Решение по дело №415/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 306
Дата: 20 май 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20205220200415
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

20,05,2020г

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на четиринадесети май две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                  

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 415/20.  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д.П.Г., ЕГН **********,***, чрез адв. К.У. от Пазарджишка АК, като пълномощник против Наказателно постановление № 19-1006-005087 / 10.01.2020г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик, с което на жалбоподателката се налага на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв.

С жалбата се заявява незаконосъобразност в процесуално-правен и материално-правен аспект на постановлението и се настоява за неговата отмяна.

В съдебно заседание  жалбоподателя, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата, вкл. на база събрани в заседанието доказателства.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди НП като правилно и законосъобразно. .

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 16,12,19г. свидетелите Л. и В. - служители на СПП при ОД МВР Пазарджик извършвали проверка на преминаващите МПС през пешеходна пътека в близост до Математическа гимназия „Константин Величков“ на бул. „БЪЛГАРИЯ“ в гр. Пазарджик. Патрулният автомобил бил разположен на около 40-50 метра от пешеходен светофар, обслужващ контролираната пътека, в посока сградата на Община Пазарджик. 

 Около 9,40ч. свидетелите забелязали лек автомобил - Фолксваген Туарег с peг. ********, който преминал при червен сигнал на действащата трисекционна светофарна уредба в посока към Община . Спрели водача и установили самоличността му в лицето на жалбоподателката, на която св. В. съставил на място процесния акт за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

Актът е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП.

Фактите, възприети от контролния и от наказващия орган и отразени в издадените от тях съответно АУАН и НП , не са спорни:  на процесната дата и място жалбоподателката е управлявала лек автомобил, с който е преминала през пешеходна пътека при червен сигнал на действащата трисекционна светофарна уредба. Тези факти са безспорно установени от всички доказателствени източници .

Според правилната теза на защитата, развита още с жалбата, неспирането на забранен сигнал на пешеходен светофар съставлява нарушение по чл. 120, ал.1, т.1 от ЗДвП, който състав е специален по отношение на възприетия общ чл.6, т.1 от ЗДвП. Това обаче не води директно до претенцията за оневиняване по административно-наказателното обвинение. Още по-малко това е възможно при безспорно доказани елементи от състава на нарушението по общата норма. Оправдаване по административно-наказателното обвинение следва , когато деянието въобще не съставлява административно нарушение, жалбоподателят не е автор на приписаното му нарушение или той не е действал виновно. 

Непрецизната квалификация, изразяваща се във възприемане на тази по общия, а не по специалния състав не съставлява съществено процесуално нарушение - 1.тя, сама по себе си,  не води до ограничаване на възможността за реализиране на правото на защита; а то в случая е напълно гарантирано, тъй като са изложени всички обстоятелства относно елементите от състава на възприетото нарушение , вкл.- време и място на извършване,  възприетата квалификация е съответна на словесното описание на нарушението , а процедурата по изготвяне,    предявяване и връчване на административните актове е надлежно спазена и 2.  възприетото в акта и в НП  преминаване на червен ( забранителен ) сигнал на светофарната уредба е напълно съответно на възприетия цифров израз на правната квалификация по чл.6 т.1 от ЗДвП , тъй като става напълно ясно, че водачът не е съобразил поведението си със задължението да не се преминава на червен светлинен сигнал.

Предвид горното, не са допуснати претендираните с жалбата съществени процесуални нарушения, представени като недостатъчно и неясно или неправилно описание на нарушението и неговата неправна квалификация. Последната е възприета по общото правило на чл. 6, т.1 от ЗДвП и  макар и това да не е достатъчно прецизно при наличие на специален състав, нарушението не е съществено и не влече отмяната на санкционния акт. От друга страна то е ясно и описано  по всички елементи на възприетия общ състав, които са установени чрез еднопосочните показания на двамата полицейски служители. Осъществяваният от тях пътен контрол на процесното място и към момента на нарушението е бил именно във връзка с честите случаи на неспазване светлинните сигнали на пешеходния светофар, тъй като той гарантира правото на пешеходеца за безпрепятствено преминаване по пешеходната пътека. В случая,от показанията на полл. В. и пол. Л. се установи, че пешеходката, която е активирала съответния за преминаването си сигнал дори се наложило да отстъпи и изчака преминаването на отнелия й предимство процесен автомобил, ,управляван от жалбоподателката, която не е спазила предписанието на червения забранителен сигнал. В тази връзка следва да посочи, че не е споменато забранителното действие за премиване на червения сигнал, нито то е посочено с чл. 31, ал.7,т.1 от ППЗДвП, но този пропуск също не засяга правото на защита. Забранителното действие за преминаване на червена светлина на светофарна уредба е известно дори на малки деца, ученици и п ри всички случаи на правоспособен водач, какъвто е жалбоподателката. Съвсем несериозно е да се претендира, че отсъствието на обстоятелства в административно-наказателното обвинение относно това действие парира защитата против него.    

Обвинението е доказано по всички възведени факти, а санкцията е наложена по съответната административно-наказателна норма на чл. 183, ал.5 т.1 от ЗДвП, определяща глоба в твърд размер 100 лева.

Предвид изхода на делото претендираните от процесуалния представител на жалбоподателката разноски ( 300 лева - л. 37) за самото представителство не следва да се присъждат , тъй като това искане е неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                              

                                               Р       Е       Ш     И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1006-005087 / 10.01.2020г. на началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор Пътна полиция - Пазарджик, с което на Д.П.Г., ЕГН **********,***, е наложена  на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП  глоба в размер на 100 лв.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане в тежест на ОД МВР Пазарджик на сторените от Д.П.Г. разноски за процесуално представителство в размер на 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: