РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пловдив, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета годИ. в
следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235000600095 по описа за 2023 годИ.
Производството е по реда на глава 21-ва НПК.
Образувано е по протест на ОП-Пазарджик, по въззивна жалба на частните
обвинители В. и Е. П., депозирана чрез повереника им адв. Е. К., и по въззивна жалба
на адв. И. Ш., защитник на подсъдимия А. Б., срещу присъдата № 1/12.01.2023 г. по
н.о.х.д. № 482/22 г. по описа на ОС-Пазарджик, с която последният е признат за
виновен в престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 20, ал. 2,
изр. 1 ЗДвП и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание три години лишаване
от свобода с отложено изпълнение за срок от шест години и с постановена
пробационната мярка „периодични срещи с пробационен служител“, както и
кумулативното наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от шест
години. Подсъдимият е оправдан по обвинението за допуснато нарушение и по чл. 20,
ал. 1 ЗДвП. Присъдата съдържа произнасяне и за веществените доказателства и
разноските.
Протестът е своевременно предявен. Протестиращият отстоява мнение за
основателност на обвинението за осъществяване и на инкриминираното нарушение по
чл. 20, ал.1 ЗДвП. В тази връзка критикува решението на първоинстанционния съд да
отхвърли обвинителната теза в тази нейна част. ПзОС е укорен и заради определянето
на изпитателния срок над горната граница по чл. 66, ал. 1 НК, и заради възлагане на
досъдебните разноски в полза на * (вместо в полза на *). Претендира се въззивният съд
да отмени оправдателния диспозитив и да осъди подсъдимия и по отхвърленото
обвинение; да фиксира изпитателния срок на допустимия максимум от пет години и да
възложи разноските на органа, който ги е направил на първата процесуална фаза.
1
Жалбата на частното обвинение, която също е подадена в срок, и допълнението
към нея съдържат аргументация на искане за увеличаване срока на наказанието
лишаване от свобода до средния от четири години и за отмяна приложението на чл. 66
НК.
И жалбата на защитата не е просрочена. Преди съдебното заседание постъпи
пространно допълнение към нея. Възразява се по отношение срока на наказанието
лишаване от свобода, изпитателния срок и постановяването на пробационна мярка през
изпитателния срок. Сочат се някои от смекчаващите обстоятелства, като се настоява да
бъдат отчетени със завишен потенциал. Акцентира се на позитивното посткриминално
поведение на Б., а също на съпричиняването на резултата от страна на починалата.
Претендира се намаляване отговорността на подсъдимия поради съществен принос на
държавните органи, които не били реагирали своевременно на сигнала за пожар и не
отцепили незабевно проблемния магистрален участък. Обосновава се становище за
многобройност на смекчаващите обстоятелства. Настоява се за извод, че при Б.
процесът на разкаяние е започнал. Формулираното искане е за смекчаване на
санкционирането посредством (1) намаляване срока на наказанието лишаване от
свобода на една година (предхождано от приложение алгоритъма по чл. 55, ал. 1, т. 1
НК); (2) намаляване на изпитателния срок от шест на три години; (3) отмяна
приложението на чл. 67, ал. 3 НК; (4) намаляване срока на наказанието лишаване от
право на управление на МПС от шест години на една година. В този смисъл се
предлага изменение на присъдата.
При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че поддържа протеста по
изложените в него съображения. Присъедини се към мнението на частното обвинение
за незаконосъобразност на санкционната част на присъдата, като изложи допълнителни
аргументи в подкрепа искането за завишаване срока на основното наказание и за
ефективно осъждане. Част от аргументацията се изрази в обосноваване на мнение за
проявен от подсъдимия евентуален умисъл към съставомерния резултат. Пледоарията
му завърши с предложение присъдата да бъде изменена по претендирания в жалбата на
частното обвинение начин.
В своята въззивна пледоария повереникът на частните обвинители адв. Д. Г. не
добави нещо ново към изложените при първоинстанционното разглеждане на делото и
във въззивната жалба доводи. Повтори искането за измение на присъдата чрез
утежняване продължителността и начина за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода.
Защитникът на подсъдимия адв. Ш. постави центъра на своята пледоария върху
направената от ПзОС констатация за скоростта на автомобила на подзащитния му, като
обоснова виждане, че събраните по делото доказателства и специални знания сочели на
доста по-ниска скорост. Счете, че не било доказано дали * на починалата била с
включени габаритни светлини и от тази гледна точка не било ясно поради каква
причина Б. зад волана на * е предприел аварийно спиране. Същевременно обяви, че
екстремността на реакцията на подсъдимият не била установена по категоричен начин.
По-нататък се противопостави на мнението на прокуратурата за изпълнение и на
инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
Адв. Ш. критикува и санкционния избор на пазарджишкия съд. Изрази
становище за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, което настоя да
бъде отчетено като обстоятелство със значителни смекчаващи свойства.
Противопостави се на интерпретирането на някои факти по делото като отегчаващи
обстоятелства. Защити виждане, че доказаните по делото индивидуализиращи
обстоятелства мотивирали смекчаване на кумулативната санкция и изпитателния срок.
Контрааргументира възгледа на частните обвинители, подкрепен от представителя на
2
АП-Пловдив, че условното осъждане не би могло да постигне целите по чл. 36 НК.
Подсъдимият Б. се присъедини към изложената от своя защитник позиция. В
последната си дума отправи към съда молба за потвърждаване приложението на чл. 66
НК.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери
изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във
връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните,
намери, че протестът и жалбата на защитата са частично основателни, а
жалбата на частното обвинение е изцяло неоснователна.
*
Въз основа на събраните гласни и писмени доказателствени материали
(изброени подробно в мотивите на присъдата, включително с посочване на мястото,
където се намират по делото), както и на няколкото експертизи, пазарджишкият съд е
приел следната фактическа обстановка:
На 29.01.2022 г. следобед в землището на с. *, обл. * възникнал наземен пожар в
успореден на автомагистрала „*" канал, около км. 103 в посока гр. *. Пожарът най-
вероятно се дължал на мишлено запалване на открит огън.
Най-западната част на канала представлява бетонна площадка, откъдето огънят
започнал развитието си. Разпространявал се главно на изток, низово, като горели суха
трева, папури, суха вършина, храсталаци. Сменял посоката си, при това със значителна
скорост. Бил с голям размер. Обхванал около 16 000 кв.м., като на места достигал
аварийната магистрална лента.
Съгласно приложената метеорологична справка скоростта на вятъра, който бил
западен, била около 10м. m/s, с единични пулсации до 15м. m/s, а температурата на
въздуха – 8 градуса целзий. По данни на „НИМХ" с. *, общ. * времето било с
незначителна облачност, без валежи, относителната влажност на въздуха – около 40
процента, а хоризонтална видимост – около 40 метра[1].
В даден момент преди и по време на инкриминираното ПТП вятърът променил
своята посока в северозападен, въздушният поток се завихрил и насочил дима към
лентите за движение, и то на значително разстояние. Над платното, предназначено за
движещите се към гр. МПС, се стелел гъст светлосив дим, намаляващ видимостта на
този магистрален участък до около 2-3 метра.
Около 14.30 ч. движението към гр. * било интензивно, еднопосочно, с две ленти
за активно движение, разделени от видима прекъсната хоризонтална маркировка и една
лента за принудително спиране. Вляво пътят бил ограничен с мантинела. Водачите на
МПС и в двете посоки имали възможност да възприемат гъстия дим на разстояние от
около километър и повече, като тези, на които предстояло да преминат през димната
зона с намалена видимост, редуцирали скоростта на управляваните от тях МПС.
Около 14.40 ч. свидетелят К. К. управлявал л.а. „", мод. "*" с ДК №*в указаната
посока. Движел се в средната лента, която била предвидена за активно движение.
Преди да навлезе в задимения участък, намалил скоростта на * до около 20 км./час.
Поради горящите треви и силния вятър, който носел огъня и дима от аварийната лента
към съседната, св. К. се канел да премине в лявата (скоростната). Преди маневрата
обаче видял в лявото странично огледало автомобил, който почти изравнил неговия.
Този автомобил бил „*", мод. "*", с ДК№ *, управляван от 55-годишната Е. В. П., която
била с поставен колан. Тя била сама в колата. Пътувала от гр. *, където била посетила
родителите си, към гр. *, където работела като *.
Скоростта на двете движещи се успоредно в двете ленти за активно движение
3
коли била почти еднаква при навлизане в опасния участък. Димът бил толкова гъст, че
св. К. трудно виждал дори предницата на своя автомобил и успявал да се ориентира
единствено по маркировката на лентите. Поради това двата автомобила поддържали
скорост 17-20 км./ч., като * в лявата лента се движела съвсем малко по-бавно от * в
средната.
Зад тях по магистралата се задавал л.а. „*" с ДК № *, управляван от подс. А. Б..
На предната дясна седалка пътувал св. И. Б., а на задната седалка – св. Р. М.. Няколко
километра преди да навлязат в задимения участък на магистралата, тримата
разговаряли по повод виждащия се в далечината дим. Преди споменатия участък Б. бил
на автопилот, като изпреварил движещи се със 120 км./ч. автомобили. Продължавайки
на автопилот, преминал в лявата (скоростната) лента на движение. Целял да избяга по-
далече от дима, който бил по-гъст от дясно, точно както щял да направи преди него и
св. К..
С около 141 км./ч. * навлязъл в задимения участък. Бързо скъсил разстоянието
до движещия се пред него с около 17-18 км./ч. л.а. „*". Когато достигнал на около 54
метра от този автомобил, Б. го възприел на светещите му задни светлини (около 62
преди да го застигне и удари). Екстрено задействал спирачната система. Тъй като
поддържал 141 км./ч., опасната му зона за спиране била 161 метра. Поради това с
непроменена скорост ударил задната част на * с предната част на *. Едва след удара се
проявил ефекът на задействаното аварийно спиране – блокирали колелата на *, при
което била отложена спирачната следа, цитирана от комплексната експертиза и от
допълнителната автотехническа експертиза. Контактът между двете МПС обхванал
зоната от 0.3-2.0 м. вляво от осевата линия, между лявата и дясната активни пътни
ленти, на разстояние 90.1 м. от мерната линия на ориентира (вж. л. 17, том 2). С
надлъжните си оси превозните средства застанали почти успоредно на оста на пътя.
В резултат на изключително силния удар П. (водачът на *) получила няколко
травми: тежка съчетана черепномозъчна, гръдно-коремна и несъвместима с живота
високоенергийна травма на опорнодвигателния апарат. Тялото на й било преместено
напред, последвал силен удар във волана, при което се получили тежки увреждания в
областта на гърдите и корема: разкъсване на околосърцевата торбичка и сърцето;
разкъсване на левия бял дроб; разкъсване на черния дроб; двустранно счупване на
ребра; разчленяване на гръбначния стълб между дванадесети гръден прешлен и
кръстната кост. Последвало придвижване на тялото нагоре и удар на главата на жената
в интериора на автомобила. Ударът причинил многофрагментарно счупване на
черепния покрив и черепната основа; кръвоизлив в челните отдели на двете
голямомозъчни хемисфери. В резултат на силните удари в детайли от купето
произлязло и многофрагментарно счупване на горните и долните крайници.
След удара двата автомобила останали напълно зацепени един в друг и
продължили движението си със скорост от около 108 км./час, при настъпила ротация и
на двата по часовниковата стрелка, гледано отгоре. Сетне са се насочили косо надясно,
към аварийната пътна лента. При това движение върху асфалта била оставена лява
плътна спирачна следа, началото на която било на около 2.07-2.09 м. от дясната
граница на лентата за движение, с ясно очертан протектор. От блокиралото след
деформация на окачването му задно колело на автомобила „*“ била оставена дясна
следа (неправилно определена в огледния протокол като „спирачна“). Поради това, че
се дължала на блокиране на колелото, тази следа била по-бледа от лявата.
Настъпил пожар в задната част на *, който станал възможен в резултат на
изтичане на гориво вследствие разхерметизиране на горивопровода и/или резервоара
на *. Горивото се нагряло до температура, равна на температурата му на
самовъзпламеняване. Така рязко се увеличила скоростта на екзотермичната реакция и
4
възникнало пламъчно горене. То било обемно и се разпространило под формата на
фина мъгла. В резултат на това се възпламенили всички горими материали по двата
автомобила.
* и * се установили на десния банкет, разположени косо на оста на пътя. Горели
интензивно и автомобилите, и тялото на П. в *.
Настъпилото произшествие било забелязано от св. К., който бил започнал да
ускорява своя автомобил, тъй като междувременно видимостта се била увеличила.
Когато се бил отдалечил на 10 метра, видял в огледалото за задно виждане как *
блъснал отзад *, а сетне как двете коли се възпламенили и насочили вдясно спрямо
своята посока на движение, към банкета. Без да спира, св. К. подал сигнал за
настъпилото ПТП към „Национална система 112".
В това време подсъдимият Б. и пътувалите с него св. Р. М. и св. И. Б. слезли от
своя горящ автомобил. Всички те били с леки наранявания. Пръв до * отишъл Б., който
видял тялото на пострадалата П. на шофьорското място. Възприел и пламъците, които
били започнали да обхващат купето. Сетне св. И. Б. опитал да отвори предната лява
врата, за да извади жената, но поради голямата деформация на колата дръжката
останала в ръцете му и вратата не могла да се отвори. На свой ред подсъдимият се
опитал да пъхне пръсти и нокти в процепа на дръжката, но и той не успял да отвори
вратата. Направил опит да счупи стъклото, но пак без резултат. Употребил и един
малък пожарогасител, чието съдържание въобще не могло да редуцира огъня. Бил
отчаян, но се наложило се да се отстрани от горящите коли, около които освен огън се
стелел задушлив дим.
Междувременно на местопроизшествието се озовали свидетелите Д. Ц., Г. К. и
Г. С., които също пътували в посока гр. *. Те също опитали, но не успели да потушат
огъня в * с пожарогасители.
Преди катастрофата св. Л. М. бил зад волана на „*". Той не посмял да премине
задимения участък, защото бил с газова уредба, и спрял на банкета, за да изчака да се
разсее димът. След минути чул силния шум от удара между автомобилите на Б. и П..
Слязъл от своята кола и тичешком достигнал до мястото, където вече горели. Там
заварил живите участници в произшествието и възприел техните безуспешни опити да
потушат пламъците, обхващащи и безжизненото тяло на жената зад волана на *.
През силно задимения участък преминал и пътуващият за гр. * св. С. П., който,
без да спре, заснел с телефона си обстановката в момент, когато не били извършвани
спасителни мероприятия. В хода на разследването изготвените записи били
експертирани. От тях бил снет и снимков материал.
След множеството сигнали до телефон 112 пристигнали екипи на Пожарна и
аварийна безопасност. Те погасили пламъците на горящите автомобили. Впоследствие
било извършено претърсване на района. В прилежащите към огнището площи не били
открити съдове със запалима течност или други предмети, използвани при палеж. Не
били установени и следи от гориво по външните повърхности на *, вътре в нея и под
нея.
Екип на ЦСМП - * пристигнал в 15.15 ч., но само констатирал смъртта на П..
Останките от трупа й били предмет на оглед и аутопсия, извършена на 02.02.2022г. от
съдебния лекар д-р П. Предвид значителното му овъгляване първоначално
самоличността на П. не могла да бъде установена.
Била назначена и изготвена СМЕ № 11/2022г., в която съдебен лекар при МБАЛ
гр. * отразил травматични увреждания и причината за смъртта: изгаряне до
карбонизация на меките тъкани по главата, шията, тялото, крайниците и вътрешните
органи; многофрагментно счупване на черепа както по конвекситета, така и по
5
основата; кръвоизлив в челните отдели на двете голямомозъчни хемисфери;
разкъсване на околосърцевата торбичка и сърцето; разкъсване на левия бял дроб;
разкъсване на черния дроб; счупване двустранно на ребрата; разчленяване на гръбнака
на ниво Тх12 и сакрум; многофрагментно счупване на горните и долните крайниците.
За причината за смъртта е приета тежката съчетана черепно - мозъчна, гръдна,
коремна и опорно-двигателна травма, последвана от цялостно изгаряне на главата,
тялото и крайниците.
Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Травматичните увреждания са
резултат от действието на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия, чрез
удар с или върху такъв. Те добре отговарят да са получени от водач на лек автомобил
при автомобилна травма.
В експертизата е посочено, че изгарянето на тялото до карбонизация е резултат
от висока температура и пламъково въздействие. Всички увреждания са настъпили
вътре в купето на лекия автомобил. Част от травматични увреждания са заличени от
възникналия пожар в автомобила.
Била е изготвена и СМЕ за идентификация на трупа №8/22г. от „Лаборатория за
ДНК анализ" при МБАЛ „*" ЕАД *. Според представеното заключение трупът бил на
Е. В. П. поради съществуващо родство с вероятност 99.99998% с частния обвинител Е.
А. П. - нейна майка.
Констатираното при аутопсията овъгляване е постмортален процес в резултат от
запалването на автомобила след удара, при което най-често се отделя карбон окис
/въглероден окис/, който е причина за смъртта в 60% от случаите на отравяне с
токсичен продукт на горенето при пожар. При вдишване се свързва с хемоглобина в
кръвта и образува карбоксихемоглобин,който не е в състояние да разнася кислорода до
клетките. За постморталния характер на термичното действие говори липсата на
установен карбоксихемоглобин в изследваните кръвни проби, иззети от трупа
/съдебнохимическа експертиза №СО-114/2022г./.
От заключението на съдебно-химическа експертиза №А-114/2022г. е видно, че
след прилагане на газова хроматография не е доказано наличие на етилов алкохол в
изследваните проби, иззети от трупа. Не е доказано и наличие на други летливи
редуциращи вещества /метанол, ацетон, изопропанол/. От заключението на
съдебно-химическа експертиза №Т-114/ 2022г. става ясно, че в изследваната с методите
на газова хроматография /GC-MS/ и имунохроматографски методи проба от кръвта на
пострадалата е доказно наличие на котинин /метаболит на никотИ./, без да са
установени други алколоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества),
барбитурати, бета-блокери, трициклични антидепресанти, фенотиазинови и
бензодиазепинови лекарствени средства.
Отзовалите се автоконтрольори от дежурния автопатрул в сектор "ПП" при ОД
на МВР-* П. Б. и И. Т. установили настъпилото ПТП. Като участник в него
подсъдимият Б. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510", което не отчело алкохол в издишания въздух. Бил тестван и с дрегер за
употреба на наркотични вещества и техни аналози. Резултатът отново бил отрицателен.
На мястото на настъпилото ПТП бил извършен оглед по реда на чл.155 от НПК, а
впоследствие били огледани и иззетите веществени доказателства.
Лекият автомобил „.*" бил установен напълно обгорял и деформиран в предната
си част. Цялото купе било нагънато от температурни разширения, а таванът и
лакобояджийското покритие били с характерни петна от обгаряния. Липсвали фарове,
предна маска, облицовка на предна броня, радиатори и други елементи до двигателя
(вж. албума, създаден при огледа му, Сн. № 6 (Двигателен отсек)). Предното стъкло
6
било счупено и разлято върху купето вследствие температурата. Всички гуми били
изгорели. Разтопени били почти изцяло предна дясна джанта, вътрешнтата страна на
предната лява, около 1/3 от задната дясна и вътрешната част на задната лява (вж.
албума; Сн.№ 4, 10, 11 и 12).
Лекият автомобил „*" също бил напълно изгорял и силно деформиран в задната
си част. Предната част не била деформирана. Имало масивно обгаряне в предната част,
на предния капак липсвало лакобояджийско покритие. Всичките гуми били напълно
изгорели. Предната дясна врата и задната дясна врата били силно обгорени. Най-силно
обгорена била задната част (задна врата и задна част на тавана). Вътрешно обгаряне
било установено по двете джанти и отгоре на задния мост. Навсякъде по повърхността
на метала имало сивобели петна. Лявата страна на автомобила била слабо обгорена, но
навсякъде липсвала боята. Цялото арматурно табло било изгоряло. Липсвал волан.
Целият под бил в пепел и покрит с изцяло изгорени пластмасови детайли.
Обезопасителните колани били намерени изгорели , като дясната лостова опора на
колана на седалката на водача била насочена на горе и напред. Върху нея била
намерена изгоряла материя от закопчан колан.
На досъдебното производство била назначена и комплексна автотехническа,
пожаротехническа и медицинска експертиза, която е отговорила подробно на всички
въпроси относно механизма на произшествието и неговите последици (вж. л. 56 и сл.
от том 3 ДП).
Експертите са извели следните крайни изводи:
Техническото състояние на двата автомобила непосредствено преди удара било
добро, като и двата били технически изправни.
Видимостта по време на произшествието била намалена, което имало отношение
към възникването му, но не се е явявало негова пряка техническа причина. В тази
връзка е пояснено, че водачите са имали възможност да възприемат гъстия хомогенен
дим от около километър.
Подсъдимият зад волана на * е предприел аварийно спиране, когато * била на
около 54 м. пред него (на около 63.5 м. преди мястото на удара). В този момент той я е
възприел като опасност. Ако се приеме, че реакцията му е била своевременна, значи
наличната му видимост към * е била 54 метра.
Когато му се открила споменатата видимост, е поддържал скорост около 143
кв./ч., а * – около 18 км./ч. Със скоростта, с която се е движел, подсъдимият не е можел
да спре безопасно, тъй като само за времето за реакция, за сработване на спирачната
система и за нарастване на спирачното закъснение * би изминал 67.5 метра (опасната
му зона за спиране е определена на 165 метра). Ефективното спиране е настъпило след
удара, като колелата на * оставили спирачни следи. Изхождайки от установената
спирачна следа на 4 метра след мястото на удара, експертите са заключили, че
автомобилът е встъпил в удара с непроменена скорост.
При положение че Б. е предприел аварийно спиране от цели 54 метра при силно
намалена видимост (за която говорят всички свидетели-очевидци), експертите са
преценили, че габаритните светлини и червената специална светлина на * са светели и
той е възприел опасността своевременно.
Скоростта, при която водачите на МПС биха имали техническа възможност да
спрат в зоната на наличната по време на ПТП далечина на видимост, е била не по-
висока от 70 км./ч. Тази скорост се е явявала максималната технически съобразена с
далечината на видимост при онези пътни условия. Избирайки 143 км./ч., водачът на *
сам се е поставил в техническа невъзможност да избегне препятствие, което се появи в
споменатата видимост.
7
При екстрено задействане на спирачната система от 54 метра (от което
разстояние възприемането на автомобила на починалата е било своевременно) Б. би
успял да предотврати удара с около 88 км./ч. С тази скорост * би застигнал * със запас
от 1 м., без да я удари.
В хода на съдебното следствие е било установено, че при определяне скоростта
на * непосредствено преди и при удара не са отчетени неговите точни маса и товар.
Поради това била назначена допълнителна автотехническа експертиза със задачите на
комплексната и една нова – да се определи дали твърденията на подсъдимия и неговите
спътници за поддържана скорост около 70-80 км./ч. са съвместими с изготвения
технически анализ. При съобразяване на споменатите по-конкретни данни нейните
автори – автоекспертите проф. К. и инж. К., които са изработили автотехническата част
и на комплексната експертиза – са внесли незначителни промени в своите
първоначални изводи. Приели се, че скоростта на автомобила на Б. непосредствено
преди и по време на удара е била с два км./ч. по-ниска от приетата от комплекснта
експертиза, а именно 141 км./ч.; че опасната му зона за спиране е била не 165 метра, а
161 метра; че ударът е произлязъл на 62 м., а не на 63 м. от мястото на задействане на
спирачната му система; че максималната технически съобразена с далечината на
видимост скорост в инкриминирания пътен участък е била не 70 км./ч., а 69 км./ч., а
скоростта, с която в конкретната ситуация Б. е можел да спре преди да засегне * при
същото своевременно възприемане на присъствието й на пътното платно от около 54
метра и екстрено спиране, е била не 88 км./ч., а 75 км./ч.
Първоинстанционният съд е обявил, че кредитира всички експертизи като
изготвени обективно от всепризнати специалисти в изследваната материя. Впрочем, с
изключение на автотехническата част на комплексната експертиза, експертните
произнасяния не се и оспорват от страните. ПАС също е на мнение, че те са
информативни, като предоставените специални знания допринасят за проверка на
техническата достоверност на твърденията на очевидците, респ. помагат за изясняване
механизма и причините за произшествието и за смъртта.
*
Изведените в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са
резултат от професионално издържан и добросъвестен доказателствен анализ. Не се
констатира изопачаване или превратно интерпретиране съдържанието на
доказателствени източници, нито позоваването на данни, които нямат
характеристиката на доказателства.
Съдът от първата инстанция е изпълнил точно задължението си да вземе всички
мерки за изясняване на обективната истина. Разпитал е всички лица, които имат
информация за инкриминираното събитие, изискал е от авторите на комплексната
автотехническа, съдебномедицинска и пожаротехническа експертиза и на
допълнението към нея подробни разяснения, извършил е детайлна проверка и на
писмените доказателствени материали. Използвал е възможностите по чл. 281 НПК за
приобщаване твърденията на очевидците, депозирани при различните им разпити в
хода на наказателното производство.
С основание са приети за безспорни следните факти: мястото и времето на
възникване, скоростта и обема на разпространение на пожара, който е допринесъл за
произшествието; управлението на катастрофиралите автомобили на инкриминираните
дата и място в силно задимен заради пожара участък от АМ „*“, обхванал всички
ленти на платното; самоличността на водачите на всеки от тях; разположението на
пътниците в купето на *; скоростта, с която се е движела *; настъпилите след сблъсъка
деформации на автомобите и телесни повреди на лицата в тях; възникването
вследствие на сблъсъка и деформациите на * горене в купето; причинната връзка
8
между смъртта на П. и телесните й повреди, настъпили заради удара на нейната кола от
страна на *, зад волана на който бил Б..
По-нататък са изведени четирите спорни въпроса:
1. ПзОС е решил правилно фундаменталния спор между процесуалните страни –
за скоростта, с която * се е движел непосредствено преди сблъсъка и с която е встъпил
в сблъсъка. Приел е, че в тези моменти е шофиран с непроменена скорост от 141 км./ч.,
кредитирайки изцяло извода на допълнителната АТЕ, която след прецизиране на
неговите маса и товар е редуцирала с 2 км./ч. възприетата от комплексната експертиза
скорост от 143 км./ч.
1.1 Не е подминал противоречието между събраните по делото сведения –
доказателствени и експертни. Пътувалият в * св. Б. е обявил, че на известно
разстояние от задимения участък Б. шофирал на автопилот със скорост около 120
км./ч. Разказал е как всички коментирали тази скорост, възхищавайки се на
икономичността на *. После е отбелязал, че мисли, че непосредствено преди да навлезе
в този участък, Б. бил намалил до 60-70 км./ч. (вж. съдебния му разпит на л. 116 от
първоинст. дело). Другият пътник – св. М., е казал, че малко преди въпросния участък
* бил изпреварил колона от движещи се „по-бавно, може би с около 120 км./ч.“ коли;
когато стигнали „непосредствено преди дима“, усетил, че скоростта му спаднала
приблизително на 80 км./ч., а когато навлезли в задимяването, шофьорът „опитал да
намали още“ (вж. показанията му на л. 117 от първоинст. дело). По средата на разпита
си е запитан каква е била скоростта преди задимения участък и той е отговорил, че
била в порядъка 135-140 км./ч. (вж. л. 118 от първоинт. дело). Според обясненията на
подсъдимия от досъдебното производство, надлежно приобщени към доказателствения
материал, той се е движел с около 110 км./ч. и на автопилот „в района преди ПТП-то“,
като тогава нито пред, нито зад него имало други автомобили; на половин километър
от мястото на катастрофата намалил до 80-90 км./ч., а когато димът се сгъстил,
стелейки се над платното, намалил още – на 60-65км./ч. (вж. л. 112 от том 2 ДП). В
съдебно заседание на първата инстанция е демонстрирал сигурност, че намалил до 80
км./ч. (вж. л. 152 гръб от първоист. дело).
Движението на *не е било проследено от някой очевидец извън купето, а
скоростта му не е била засечена от техническо средство за автоматично отчитане.
1.1.1 Първият съд е прав, че всеки от пътувалите в * е заинтересован от изхода
на делото в полза каузата на защитата – единият е подсъдим, а другите двама са му
приятели. Не е основателно обаче съдебното мнение за сериозни разминавания между
техните изявления. Разминаванията не са от съществено значение, като и тримата са се
обединили около твърдението за намаляване на скоростта много под 100 км./ч. още
преди задимената зона.
1.1.2 По-нататък ПзОС е извършил обективна съпоставка между казаното от тях
и приетото от експертите. Правилна е и преценката му, че експертизите дискредитират
коментираните заинтересовани гласни доказателствени средства. Това е така, тъй като
констатациите на вещите лица са базирани на обективните находки на
местопроизшествието – ясно видимите на фотоалбума следи на пътното платно,
масата, товара и деформациите на всяко от двете инкриминирани МПС и
изчисляването на съотношението между всички тези компоненти.
С оглед споменатите данни авторите на комплексната и допълнителната
експертизи са обосновали писмено, а при разпита си са и защитили становището за
техническа неправдоподобност на твърденията на тримата приятели по въпроса за
скоростта:
- Аргументирали са извод, че ако е бил управляван с твърдените 60-70-80 км./ч.,
9
* не би засегнал * при своевременното й възприемане и екстрено задействане на
спирачната система на около 54 метра от нея (около 62 м. преди удара), каквито
възприятие и реакция подсъдимият е имал в случая;
- Според допълнителната експертиза деформациите на двата автомобила в
съотношение едно към десет отговарят на скорост на * доста над 100 км./ч., а на * –
17-18 км./ч. (вж. л. 36 от тази експертиза).
В аспекта на тези изводи, изхождащи от споменатите експертирани обективни
данни, коментираните показания на свидетели и обяснение на подсъдимия са очевидно
неизползваеми за осветляване механизма на произшествието.
1.2 Следващата линия на конфронтиране с обвинението е позоваване на физична
грешка при прилагане на избрания от вещите лица енергиен метод „Делта“, която
можело да достигне до 20% (дължаща се на презюмирана неточност при измерване на
спирачния път и сцеплението на гумите). Адв. Ш. може би не е забелязал, че според
вещите лица въпросният висок процент неточност е приложим при голяма ротация на
автомобилите след сблъсък, каквато ротация на * и * не се наблюдавала (вж. устните
разяснения на проф. К. в с.з. от 01.12.22г.). Според тези разяснения специално в случая
допустимата грешка е в порядъка само на 10-12% и съобразно този процент
минималната теоретично възможна скорост е определена на 124 км./ч.
Заобикалайки казаното от експертите, че поддържането на скорост в тази долна
теоретична граница е било с вероятност само от 1%, ПАС държи да посочи, че не
разбира защо защитата счита, че подобна скорост благоприятства нейната кауза.
Управлние включително със 124 км./ч. би било крайно неприемливо, при положение че
скоростта, съобразена с намалената видимост в задимяването, е била около 69 км./ч.
Т.е. и при поддържане на 124 км./ч. превишаването би било отчетливо.
1.3 Във въззивната жалба и при пренията адв. Ш. възразява по отношение
експертната преценка за скоростта на * посредством изразяване на учудване, че
въпреки приетата от допълнителната експертиза по-голяма маса на това МПС
скоростта му „паднала“ само с 2 км./ч. (от 143 км./ч. на 141 км./ч.). Вижда се, че става
дума за лаическо съждение, което при това не е аритметически аргументирано. То
естествено не може да се конфронтира с базираното на специални знания становище на
автоексперти, работещи с математически формули за изчисляване на съответните
величини от модела на ПТП.
1.4 Не е налице видяното от адв. Ш. противоречие в експертния анализ,
изразяващо се в разминаване между крайния извод за скорост на * от 141 км./ч. и
посочването на негова скорост от 126/123/121км./ч. на л. 36 от допълнителната
експертиза. Разсъжденията и изчисленията на посочения лист 36 са хипотетични, като
целят отговор на допълнително поставения за експретно произнасяне въпрос какви
биха били скоростите на катастрофралите МПС, ако се отчетат техни деформации с
различни размери (в съотношение едно към десет).
1.5 Оспорвайки обвинителната констатация за величината на скоростта,
защитата настоява да бъде дадена вяра на твърдението на подсъдимия за подминала го
отдясно лека кола близо до задимения участък. Това твърдение Б. е започнал да
поддържа от края на досъдебното производство. В хода на съдебното следствие е
конкретизирал, че подминаването се е случило на 200-300 метра преди задимения
участък, като подминалият го автомобил продължил движението си в дясната
(средната) лента и се „бухнал в дима“. ПАС не кредитира коментираното обяснение на
подсъдимия. За подмиинаване в непосредствена близост до задимената зона Б. не е
споменал в първия си досъдебен разпит, който не само е най-близо до събитието, но и
е най-богат на подробности – вж. л. 113 от втория досъдебен том. Тогава Б. е направил
10
следното противоположно изявление: „Зад мен в близост нямаше автомобили. Не бях
изпреварван от автомобили преди зоната на задимяване (…) Пред мен също нямаше
автомбили преди да навляза в задимения участък…“. От своя страна, неговите
спътници, които настояват, че са следели неотклонно и всеобхватно пътната
обстановка, са отговорили отрицателно на конкретно зададен им въпрос дали са видели
кола преди тяхната да влиза в задимяването – вж. л. 116 гръб (разпита на св. Б.) и л.
118 гръб (разпита на св. М.). Освен това според обсъжданото обяснение излиза, че
неидентифираният автомобил, който „се е бухнал в дима“, или е застигнал автомобила
на св. К. в средната лента, или го е изпреварил откъм аварийната лента. Подобно
възприятие св. К. не е имал.
Очевидно подминаването от страна на автомобил в средната лента се е случило
на доста по-голямо разстояние от задимения участък. Впрочем подобно събитие е
описано в показанията на св. М.: „Зад нас имаше един * мисля, че беше, който ни
изпревари отдясно и продължи по-бързо напред (…) не съм видял кола пред нас да
навлиза в пушека“.
1.5 Последното от съображенията на тезата за ниска скорост изхожда от
твърдението на св. К., че в продължение на около 200 метра шофирал успоредно на *.
Адв. Ш. счита, че подобно движение на двата автомобила е несъвместимо със скорост
на * от 141 км./ч., защото той би ги настигнал, преди да изминат толкова дълго
разстояние. Позицията на защитата е съвсем неразбираема, при положение че няма
очевидец, който да даде информация къде се е намирал автомобилът на Б., когато
автомобилите на П. и К. са се изравнили. Отделен е въпросът, че заради силния вятър,
който според гласните и писмените доказателства непрекъснато променял посоката и
големината на димната завеса, не е сигурно през какво по размери и плътност
задимяване са преминали трите коли.
2. ПзОС е бил прав да отхвърли твърденията на подсъдимия и на неговите
приятели Б. и М. че * започнал погасяване на скоростта преди удара заради
възприемания в далечината проблемния участък плавно. Взел е споделимото решение
да възприеме обвинителната теза, която изцяло се базира на експертната преценка за
екстрено задействане на спирачната система на 54 метра от *.
За оформяне на преценката за екстремност в поведението на Б. вещите лица са
изходили от двете спирачни следи, ясно видими на изготвения фотоалбум. Писмено в
двете експертизи и устно (в с.з. от 01.12.22г.) автоекспертите са обяснили, че в
протокола за оглед на МП не била отразена едната от тези следи.
Следата, която е отразена, е с виден отпечатък от протектор, тъмна, плътна в
средата и с ясно очертани граници. Тя започва около средата на лявата пътна лента и
продължава до самия автомобил „*“. Спрямо другите следи е разположена най-вляво.
Характерна е за процес на спиране, при което е отложена и от двете гуми от едната
(лявата) страна на автомобила, до който е достигнала.
Следата, която не е отразена, е върху маркировъчната линия между двете
активни ленти. Тя е също с ясно очертани граници и бледа в средата, което е показател
за характера й на спирачна (вж. фиг. 3 от допълнителната експертиза на л. 185 от
първоинст. дело).
На л. 12 от допълнителната експертиза е споменато и още едно доказателство за
това, че следите са оставени от * – описаното в огледния протокол черно петно (следа)
върху асфалта, оставено след възпламеняване резервоара на *. Това петно е от дясната
страна на плътната спирачна следа и достига до двата катастрофирали автомобила.
Втората отразената в огледния протокол следа е разположена вдясно от първата.
Тя има блед цвят и същата дългообразна форма, но категорично не е спирачна, както
11
неправилно е приета в огледния протокол. Оставена е от задното ляво колело на * и се
дължи на блокирането му след деформиране на окачването му. Върху нея личи и следа
от застъргване, което започва на 4 метра преди началото й и продължава върху нея,
като я припокрива на 40 см. Това застъргване е оставено от лявата задна джанта, от
окачването или от силно деформираните подови елементи до колелото на * – вж. л. 20
от допълнителната експертиза.
Не се споделя възражението на адв. Ш. по отношение констатацията за наличие
на разискваната втора спирачна следа, оставена от *. Както беше казано, тя не е
описана в огледния протокол. Фиксирана е обаче на снимка от фотоалбума, който е
годно веществено доказателствено средство, съставено също след оглед на
местопроизшествието. Освен това, казват автоекспертите, отслояването й съответства
на механизма на удара, а и е отстояла точно на 1.60 метра от лявата плътна следа, което
отговаря на коловоза на *. Така че е очевиден техническият пропуск на съставителя на
огледния протокол относно обсъжданата следа. Налице е и друг недостатък в
записките в протокола, подробно описан и обсъден в двете експертизи – относно
напречните размери на началото на следите. Те не са описани точно, доколкото сочат,
че към момента на оставянето на следите и двата автомобила са заемали част от
ширината на двете пътни ленти, движейки се над осевата линия между тях, което не
съответства на показанията на св. К.. Всички тези пропуски лишават протокола от
доказателствената му стойност в частта относно характеристиките на следите.
С цел достоверно възстановяване картината на произшествието се е наложило
експертите да определят наличието, характеристките и началото на трите следи,
интерпретирайки данните от огледния протокол в правдоподобен вид с помощта на
фотоалбума, фотограметрията и показанията на св. К., при съобразяване и с коловоза
на *. С цел експертна точност са оформили мащабна скица, в която са фиксирали
всички тези наблюдения и изчисления – вж. съответно фиг. 5 на л. 17 от комплексната
експертиза и фиг. 5 на л. 15 от допълнителната експертиза.
По изготвената мащабна скица вещите лица са приели протекъл в рамките на
малко над две секунди процес по реакция, време за сработване на спирачната уредба,
последвани от блокиране на колелата на *. След съответни изчисления е установено, че
Б. е задействал спирачната му уредба 1,8 секунди преди удара, което отговаряло на
около 62-63 метра от мястото на удара, респ. на 54 метра от *. Ефективното спиране
обаче е настъпило след удара, за което говори обстоятелството, че първата спирачна
следа била отслоена 4 метра след него, обстоятелството, че двете следи продължават
до самия автомобил, а и тяхното начало, типично за аварийно спиране.
3. Относно светлинната сигнализация на * се е развил спор, след като заради
силната й деформираност вещите лица не са могли да извлекат достатъчно информация
от огледа й.
3.1 Авторите на двете експертизи са изказали мнение, че П. била включила
задните светлини и специалната червена светлина за намалена видимост. Обяснили са
своето мнение с факта, че подсъдимият е предприел екстрено спиране, определено от
спирачните следи (разисквани по-горе). Подчертали са, че е задействал спирачната
система на около 54 метра от * – разстояние, отговарящо на капацитета на осветеност
от задните й светлини и на зрителни качества на водача на *.
В с.з. проф. К. е добавил, че без светлинен източник такава голяма видимост е
била невъзможна: „С невъоръжено око, без светлинен източник видимостта да е била
2-3 метра…възможно е видимостта да е била 5-10 метра, но не и 54м.“ (за определяне
видимостта на 2-5 метра е взел предвид казаното от св. К., че не можел да види
предния капак на собствения си автомобил). Добавил е, че цветът на * е бил бял, т.е.
близък до сивия цвят на задимяването, което още повече влошавало видимостта без
12
светлинен източник.
3.2 ПзОС е отделил специално внимание на показанията на независимия
свидетел К. К., който е категоричен, че заради силното задимяване в проблемния
участък бил включил аварийните светлини на своя автомобил. Не е следял специално и
поради това не можел да каже дали успоредно движещата се * била осветена по
подобен начин, но същевременно е обявил (пред съда, а също в използваемия си
досъдебен разпит), че всички ППС, които виждал да влизат и излизат от задимения
участък, преди той самият да го достигне, били с включени аварийни светлини.
3.3 Претендирайки за извод за неосветеност на *, защитата не разчита на каквато
и да е сигурна доказатателствена информация. Позовава се на споделеното от св. К. в
с.з. от 24.11.22 г., че не би могъл да види аварийни светлини пред себе си заради дима,
както и на изказаното от него предположение, че (реципрочно) заднодвижещ се
автомобил не би могъл да види неговите аварийни светлини.
В тази връзка адв. Ш. предполага, че дори * да е била осветена, това не би могло
да се види от св. К., камо ли от неговия доверител, който я приближавал отзад. Подобен
прочит на доказателствения материал е превратен. Субективната човешка преценка не
може да влезе в класическо противоречие с информативността на обективните
находки, които показват екстремно спиране на около 54 м. от колата на П., от една
страна. От друга страна, св. К. говори за видимостта само в средната лента, а и заради
вятъра димът се движел (сгъстявал и разреждал) непрекъснато. Така че не би било
правилно собствените му възприятия да се припишат на водача на *, който се намирал
на десетки метри по-назад, при това в другата лента.
Отделен е въпросът, че по делото не е установено пред * на св. К. да се е
движело друго МПС (с включени или невключени задни светлини), за да може
свидетелят достоверно да оцени видимостта
3.4 Все в този смисъл тезата на защитата не може да бъде подкрепена от
субективната преценка на свидетеля К., че в задимения участък не се виждали
светлини. Той е бил с различно местоположение, а и липсват данни дали пред неговия
автомобил е имало други превозни средства, чиито осветеност да не е могъл да
възприеме, така че изявлението му очевидно е лишено от конкретика.
Показанията на св. М. не предоставят никакво сведение в търсената посока и
защитата напразно се позовава на тях – този свидетел е отбелязал, че навлизащите в
дима автомобили „изчезвали“, но той не бил от тях, а изчаквал разсейването на дима в
аварийната лента (на километър по-назад). Самият той е отбелязал, че не може да каже
дали в задимяването са можели да се видят аварийните светлини на движещите се ППС
(вж. л. 120 от първоинст. дело).
Показанията на говорилия с подсъдимия св. Ц. пък не са самостоятелен
източник на доказателства, а цитат на чутото от Б. че нищо не виждал и поради това
блъснал автомобила пред него.
По въпроса за видимостта трябва да се цитира и изложеното в с.з. експертно
разяснение – „Видимостта е променлива. Един вижда в един момент, друг – малко по-
късно. Освен това пушекът е на талази. Концентрацията на димната завеса е различна“
– вж. разпита на проф. К. на л. 150 гръб от първоинст. дело.
3.5 В аспекта на другото твърдение на К. – че гъстотата на дима не му
позволявала да вижда дори предния капак на собственото си превозно средство,
бездействие на пострадалата да използва габаритните светлини и специалната червена
светлина, предназначени тъкмо за такива пътни условия, би било напълно лишено от
здрав разум (а според експертните изследвания тя нито е била под влияние на
упойващи вещества, нито е имала психично страдание от някакъв вид).
13
4. Правилно е решен в полза на защитата спорът с частното обвинение относно
посткриминалното поведение на подсъдимия. Обясненията на Б. за положени усилия за
изваждане на П. от горящата * не само звучат искрено и поради това – убедително, но
и се подкрепят от наблюденията на свидетелите М. и Б. и от показанията на притеклите
се на помощ свидетели К. и С., които възпроизвеждат казаното им от тях, че са опитали
да отворят вратата на *. Не е коректно позоваването на видеозапис, на който не били
отразени спасителни мероприятия, предоставен от заснел с мобилния си телефон
ситуацията след катастрофата шофьор (св. П.). Правейки подобно възражение,
частните обвинители не отчитат, че въпросният запис е направен в движение (от
преминал по пътя автомобил) и е запечатал едва минута-две от посткриминалната
обстановка, а самите опити за изваждане на починалата също са обхващали само
минути поради силния огън и задушлив дим, които не позволявали да се стои около
горящите автомобили.
**
Пред въззивната инстанция защитата лансира теза за „вина“ на държавните
органи, които били неглижирали сигнала за пожара и преди произшествието не
предприели дължимите мерки за осигуряване безопасността на проблемния участък от
АМ „*“. ПАС не е съгласен с твърдението за подаден преди произшествието сигнал за
пожар. В системата на Националния номер за спешни повиквания 112 първото
регистрирано (по картон) обаждане е от 14.49 ч., т.е. след катастрофата. В своята
допълнителна жалба адв. Ш. изразява мнение, че според техническата експертиза на л.
189 от том 2 ДП първото обаждане за пожара на тел.112 се е състояло в 13.53 часа.
Защитникът на Б. явно не е обърнал внимание, че в обстоятелствената част на
въпросната експертиза са фиксирани датата и часът и на позвъняванията, и на
експертната обработка на предоставения от НС 112 диск с файлове, съхраняващи
записите на тези позвънявания. За прегледност дори са изложени в отделни колони.
При сравняване на информацията в колоните излиза, че посоченият от адв. Ш. час
(13.53) е часът, в който е отворен (на 09.02.22г.) един от файловете.
Впрочем и в обстоятелствната част на пожаротехническата експертиза изрично е
посочено, че сигналът е препратен към РДПБЗП гр. * незабавно, а една минута по-
късно – в 14.50 ч., са били изпратени два ПА със седем служители за ликвидиране на
пожара.
***
Не се възприема за правдиво твърдението на подсъдимия, че не бил допуснал
множеството нарушения, отразени в справката му за нарушител, изготвена от
началника на сектор ПП гр. *. Той е пожелал разпит на свой приятел и ПзОС е уважил
искането му. В с.з. св. П. е обвил, че нарушението по чл. 21 ЗДвП от 14.03.2000г. е
извършил не Б. , а той, ползвайки предоставената му от последния кола. Сетне платил
наложената на Б. глоба от 600 лева, като за целта му дал парите на ръка. Обяснил е, че
е платил, защото Б. му показал снимков материал, от който било видно кой е бил зад
волана на автомобила, засечен от камера на АПИ с превишена скорост. От
свидетелстването на г-н П. не може, разбира се, да се направи извод за чуждо
авторство на всичките описани в справката за Б. нарушения. Още повече, че
подсъдимият не дава някакви конкретни обяснения – не сочи на коя дата кой от
автомобилите си кому бил предоставил за ползване. А се оказва, че не му е било
затруднително да предяви снимковия материал на съответния свой приятел с
претенция да плати глобата за даденото нарушение – така, както е подходил със св. П..
Лишени от конкретика, неговите обяснения не могат да послужат за основание за
назначаване на лицеворазпознавателна експертиза, която да проучи видеоматериалите
с цел отговор на въпроса дали зад волана на даденото засечено превозно средство се е
14
намирал Б.. В тази връзка ПАС отхвърли искането за осъществяване на подобно
експертно произнасяне.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Възприетите фактически констатации водят до направения от ПзОС извод, че
при управление на инкриминирания автомобил подсъдимият е допуснал едно от
инкриминираните нарушения, а именно това по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от специалния
закон. Видно от възприетата фактология, Б. не е съобразил скоростта на шофирания *с
предстоящо намаляване на видимостта в приближаван задимен участък на пътното
платно. Налице е необходимата причинна връзка между неизпълнението на
коментираното задължение и сблъсъка, след като подсъдимият се е поставил в
техническа невъзможност да намали скоростта си до тази на блъснатата * в зоната на
далечината на видимост. Избраната скорост не е била превишена (доколкото е
надминавала разрешената от 140 км./ч. само с 1 км./ч.), но е очертавала опасна зона от
161 метра, която се е явявала значително по-дълга от въпросната далечина на
видимост, в която е било възможно да се окаже попътно движещо се в задимяването
ППС.
Не е основателно възражението на представителите на държавното и частното
обвинение срещу становището на първоинстанционния съд за липса на другото
инкриминирано нарушение – по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в липса на контрол
върху управлявания *. Въведеното чрез тази разпоредба изискване е за максимална
концентрация върху движението на моторно превозно средство. В случая Б. е
допуснал удара, не защото се е разконцентрирал, а защото несъобразено високата
скорост не му е позволила да реализира ефективното й погасяване преди да застигне
преднодвижещата се *. Следователно не е основателно обвинението, респ. протестът, в
които се застъпва идеята, че подсъдимият бил причинил инкриминирания резултат
включително защото не бил контролирал шофирания автомобил. Подобно нарушение
не е допуснато дори като вторично (последица от несъобразената скорост) –
въпросната скорост нито е довела до забава в реакцията по задействане на спирачките,
нито е предизвикала загуба на устойчивост на автомобила в някакъв момент преди или
след безрезултатната екстрена реакция.
Не е основателно виждането на ОП-Пазарджик, че претендираното нарушение
по чл. 20, ал. 1 ЗДвП се било изразило в забава за редуциране скоростта на * преди
произшествието. Протестиращият прокурор е наблегнал на момента, когато
подсъдимият бил сигнализиран чрез светлинен сигнал от страна на излизащите от
задимената зона насрещно движещи се автомобили. Всъщност твърдяната „забава“
представлява бездействие за намаляване скоростта до безопасните около 69 км./ч. В
това именно бездействие преди произшествието се е състояло допуснатото нарушение
по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, така че не е имало свободен момент, в който да се прояви
претендираната липса на контрол.
Настоящият казус идеално се вмества в правилото, според което двете
нарушения не са едновременно осъществими. Наличието на едното винаги изключва
другото, доколкото въпрос за загуба на контрол може да се постави само ако водачът
на МПС не е допуснал нарушение на режима на скоростта.
С оглед изложеното ПАС счете, че протестираната присъда подлежи на
потвърждаване и в своята оправдателна част.
Що се отнася до субективната страна на деянието, е споделимо изразеното в
обвинителния акт и в протеста становище на наблюдаващия прокурор, че проявената
15
от Б. непредпазливост е била съзнавана, като е взела формата на самонадеяност. Той е
виждал обхваналия всички пътни ленти силно задимен участък, в който му предстояло
да влезе; възприемал е и подаваните на километър преди този участък светлинни
сигнали за опасност от страна на водачите на насрещните МПС (които са напускали в
обратна посока задимяването), а и е водил разговор със спътниците си относно
ситуацията. Следователно съвсем съзнателно е игнорирал изискването за намалване на
скоростта до подходяща за поддържане на безопасна дистанция до попътни ППС,
наличието и скоростта на които са били предвидими – движението в неделния
следобяд е било интензивно; в дясната активна лента димът е бил особено гъст, поради
което е било доста вероятно те също като него да са преминали в съседната, лявата;
висока е била и вероятността да са избрали много ниска скорост заради крайно
намалената видимост. При наличието на този интелектуален момент Б. е действал с
обективно необоснована увереност, че ще предотврати възможен сблъсък чрез бърза
реакция зад волана на автомобил с отлични спирачни възможности. Казано с други
думи, е бил наясно, че разчита само на себе си (не и на обективни фактори) за
избягване на препятствие в предполаганата къса далечина на видимост. Всъщност Б.
действително е реагирал с екстрено спиране в първия момент на възприемане на
ударената *. И на практика се е убедил как дори добрата му реакция и завишените
спирачни възможности на * не били в състояние да предотвратят удара заради
голямата разлика в скоростта на двете оказали се на 54 метра едно от друго МПС.
Точно тази предвидима опасност той е пренебрегнал, преувеличавайки лекомислено
потенциала на субективния фактор.
Подс. Б. не е съзнавал конкретната възможност за сблъсък с *, доколкото преди
да я доближи на 54 метра, въобще не е можел да я възприеме в своята пътна лента
(задади гъстия дим). Той е схващал само принципната възможност за настъпване на
общественоопасни последици от инкриминирания вид. Не е бил безразличен към
тяхното настъпване. Напротив – ако беше осъзнал необосноваността на своята
увереност, че би ги избегнал, би се въздържал от нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 1
ЗДвП. Следователно не се е отнасял с евентуален умисъл към сбълъсъка и смъртта на
водача на *, какъвто възглед разви предиралият при въззивните прения прокурор от
АП-Пловдив[2].
Същевременно не може да се приеме, че Б. е имал увереност, че деянието му не
би могло да предизвика общественоопасните последици. Без всякакво съмнение той е
бил наясно, че крайно несъобразената му скорост принципно може да се яви условие
за такива последствия (но лекомислено е мислел, че ще попречи на тяхното настъпване
със своите надценени шофьорски умения и въобразявани свръхкачества на *).
Следователно ПзОС е сгрешил, квалифицирайки престъплението като небрежно.
В обобщение: наблюдаващият прокурор е бил прав, аргументирайки в
обвинителния акт и в протеста самонадеяно отношение към инкриминирания сблъсък и
последвала смърт. Споделяйки неговото мнение, ПАС коригира направената от
първата инстанция констатация за поведение при несъзнавана непредпазливост.
ПО ВЪПРОСА ЗА НАКАЗАНИЕТО
Апелативният съд не се съгласява с аргументите на защитата и частното
обвинение за явна несправедливост на определената кумулативна санкция, включваща
лишаване от свобода за срок от три години и лишаване от право на управление на
МПС за срок от шест години.
При избора на решение за санкционирането окръжният съд се е съобразил с
критериите за определяне на наказанието, първият от които се прилага посредством
оценяване степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а вторият –
посредством отчитане на наказателноправно релевантните характеристики на
16
личността на дееца, които не са свързани с нейната обществена опасност. Преди това е
достигнал до правилен извод за сумарното отегчаващо-смекчаващо действие на
противоположните категории индивидуализиращи обстоятелства.
Правилно като обстоятелство със значителна смекчаваща способност е отчетен
фактът, че с активни позитивни действия подс. Б. е изградил отлична характеристика
на своята личност – има установен социален статус, създал е семейство и отглежда
дете, полага труд, с който принася полза за обществото и се ползва с много добро име
по месторабота и местоживеене. Заслужава да се наблегне, че и собственикът на
унищожения вследствие кататрофата автомобил св. Д. П. се е изказал изключително
положително за подсъдимия и му е простил за загубата на колата си.
Сериозно смекчаващо обстоятелство е проявеното искрено разкаяние за
стореното нарушение, което е предизвикало смърт. Както правилно е посочила първата
инстанция, Б. проявява безсъмнено съжаление и критично отношение към случилото
се. Това негово отношение е продължение на положените усилия за спасяване на
пострадалата, която не е осъзнавал, че е загубила живота си веднага след
съприкосновението на автомобилите. Ако не беше настъпила скоротечна смърт,
подобни усилия биха могли да обосноват привилегирования състав на чл. 343а НК.
Впоследствие, по време на досъдебното производство, е спомогнал посредством
своите обяснения за изясняване фактологията на случилото се. Всички тези елементи
от поведението и отношението на дееца се обединяват в комплекс с интензивни
смекчаващи свойства, доколкото показват, че процесът по неговото поправяне и
превъзпитание е вече в ход. Това от своя страна дава благоприятна прогноза за
поведение, съобразено с обществените изисквния.
В поведението на водача на * се открива индивидуализиращо обстоятелство със
смекчаваща наказанието на Б. способност. Тя е управлявала технически изправно
МПС, в състояние на пригодност да шофира, с включени светлини. Пренебрегнала е
обаче изискването на чл. 22 ЗДвП, като е поддържала само 17 км./ч., и то в
магистрална лента за изпреварване, допустимата в която скорост е 140 км./ч. Вместо
това е трябвало да се установи в лентата за принудително спиране на половин-един
километър преди силно задимен участък, така както е сторил св. М., изчаквайки
разсейването на димната завеса. ПзОС е пропуснал да отчете, че тази завишена степен
на съпричиняване реципрочно е намалила степента на обществена опасност на
деянието на водача на *.
Не е приемливо виждането на защитата, че „вината“ на държавните служби
(полиция и пожарна), които не били откликнали с незабавни мерки за потушаване на
пожара и отцепване на задимения пътен участък, намалявали вината на подсъдимия за
съставомерния по чл. 343 НК резултат. Адв. Ш. обосновава идеята, че пожарът се бил
разрастнал, а пушекът – разпространил на огромна площ, включваща пътните ленти,
поради бездействието на споменатите служби, които били сигнализирани за
аварийната ситуация 40 минути преди катастрофата. Както беше посочено при
обсъждане на фактическата страна на казуса, това не е вярно.
Все пак ПАС намира за необходимо да разсъждава теоретично по тази теза.
Прави впечатление, че защитата не обосновава наличие на фактор, който да е
освобождавал дееца от задължението да съобрази включително „невзетите“ от
държавните органи дължими мерки за обезопасяване на пътното платно, обхванато от
непрогледна димна завеса. От километър и повече той е виждал и възприемал и
задимения участък, към който се бил запътил, и липсата на мерки за отцепване на
района, и аварийните светлини, с които излизащите от този участък в насрещните
ленти автомобили сигнализирали за току що преодоляна опасно намалена видмост. И
въпреки това е поддържал скорост, създаваща опасна зона от 161 метра, при три пъти
17
по-къса далечина на видимост. Така сам се е поставил в техническа невъзможност да
спре пред потенциално препятствие на пътното платно.
Казано накратко, чуждият принос може да има съпричиняващо значение
единствено ако деецът не е бил длъжен и не е могъл да го предвиди и съобрази.
Осъзнаването на липсата на отцепване на проблемния участък я лишава от качеството
на причина за катастрофата. В подобен смисъл са разясненията на проф. К. в
допълнителната АТЕ – „…намалената видимост безусловно има отношение към
възникналото ПТП, но не се явява пряка техническа причина за възникването му“ – вж.
л. 181 от първоинст. дело.
Като обстоятелство със съществен отегчаващ потенциал правилно са отчетени
предходните нарушения на правила на движение по пътищата, санкционирани с
наказателни постановления и ел.фишове. Видно от справката на ПП, Б. е нарушавал
транспортното законодателство ежегодно, а изискванията относно скоростта е
пренебрегвал систематически, като осем пъти е бил наказван за нарушения по чл. 21
ЗДвП (веднъж през 2012, два пъти през 2013г., по веднъж през 2014г., през 2015г., през
2017г. и два пъти през 2019г.). При това някои от изброените нарушения са се явявали
повторни[3]. Следователно настоящото нарушение не е случайно, а се очертава като
закономерна тенденция в поведението на Б. на пътното платно. Обстоятелството, че за
споменатите нарушения не е предвидено наказание лишаване от право на управление
на МПС или отнемане на контролни точки, на което адв. Ш. обърна внимание, няма
способността да повлияе на споменатата тенденция, така че е ирелевантно при
определяне на наказанието. Ирелевантно е и настъпилото реабилитиране относно част
от коментираните административни нарушения. Реабилитацията заличава последиците
от дадените административни наказания, но не и повтаряемостта на нарушенията,
която именно разкрива отегчаващ капацитет заради сериозното завишаване на степента
на обществена опасност на осъщественото транспортно престъпление.
ПзОС е пропуснал да интерпретира като отегчаващо обстоятелство
свръхизпълнението на допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП. Съвсем
съзнателно подсъдимият е поддържал скорост два пъти по-висока от скоростта, с която
би имал техническа възможност да спре пред препятствие в зоната на наличната по
време на ПТП далечина на видимост (141 км./ч. спрямо изискуемите около 69 км./ч.).
Ако беше поддържал поне 75 км./ч., Б. би застигнал * със запас от 1 м. без да я удари –
вж. л. 27 от допълнителната експертиза (л. 200-201 от първоинст. дело) и устните
разяснения на проф. К. на л. 151 гръб от първоинст. дело. Защитата не е права да
неглижира отегчаващите свойства на това нарушение, сочейки обстоятелството, че
поддържаната скорост все пак не е била неразрешена. Напротив, прав е представителят
на АП-Пловдив, който позовавайки се на Р. 60238/22г. на ВКС по н.д. № 894/21г.,
Първо н.о. и Р. 1300/74г. на ВКС по н.д. № 1208/74г. на Трето н.о., излага, че изборът
на максималната разрешена скорост е приемлив само при максимално подходящи
условия.
Не се разбра защо участвалият във въззивните прения прокурор посочи
предходно реабилитирано преди десет години осъждане на Б. за престъпление с друг
обект (обществените отношения, свързани с наркотиците), след като веднага след това
обяви, че знае, че не може да се третира като обстоятелство по чл. 54, ал. 2 НК.
По-нататък представителят на АП-Пловдив се позова на криминалистична
регистрация за престъпление, свързано с порнографията, без да съобрази, че заради
презумпцията за невинност подобна регистрация не би могла да има
индивидуализиращо значение.
Правейки предположението, че подсъдимият вместо да намали скоростта на
управлявания автомобил преди навлизането си в задимения участък, я е увеличил от
18
120 км./ч. на 143 км./ч., прокурорът от АП-Пловдив претендира наличието на още едно
отегчаващо обстоятелство – особена дързост в поведението на Б.. И подобен подход е
неприемлив. От една страна, в обвинителния акт не е визирано подобно неадекватно
поведение на подсъдимия, така че не може да му бъде вменено от съда, и то с цел за
отегчаване на санкцията. От друга страна, разискваното предположение дори не е
доказателствено подплатено. Както по-горе беше отбелязано, един от спътниците на
подсъдимия – св. М., е посочил, че * изпреварил движещи се с около 120 км./ч.
автомобили на километри преди задимения участък. Нито е споменал обаче каква при
изпреварването е била скоростта му, нито е казал, че сетне е била увеличена. ПзОС
също не е приел увеличаване на скоростта – той е възпроизвел казаното от св. М., но
граматическото несъвършенство на изречението е създало у прокурора от АП-Пловдив
заблудата, че е достигнал до подобна констатация (вж. л. 2 от мотивите, долу).
В мотивите на присъдата не са записани едно от споменатите по-горе
отегчаващите обстоятелства и едно от споменатите по-горе смекчаващи обстоятелства.
Пазарджишкият съд мислено ги е отчел обаче, след като все пак е достигнал до
правилната констатация за лек превес на обстоятелствата със смекчаващи свойства.
По-точно е да се каже, че значението и силата на смекчаващите обстоятелства
надделяват, без да могат да снижат съществено капацитета на отегчаващите
обстоятелства.
Не са прави представителите на обвинението в своето обобщение, че степента на
обществена опасност на деянието е силно завишена. Напротив, настоящото
престъпление с нищо не се отличава от другите с квалификация по чл. 343, ал.1, б. „в“
НК – настъпила е вследствие съпричиняване смърт на едного; деецът е извършил едно-
единствено макар и тежко нарушение; има лоша характеристика като шофьор, но
цялостната характеристика на личността му дава надежда за бързо и безпроблемно
постигане на поправително-превъзпитателния ефект на наказанието.
В последна сметка, ПзОС е направил оптималния санкционен избор – фиксирал
е срока на основното наказание лишаване от свобода на три години, точно по средата
между минимума и медианата, а допълнителното наказание лишаване от право на
управление на МПС е индивидуализирал на шест години (максималния срок, изчислен
по правилото на чл. 49, ал. 2 НК).
Според ПАС този санкционен избор съобразява поставеното в нормата на чл. 57,
ал. 2 НК изискване, според което наказанията от кумулативната санкция трябва с ъ в к
у п н о да съответстват на тежестта на престъплението и на личността на дееца, респ.
съвкупно да служат за постигане целите по чл. 36 НК. Никога не е съществувал спор в
практиката, че не е необходимо елементите на кумулативната санкция да отговарят
поотделно на степента на обществена опасност и на личността на дееца и че е
допустимо сроковете им да се компенсират в известна степен[4]. Точно такъв е
настоящият случай. Справедливостта изисква подс. Б. да понесе санкция, състояща се
от основно наказание за срок под средния и допълнително наказание за срок в
максимума. Срокът на лишаването от свобода отчита сериозното въздействие на
смекчаващите обстоятелства, отнасящи се до деянието и личността на дееца. Срокът на
лишаването от право на управление на МПС се обосновава преди всичко с много
лошата му характеристика като шофьор, която сочи, че г-н Б. е недисциплиниран
шофьор, твърде опасен на пътното платно. Именно това е най-подходящата
кумулативна санкция – санкцията, съвкупността от частите на която е в симетрия с
качествата на деянието и дееца. Ето защо точно тя би била годна да постигне целите по
чл. 36 НК. Подобно е било мнението и на наблюдаващия прокурор, видно от
първоинстанционната му пледоария, а също от протеста, в който не е формулирано
искане за увеличаване срока на лишаването от свобода.
19
Не е приемливо схващането на повереника на частните обвинители, че избраната
санкция се явявала „несъществено наказание за подсъдимия“ и в последна сметка
нямало да постигне целта за генерална превенция, защото за работата му в автосервиз
не се изисквало чисто съдебно минало. ПАС се солидаризира с разяснението в Р. №
1238-76-III на ВКС на РБ, че изборът на справедливото наказание се прави с оглед
действителното значение на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а въпросът
за целите на наказанието има значение „в рамките на вече приетото съотношение
между тези обстоятелства“. Този принцип е изведен и в тълкувателно решение ( №
2/22.12.16 г. по н.д. № 2/16 г. на ОСНК), в което е пояснено, че „за да се постигнат
целите по чл. 36 НК, наложеното наказание трябва да бъде съответно на деянието“. А
също в наказателноправната теория – споделим е възгледът, че целите на наказанието
не са основен критерий за определяне на наказанието, тъй като според нашата
наказателноправна система основание и определяща мярка за наказанието е
[5]
престъпното деяние. С други думи, п р е с т ъ п л е н и е т о не само поражда
наказателна отговорност, но и определя нейната тежест, като наказанието е адекватна
последица от стореното. Преценката за целесъобразност на наказанието е преплетена с
оценката на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на невлияещите на
обществената опасност данни за личността на дееца.
От същата гледна точка не е приемливо и виждането на адв. Г., че
санкционирането трябвало да се утежни, за да отговори на индивидуалното усещане и
разбиране за справедливост на частните обвинители, а също на очакванията на
обществото като цяло. Това виждане не отчита, че очакванията на тези категории
субекти не са изредени сред предвидените в Общата част на НК правила, критерии и
принципи за определяне на наказанието. Пък и съдът не може да повярва, че
обществото „очаква“ да определи наказание, което не би било синхронизирано с к о н
к р е т н а т а степен на обществена опасност на деянието и на дееца и с
характеристиките на неговата личност.
****
С оглед изложените съображения за съотношението и взаимодействието между
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства беше прието за правилно решението на
ПзОС да приложи института на условното осъждане. Личността на подс. Б. не разкрива
обществена опасност, която да обоснове вероятност от повторение на
посегателството. Касае се за непредпазливо престъпление, т.е. за престъпление,
общественоопасните последици от което не са желани. Вярно е, че резултатът от
престъплението е много тежък, но настоявайки за ефективно осъждне, представителите
на обвинението забравят, че при решаване въпроса за целесъобразността на условното
осъждане съдът изхожда преди всичко от индивидуализиращите обстоятелства относно
личността на дееца. Това е така при положение че законодателят изисква съдът да
приложи института по чл. 66 НК, когато преди всичко поправянето на дееца може да се
постигне по този начин. А в случая касаещите личността на Б. смекчаващи
обстоятелства са множество, и то все важни по значение, както беше посочено по-горе.
Заради противоположното влияние на отегчаващите обстоятелства е правилно
решението изпитателният срок да надвишава минимума от три години. Не би бил
коректен обаче максималният срок за изпитание на подсъдимия, както предлага
протестиращият прокурор. Както беше посочено по-горе, прогнозата за лесен преход
към общественосъобразно поведение е много добра за Б., още повече, че процесът по
разкаяние вече отдавна е в ход. Така че не се налага да бъде подложен на толкова дълго
изпитание. Справедливо е да се определи средният изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Според ПАС първият съд е бил прав да модифицира изпитателния срок по реда
20
на чл. 67, ал. 3 НК. Изпълнението на пробационна мярка в този срок, който ще бъде
намален на четири години, и по-конкретно на мярката периодични срещи с
пробационен служител би се явило подходящо допълнение към определената
кумулативна санкция и би обезпечило успешния завършек на процеса по достигане
целите на наказанието.
Може да се обобщи, че г-н Б. се нуждае от пробационно въздействие извън
пенитенциарно заведение. Престоят в затвор не би го направил по-добър гражданин.
Същевременно изпитанието по чл. 66 НК би било недостатъчно за неговото поправяне.
Той трябва да бъде подложен на беседи, разговори, напътствия от страна на
пробационни служители, за да бъде гарантирано преосмислянето и коригирането на
поведението му зад волана.
Правилна е присъдата в частта относно размера на разноските, но не и за
тяхното възлагане в полза на ОД на МВР гр. *. Правилно е да бъдат заплатени в полза
на органа, който ги е направил – *. В този смисъл присъдата подлежи на изменение.
Правилно от наказанието лишаване от право на управление на МПС е
приспаднато времето през което на подсъдимия е наложено временно отнемане на
СУМПС.
Коректно е решено какво да стане с веществните доказателства.
Въззивната инстанция не откри основания за отменяването на присъдата или
други основания за нейното изменяне.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 НПК, Пловдивският апелативният
съд
[1] ПзОС е допуснал техническа грешка, неразчитайки информацията в досъдебната справка на НИХМ за 40 км.
[2] Отделен е въпросът, че подобна констатация не е допустима, тъй като не фигурира в повдигнато по
съответния процесуален ред обвинение
[3] Сред изброяването не фигурира нарушението от 14 март 2000г., за което в хода на първоинстанционното
следствие било установено, че е дело не на Б., а на приятеля му св. П..
[4] В този смисъл са разясненията в наказателноправната теория - Гиргинов, А. Наказателно право на РБ. Обща
част, Второ основно преработено и допълнено издание, Софи-Р, 2009, с. 313-314, Ненов, И. Наказателно право на
РБ, Обща част, книга втора, Софи-Р, 1992, с. 293.
[5] Вж. Филчев, Н. Основания, цели и тежест на наказанието. // Правна мисъл, 1995, № 3, с. 68.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 1/12.01.2023 г. по н.о.х.д. № 482/2022 г. на Пазарджишкия
окръжен съд, като
- НАМАЛЯВА определения на основание чл. 66, ал. 1 НК изпитателен срок от
шест години на ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
- ВЪЗЛАГА заплащането на направените по делото разноски в полза на * вместо
21
в полза на ОД на МВР гр. *.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок
от съобщението до страните за неговото изготвяне пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22