2011 г. – 28.10.2011 г., за която е издадена фактура № */30.11.2011г. Присъдени са разноски в полза на ищеца. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Е. Б. П.” гр. В. /преименувано в хода на въззивното производство на „Е. П. П.” /, в която са наведени оплаквания за неговата неправилност. Сочи се, че мотивите на съда не са съобразени с императивната разпоредба на чл. 46 ал. 2 ЗНА, не кореспондират със събраните доказателства и представляват едно превратно тълкуване на естеството на проведената корекционна процедура. Заема се становище, че съществува законова възможност за обосноваването на обективна отговорност за абонатите. Възможността за едностранни корекции била предвидена за други оператори със сходна дейност – ВиК оператори, топлоснабдителни и газоразпределителни предприятия. Доколкото нито ЗЕ, нито в транспонираните с него директиви на Европейския парламент и Европейския съвет се въвеждат изисквания за дискриминационно третиране на ЕРП, то очевидния пропуск на законодателя да предвиди възможност за едностранна корекция по отношение на тях, следва да се преодолее чрез ОУ по чл. 98а и 98б ЗЕ с оглед на препращащата норма на чл. 45 ПИКЕЕ или се касае за абсолютна празнота в правото. Сочи се съдебната практика, според която законодателен пропуск в гражданскоправен казус следва да бъде решаван чрез аналогия на закона при съобразяване на целта на закона. Изтъква се, че за абоната – ползвател съществува законово задължение да следи за изправността на СТИ, поради което се прави извода за наличието на законово основание за съществуването на чл. 37 и сл. от ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди се, че споменатите клаузи не са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Изтъква се, че по делото не се събрани доказателства, ЕРП да не е изпълнявало задълженията си с грижата на „добър стопанин”. Сочи се, че корекционната процедура не е продажба на движима вещ и няма санкционен характер към потребителя, защото задължението на абоната да плати произтича пряко от договора между страните и е право, договорено в интерес едновременно на доставчика и абоната. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК въззиваемата страна Т. З. И. не е депозирала отговор. В съдебно заседание жалбата се оспорва и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция. Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността на обжалваното решение и намери, че същото не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. На основание посочената разпоредба въззивният съд служебно провери допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част и не констатира процесуални нарушения водещи до неговата недопустимост. След като установи, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, чрез който Т. З. Й. иска да се приеме за установено, че не дължи на ответното дружество „Е. Б. П.” сумата по фактура от 30.11.2011г. в размер на 672,88 лв. за ел. енергия за обект: недвижим имот, находящ се в гр. В. Т., ул. „А. Б.” № 76, определена по изчисления на самия ответник. Изложени са твърдения, че ищецът е в договорни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия. Твърди, че не дължи процесната сума, начислена му служебно от енергийното дружество за периода 13.05.2011г. – 28.10.2011г. Сочи, че редовно е заплащал дължимите си сметки за ел. енергия. Ответникът „Е. Б. П.” заема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че сумата предявена за плащане е имуществена отговорност на абоната в корекционните процедури, установени в действащите между страните Общи условия. Излага твърдения за наличието на основание за извършването на процесната корекция. По същество сочи, че на 20.10.2011г. служители на „Е. Б. М.” са извършили проверка на СТИ на ищеца с № .........., при която е констатирано отклонение в точността на измерване на потребяваната ел. енергия, за което е съставен КП. От извършената метрологична експертиза в БИМ е установено, че липсват 4 бр. бобинки на токов датчик на II и III системи. Въз основа на тези констатации на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ е извършена корекция на сметките на ищеца. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на посочения в исковата молба адрес и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, съдържанието на ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрено от ДКЕВР, както и публикуването им в централен и местен ежедневник, както и че са налице изменения на тези ОУ, отново публикувани по съответния ред и на интернет страницата на енергийните дружества, което е обявено от съда за общоизвестен факт. От констативен протокол /КП/ за техническа проверка № ........./28.10.2011г. се установява, че на същата дата длъжностни лица от „Е. Б. М.” са извършили техническа проверка на СТИ с № .........., находящо се на ищцовия адрес с кл. № * и абонатен № *. Констатирано е, че държавната и ведомствената пломби са налични и са отбелязани специфичните им означения, но е отбелязано още че последната е срязана и лепена. Чрез еталонен уред е установено, че СТИ е извън стандарт, поради което същият е свален, запечатен в индивидуална опаковка, надлежно пломбирана и изпратен за експертиза. В протоколът са посочени имената на служителите на „Е. Б. М.", които са участвали в извършването на проверката като всички те са го подписали. Протоколът е подписан и от А. Р. А. – ул. „А. Б.” № 75, но без да се сочи в какво качество е извършено това и без да е уточнено в коя от хипотезите - на отказ на потребителя или поради отсъствието му. От КП за метрологична експертиза на средство за измерване се установява, че няма външни видими механични повреди и увреждания и са посочени сигнатурите на наличните пломби. В протокола се съдържа описание на самото експертно изследване, при което е констатирана грешка в измерването на II и III система от „ – 68, 86 %”, дължащо се на липсващи четири броя бобинки на токов датчик на II и III система. От приложените по делото - справка за корекции на сметки № 20236 при неточно измерване на ел. енергия по чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, дебитно известие № */30.11.2011г., справки за консумирана енергия и за платени и неплатени фактури е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца Й., в резултат на което й е начислена за плащане сумата от 672, 88 лв. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно техническа експертиза се установява, че така констатираната схема на свързване /липсващи 4 бобинки на II и III система/ от метрологичната експертиза не позволява да се формира и съответно да се подава сигнал от токовите датчици на II и III система към формиращите групи на СТИ за последващо обработване и отчитане. Вещото лице допълва, че отклонението в класа на точност на СТИ е от „ – 68, 86 %”, че корекцията е извършена по реда на чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е правилно математически изчислена в размер на 672,88 лв., както и че не може да се установи началният момент на неточно отчитане. По делото не са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Страната, която носи доказателствената тежест, а именно ответникът, трябва да докаже дължимостта на процесната сума. Той следва да проведе пълно и главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата страна т.е., че ищецът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Е. Б. П.”. Наред с това ответникът пълно и главно следва да докаже основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил посочената в дебитното известие сума. По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с ответното дружество, както и че имотът, в който е монтиран процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че в отношенията между страните действат ОУ на ДПЕЕЕМ, включително и с измененията им от 2009г. От наличните по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът е начислил сумата от 672, 88 лв. като корекция на сметката на въззиваемия по реда на чл. 38 ал. 3 т. 1 ОУ на ДПЕЕЕМ. За възможността на жалбоподателя да извършва едностранна корекция на сметка за вече доставена ел. енергия за минал период и за нейната законосъобразност има задължителна съдебна практика формирана по реда на чл. 290 ГПК, съгласно т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. С Решение № 165/19.11.2009г. по т.д. № 103/2009г., Решение № 104/05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г., Решение № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г., ВКС е заел категоричното становище, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на ел.енергия е лишена от законово основание, както при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и подзаконовите актове за неговото прилагане, така и при релевантните към спора ЗЕ и съответните подзаконови актове по прилагането му /Наредба № 6/9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството елетрическа енергия/. Дори в чл. 45 ПИКЕЕ директно не е предвидена възможност за извършване на едностранна корекция на подадената ел. енергия и на сметката за минал период, а имаме препращане към договора за покупко - продажба на ел. енергия. Възможността за едностранна корекция на сметки за изминал период е била уредена в Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000г., но същата е отменена с Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, в която такава възможност не е предвидена, поради което ВКС в задължителната си практика приема, че след 2004 г. не е налице законово основание за съществуването и уговарянето на такава корекция в ОУ. При продажбата на ел. енергия потребителят е в положение на по – слабата страна, а ЕРП на базата на предоставената му лицензия има господстващо положение на пазара. Възможността на абоната да въздейства върху съдържанието на ОУ е ограничена и регламентираните в тях санкционни клаузи по чл. 24 и чл. 38 от ОУ не могат да съществуват в противоречие с императивните норми на закона и основните принципи на правото. Посочените договорни разпоредби предвиждат санкциониране на потребителя, само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната енергия, без да се изискава виновно поведение на последния. Това е в пълен разрез с установения в чл. 82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по съществото си представлява еднострано въвеждане на обективна отговорност /ОУ не са предмет на индивидуално уговаряне/, която е изключение в правото. В случай, че не е доказано виновно поведение на потребителя, с което да се препятства правилното отчитане на ел. енергията, е недопустимо да му се налагат санкции за това по силата на договорната връзка, доколкото като изключение, само в правомощията на законодателя е залегната възможността за въвеждане на обективна отговорност. В конкретния случай недоказано остана наличието на такова виновно поведение у потребителя. Липсват доказателства за наличието на причинна връзка между констатираното неправилно отчитане на процесното СТИ и поведението на ищеца като страна по договора за ползване и продажба на ел. енергия. Съставеният КП представлява частен свидетелстващ документ, които не се ползва с материална доказателствена сила, освен ако удостоверява неизгодни факти за страната, чийто подпис носи. КП не носи подписа на ищеца, а е подписан от лице, различно от абоната, без да се сочи в какво качество го е подписал и при коя от хипотезите на ОУ на ДПЕЕЕМ е станало това. Но дори да се приеме, че е спазен регламента на чл. 61 от ОУ на ДПЕЕЕМ, това обстоятелство не промяна характера на КП като частен свидетелстващ документ. Съдът следва да цени този документ с оглед на всички други събрани по делото доказателства. Съдържащата се в КП констатация, че ведомствената пломба е скъсана и лепена не се подкрепя от останалите доказателства. Не са събрани гласни доказателства в тази насока, чрез разпита на присъствалите на проверката лица, нито пък протокола от метрологичната експертиза установява такава неправомерна намеса. В него е посочено, че пломбите са налични, но не е отразено неправомерното им интервиране, а установената по делото причина за неточното отчитане предполага неизбежното нарушаване на ведомствената пломба. Недоказаността на последното обстоятелство не позволява да се направи извода, че обективно констатираната намеса в работата на измервателното средство е последица от действия на въззиваемия, нарушаващи въведените в чл. 54 от ОУ на ДПЕЕЕМ забрани за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество СТИ. На следващо място недоказано остана обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено, тъй като при всяка продажба, включително и на ел. енергия купувачът – абонат дължи заплащане само на реално предоставената му стока. Принципната техническа възможност за абоната да консумира начислената му ел. енергия за минал период, каквото заключение дава експерта, не е достатъчно да се приеме, че фактически е потребено такова количество енергия. Още повече по делото недоказан остана и периода на грешно измерване на ел. енергията в резултат на твърдяното неправомерно въздействие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално консумираната ел. енергия, за доставчика съществува възможността въз основа на едностранното изчисляване и коригиране на сметките да получи цена за недоставена и непотребена от абоната енергия. Доводите на ответното дружество развити във въззивната му жалба, че за процесните отношения следва се приложи по аналогия разрешението дадено в Наредба № 16 – 344/2007г., касаеща доставчиците на топлоенергия респ. Наредба № 4/2004г. относно ВиК операторите са неоснователни, имено поради обстоятелството, че обективната отговорност следва изрично да е предвидена от законодателя. Посочените хипотези са изключение, законово са уредени и не могат да се тълкуват разширително. Недопустимо е чрез правоприлагане по аналогия да се въвежда изключение от правен принцип, каквото изключение законодателя не е предвидил изрично. Следва да се има предвид още, че СТИ по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл. 89 т. 4 ЗР поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, а не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане. В тази връзка жалбоподателят превратно тълкува нормата на чл. 44 от Закона за измерванията. Наред с всичко това, в Решение №189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г. и Решение №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., ВКС е отрекъл възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителя общи условия, които поради неравноправния им характер са нищожни по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 6 и т. 18 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Тези клаузи на ОУ нарушават основните принципи на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и на защита интересите на потребителите при търговията с ел. енергия. По изложените съображения въззивният съд намира, че по делото не се установи наличието на законово основание за доставчика да извърши корекция на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответника по иска, че процесната сума му се дължи. Поради това искът за установяване на недължимостта й е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Поради съвпадане на крайните правните изводи на двете инстанции решението на В. районен съд следва да бъде потвърдено изцяло. При този изход на делото претенцията за разноски на жалбоподателя „Е. П. П.” се явява неоснователна. Въззиваемата страна също е направила такава претенция, която на основание чл. 78 ал. 3 ГПК, следва да се уважи като в нейна ползва да се присъдят разноски в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, за което са представени надлежни доказателства. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 426 от 18.04.2012г. постановено по гр.д. № 74/2012г. на В. районен съд, като правилно. ОСЪДЖДА „Е. П. П.”, ЕИК: ..........., със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.”, № 2., В. Т. - Г ДА ЗАПЛАТИ на Т. З. Й., ЕГН:* от гр. В. Т., ул. „А. Б.” № 76 сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат във въззивното производство Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |