Р Е Ш Е Н И Е
№
29.07.2020 г., гр. Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 22.07.2020 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Н. Р. като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 44 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание правно основание чл. 558, ал. 7,
вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД.
Депозирана е исковата молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с
БУЛСТАТ *********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван
от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., чрез главен юрисконсулт Н. А. П.,
ПРОТИВ:
Т.Р.М., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7,
вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал.
1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД, с който
ищецът моли да бъде осъден ответника, да му заплати сумата от 130 000 лв. /сто и тридесет
хиляди лева/ представляваща сбора от изплатените обезщетения за причинени
неимуществени вреди по щета № 210304/2014г. в полза на родителите - наследници на загиналата Е. А., ЕГН ********** – Ф. А. И., ЕГН ********** и Ш. А. И., ЕГН **********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.02.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, при ПТП настъпило на 26.05.2014г. по път IV – 49014, км. 26 + 483 м. в землището на
с.Брестовене, обл.Разград, причинени от Т.Р.М., ЕГН ********** при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР 27 82
ВА, което е установено с влязла в сила Присъда № 20 от 26.03.2015 г. на ОС -
Разград по н. о. х. д. № 38/2015 г., частично изменена и потвърдена с Решение № 111 от 16.06.2015 г. на ВнАС по в.
н. о. х. д. № 137/2015 г., частично изменено и оставено в сила с окончателното
Решение № 392 от 10.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1255/2015 г., III н. о., НК.
В исковата молба
Гаранционния фонд твърди, че по щета № 210304/2014г. и въз основа на
извънсъдебна спогодба, изплатил на наследници на загиналата Е. А. – Ф. А. И. и Ш. А. И. сума общо в размер на
130 000 лв., за обезщетяване на причинени неимуществени вреди.
Твърди, че виновен за настъпило на
26.05.2014г. ответникът, който неправоспособен и алкохолно повлиян с 1.79
промила алкохол в кръвта управлявайки личния си автомобил Фолксваген Бора, с
ДК№ РР 2782 ВА, със скорост от около 108 км/ч в землището на с. Брестовене по
път IV – 49014, км. 26+483 м при мокра пътна настилка губи контрол над управляваното от него МПС,
автомобилът се насочил към левия банкет, при което се ударил в дебело крайпътно
дърво с дясната си част. Последвало завъртане на същия при 360 градуса и
движение до пълното спиране, около 19.5 метра след дървото. При удара в дървото
се откъснали десните врати на автомобила и от въртенето изпаднала загиналата
Елис и едно от децата, пътуващо в автомобила. Твърди, че в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 КЗ (отм.); , сега чл. 461 във вр. с чл. 483 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил
без действаща задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към
датата на ПТП. Претендира
разноските в настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, при редовно връчени книжа
/л.63/, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му адвокат Кинка Стефанова
Венкова от АК – Търговище, поддържа исковата претенция и депозира подробна
писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК /л.
82- 83 и коригирана такава – л. 87-88/.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването по реда на чл. 41, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК /л. 75, 63, 55/,
ответникът не се явява, не изпраща представител и не депозира становище по
иска.
Съдът, като взе предвид становището на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
По искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, на осн. чл.
238 и 239 ГПК.
По това искане, съдът се е произнесъл с
протоколно определение, с което като е преценил, че не са налице предпоставките
по чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение е отхвърлил
искането за постановяване на неприсъствено решение и е продължил разглеждане на
делото, на осн. чл. 239, ал.2 ГПК /л. 85/.
Постановяването на неприсъствено решение не е
безусловно, дори при наличие на предпоставкитe по чл. 239 ГПК, тъй като решаващият състав следва
да прецени дали искът е вероятно основателен, въз основа на изложените в
исковата молба обстоятелства и приложените доказателства, съответно вероятно
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Тази преценка на съда не подлежи на
инстанционно обжалване – нито чрез частна жалба, нито с въззивна. Ако намери
искането за основателно, съдът постановява решение, което не се мотивира по
същество и то е окончателно. Защитата срещу него може да се осъществи само по
пътя на отмяната по чл. 240, ал. 1 ГПК
или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК.
Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, той отхвърля искането, продължава съдебното производство
по общия ред и постановява решение, в което обсъжда всички твърдения,
доводи и възражения на страните, преценява събраните доказателства, гради
фактически и правни изводи, въз основа на които се произнася по
материалноправния спор. Така и постановеното в производството по реда на чл.
290 ГПК Решение №
705 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г., IV г. о., ГК.
По същество:
С Присъда № 20 от 26.03.2015 г. на ОС -
Разград по н. о. х. д. № 38/2015 г., частично изменена и потвърдена с Решение
№ 111 от 16.06.2015 г. на ВнАС по в. н. о. х. д. № 137/2015 г., частично
изменено и оставено в сила с окончателното Решение № 392 от 10.02.2016 г. на
ВКС по н. д. № 1255/2015 г., III н. о., НК, е установено че: ответникът
Т.Р.М. е признат за виновен за ВИНОВЕН,
в това, че:
на 26.05.2014г. по път IV – 49014, км. 26 + 483 м. в землището на с.Брестовене, обл.Разград, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР 27 82
ВА, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост, е причинил смъртта на Елиз Февзиева Ахмедова- на 32 години от
с.Брестовене и средни телесни повреди на Р.Т.Р. – на 8 години, изразяващи се в съчетана механична травма, с
контузия на главата, десния горен крайник, таза и дясното бедро, разкъсно-контузна рана на
главата, счупване на дясната раменна кост, в горната и трета, счупване на дясна
срамна кост, счупване на дясната бедрена кост, в средната и трета, които са
довели до разстройство на здравето, с временна опасност за живота, поради
получения травматичен шок, трайно затруднение движението на десния горен
крайник и трайно затруднение движението на десния долен крайник, като деянието
е извършено в пияно състояние, Т.М. е управлявал без да има необходимата
правоспособност и представлява особено тежък случай; с престъплението е причинена и лека телесна
повреда на Сехер Т.Р.- на 12 години, изразяваща се в контузия на главата,
мозъчно сътресение, леко изразено по тежест, без изпадане в безсъзнателно
състояние, което е довело до временно разстройство за здравето неопасно за
живота, поради което и на основание чл.343, ал.4, в.в. с ал.3, предл.1 и предл.7, буква „б”, в.в. с ал.1, буква „в”, в.в. с
чл.342, ал.1 от НК, в.в. с чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.4 от НК и
в.в. с чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено наказание.
Видно от протокол № 2 от 14.01.2015г. за
проведено заседание на застрахователно - медицинската комисия при Гаранционния
фонд за определяне размера на обезщетения за нанесени неимуществени вреди,
комисията предложила на Управителния съвет на ГФ по щета № 210304/29.12.2014г. да
разгледа предложение за решаване на спора с изплащане на обезщетения в размер
на по 65 000 лв. на наследниците на починалата при горепосоченото ПТП Елис
Февзиева Ахмедова - Шерифе Адемома Касимова
– майка и Февзи Ахмедов Исмаилов – баща /л.32-33/.
Видно от протокол № 03 от 15.01.2015г. за
проведено редовно заседание на Управителния съвет на Гаранционния фонд, по т.2
от дневния ред е взето решение № 03-2,
съгласно което са разгледани претенциите по щети за неимуществени вреди,
включени в Предложение № 02/н/2015г. и е взето решение, както следва: Щета 210304/29.12.2014г. – 1. Да разгледа
предложението за решаване на спора с изплащане на обезщетения в размер на по
65 000 лв. за всеки /л.34/.
Наследниците на починалата Е.Ф.Ал - Ш. А. К. – майка и Ф. А. И. – баща, чрез пълномощника си адвокат С. Д., депозирали пред СГС по гр.д. № 20233/2014г.
на СГС, 1-9 с-в, молба с вх. № 12339 от 02.02.2015г., с която заявили, че
поради постигнато извънсъдебно споразумение с ответника – Гаранционен фонд, на
осн. чл. 233 ГПК правят отказ от исковете по делото. Ето защо, с определение от
3.2.2015г. СГС прекратил производството по делото, на осн. чл. 233 ГПК /л.
35-36/.
Горепосочените наследници депозирали пред
Гаранционен фонд Декларация с нотариално удостоверяване на подписите с рег. №
1306 от 04.02.2015г. на Петя Ангелова – нотариус в район РС Търговище, с рег. №
496 на НК, с която декларирали, че след заплащането на обезщетение за претърпени
вреди в следствие на смъртта на тяхната дъщеря, по представените банкови
сметки, в размер на по 65 000 лв. за всеки, се отказват от правото си да
предявяват за в бъдеще съдебни и извънсъдебни претенции пред Гаранционен фонд
на същото основание, със същото искане, като смятат настоящия спор за
окончателно решен /л.45-47/.
Видно от неоспорената Справка от базата
данни на Информационния център към гаранционния фонд, на база подадените от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е, че към 26.05.2014г. процесния автомобил не е имал действаща
застраховка Гражданска отговорност, както и че същият е собственост на
ответника /л. 25/.
Видно от неоспорените 2 бр. Авизо местен
превод, е че на 10.02.2015г. Гаранционния фонд е превел по 65 000 лв.
наследниците на починалата Е. Ф. А. – Ш.
А. К. – майка и Ф. А. И. – баща /т.е. общо 130 000 лв./, на основание
обезщетение по щета 210304/2014
/л.41-42/.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД.
За да се приеме, че е основателен в тежест
на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: Гаранционния фонд да е заплатил обезщетение за вреди на чуждо имущество
на лице увредено от настъпило застрахователно събитие; настъпване на пътно-транспортно
произшествие на територията на Република България, като МПС причинило
процесното ПТП обичайно се намира на територията на Република България, и
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; факта на предизвикано от виновно и
противоправно деяние на ответника застрахователно събитие; настъпили вреди и
причинната им връзка с деянието.
В тежест на ответника е да установи
възраженията си по исковете.
Въз основа влязлата в сила горецитирана
Присъда и на основание чл. 300, ал. 1 ГПК съдът приема за
установени факта на извършване на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, досежно процесното ПТП, както и настъпилата в резултат на
същото смърт на Елис Февзиева Ахмедова.
Ответникът не е установил главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е имал
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" към датата
на ПТП настъпило на 26.05.2014г.
Видно от приетата Справка от базата данни на Информационния център към
гаранционния фонд, че била е налице такава валидна до 12.04.2014г.
Поради изложеното съдът приема, че при
настъпване на ПТП ответникът не е имал валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност".
От 2 бр. Авизо местен превод се
установява, че ищецът е платил общо сумата от 130 000 лв. – по 65 000
лв. на всеки един от двамата наследници на починалата при процесното ПТП /т.е.
общо 130 000 лв./.
Законът не предоставя възможност на
виновния водач да оспорва размера на платеното обезщетение, освен ако не
поддържа възражения относно това, че са нарушени вътрешните правила на фонда за
определянето му. Такова възражение не е направено.
Ето защо ,
исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана, като главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва от подаването на исковата молба
– 20.02.2020г., на осн. чл. 86, ал.1 ГПК
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 200 лв. представляваща
разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Т.Р.М., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ********, адрес: гр.София,
ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4 представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С., 130 000 лв. /сто и
тридесет хиляди лева/ представляваща сбора от изплатените обезщетения за
причинени неимуществени вреди по щета № 210304/2014г. в полза на
родителите - наследници на загиналата Е. А., ЕГН ********** – Ф. А. И., ЕГН ********** и Ш. А. И., ЕГН **********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба – 20.02.2020г., до окончателното
изплащане на сумата, при ПТП настъпило на 26.05.2014г. по път IV – 49014, км. 26 + 483 м. в землището на
с.Брестовене, обл.Разград, причинени от Т.Р.М., ЕГН ********** при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Бора” с рег.№ РР 27 82
ВА, което е установено с влязла в сила Присъда № 20 от 26.03.2015 г. на ОС -
Разград по н. о. х. д. № 38/2015 г., частично изменена и потвърдена с Решение № 111 от 16.06.2015 г. на ВнАС по в.
н. о. х. д. № 137/2015 г., частично изменено и оставено в сила с окончателното
Решение № 392 от 10.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1255/2015 г., III н. о., НК,
на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ /чл. 288, ал. 12, вр. ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ (отм.); /, и чл. 86 ЗЗД.
Сумата може да бъде изплатена по следната
банкова сметка:
***: „УниКредит Булбанк“ АД
IBAN: ***: UNCRBGSF
ОСЪЖДА Т.Р.М., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с БУЛСТАТ ********, адрес: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2,
ет.4 представляван от изпълнителните директори Б. И. М. и С. Г. С. сумата 5 200
лв. /пет хиляди и двеста лева/ представляваща разноски за заплатена
държавна такса, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия:
НР