№ 11906
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110143360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Р. П. С. срещу С.О. за
признаване за установено по отношение на ответната страна, че ищецът притежава правото
на собственост върху поземлен имот с идентификатор №55419.6704.2075 по действащите
КК и КР, находящ се в село П., м. „К.д.“, ул. „Б.“ №7, с площ 687 кв. м.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че Р. С. е собственик на имота,
на основание наследствено правоприемство от П. и Д. С.и и осъществено давностно
владение, считано от 1986 г., когато е построена жилищна сграда в имота, вкл. при
условията на присъединяване на тяхното владение. Пояснява, че при справка район „П.“
ищецът установил, че С.О. се легитимира като собственик на имота, съгласно Акт за частна
общинска собственост №6615/2017 г. Поддържа, че поземления имот не е внасян в ТКЗС,
ДЗС и никога не е бил държавна или общинска собственост. Счита, че не са налице
предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ, а с Писмо №0900-78/06.11.2012 г. на К мета на района
ищецът е уведомен, че имотът не попада в зона по пар.4 от ЗСПЗЗ.
Ответникът оспорва иска. Посочва, че имотът попада в зона пар.4 от ЗСПЗЗ и за него
няма данни за реституционни претенции. С влязла в сила Заповед №РД-46-45/31.01.2002 г. е
отказано на Д. С.а да придобие собствеността върху имота при условията на пар. 4а, 4 д и 4з
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът актуван, на осн. чл. 25,ал.1 от ЗСПЗЗ като невъзстановен, не е
изкупен и не е одържавен, а давностен срок не е текъл в полза на ищеца и неговите
праводатели.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. №12165/13.07.2021 г., издадено от С.О., р-н
„Младост“ се установява, че ищецът Р. П. С. е единствен наследник по закон на П. Митев
С., починал на 19.09.1996г., и Д. К. С.а, починала на 10.12.2019 г.
1
Видно от Писмо изх. №0900-78/1/06.11.2012 г. отв. С.О., р-н „П.“ уведомява
Областен управител -София и Д. К. С.а, че по отношение на поземлени имоти с пл.
№2074,2077,2078, всички от кад.л. Г-10-4-Г по неодобрен кад. план на гр. София, че не
попадат обхвата на ПНИ, одобрен със Заповед№ РД-15-026/01.02.2006 г. на Областния
управител на Област София; няма данни за реституицонни претенции, няма съставен акт за
общинска собственост.
От писмо от 13.01.2022г. на С.О., Дирекция „Общински Приходи“, р-н „П.“, както и
от представените от ищеца разписки за плащане на местни данъци и такси, се установява, че
за периода 1998-2021 г. Р. П. С. и Д. К. С.а за плащали дължимите данък за недвижим имот
и ТБО за имот имот с идентификатор №55419.6704.2075 по действащите КК и КР, находящ
се в село П., м. „К.д.“, ул. „Б.“ №7, както и сградата, построена в имота.
Приет е Акт №6615 за частна общинска собственост от 12.05.2017г. за поземлен имот
с идентификатор №55419.6704.2075 по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-
24/02.03.2012 г. на ИД АГКК, с площ 687 кв. м, находящ се в село П., м. „К.д.“, издаден на
осн.чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 59, ал.1 от ЗОС.
Ответникът представя Заповед № РД-46-45/31.01.2002 г. на Кмета на р-н „П.“ по §62,
ал.3 от ПЗР ППЗСПЗЗ, съгласно която отказва на Д. К. С.а по молба вх. № 5040/1997 г., да
придобие право на собственост при условията на § 4a, 4д и 4 з от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот
с пл. №2075 от кад.л. Г-10-4-Г, м. „К.д.“, з. „П.“, поради непредставен документ по § 63 от
ПЗР ППЗСПЗЗ, връчена на Д. К. С.а на 13.02.2002г.
Разпитани св. Н.Б. и св. Р.Й. установяват, че спорният имот се ползвал от родителите
на ищеца и от него от 1986 г. насам. През 1986-1987 г. построили там двуетажна къща.
Мястото е оградено, с метална порта, с насаждения и градина. Поддържали целогодишно,
включително е облагородено с насипване на допълнителна земна маса. Съдът възприема
показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от
ГПК, са последователни и житейски логични, не се установиха противоречия и
заинтересованост от изхода на делото и възпроизвеждат непосредствени и трайни
впечатления за ползването на имота, потвърждават се и от писмени доказателства за
извъшени строителни дейности в имота.
За правилното решаване на спора е допусната съдебна техническа екпертиза,
неоспорена от страните и преценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с която се изяснява,
че към 1986 г. територията, на която се намират процесният имот и съседните му, попада
извън обхвата на действащия към този момент регулационен план на в. з. „К.д.", одобрен със
Заповед № 219/16.11.1968 г. Същите не са отразени и в КП от 1965 г., послужил за
кадастрална основа на РП – попадат в кад. лист 11, извън заснетата ситуация. Със Заповед
№ РД-50-09-235/02.06.1988 г. е одобрен действащият РП на в. з. „К.д.", който също не
включва в обхвата си територията на процесния имот и съседните му. РП е изработен върху
основата на КП от 1981 г., в първоначалната редакция, на който същите не са отразени.
Първото графично отразяване на процесния имот е направено по реда за поддръжка
(актуализация) на неодобрения КП на пл. район VII-86 - с. П., в който имотът е нанесен в
кад. лист Г-10-4-Г с пл. № 2075 и площ 644 кв. м, застроен с къща на 69 кв. м, означена с
условен знак за двуетажна масивна жилищна сграда - 2МЖ. Границите на имота са означени
от всички страни с условен знак за паянтова ограда в неодобрения КП, което означава, че
оградите са поставени преди датата на попълване - м. август 1994 г. Заснемането и
попълването е извършено по преписка вх. № 94-Д-224 от 31.08.1994 г. на ОП „С.". В
разписната книга в имот № 2075 е регистрирана Д. К. С.а,без данни за легитимиращ
документ. Имотът се намира при граници и съседи: от запад -имот пл. № 2074 на Н.Н.Б.; от
изток - имот пл. № 2076 на Р.А.Г., от север и юг - имот без планоснимачен номер. Имотът е
в територия, означена с условен знак за пасище, мера с храсти, на която преди това не са
съществували други имоти. Спрямо Картата на възстановената собственост на землището на
2
с. П. процесният имот попада в имот № 60020 (масив 60, имот 20), местност Табаците, за
който няма уважени реституционни претенции. В регистъра на КВС за имот № 60020 се
съдържат следните данни: вид територия - за нуждите на селското стопанство, начин на
трайно ползване - пасища с храсти, вид собственост - стопанисвано от общината, начин на
възстановяване - в съществуващи стари реални граници. Вещото лице установява, че в
действителност на терена не са съществували стари реални граници по смисъла на чл. 18а от
ППЗСПЗЗ в частта на процесния имот и съседните му, тъй като същите са образувани преди
изработване на картата и регистъра на имотите в съществуващи стари реални граници. В
резултат от обособяването им релефът е изменен чрез насипване и изравняване, поставени
са огради и е реализирано застрояване. Процесният имот попада извън обхвата на плана на
новообразуваните имоти на обект „В.з. „К.д.“ в землището на с. Б. и местност „К.д.“ в
землището на с. П.“, одобрен със Заповед № РД-15-026/01.02.2006 г. на Областния
управител на област София, а при съпоставяне с КВС на землището на с. П. се установява,
че имотът не попада в територия за въстановяване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След
отглед на имота вещото лице изяснява, че границите със съседните имоти са
материализирани с ограда от телена мрежа, прикрепена към железобетонови колове;
границата с имот от изток е материализирана с ограда, състояща се от бетонов фундамент с
височина около 50 см, в който са монтирани железни колове с телена мрежа между тях, като
към дъното на имота плътната част е стъпаловидна поради денивелацията на терена.
Достъпът в дворното място се осъществява от южната граница през единична метална врата.
Дворното място е подравнено, засадени са плодни дръвчета.
Тъй като към момента на установяване на фактическата власт върху имота от
наследодателя на ищците – 1986 г., спорният имот е бил безстопанствен, извън
регулационния план, респ. не е включен в урбанизиран територия, не е включен в картата на
възстановената собственост, не са били извършвани отчуждителни действия, няма данни
имотът да е бил предоставян за ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, нито да е включен в ТКЗС или
ДЗС, то чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, на който се позовава и заявява права ответника е неприложим,
тъй като касае само подлежащи на възстановяване земеделски земи, чието възстановяване
не е заявено в законоустановените срокове. Не всички земи, които се намират извън
регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. И след изключването
им от регулация дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат
включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд,
както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като
дворни места. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да
бъдат включени във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ и за тях не е важала забраната на чл. 86 ЗС в
редакция до изменението в ДВ бр. 30/1990 г. като невключени във фонда на ТКЗС, за
придобиването им по давност (вж. Определение № 238/30.05.2022 г. по гр. д. № 994/2022 г. І
г. о. на ВКС и цитираната там съдебна практика). Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ не се
отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се
провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Такива земи, ако не
са станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на
общинската собственост от държавната през 1991 г., могат да се придобиват по давност, ако
не съществуват пречките за това, предвидени в отменените ЗРПВПНИ и чл. 29 ЗСГ.
Последната забранителна норма е отменена с ДВ бр.21/1990 г., поради което няма законова
пречка спорното материално право да бъде придобито по давност, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС.
Ищецът доказа пълно и главно всички елементи от фактическия състав на придобивното
основание, а именно, че е упражнявана самостоятелно фактическа власт върху целия имот
повече от 10 години. Намерението за своене на вещта -добросъвестно или недобросъвестно,
изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се установи
фактическа власт и начене владение. За да възникне качеството владелец по отношение на
един имот лицето, претендиращо изтекла в негова полза придобивна давност, следва
3
открито да демонстрира спрямо собственика (съсобственика) промяна в намерението за
своене на имота, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за
защита на правото си. Ако имотът е обект на владение от друго лице, последното следва да
манифестира фактически действия, чрез които да отрече правото му на собственост в пълен
обем правомощия, вкл. да се разпорежда с имота. По дефиниция владението трябва да е
непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се установи по скрит начин и
трябва да е доведено до знанието на всеки друг, който би имал претенции спрямо вещта.
След анализ и преценка на събраните доказателствата по делото, съдът приема, че те
непротиворечиво установиха фактически и правни действия, с които ищецът и неговите
наследодатели са обективирали и противопоставили на ответника намерението да се владее
имота. Констатира се трайно, явно, необезспокоявано, непрекъснато, самостоятелно
владение в продължение повече от десет години. По силата на наследственото
правоприемство ищецът придобиват след смъртта на наследодателя съвкупност от права,
задължения и фактически състояния. Поради това той се явява правоприемник и на правото
на наследодателя да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, при условие,
че наследникът е продължил владението, което еднозначно се доказа от гласните и писмени
доказателства (вж. т. 3 на ТР № 4/2012 г., ОСГК, ВКС ). С тези съображения съдът намира
предявения иск за основателен.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените деловодни разноски за сумата общо 1485 лв. за платени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице и на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.О., с ЕИК: ............, със
седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че Р. П. С., с
ЕГН: **********, с адрес: адрес, притежава правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор № 55419.6704.2075 по КК и КР на с. П., общ. С., обл. С.-г., находящ се в
село П., м. „К.д.“, ул. „Б.“ №7.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4