РЕШЕНИЕ
№…………….
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети състав
На петнадесети април Година
две хиляди и двадесети първа
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД №789 по описа на съда за 2021г.,
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
К.В.В., против Наказателно постановление
№ 20-0819-002802/13.08.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
„ПП“-Варна, с което на К.В.В. е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради което се моли за
неговата отмяна. Сочи се, ч нарушението не е осъществено от субективна страна.
Твърди се, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон.
В
съдебно заседание възз. страна не се
яьвява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се явява.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 10.05.2020г., около 01.59ч., възз.В.,
управлявал л.а с рег.№ В 3829ВР в
гр.Варна. При движение по бул.“Цар Освободител“, същия бил спрян за проверка от
полицейски служители. В хода на проверката органите на реда установили, че
управляваният от въззивника автомобил има поставени регистрационни табели, но
при проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е негова
собственост и е с прекратена регистрация, считано от 17.03.2020г. Като МПС-то е с прекратена
регистрация по чл.143,ал.15 от ЗДвП.
За констатираното бил съставен АУАН в
който били посочени горните факти,
квалифициране като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
По случая била извършена и проверка с
оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. След приключване на
проверката, материалите по преписката били изпратени в РП-Варна, където с
постановление от 23.07.2020г. на
прокурор при ВРП по ДП №205/2020г. по описа на ВРП било прекратено нак.
производство за престъпление по чл.345,
ал.2 от НК, на основание чл.243, ал.1,
т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С оглед на горното прокурорът изпратил препис
от своя акт на Началника на Сектор ПП-Варна за сведение.
Акта е съставен в присъствието
на нарушителя, който не е направил възражения.
В
законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН
не са депозирани възражения пред
административнонаказващия орган.
Въз основа на
така съставения акт АНО издал НП с което за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП,
на осн.чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателят административно
наказание „ Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото доказателства, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице,
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок
от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН
и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед №
8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и
свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията
на нарушителя.
Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Видно
от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени
в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Видно
от приложено по делото Постановление на РП Варна от 23.07.2020 год. е, прекратено
нак. производство за извършено от жалбоподателят престъпление по чл.345,ал.2 от НК. Установено е било също така, че автомобила
е бил собственост на друго лице до дата -15.01.2020г. и е със служебно прекратена регистрация на
осн.чл.143,ал.15 от ЗДвП, съгласно която служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано
ППС на собственик, който в двумесечен срок от придобиването, не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
РП
Варна е приела, че не са били налице данни за субективен елемент на посоченото
престъпление,т.е. не са били налични доказателства, че посоченото обстоятелство
– служебната дерегистрация на автомобила - е било известно на жалбоподателят
към момента, в който е бил спрян за проверка, поради което няма как да се
приеме, че от субективна страна е осъществила състава и на нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
В
конкретния случай видно от приложените писмени доказателства-справка от ОД МВР
е описано, че нотариус № 212 е подал по ел. път заявление за регистриране на
договор -продажба и служебна промяна на регистрация на МПС.
Описан е и номера на това заявление-№9897/69268-15.01.2020г. В тази връзка
съдът намира, че жалбоподателят е бил със съзнанието, че задълженията му по
закон са били изпълнени. На второ място следва да се посочи, че при служебното
прекратяване на регистрацията, водачът-собственик на съответното превозно
средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е
уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени
регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния
характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да
предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна
страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието,
извършено от жалбоподателят несъставомерно поради липса на субективният елемент
на визираното нарушение, тъй като той не
е бил уведомен, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, знаел е
че нотариус в деня на сделката е подал заявление за промяна на регистрация. При
така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице
елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват
каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателят
виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на
субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния
закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално
незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
Позовавайки се на влязлата в сила
разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на
жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане
на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая
възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските
възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено
възнаграждение в размер на 300лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД
МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати
на жалбоподателя сторените от него
разноски в размер на 300 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0819-002802/13.08.2020
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“-Варна, с което на К.В.В. е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР
гр.Варна да заплати на К.В.В. сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: