Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 132
гр. Пловдив, 22.07.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на осми
юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№280 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Л.Б.Л. обжалва
решение № 266/05.03.19г. постановено по гр.д.№ 1901/18г. по описа на
Пловдивския окръжен съд в частта с която е осъден да заплати на ДФЗ на
отпаднало основание сумата 742 292.86 лв.,като част от сумата
797 292.86 лв.1,ведно със законната лихва,считано от 07.09.18г.-датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. И сумата
29 791.71 лв. разноски. Намира че
неправилно съда е определил момента на разваляне на сключения между
страните договор, като е приел за това датата на получаване на исковата молба
по делото с частично предявения иск № 3919/13г. на ПОС. Според жалбоподателя
датата на разваляне на договора е настъпил на 16.04.13г.-датата на получаване
на нотариалната покана.На 16.04.18г. е изтекла погасителната давност за
вземането на ищеца. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска.
С постъпилия отговор
от ДФЗ се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.
Постъпила е и
въззивна жалба от ДФЗ против решението в частта с която е отхвърлен иска му за
заплащане на сумата 348 843.38 лв. като част от сумата349 834.38 лв.
съставляваща лихва за забава върху сумата742 292.86 лв. за периода
21.12.13г.-05.09.18г.,както и да заплати адвокатско възнаграждение за адв.К. в
размер на 8 506.69 лв.Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на ново с което иска да бъде уважен.
С постъпилия отговор
от Л. се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните
по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните е бил
сключен на 02.10.2007г. договор № … за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ при условията на специална предприсъединителна програма на Европейския
съюз за развитие на земеделието и селскостопанските район в РБ. Въз основа на
него на 08.07.2009г. на ответника е била
изплатена сумата 797 292.86 лв. за изграждане на оранжерии по хидропонна
технология в с. …, общ. …. При упражняване на целеви контрол е извършена на
25.01.12г. проверка и направена констатация,че оранжерията не работи.Същите
констатации са направени и при повторната проверка на 25 .04.12г. и на
28.02.13г. На 16.04.13г. на ответника е
връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на договора.В нея няма
изявление за разваляне на договора.На 21.12.13г. е подадена искова молба по
която е обр. гр.д.№ 3919/13г. по описа на ПОС в която е налице изявление за
разваляне на договора.Препис от исковата молба е връчен на ответника на 25.02.14г. По това дело с решение №
755/28.04.15г. ответникът е осъден да заплати сумата 30 000 лв.
представляваща част от сумата 797 292.86 лв. поради разваляне на сключения
договор. Постановено е и неприсъствено решение от 16.11.17г. по гр.д.№
1631/17г. по описа на ПОС за сумата 25 000 лв.част от дължимата на
отпаднало основание сума 797 292.86 лв. Поради разваляне на договора
ответникът дължи и остатъка от предоставената му финансова помощ от
742 292.86 лв. Няма твърдения и доказателства сумата да е върната на ДФЗ.
Възразява се че
вземането е погасено по давност.
С исковата молба от
21.12.13г. ищецът е направил изявление за разваляне на сключения с ответника
договор по чл. 87 ЗЗД. Това изявление е достигнало до длъжника/ответник / на
датата на която е получил препис от исковата молба,тоест на 25.02.14г. и от
тази дата е започнала да тече общата погасителна давност.Настоящият иск е
заведен на 07.09.18г. и давността не е изтекла.
Иска следва да бъде
уважен за 742 292.86 лв. ведно със законната лихва ,считано от датата на
подаване на исковата молба-07.09.18г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска за забава
върху главницата от 742 292.86 за периода от 21.12.13г. до 05.09.19г. в
размер на 348 834.38 лв. като частичен иск от общата сума от 349 834.38
лв. се приема следното:
С решението
постановено по гр.д.№ 1631/17г. ответникът е бил осъден да заплати на ДФЗ
сумата 1000 лв. лихва за забава върху същата главница за периода 21.12.13г. до
26.06.17г.Доказа се че дължи главница от 742 292.86 лв. на отпаднало
основание. Съгласно чл. 84 ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение,длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен от кредитора. С
исковата молба от 21.12.2013г. по която е образувано гр.д.№ 3919/13г.ищецът е
поканил ответника да плати като е направил и изявление за разваляне на
договора.Тъй като поканата е за задължение за което няма определен ден за
изпълнение,то длъжникът изпада в забава от получаване на поканата. Получавайки
поканата за него е отпаднало основанието да задържа получената сума по
разваления договор и е изпаднал в забава само за онази част от паричното
вземане,за която ищецът е предявил иск по чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД.
По отношение
плащането на главница от 742 292.86лв. ищецът претендира забава за първи път с исковата молба по която
е образувано настоящото дело -07.09.18г.Затова иска му за периода21.12.13г. до
05.0918г. се явява неоснователен.
Окръжният съд като е
стигнал до същите изводи е постановил правилно решение,което следва да се
потвърди.
С оглед изхода от въззивното
обжалване на страните не се следват разноски.
По изложените
съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
266/05.03.19г. постановено по гр.д.№ 1901/2018г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: