В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – Бързо производство по реда на Глава 25 ГПК. Образувано е по повод депозирана искова молба от ищеца К. А. В. от гр. З. срещу ответника Т.П. Д.Г.С. З. /ТД ДГС З./. В исковата си молба ищецът твърди, че в продължение на 25 години, без прекъсване работил при ответника на различни длъжности. Завършил е с отличен успех специализирано училище във В. - специалност „Г. с. и д.”. Има специално образование и квалификация техник-лесовъд. Регистриран е в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика на основание чл. 235 от Закона за горите. Притежава контролна горска марка (КГМ) на основание удостоверение № */5.03.2013 г. на МЗХ и ИАГ и има издадено индивидуално метално чукче, серия *, № *, във връзка с дейността му по маркиране. По повод и във връзка с дейностите му по охрана на труда преминал курс на обучение по Закона за здравеопазване и безопасност по условията на труд (ЗЗБУТ), като в тази насока му е издаден сертификат-удостоверение № *от 04.07.2013 г. На 21.08.2014г. директорът на ответното предприятие, му връ¸ил предизвестие № */21.08.2014г., с което го известил, че след изтичане на 30 дни, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 от КТ, ще прекрати трудовото му правоотношение. Предизвестието било за него изненада и предизвикало тежки отрицателни емоции, което довело и до постъпването му в болница. За престоя му там работодателят бил уведомен, както му били предоставени в оригинал болнични листове, обхващащи период от 07.09.2014 г. до 30.10.2014 г. Ищецът сочи, че страда от ИБС, която е сред заболяванията, които предполагат трудоустрояване и създават необходимост от специално отношение и закрила. Въпреки това, при явяването му на работа в предприятието на 31.10.2014г. директорът му заявил, че вече не е на работа и е приключил с него. Съобщил му, че трябва да предаде стоково-материалните ценности, които са му зачислени, тъй като го уволнява или го е уволнил. Връчил му заповед № */31.10.2014 г., от която е видно, какъв е съставът на комисията, на която трябва да издаде наличните материални активи. Предоставил му копие от заповед № * от 19.09.2014 г., с която го уволнява. Ищецът смята, че уволнението му е неправилно и незаконно, като в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съществували пороци от различно естество. В предизвестието си работодателят е посочил, че ще пристъпи към прекратяване на трудовия договор не сега, а в бъдеще време, без да уточни кога това ще се случи. Предизвестието няма мотиви. Два месеца по-късно му е връчена заповедта за уволнение на 31.10.2014 г., а от 31.10.2014 г. до 03.11.2014 г. бил на работа и поставен в режим на приемо-предаване в предприятието. Намира, че това са форми на незаконосъобразност. Работодателят се позовал в мотивите на заповедта на чл. 52, ал. 3 от Наредба № 8 за сечите в горите. При справка с посочения подзаконов нормативен акт се вижда, че такъв текст изобщо няма, нито има точка 3. Ищецът сочи, че това прави заповедта объркана, противоречива и непонятна. На следващо място сочи, че разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗГ има друго съдържание, различно от това, което работодателят е извел и развил в своята заповед като мотиви. Твърди, че не може лице, което изготвя карнет-опис и технологичен план, да си ги одобрява сам. Това са две различни дейности, несъвместими в една трудова функция. Текстът на чл. 108, ал. 1 от ЗГ ясно визирал правомощието, което се предоставя и на кого то се предоставя. Освен това твърди, че чл. 108, ал.1, т.1 от ЗГ, във втората си хипотеза за оправомощаване, се отнася не до нормативно определени длъжности. Законът не е дефинирал такива длъжности, а само е посочил, че лицата, които се оправомощават трябва да имат висше лесовъдско образование. И работодателят трябва да търси такива лица в предприятието и такива са налице, а не други, тъй като ще наруши изискването на закона. Пояснявайки този въпрос сочи, че към момента на уволнението в предприятието има четири лица, на които е делегирано правомощието по чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ от Д., да издават писмено позволително за сеч и са налице още няколко лица с висше образование, които не са оправомощени. Лицата, на които се предоставя това извънредно правомощие, което иначе принадлежи по закон на Д. на съответното ДГС, освен това, трябва да имат достъп до информационната система по чл. 56 от Наредба № 8 за сечите в горите. Позволителното за сеч се издава от лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ, на които е предоставен достъп до информационната система - чл. 56, ал. 2 от Наредбата. Това изискване е кумулативно, наред с горепосочените. От текста на разпоредбата е видно, че на тези лица трябва да е бил предоставен достъп до информационната система, като изискване (в текста е използвано минало свършено време), за да се осъществи действието по чл. 108, ал. 1 от ЗГ. Освен съвместимост е нужно и съвкупност от изисквания, които да са обезпечени. Всичко това правило заповедта незаконосъобразна. Ищецът твърди, че на 04.11.2014 г. се регистрирал като безработен в Б.по т.. Заявява, че в продължение на 15 години бил председател на Синдикалната организация на предприятието, включително и за 2014 г. Заявява, че е в тежко материално положение. Твърди, че брутното трудово възнаграждение за месеца преди уволнението е в размер на * лв. С оглед изложеното се прави искане да бъде признато уволнението за незаконно и да се постанови неговата отмяна; да бъдe възстановен на предишната работа; да бъде осъден ответникът, да му заплати сумата от*лв., представляваща обезщетение, за времето, през което е останал без работа поради уволнението, на основание чл. 225, ал.1 от КТ, считано от датата на уволнението и до шест месеца след тази дата, съобразно брутното му месечно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски по делото. В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор. Сочи, че са спазени законовите разпоредби за прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят е предизвестил по надлежния ред с предизвестие № */21.08.2014г., че след изтичане на законовия срок от 30 дни трудовият договор, ще бъде прекратен. Ищецът е подписал предизвестието, с което се счита за уведомен. Лицето е запознато и с новата длъжностна характеристика за С. Л., която му е връчена срещу подпис. След изтичане срока на предизвестието ищецът многократно е търсен от работодателя, за да му бъде връчена заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение. Работодателят изпратил нотариална покана на лицето, с която се удостоверява датата на връчване на заповедта. Ответникът сочи, че прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328, ал.1, т. 6 КТ е наложено с цел подобряване организацията на работа на стопанството, промени в длъжностното разписание на стопанството и променена длъжностна характеристика. Сочи, че взетото решение за промяна изискванията за образование за длъжността С. Л. е въпрос на целесъобразност, като това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Ответникът твърди, че преди да пристъпи към освобождаване от длъжност, на ищеца е предложено да започне работа като горски стражар, но той отказал. Впоследствие е прието неговото желание да бъде преназначен на длъжността „Л.”, като се извърши вътрешно разместване между него и П. Б. - Л.. Това предложение е отправено към ищеца в канцеларията на Д. в присъствено на З. Д. А. Д. и П. Б., като е постигнато споразумение между последния и ищеца по взаимно съгласие, да бъдат преназначени на съответните длъжности, а именно П. Б. на длъжност „С.-Л.”, а К. В. - на длъжността „Л.”. На 20.08.2014 г. К. В. подал молба вх. №*/20.08.2014 г. за преназначаване на длъжност Л. и предявил искане допълнителното споразумение да бъде сключено незабавно. Отговорено му е, че за всяко назначение и преназначение трябва да има съгласие от Д. на ЮЦЦП- С. и той се отказал от предложението, вследствие на което П. Б. не подал молба за преназначаване. В открито съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител – адв. Ф.Е. Прави искане депозираните искове да бъдат уважени. Претендира за разноски. В срок представя писмена защита. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С.К., който прави искане депозираните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. В определения от съда петдневен срок депозира писмено становище. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Няма спор, че ищецът дълги години е работил при ответника на различни длъжности, като последно бил назначен на длъжността С. Л.. С предизвестие № */21.08.2014 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ, ищецът е уведомен, че след изтичане на уговорения срок от 30 дни, ще му бъде прекратено трудовото правоотношение на посоченото основание. Предизвестието е получено от ищеца на 21.08.2014 г. Със заповед № */31.10.2014 г., на осн. чл.174, ал.2 от Закона за горите е назначена комисия, със задача да установи наличните материални активи, които се водят на лицето К. В., като са изготвени приемо-предавателни протоколи от 31.10.2014 г. и 03.11.2014 г. Със заповед № */19.09.2014г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на осн. чл. 328, ал.1, т.6, пр. І КТ. Заповедта е връчена на 31.10.2014г. Видно от копие на регистрационна карта от А.З, Д.Б. по труда ищецът е регистриран като безработен на 04.11.2014г. От представена трудова книжка в оригинал се установява, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение не е започвал друга работа. По делото са представени като доказателства: Удостоверение за регистрация, Удостоверение за изработка и регистрация на контролни горски марки, Удостоверение за преминали курс на обучение по ЗЗБУТ, Епикриза от вътрешно отделение при МБАЛ „проф. д-р А. Ш.”ЕООД гр. З. с дата на постъпване - 07.09.2014 г. и на изписване – 15.09.2014 г., с диагноза ИБС, болнични листове за времето от 07.09.-15.10.2014 г. и от 16.10.20154 г.-30.10.2014 г., във връзка с посоченото заболяване. Представено е ксерокопие от Диплома № * на К. А. В., от което е видно, че ищецът е завършил курс на техникум по Г. с. „Х.Б.” гр. В., специалност Г. с. и д., специално образование и квалификация „т. л.”. От ответната страна са представени длъжностна характеристика за длъжността „Л.-С. Л.” с дата на утвърждаване 18.08.2014г., копие от която е връчена на ищеца на 21.08.2014г., както и длъжностно разписание на ТП ДГС З. в сила от 01.08.2014г. По делото като доказателство е представена молба от ищеца от дата 20.08.2014г. адресирана до Д. на ТП ДГС З., с която е направил искане да бъде преназначен от длъжността С. Л. на длъжността Л.. По делото допълнително като доказателства са представени ксерокопия от заповеди № */14.04.2011 г., № */06.04.2012 г. и № */08.07.2012 г., от които е видно, че на осн. чл. 108, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 2 от Закона за горите са оправомощени четири лица за издаване на позволително за сеч – инж. В.В.Н., инж. Ф.С.Б., инж. С.Ф.Р. и инж. Е.В.Ш.. Посочено е, че лицата имат висше лесовъдско образование. По делото бяха разпитани като свидетели А. Д. (з. Д. на ТП „. З.”) и П.Б. (служител при ответника, назначен на длъжността „С. Л.”). Свидетелите посочиха, че присъствали в кабинета на Д., когато на ищеца било предложено да заеме длъжността Л. и той се съгласил, а И. П. Б. да бъде преназначен на длъжността С. Л.. Директорът разпоредил ищецът и П. Б. да си напишат молби за преназначаване, но на другия ден директорът извикал Б. и му казал да не пише молба, тъй като К. В. се е отказал да бъде преназначен на длъжността Л.. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на обезщетението, което се дължи на ищеца по чл. 225 КТ (за 6 месеца) е в размер на * лева, като месечното му възнаграждение преди уволнението е в размер на * лева. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 328, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило по първата предложена алтернатива, а именно поради липса на необходимото образование – висше лесовъдско. Под липса на необходимо образование законодателят има предвид липса на изискване за друг по вид, степен или специалност завършено образование. Изискването за образование за заемане на определена длъжност се предвижда в законите и другите нормативни актове, в длъжностните характеристики или следва от тях, като няма пречка това изискване да бъде определяно и от самия работодател по негова преценка. В настоящия случай изискването за висше лесовъдско образование, каквото ответникът безспорно не притежава, е въведено с приемането на Закона за горите /обн., ДВ, бр. 19/08.03.2011 г., в сила от 09.04.2011г./ В представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „Л.-с.Л.” е посочено, че една от основните функции и задължения на лицата, изпълняващи посочената длъжност, е издаване на позволително за сеч на осн. чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ. В цитираната разпоредба е посочено, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от Д. на съответното ДГС или ДЛС или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. В настоящия случай притежаваното от ищеца образование по специалност Г. стопанство и дърводобив, завършил курс на Техникум по Г. с. ‘Х.Б.” гр. В. не удовлетворява изискванията на чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Обсъжданото изискване към образованието на ищеца, нообходимо за заемане на длъжността „с.Л.”, е въведено с нормативен акт, който е влязъл в сила след сключване на трудовия договор. При това положение и доколкото ищецът не отговаря на новото изискване, в съответствие с разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ е налице обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Неоснователни са оплакванията на ищцовата страна за немотивираност на предизвестието за прекратяване и на самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. На първо място следва да се отбележи, че липсва законово изискване за мотивиране на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Дори липсата на такова не прави уволнението незаконосъобразно, а само създава задължения за работодателя да заплати обезщетение за неотправянето му. Неоснователно е оплакването за немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и объркаността й предвид на това, че в нея са цитирани несъществуващи текстове на нормативни актове. Константна е съдебната практика по отношение на това, че във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Няма законова пречка в мотивите да има позоваване и на допълнителни данни, когато тя не предполага различни фактически основания. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. В настоящия случай фактическото основание е ясно посочено в заповедта, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение 1 КТ - липса на изискуемото по закон образование за изпълняваната работа. Посочен е и законовият текст от Закона за горите, който изисква за издаване на позволително за сеч, каквото задължение имат страши-лесничеите, наличие на висше лесовъдско образование. От това следва изводът, че в рамките на изложените от работодателя мотиви работникът е разбрал причините, поради които трудовото му правоотношение е прекратено. Допълнително изложените мотиви и цитирането на текстове от подзаконови и законови нормативни актове макар и да не е било наложително не променят и не влияят на изискванията за мотивираност на заповедта и не я правят немотивирана, неясна, нелогична или объркваща. При тези данни, следва да се приеме, че в процесната заповед е налице не само яснота относно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, но и яснота откъде произтича изискването за висше лесовъдско образование, доколкото промяната в изискванията за заемане на длъжността С. Л. е настъпила по силата на нормативен акт - Закона за горите. Разпоредбата на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ касае именно фактически състави предвиждащи промяна в изискванията за образование за заемане на съответната длъжност, каквато в случая е налице. В посочения смисъл е решение № 13 от 5.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.Р., постановено по реда на чл. 290 ГПК. С оглед на всичко гореизложено следва изводът, че предявеният иск по чл. 344, ал.1 , т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. При това положение следва да се отхвърлят и останалите искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ – възстановяване на работа и обезщетение за времето през което работникът е бил без работа. Следва да се отбележи и обстоятелството, че в настоящия случай ищецът не се ползва от закрила при уволнение по чл. 333 КТ, с оглед на което наведените доводи, че същият е страдал от исхемична болест на сърцето и е бил председател на СО на КНСБ при ДГС З. до 30.04.2014г. са ирелевантни за настоящия спор. С оглед изхода на спора ще следва ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на * лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ищеца К. А. В., ЕГН *, с адрес: гр. З., ул. „. С. Р. № * искове срещу ответника ТП „. Г. С.З.” ЕИК: *, представлявано от Д. И. С. Д., с адрес : гр. З., ул. „. С. Р. № * с основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, със заповед № */19.09.2014г. на Д. на ТП ДГС З., с основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и с основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на * лв. за период от шест месеца. ОСЪЖДА К. А. В., ЕГН *, с адрес: гр. З., ул. „. С. Р. № * да заплати на ТП „. Г. С.З.” ЕИК: *, представлявано от инж. С. Д. - Д., с адрес : гр. З., ул. „. С. Р. №* сумата в размер на */*/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 06.02.2015г. пред СОС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |