№ 93
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Й. Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Й. Г. Майска Въззивно гражданско дело №
20222100501914 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Ивайло Кондев от АК-Бургас в
качеството му на особен представител на А. Н. О., гражданин на Р. Ф., род. на
**********г. с Булстат-********* и Т. А. О., гражданин на Р. Ф., род. на **********г.
с Булстат-********* с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ж.к.Лазур, бл.151, ет.1
против Решение № 238/25.07.2022г., постановено по гр.д. № 1282/2021г. по описа на
РС-Несебър.
С обжалваното решение всеки от въззивниците, в качеството им на
съсобственици при равни квоти на водоснабден обект- апартамент, находящ се в
гр.Несебър, ж.к.Черно море, сграда 3, ет.3, ап.3 е осъден да заплати на въззиваемото
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас с ЕИК: *********, сума в
размер на по 35,13лв. за доставена, отведена и пречистена вода за посочения
водоснабден обект с абонатен № 984004, по издадени фактури за периода от
25.09.2018г. до 26.08.2019г. с отчетен период по фактури 1108.2017г.-09.08.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 04.10.2021г.-датата на
подаване на исковата молба пред съда, както и сума от по 8,14лв. за всеки от
въззивниците, представляваща дължимо за периода от 26.10.2018г. до 03.10.2021г.
обезщетение за забавено плащане на дължимата от всеки от собствениците главница,
като на въззивниците са възложени и сторените от ВиК ЕАД разноски по делото.
Решението се обжалава като неправилно. По-конкретно се твърди, че
представените от въззиваемото дружество общи условия са невалидни, тъй като по
делото са налични доказателства за публикуването им в пресата, но в един местен
ежеседмичник, а не в един местен и един централен ежедневник, поради което и не са
породили действие. На следващо место се навежда, че на въззивниците ответници не е
1
било извършено валидно връчване на съдебни книжа по делото, тъй като не е бил
посетен действителния им адрес, находящ се в гр.Несебър, кв.Черно море, сграда 3,
ет.3, ап.3, а вместо това както призовкарите, така и вещото лице извършило СТЕ са
посетили обект в гр.Несебър, кв.“Черно море 3“. Посочва, че ответниците е следвало
да бъдат призовавани на действителния си адрес, а вместо това съдът поради
неоткриването им на грешния такъв, неправилно е разпоредил на ищеца да представи
адрес за връчване на съдебни книжа и уведомяване чрез съдебна поръчка в Руска
Федерация. Поддържа, че въпреки назначаването на особен представител на
въззиваемите ответници, на последните не е било извършено валидно връчване на
съдебни книжа и не са били редовно уведомяване по делото. Пак поради посочената
грешка при посещение на грешен адрес в кв.“Черно море 3“, вместо в правилния в
кв.“Черно море“ вещото лице, изготвило СТЕ по делото не е могъл да види процесния
водомер и неговото заключение не следва да се цени като неотносимо към предмета на
делото. Поддържа, че водоснабдения обект, собственост на въззивниците е бил
необитаем през процесния период. Счита, че заключението по СИЕ досежно
извършено частично погасяване на задължението с плащане на сума от 30лв. също не
следва да бъде кредитирано от съда, тъй като вещото лице е работила по данни на
ищцовото дружество, но не е видяла лично първичен счетоводане документ за такова
погашение. При това положение се счита, че домогването на водоснабдителното
дружество като установи частични плащания от въззиваемите да обоснове признание
на задължението по цялата фактура е неуспешно. Посочва се, че въззиваемото
дружество само е нарушавало задълженията си по ОУ, тъй като съгласно
представените по делото документи е отчитало водомера един път годишно. Счита се,
че обектът не е сезонен, както се твърди от насрещната страна, поради което е
допустимо да потребената вода да се отчита два пъти годишно, а се намира в
гр.Несебър и поради това ползването му не е обвързано със сезоните. Навежда, че
допуснатата от дружеството забава в отчитането и фактурирането на потребената вода
не следва да бъде толарирана. Счита, че погасителната давност би следвало да започва
да тече от момента на първата възможност за отчитане и фактуриране на оличествата
доставена вода. Възразява по извода, че погасителна давност за задълженията не е
изтекла, поради това че задължението за заплащане възниква след фактуриране на
потребената вода, тъй като с едностранни действия/бездействия насрещното дружество
се опитва да отлага изтичането на този срок.
Моли решението да бъде отменено като неправилно и предявената
претенция – отхвърлена, като неоснователна, ведно с предявената такава за лихви и
разноски. Не се сочат доказателства и не са отправени доказателствени искания.
Въззиваемата страна „ВиК“ ЕАД, представлявано от гл.ю.к. Д. Златева, е
депозирала в законния срок писмен отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна. Счита изложените възражения за непарвилност на обжалваното
решение за несъстоятелни и неверни. Посочва, че доводите за местонахождението на
працесния имот и сгадата, в която е ситуиран са неаргументирани. Навежда, че имотът
е индивидуализиран с административен адрес и посочен идентификатор по
кадастралната карта, съответен е на вписания в нотариалния акт и справката по имотен
регистър на службата по вписванията, както и по регистър Булстат. Счита, че при
събраните по делото справки и данни не може да се сподели за основателно
възражението на особения представител че предмет на иска и на доказателствения
материал е бил друг имот, различен от собствения на въззиваемите ответници. Твърди,
че имотът е такъв със сезонен характер и не е следвало да бъде отчитан ежемесечно,
тъй като е собственост на лица с постоянно пребиваване в Русия, които пребивават в
имота спорадично а през последните две години в условията на световна здравна криза
породена от пандемия и усложнена международна политическа обстановка,
2
пребиваването им се намира за почти немислимо, поради което и операторът не е
начислявал служебно ежемесечни количества потребена вода, а е приел имота за такъв
със сезонен характер, за да не натоварва излишно абоната. Не се възприема и
възражението по жалбата, че заключението по СИЕ в частта досежно извършеното
плащане на част от задължението не следва да се кредитира, тъй като вещото лице не е
базирало същото на първични счетоводни документи за частичното плащане, с
аргумент, че издаденият фискален бон за плащането се намира у платеца съгласно
счетоводните закони, поради което вещото лице се е ръководило от счетоводните
записвания на издателя. Неоснователни се намират и възраженията срещу начина на
отчитане и обема на консумацията, като се твърди, че в конкретния случай за
процесния период отчитането на имота е зивършвано съгласно разпоредбата на чл.32
от Наредба № 2/2004г. като е извършван както реален отчет на водомера, така и
записвания по самоотчет на потребителя, пораден до инкасатора, като за последното
се твърди, че представлява лично признание за потребена вода. Намира неотносими
към предмета на делото възраженията досежно влизането в сила на общите условия на
оператора, доколкото в случая се претендира възнаграждение за доставени от ВиК
опаратора услуги по доставка, потребяване и отвеждане на вода, като счита, че
въззиваемото дружество е доказало произхода на претендираната главница срещу
олзваните от потребителя услуги. Навежда, че липсват възражения по смисъла на чл.40
от Наредба № 4/2004г., както по отношение отчетеното от абоната количество вода,
така и по отношение изправността на индивидуалното измервателно устройство. По
отношение възраженията по СТЕ в жалбата се посочва, че въззиваемият ищец изрично
е поискал вещото лице да извърши експертизата след оглед на процесния имот, но
достъп до него не е осигурен от въззивниците ответници, което препятстване на
експерта не би следвало да се тълкува и да влече твърдение за необоснованост на
заключението. Не са отправени искания по доказателствата. Моли, решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски
за юк.възнаграждение.
Районния съд е разгледал обективно и сумективно съединени искове с
правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В о.с.з. от 17.01.2023г. е представена от процесуалния представител на
въззиваемата „ВиК“ ЕАД счетоводна справка за извършено от въззивниците плащане
на 21.12.2022г. на сума в общ размер от 986,55лв., включваща главница, лихви и
разноски по първоинстанционното решение. С оглед горното процесуалният
представител на въззиваемата страна посочва, че въззивниците са направили
погасяване на задълженията си, поради което моли, съдът да се произнесе с решение
съобразно представените доказателства и прилагайки нормата на чл.235 ГПК.
В същото с.з. особеният представител на въззивниците моли за отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на претенциите. Заявява, че не желае да получи
възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите
реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не
установи съществуването на пороци, водещи до нищожност или недопустимост. В
допълнение следва да се посочи, че с обжалваното решение правилно са установени
релевантните по спора факти относно собствеността върху водоснабдения обект,
3
наличието на облигационна връзка между страните с предмет доставка, отвеждане и
пречистване на вода до водоснабдения обект, собственост на въззивниците и
наличието на неплатено задължение за обекта в общ размер на главницата от 70,27лв.
за процесния период. Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по
смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане. Правилно е прието в обжалваното решение, че
страните са в облигационно правоотношение, по договор за доставка на вода и ВиК-
услуги за имот с административен адрес в гр.Несеб ър, ж.к.Черно море, сграда 3, ет.3,
ап.3. Нормативният акт, уреждащ отношенията между ВиК оператора и потребителите
на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според
чл.3, ал.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или лицата, на които е
учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот. От изложеното
следва, че след като в процесния период ответникът е била собственик на процесния
водоснабден имот, то същият има качеството на потребител на ВиК-услуги за този
имот /обект, независимо дали реално ги е ползвал той или трети лица. Съгласно чл.32
от Наредба № 4 /14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, услугите ВиК се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Т.е. независимо, че между страните не е сключен
индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, ответникът, по силата на
цитираната наредба е придобил качеството „потребител“ на такива услуги с факта на
придобиване собствеността върху водоснабдения апартамент. От този момент между
страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е
задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а ответникът да
му заплаща стойността на ползваните услуги.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са събрани доказателства,
които преценени в тяхната съвкупност установяват, че именно ответниците са
съсобственици при равни квоти на водоснабдения обект. За този си извод съдът се
позовава на представената по делото справка от Агенция по вписванията. Досежно
доставката и потреблението на услугите, предоставяни от въззиваемото дружество до
процесния апартамент е приета по делото справка извлечение за процесния период,
установяваща както лично отчитане от инкасатор, така и по подадени данни от
клиента. Освен това по делото са установени чрез двете експертизи количествата
доставена, отведена и пречистена вода и тяхното редовно осчетоводяване и правилно
отчитане и фактуриране. По силата на чл. 182 от ГПК, счетоводните книги са годно
доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и за
размера на задълженията им. Поради това същите могат да служат като доказателство
и в полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата
страна в производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК. С
оглед на това, тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни
за лицето, което ги води факти, поради което и правилно първоинстанционният съд е
приел, че представените документи представляват годно доказателствено средство, че
посоченото количество вода, описано във фактурите, е реално доставено на
въззвиниците ответници.
С оглед горното правилен е извода в обжалваното решение, че предявените
претенции са доказани по своето основание и размер. Следва обаче да се посочи, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение
4
за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват. В конкретния
случай в хода на въззивното производство са представени доказателства за извършено
от въззивниците ответници А. О. и Т. О. на 21.12.2022г. пълно погасяване на
задължението за достеване, отведедна и пречистена вода за водоснабден обект с
абонетан № 984001 с административен адрес в гр.Несебър, ж.к.Черно море, сграда 3,
ет.3, ап.3 по издадени фактура за периода 25.09.2018г.-26.08.2019г. с отчетен период
по фактури от 11.08.2017г. – 09.08.2019г., включващо главница в размер на от по
35,13лв., лихва в размер на от по 8,14лв. и разноски по първоинстанционното решение
от по 450лв. за всеки от въззивниците. Плащането, извършено от въззивниците се
потвърждава от въззиваемия-ищец. Доброволното плащане следва да бъде съобразено
от настоящата съдебна инстанция съобразно нормата на чл.235 ал.3 ГПК намираща
приложение относно фактите, осъществени в хода на производството.
Ето защо е налице основание за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на претенциите като неоснователни поради плащане извършено в хода на
процеса пред въззивната инстанция. С оглед изявленията на страните, произнасяне
досежно разноските не следва.
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 238/25.07.2022г., постановено по гр.д. № 1282/2021г.
по описа на РС-Несебър.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД-Бургас с
ЕИК: ********* за осъждане на всеки от ответниците А. Н. О., гражданин на Р. Ф.,
род. на **********г. с Булстат-********* и Т. А. О., гражданин на Р. Ф., род. на
**********г. с Булстат-********* за заплащане на сума в размер на по 35,13лв. за
доставена, отведена и пречистена вода за посочения водоснабден обект с абонатен №
984004, по издадени фактури за периода от 25.09.2018г. до 26.08.2019г. с отчетен
период по фактури 1108.2017г.-09.08.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 04.10.2021г.-датата на подаване на исковата молба пред съда,
както и сума от по 8,14лв. за всеки от ответниците А. Н. О. и Т. А. О., представляваща
дължимо за периода от 26.10.2018г. до 03.10.2021г. обезщетение за забавено плащане
на дължимата от всеки от собствениците главница, както и за сторените съдебни
разноски в първоинстанционното производство, поради извършено в хода на
производството плащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5