Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на девети февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Тодорова , като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 12855 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 25.05.2018
г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 53195/15 г. е признал за установено по реда на
чл.422 ГПК, че А.Г.Г. и Ц.Н.Б. дължат на „Т.С.” ЕАД по 2 235,90 лв. главница
всеки от тях за доставена за периода м.01.2012 г.-м.04.2014 г. топлинна енергия
за аб.№ 136523 със законната лихва върху главницата от 09.02.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и по 324,05 лв. всеки от тях-лихва за забава
за периода 22.02.2012 г.-22.01.2015 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 26.10.2016 г. по гр.д.№ 57312/16 г. на СРС, 124
с-в, като е отхвърлил претенцията за лихва за разликата до пълния предявен
размер.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца-„Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете
за мораторна лихва с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно
и постановено при нарушение на материалния закон.Въззивникът твърди, че
съгласно чл.32, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г.,
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което с изтичането на последния ден от месеца същите са
изпаднали в забава.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло исковете.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Въззиваемите А.Г.Г.
и Ц.Н.Б. не са подали отговор на въззивната жалба на ищеца.
Третото лице-помагач не взема становище по въззивната
жалба.
С влязло в сила
разпореждане е върната въззивната жалба на ответника А.Г.Г., подадена чрез
особения му представител адвокат С.С. срещу първоинстанционното решение в
частта, с която са уважени исковете срещу него.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Т.-С.” АД твърди, че на 09.02.2015 г. е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Г.Г. и Ц.Н.Б. за
заплащане при условията на разделна отговорност на сумата 4 471,80 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.01.2012
г.-м.04.2014 г. и 793,02 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 29.02.2012 г. до 22.01.2015 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск
за установяване на вземането.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ за следния топлоснабден
имот- апартамент № 23 в гр.София, жк „******.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се
изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират
търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството;
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на
задълженията и др.Съгласно чл.32,
ал.1 от ОУ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответниците,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия с „Т.С.” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че му дължат всеки от тях по
2 235,90 лв.- главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.01.2012 г.-м.04.2014 г. и по 396,51 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 29.02.2012 г. до 22.01.2015 г. със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
Със заявление вх.№ 3007508/09.02.2015 г. ищецът- „Т.-С.”
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.Г.Г. и Ц.Н.Б. при условията на разделна отговорност /по ½ част/
за процесните суми /4 435,08
лв.-главница за топлинна енергия, 785,84 лв.-лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, 36,72 лв.-главница за дялово разпределение и 7,18
лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение/.На 13.02.2015 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 12.08.2015 г.Исковата молба е подадена на 04.09.2015 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от протокол от 23.01.2002 г. ОС на етажните собственици
на жк „****** е взело решение да се сключи договор за услугата „индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки“ с
„Т.С.“ ЕООД.
На 08.02.2002 г. е подписан договор № 2011 между ЕС и „Т.С.”
ЕООД за извършване на услугата „индивидуално измерване на потреблението на
топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода и издаване на обща и индивидуални сметки“.
С решение от 21.01.2013 г. по гр.д.№ 11854/2010 г.,
влязло в сила на 23.03.2013 г. СРС, 63
с-в е признал за установено по отношение на Ц. Н.Б. по предявен от А.Г.Г. иск,
че А.Г.Г. е собственик на ½ ид.част от апартамент № 23 в гр.София, жк „******,
ет.4.
Със заявление-декларация вх.№ 2275/31.10.2007 г. Ц. Н.Б.
е поискала да й бъде открита партида за процесния имот.
С нотариален акт № 71 от 02.09.2015 г. по н.д.№ 59/2015
г. е оформен договор, по силата на който
Ц. Н.Б. и А.Г. И.са продали на И.Г. И.процесния имот.
Със споразумителен протокол от 02.09.2015 г. Ц. Н.Б. и А.Г.
И./като бивши собственици на процесния имот/ и И.Г. И./като настоящ собственик
на имота/ са се съгласили, че във връзка с промяната на собствеността към
02.09.2015 г. изравнителната сметка за отоплителен период 2014-2015 г. се
заплаща/възстановява на бившия ползвател, задълженията за ползваната топлинна
енергия към „Т.С.“ ЕАД до датата на промяната на собствеността се заплащат от
бившия ползвател.
Представени са и индивидуални справки за използваната
топлинна енергия за процесния период, формуляр за главен отчет, подписани от
ответника и протоколи за неосигурен достъп, както и свидетелство за годност на
разпределителите на „Техем“.
От заключението на техническата експертиза на в.л. Б.Т.е
установено, че отчитането и разпределението на топлинната енергия в сградата,
където се намира процесния имот, е извършвано съгласно действащата нормативна
уредба.Сумата за потребена топлинна енергия за процесния период възлиза на
4 361,05 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л.
Г.Г.е установено, че няма данни за извършени плащания на суми за топлинна
енергия за процесния период.Размерът на мораторната лихва върху главницата от
датата на изпадане на ответниците в забава до 22.01.2015 г. възлиза на 648,11
лв., а върху главницата за дялово разпределение /36,72 лв./ -на 7,18 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответниците са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният
съд е приел, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
период и е уважил исковете за главница и частично исковете за мораторна лихва,
като е определил размера на вземанията съгласно приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
В частта, с която
са уважени исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ГПК и
чл.86, ал.1 ГПК, решението е влязло в сила.
В р-л VIII, чл.33, ал.1 от
ОУ в сила от 2008 г., които са приложими за част от исковия период /за
вземанията за периода м.01.2012 г.-м.01.2014 г./, е определен реда и срока, в
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Първоинстанционният съд е съобразил заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която е определила размера на дължимата лихва
за забава с оглед цитираната клауза от ОУ в сила от 2008 г.
Във въззивната
жалба не се съдържат други конкретни
оплаквания, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр.
второ ГПК настоящата инстанция е обвързана от изложеното в нея.
Следва да се добави, че за част от процесния период /за
вземанията за периода м.02.2014 г.-м.04.2014 г./ са приложими ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР
№ ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., съгласно които клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.По делото
липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са
публикувани на сайта на ищцовото дружество,
поради което за вземанията за посочения период ответникът не е изпаднал в
забава, тъй като липсва уговорен срок за изпълнение на главното задължение,
нито е представена покана за изпълнение на тези задължения съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД и искът за мораторна лихва върху задължението
за главница за доставена топлинна енергия за посочения период е неоснователен.С
оглед принципа за забрана влошаване положението на жалбоподателя в посочената
част решението не следва да се отменя.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция
не следва да се присъждат на въззивника.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.05.2018 г. на СРС, 124 с-в, по
гр.д.№ 53195/15 г. в обжалваната
част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.