Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008 11.10.2024 година град Омуртаг
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд - Омуртаг
на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора
година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 65 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 432,
ал. 1, във вр. с чл. 493, ал.1 от КЗ.
Ищцата М.С.С., с адрес: ***, действаща в
качеството си на родител и законен представител на малолетното си дете Н. С. А.,
с ЕГН **********, чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“ – гр.София , с БУЛСТАТ
*********, действащо чрез преупълномощения адв. Г.Б.Х. от САК, съдебен адрес:***,
твърди в исковата си молба, че на 03.10.2019 г., около 12:45 часа, по
автомагистрала Хемус, с посока от гр. Варна към гр. Шумен, Н. С. А. пътувал с
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ****, управлявано от С.А.П..
Описано е в молбата, че в района на км. 401, водачът на автомобила извършил
необезопасена маневра обратен завой и автомобила бил ударен от МПС марка „БМВ“,
модел „320 I”, с per. № ****, управлявано от Й.М.Й.. Твърди се в молбата, че
вследствие на инцидента Н. А. претърпял телесни увреждания. Описано е, че след
инцидента, Н. А. бил транспортиран по спешност в Център за спешна помощ -
Варна, филиал Девня, с рани по лицето, а след това бил прехвърлен в Спешното
отделение на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, където му били проведени редица
изследвания и консултации. Сочи се в молбата, че пострадалото дете било
освидетелствано от съдебен лекар при „МБАЛ - Търговище“ АД, където след
проведения му преглед били констатирани следните травматични увреждания:
обширни дълбоки охлузвания по лицевата част на главата и в дясната окосмена
част над дясната ушна мида, дълбоки охлузвания по дясното рамо и по тръбната
повърхност на двете длани. В молбата се твърди, че около два месеца
пострадалото дете се оплаквало от болки в травмираните области и че предвид
възрастта му случилото му се е отразило цялостно в развитието му. Сочи се, че
преди инцидента Н. А. бил жизнено, усмихнато дете, постоянно бил навън с
приятели на детската площадка, а към момента се оплаквал от понижени
настроение, тревожност, изпитвал страх да излезе навън, проявявал панически
пристъпи от движещите се автомобили, в резултат на което детето значително се е
затворило в себе, сънят му бил неспокоен и постоянно се будело от кошмари и се
налагало да приема перманентно седативни лекарствени препарати. Освен това е
посочено, че от получените рани на пострадалото дете му останали белези, които
обективно загрозявали външния му вид и също го притеснявали. Посочено е в
молбата, че по повод произшествието бил съставен Констативен протокол №
1907/03.10.2019 г., по описа на СПП при ОД на МВР - Варна, като според
констатациите в същия виновен за настъпване на произшествието бил водачът на
МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № **** - С.А.П., който към датата
на ПТП разполагал с валидна полица „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД
Бул Инс“ АД. полица № 02118002916276, валидна до 13.10.2019 г. Описано е, че
поради това обстоятелство било отправено искане до ответното застрахователно
дружество да бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпените от
детето Н. А. неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП,, с молба с вх. №
ОК-785567/17.12.2019 г, въз основа на което била заведена щета № **********,***“
АД. Сочи се в молбата, че с писмо с изх. № НЩ-1557/10.03.2020 г., ответното
дружество уведомило законния представител на детето, че по преписката не са
ангажирани достатъчно доказателства относно вината на водача на автомобила, за който
била сключена застраховка с дружеството
и отказало изплащането на претендираното обезщетение. Ето защо ищецът
прави искане да бъде осъден ответникът да заплати на Н. С. А. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди вследствие на настъпилото на
03.10.2019 г. ПТП, в размер на 1 000.00 лева, частичен иск от 10 000.00 лева,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното заплащане на сумите. Претендират се и
съдебни разноски. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответникът ЗД “Бул Инс”
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“ бул.”Джеймс
Баучер” №87, ЕИК *********, със законни представители С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори, редовно
призован не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния
представител на ответната страна – адв. М.Г. от САК, в което е посочено, че се
оспорва иска, поддържат се възраженията изложени в подадения писмен отговор,
направено е отново възражение за съпричиняване, във връзка с което се иска
обезщетението да се намали с 2/3. В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответната страна, който отговаря на изискванията на чл. 131, ал. 2
от ГПК. В отговора ответната страна оспорва предявения иск по
основание и по размер. Посочва, че в случая не е налице деликт, като излага
съображения, че не е установен механизма на настъпване на процесното ПТП,
оспорва наличието на „осъществен деликтен фактически състав по отношение на
всички негови елементи“, включително противоправност и вина в поведението на
водача на МПС. Изложени са твърдения, че в случая е налице случайно деяние по
смисъла на чл. 15 от НК и се оспорват доводите на ищеца за допуснати нарушения
на правилата за движение по ЗДвП от водача на МПС. В отговора е изложено и
становище, че в случая е налице и съпричиняване на вредите, като е изложено
твърдение, че детето Насрин не е пътувало в детско столче в съответствие с
императивните изисквания на ЗДвП и е уточнено, че доколкото пострадалия е
малолетен съпричиняващото поведение следвало да бъде квалифицирано като
неупражнен родителски надзор. В отговора са оспорени твърденията на ищцовата
страна, че уврежданията на детето Насрин се намират в причинно – следствена
връзка с настъпилото ПТП, че евентуални получени увреждани в следствие на това
ПТП се довели до продължителни болки и страдания и че въстановителния процес е
бил продължителен. Оспорват се и твърденията в исковата молба за преживян стрес
и душевни страдания от детето, като се твърди, че при евентуално установяване
на такива те са в резултата на лабилна психика и предходна обремененост.
Оспорва се и размера на предявеният иск, като е изложено становище, че
претендираната сума е силно завишена и не отговаряла на трайно установената
практика на съдилищата за обезщетения на подобен род вреди и на принципа на
справедливостта, регламентиран в чл.52 от ЗЗД. По необясними причини се оспорва
и иск за имуществени вреди, какъвто не е предявен по делото. С оглед изложеното
в отговора ответникът прави искане исковата претенция да бъдат отхвърлена, като
неоснователна и недоказана. В условията на евентуалност е направено искане да
бъде намален размера на претендираното обезщетение, предвид изложените в отговора
възражения „за принос“ и прекомерност на претенцията. Претендират се и
деловодни разноски.
Съдът като прецени изложените
твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Не се спори между страните, че между
ответника и С.А.П. бил сключен валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ /ГО/ на автомобилистите в РБ. Това
обстоятелство е отразено и приложения по делото Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1907 от 03.10.2019 г., съставен от служител на ОДМВР – Варна,
съставен по повод настъпило на 03.10.2019 г., около 12.45 часа, ПТП на Автомагистрала
/АМ/ „Хемус“, км. 401 Варна/Шумен. Отразено е в посочения протокол, че участник
1 в това ПТП е л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ****,
управляван от С.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, за който има сключена
застраховка ГО в „Бул Инс“, полица № 02118002916276, валидна до 13.10.2019 г.,
а участник 2 е л. а. марка „БМВ“, модел „320“, рег. № ****, управляван от Й.М.Й.,
с ЕГН ***********, с адрес: ***, за който има сключена застраховка ГО в „Лев
Инс“, полица № 22119001817451, валидна до 28.06.2020 г. В протокола е посочено,
че е един от пострадалите вследствие на настъпилото ПТП е Н. С. А.. Относно
обстоятелствата и причините за настъпването на ПТП е посочено, че участник 1
извършвал на АМ „Хемус“, км. 401, маневра обратен завой, при което бил застигнат
и ударен в страничната лява част от участник 2. В протокола е и отразена схема
на ПТП и е посочено, че на виновния водач е съставен АУАН. От приложеното
съдебно – медицинско удостоверение № 331/04.10.2019 г., изд. от д-р В.Г.,
специалист съдебна медицина при МБАЛ – Търговище, е видно, че при прегледа на Н.
А. от съдебен лекар са установени следните телесни увреждания: обширни дълбоки
охлузвания по лицевата част на главата и в дясната окосмена част на главата,
над дясната ушна мида, дълбоки охлузвания по дясното рамо и по гръбната
повърхност на двете длани. Приложени са и Фиш за спешна медицинска помощ, изд.
от ЦСМП – Варна, Лист за преглед на пациент от 03.10.2019 г. на МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД. Видно е от приложената молба вх. №
ОК-785567/17.12.2019 г., подадена от името на малолетния пострадал от неговата
майка и законен представител М.С.С., чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“ –
гр.София, с БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Г.Х.,***“, ЕИК *********,
че със същата е направено искане да бъде образувана щета, по която на Н. С. А.,
да бъде изплатено обезщетение в размер на 30 000.00 лева за претърпени
неимуществени вреди, причинени в резултат от настъпилото на 03.10.2019 г. ПТП
на АМ „Хемус“. От приложеното писмо изх. № НЩ-1557/10.03.2020 г., изпратено от
ЗД „Бул Инс“ до молителя по описаната по – горе молба, се установява, че
застрахователното дружество е приело, че не са налице предпоставки за изплащане
на исканото обезщетение, тъй като не били налице доказателства относно вината
на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП. По делото като
свидетели са разпитани С.П., Т. А. и Й.Й.. Св. П. посочва, че пострадалото дете Н. А. е негов син и твърди,
че на 03.10.20219 г. той фактическата му съпруга и детето се връщали от гр.
Варна, с управлявания от него л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, като
пътували по АМ „Хемус“ и в близост до гр. Девня, на участък от магистрата,
който бил в ремонт автомобила бил блъснат от друг автомобил, вследствие на
което детето изхвърчало на пътното платно. Уточнява, че детето пътувало на
задната седалка, в дясно, не било в детско столче, имало поставен колан, но го
разкопчало преди инцидента без П. да разбере. Свидетелят посочва, че детето
имало наранявания по дясната страна на лицето, на рамото и по ръцете и че било откарано
в болница в гр. Варна, където му била оказана медицинска помощ – обработка и
превързване на раните. Твърди, че нараняванията на детето отшумели три месеца
след това три месеца след това, като през този период то се оплаквало и от
болки в главата и рамото, както и че около пет месеца след инцидента се
събуждало нощем и плачело. Твърди също, че след случилото се поведението на
детето се променило – не говорело много, не общувало както преди това и било
разсеяно в училище, което продължавало и до момента. Св. А. заявява, че познава
детето Н. и че когато го видяла при връщането му в гр. Антоново след
претърпяното ПТП детето бил с превързана глава, имало и наранявания по ръцете,
по дясната буза, между веждите, до носа, вдясно и към ухото. Свидетелката
твърди, че след случая детето било с променено поведение – станало затворено и
мълчаливо, не общувало с околните както преди и не играело. Св. Й. посочва, че с управляван от него
автомобил марка „БМВ“ участвал в пътен инцидент на АМ „Хемус“ през 2019 г.
Описва, че пътувал с автомобила в посока Шумен, като се качил на магистралата
от „детелината на Девня“ в тази посока и след 500-1000 м. стигнал до участък в
ремонт, в който движението в двете посоки, се осъществявало в едното платно на
магистралата. Свидетелят посочва, че пред него се много бавно, почти в аварийната лента движел
лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, комби и внезапно водачът му
без да подаде мигач, завил с намерение да направи обратен завой и да мине от
другата страна на магистралата. Свидетелят заявява, че не успял да спре и се
блъснах с предна част на управлявания от него автомобил в задна лява част на
автомобила „Фолксваген“. Уточнява, че на мястото нямало знак за разрешен
обратен завой. Свидетелят посочва, че детето, което пътувало на задната седалка
в автомобила „Фолксваген“, изхвърчало при удара на пътното платно и имало
наранявания, както и че се обадил на единен телефон за спешни повиквания 112,
след което на място дошла линейка и го откарала.
Според заключението по извършената
по делото съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, при претърпяното на 03.10.2019
г. ПТП Н. А. е получил следните телесни
увреждания: множество обширни дълбоки охлузвания по лицевата и окосмената части
на главата, дълбоки охлузвания по дясното рамо и по гръбната повърхност на
двете длани. В заключението е посочено, че пострадалият е претърпял силни болки
и страдания при получаване на уврежданията и че продължителността на лечението
– с обезболяващи медикаменти и против стрес,
е била 7 – 10 дни, възстановяването от травмите е било за около 25 – 30
дни, а заличаването на белезите от дълбоките охлузвания за около 3 – 4 месеца.
Експертът е категоричен, че детето няма да има белези, които да обезобразяват
или загрозяват лицето му. Уточнено е, че детето не е страдало от съпътстващи
заболявания, които да повлияят на нормалния ход на възстановяването му. Според
заключението, уврежданията са получени от удари върху твърди, тъпи предмети с
широка повърхност – настилката на пътя. Експертът е изложил становище, че ако
детето е пътувало седнало в детско столче, с поставен предпазен колан, не би
получило тези травми. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението,
като уточнява, че е прегледал детето на следващия ден и че вероятно при
изпадането от автомобила детето се претърколило и телесните увреждания са от
съприкосновението с пътната настилка, както и че такъв удар детето не е
осигурено странично и дори и с поставен предпазен колан може да получи някои
наранявания в дясно. Посочва, че несъмнено детето е претърпяло силен стрес при
настъпването на ПТП и това е причината за промяната в поведението му след
инцидента.
Според заключението по извършената
съдебно – автотехническа експертиза /САТЕ/, механизмът на настъпване на
процесното ПТП е следния: „На 03.10.2019 г., около 12:45 часа на път А2
автомагистрала „Хемус", км 401 се движи лек автомобил „Фолксваген Пасат“с
per. № ****, управляван от С.А.П.. Посоката на движение на лекия автомобил е от
гр. Варна към гр. София. В същото време, попътно зад лек автомобил „Фолксваген
Пасат" се движи лек автомобил „БМВ 320 И“ с per. № ****, управляван от Й.М.Й..
Водачът С.П. навлиза в стеснен участък от автомагистрала „Хемус“, при км 401 и
предприема маневра „обратен завой“ без да се убеди в безопасното извършване на
тази маневра. Водач Й. застига движещия се пред него лек автомобил
„Фолксваген". При това движение на двата автомобила последва удар с предна
лява част на л.а. „БМВ" в зоната на лява странична част на лек автомобил
„Фолксваген". В резултат на удара лек автомобил „Фолксваген" се
завърта по посока обратна на часовата стрелка, а пътуващото дете на задната седалка
Н. С. А. изпада от автомобила и получава телесни повреди.“ Посочено е в
заключението, че водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „ Пасат“ с peг. № **** е имал техническа
възможност да предотврати произшествието като преди да предприеме маневра
„обратен завой“ се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението
и след това да предприеме безопасното извършване на маневрата. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението..
Предвид изложените данни и
обсъдените доказателства съдът счита, че предявеният иск е основателен. За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, между причинителя на вредата и застрахователя. Необходимо е и
да са налице и всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. В
конкретния случай наличието на валиден към 03.10.2019 г. – датата на настъпване
на процесното ПТП, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между ответното застрахователно дружество и С.А.П. -
водач на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ****, не е спорно
обстоятелство по делото. Съдът счита за неоснователни изложените от ответната
страна възражения, че в случая не е осъществен фактическия състав на деликта и
че е налице случайно деяние. Безспорно се установи от събраните по делото
писмени и гласни доказателства – заключение по извършената САТЕ, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и показанията на св. Й., както механизма на
настъпване на процесното ПТП, така и обстоятелството, че настъпването му е в
резултат на виновното и противоправното поведение на П., който при управление
на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ****, е нарушил правилата
за движение регламентирани в чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 26, ал.1 от ЗДвП.
Установи се и че П. е имал техническа възможност да предотврати произшествието,
като преди да предприеме маневра „обратен завой“ се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението и след това да предприеме безопасното
извършване на маневрата. Налице са и безспорни писмени и гласни доказателства –
заключенията по извършените САТЕ и СМЕ, показанията на св. Й. и отчасти
показанията на св. А., че телесните увреждания на пострадалото дете Н. А.,
което е пътувало на задната седалка на управлявания от П. автомобил, са пряка и
непосредствена последица от настъпването на процесното ПТП, по вина на П.. Не
се събраха никакви доказателства св. Й. – вторият участник в процесното ПТП, да
е нарушил някое от правилата за движение по ЗДвП. Неоснователно е и становището
на ответната страна, че в случая е налице съпричиняване на вредите, въпреки, че
от събраните по делото доказателства се установи, че пострадалото дете е
пътувало без допълнителна седалка и без поставен обезопасителен колан. Според
дадените разяснения в ТР №1/2014 г. от 23.12.2015 г., по т. д. № 1/2014г . по
описа на ОСТК на ВКС: „Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не
и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да
се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен.“ Налице е съдебната практика относно съпричиняването, в
случаите, когато пострадалият е малолетен. Съгласно Решение № 19/08.02.2017 г.
по т. д. № 50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 44/23.06.2020 г. по т.
д. № 1879/2019г. на I т. о., Решение № 75/04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г.
на I т.о. на ВКС и др., преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без
закопчан предпазен колан и/или без използване на обезопасителна система според
неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и
обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента
и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се
отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете. В решенията е посочено, че за обезопасяването на пътуващо в
превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП, както
относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото
им - чл. 137в, ал.2 от ЗДвП и чл. 137б
от ЗДвП, така и относно административнонаказателната отговорност на водач,
който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25 от ЗДвП,
в който попадат посочените разпоредби -
чл. 183, ал. 4, т.1 0 от ЗДвП. Прието е в съдебната практика, че при
неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената
на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете.
Следователно предвид установената в случая фактическа обстановка, законовата
уредба и съдебната практика, отговорността за неправилното обезопасяване на
малолетното пострадало дете е на виновния водач за настъпване на процесното ПТП
- С.А.П., който към дата на настъпване на това ПТП е бил във валидни
застрахователни правоотношения с ответното дружество. Ето защо становището на
последното за съпричиняване на вредите е неоснователно. По делото се установи -
от приложената молба вх. № ОК-785567/17.12.2019 г., че ищовата страна е
изпълнила задължението си по чл. 380 от КЗ да предяви претенцията си пред
застрахователя. Следователно изпълнено е изискването въведено с разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 от КЗ. От изложеното следва, че отговорността на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да бъде
ангажирана на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ. Съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда
по справедливост. При съобразяването му съдът взе предвид, както характера на
причинените телесни увреждания на пострадалото малолетно детето, изпитаните
силни болки, преживения стрес, който се установи, че е оказал силно негативно
въздействие върху неукрепналата детска психика – в продължение на месеци детето
се будело нощем и плачело, а и п променило трайно поведението си. Ето защо
счита, че исковата претенция в размер на 1 000.00 лева, представляваща частичен
иск от 10 000.00 лева, следва да бъде уважена, като бъде осъден ответникът да
заплати и законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата.
Предвид изхода на спора и
претенцията на ищцовата страна за присъждане на деловодни разноски по
представен списък на същите, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна, сумата общо в
размер на 735.00 лева, включваща заплатено адвокатско възнаграждение на един
адвокат в размер на 360.00 лева с ДДС, по представен договор за правна защита и
съдействие, депозити за извършване на СМЕ и САТЕ – общо в размера н 300.00 лева,
депозит за призоваване на свидетел в размер на 25.00 лева и заплатена държавна такса
в размера на 50.00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Лозенец“ бул. ”Джеймс Баучер” № 87, ЕИК
*********, със законни представители С. С. П. и К. Д. К. – изпълнителни
директори, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Н. С. А., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/, частичен иск от 10 000.00
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 03.10.2019 г. ПТП на Автомагистрала „Хемус“,
км. 410 Варна/Шумен, поради виновно и противоправно поведение на С.А.П. , с ЕГН
**********, при управление на л. а. марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
в Бул Инс” АД, ЕИК *********, застрахователна полица № 02118002916276, валидна
до 13.10.2019 г., ведно със законната лихва от 09.04.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ЗД
“Бул Инс” АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“
бул. ”Джеймс Баучер” № 87, ЕИК *********, със законни представители С. С. П. и
К. Д. К. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете Н. С. А., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.С.С., с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата общо в размер на 735.00 лева /седемстотин тридесет и пет
лева/, включваща заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в размер
на 360.00 лева с ДДС, по представен договор за правна защита и съдействие,
депозити за извършване на СМЕ и САТЕ – общо в размера н 300.00 лева, депозит за
призоваване на свидетел в размер на 25.00 лева и заплатена държавна такса в
размера на 50.00 лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред Окръжен съд –
Търговище, в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Съдия при РС - Омуртаг:Невяна Захариева