№ 5165
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110173895 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от АН. Г. КЛ., действаща лично и със съгласието на своята майка
М. В. КЛ. иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Г. АЛ. КЛ., за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 100 лв. на 600 лв./след
допуснато изменение на иска/, считано от подаване на исковата молба - 23.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е осъден с
решение № III-113-39/14.03.2011 г. по гр.д. № 6365/2010 г. по описа на СРС, 113 състав да ѝ
заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. Твърди, че след постановяване на съдебното
решение са настъпили промени в обстоятелствата. Посочва, че нуждите ѝ от средства за
покриване на битови и социални разходи са се увеличили. Твърди, че ответникът има
възможност да заплаща издръжка в по-висок размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска.
Излага доводи, че не може да заплаща издръжка в претендирания размер, тъй като има и
друго малолетно дете, на което осигурява издръжка. Твърди, че заплаща редовно съдебно
определената месечна издръжка за ищцата, като поема и други нейни разходи. Предлага да
заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. и допълнително да продължи да погасява
вноските по ипотечния кредит за жилището, в което живеят ищцата и майка ѝ.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С решение № III-113-39/14.03.2011 г. по гр.д. № 6365/2010 г. по описа на СРС, 113 състав,
ответникът е осъден да заплаща на ищцата чрез нейната майка и законен представител М. В.
КЛ. издръжка в размер на 100 лв., считано от 02.03.2010 г.
1
От служебна бележка № 903/17.12.2021 г. от 54 СУ „Св. Иван Рилски“ се установява, че А.К.
е записана като ученичка в 8 „а“ клас, в дневна форма на обучение, държавна издръжка в
същото училище.
От изготвения доклад от ДСП Оборище се установява, че детето живее със своята майка,
която основно полага грижи за неговото отглеждане. Ищцата е ученичка в осми клас, не
страда от хронични заболявания. Контактът между нея и баща ѝ не е редовен, като това се
дължи на липсата на силна емоционална връзка между двамата.
По делото са изискани служебни справки от НОИ и НАП. Видно от справка от НОИ бащата
на ищцата декларира различен осигурителен доход всеки месец – предимно от 1800 лв., но
достигащ и до 3000 лв. на месец – средно от 2127,58 лв. на месец за 2021 г. В депозираното
писмо с изх. № 19-24-01-84/25.02.2022 г. от ТД на НАП, офис Люлин е посочено, че
ответникът няма декларирани доходи по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.
Видно от представените от НОИ и НАП справки, майката на детето работи в „Съдърланд
глобал сървисиз България“ ЕООД при деклариран месечен осигурителен доход между
2818,29 лв. и 3000 лв. и месечен облагаем доход в размер от 2818,29 лв. до 3291,61 лв. или
средно 3075,67 лв. за 2021 г.
От представените по делото два броя удостоверения за раждане се установява, че
ответникът Г. АЛ. КЛ. е баща, освен на ищцата АН. Г. КЛ., също и на малолетната Ванина
Г. К..
По делото са представени фактури и фискални бонове, от които се установява извършването
на разходи за закупуване на диоптрични очила за ищцата, на медицинска козметика, както и
за заплатен дерматологичен преглед.
Останалите доказателства, представени по делото, съдът не обсъжда, тъй като ги намира за
неотносими - касаещи обстоятелства извън предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
2
В конкретния случай се установи, че ищцата не е навършила пълнолетие. Същата е ученичка
в осми клас като по делото не се твърди тя да посещава извънкласни занимания. Детето е в
добро здравословно състояние и на страда от хронични заболявания. По делото се установи,
че то има нужда да носи диоптрични очила и да използва медицинска козметика, във връзка
със съществуващ към момента дерматологичен проблем, за който обаче няма данни да е
хроничен. Други доказателства за нуждите на детето не са представени.
Бащата на детето, като неотглеждащ родител има задължение да заплаща издръжка, която да
задоволява нуждите на последното за дрехи, храна, образование. Ответникът е декларирал
осигурителен доход за 2021 г. средно от 2127,58 лв. на месец. Установи се, че майката на
ищцата е декларирала осигурителен доход за 2021 г. средно от 3075,67 лв. на месец. От
определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на детето са изминали
единадесет години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне
предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му. Издръжка се дължи от двамата родители,
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка на ищеца. При определяне на издръжката съдът държи сметка и за
обстоятелството, че ответникът има задължения за издръжка на още едно непълнолетно
дете. Законът е предвидил минимум, под който не може да се определи месечна издръжка.
Това обаче не означава, че съдът следва да присъжда винаги минимален размер на
издръжката. Към настоящия момент и предвид липсата на нужда от извършване на
необичайни разходи за отглеждането на детето издръжка от 550 лв., която да се осигурява от
двамата родители не е прекомерна и бащата може да заплаща 350 лв. месечно. Издръжката е
алиментно задължение и следва от самия закон.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение за прихващане от ответника с
отговора на исковата молба. Не се установява плащанията да са направени в полза на детето
без правно основание. Представените плащания представляват покупки на ПОС терминал,
дарения за рожден ден. Преводите за учебни материали и пособия също не са платени без
основание. Бащата има задължение да полага адекватни грижи за ненавършилото
пълнолетие дете. Неговото задължение не се ограничава до заплащане на
съдебноопределена издръжка.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК е частично основателен, като издръжката бъде увеличена от размера от 100 лв . на 300
лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 23.12.2021 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва, считано от момента на забавата до окончателното ѝ заплащане.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
3
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенция за присъждане на сторените по делото разноски е отправена
единствено от ищцата, поради което единствено в нейна полза следва да бъдат присъдени
такива - съразмерно на уважената част от иска.
Ищцовата страна представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600
лв. Основателно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
доколкото делото не се характеризира с фактическа или правна сложност и по същото е
проведено едно открито съдебно заседание. Адвокатското възнаграждение следва да се
намали до минималния размер от 300 лв., предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на това, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 175 лв. – адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 360 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Г.. А. К., ЕГН: **********, определена с решение № III-113-39/14.03.2011 г. по
гр.д. № 6365/2010 г. по описа на СРС, 113 състав в полза на АН. Г. КЛ., ЕГН: **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка М. В. КЛ., ЕГН:********** като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Г. АЛ. КЛ., ЕГН: **********, да
заплаща АН. Г. КЛ., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка
М. В. КЛ., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 23.12.2021 г.,
до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно
със законната лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ
заплащане, като отхвърля иска за горницата над 350 лв. до пълния предявен размер от 600
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на искова молба възражение за
прихващане със сумата от 3800 лв., претендирана като платено без основание на ищцата за
периода януари 2020г. до декември месец 2021г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. АЛ. КЛ., ЕГН: ********** да заплати на АН. Г.
4
КЛ., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка М. В. КЛ.,
ЕГН:********** сумата от 175 лв., представляваща разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. АЛ. КЛ., ЕГН: ********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 360 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 24.05.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5