РЕШЕНИЕ
№260018/23.2.2021г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при протоколист Ивелина Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №288/2020 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от С.П.С. , ЕГН **********, срещу „Римакем” ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД, за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Ищецът твърди, че е работил при ответника от 06.10.1989г.. до 01.04.2000 г. на длъжност „механошлосер”. Твърди, че на 17.05.2019 г. по време
на сутрешна оперативка е подаден сигнал за теч на течен
амоняк от стрипинг помпа на рамо №1 в цех „Амоняк“ за което е съставен акт №
198 за предаване на съоръжение за ремонт.С.С. и св.С. Х. Х.в със защитно
облекло и противогази са слезли до помпата по тунел за да видят от къде е
течът.На пръв поглед теч не са открили, поради което се свързват с апаратчика А.
Б. К. , който им показал къде е бил констатиран течът.Св.С. Х. пожелал да види
визуално от къде точно тече и затова св.Костов напълнил тръбопровода чрез
отваряне на предвидения за това вентил.При отваряне на вентила се получила лека
мъгла, от която било констатирано мястото на теча.След като св.Атанас Костов
излязъл от тунела, там влязъл С.П. с противогаз и се навел за да види точното
място на пропуска.След това П. се изправил и свалил противогаза за да обсъди
заедно с колегата си Стоян Христов предстоящия ремонт.Тогава филтъра на помпата
гръмнал, получил се наситен облак от амоняк.В следствие на това ищецът получил
химични и термични изгаряния в областта на главата и на дихателните пътища.След
това ищецът бил изведен от своите колеги от тунела и бил откаран при душовете
за да се облее с вода.Получил е първа помощ в лечебницата на завода , след
което бил откаран в очна клиника за промивка на очите.Установено било химично
изгаряне на двете очи свързано със силни болки.Тъй като ищецът бил получил
силни изгаряния по тялото и дихателните пътища , той бил приет за лечение във
ВМА Варна, където била извършена спешна операция при която били хирургично
обработени и отстранени увредените тъкани
и било спряно кръвотечението.Химичното изгаряне на главата и шията била
определено като втора степен.След проведено лечени , ищецът бил изписан от ВМА
Варна и постъпил на лечение в Специализирана болница за очни болести Варна за
оперативно лечение на очите.Поставена била диагноза „химично изгаряне на
корнеята и конюнктивния сак на двете очи“.След проведеното лечение , за период
от 05.06.2019г. до 16.12.2019г. ищецът бил многократно хоспитализиран както в очната болница във Варна , така и в
очен център „Вижън“ в гр.София ,като били провеждани лечебни процедури по
преодоляване на последиците от настъпилото химично изгаряне.За съжаление състоянието
на ищеца не се подобрило и той загубил изцяло зрението си. Всички травматични увреждания били в резултат
на действие на силно дразнещ химичен агент – амоняк. Сочи, се че съгласно
експертно решение №4244 от заседание №208 от 10.12.2019г била извършена
експертна оценка на работоспособността на С.С. , съгласно която била определена
100 % нетрудоспособност с чужда помощ , а като причина за това била посочена
химичното изгаряне на корнеята и конюктивния сак на двете очи в следствие на
настъпилата трудова злополука.
С разпореждане №
5104-03-166/09.08.2019г. на НОИ – ТД Варна ,след проведено
разследване,декларираната от „Римакем“ ЕООД злополука била приета за трудова на
основание чл.55 ал.1 КСО.На 01.04.2020г.със заповед №1 /30.03.2020г. трудовото
правоотношение на С.П.С. с „Римакем“ ЕООД било прекратено на снование чл.325
ал.1 т.9 от КТ. Ищецът твърди, че в следствие на получените травматични увреждания е претърпял
имуществени и неимуществени вреди , изразяващи се в ежедневни болки и страдания
, трайна промяна на начина на живот, невъзможност за самостоятелно обслужване,
100 % нетрудоспособност.Неимуществените вреди се изразяват в изживени ужас и
страх, ежедневните болки и страдания, които е следвало да търпи ищеца както при
проведените му операции , така и при възстановяването от тях.Пълната липса на
зрение променила изцяло живота на ищеца.Преди злополуката той бил активен чевек
, запален рибар и ловец , като в следствие на злополуката той не може вече да
упражнява любимите си хобита , да полага труд , да спортува.Ищецът не може дори
да изпълнява елементарни житейски операции като вземане на лекарства , слагане
на капки за очи и др. , като в обичайните си ежедневни дейности трябва
задължително да бъде подпомаган от друг човек.Трудовата злополука изцяло
променила и психическото състояние на ищеца.От един ведър и весел човек той
станал тих , затворен в себе си , изпитвал постоянен срам , че е в тежест на
околните си, които до края на живота му трябва да го обслужват за всички негови
биологични нужди. Моли съда, да осъди ответника
да му заплати на основание чл.200 КТ сумата 70 000.00 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени психически и физически болки и страдания вследствие от трудова
злополука, претърпяна на 17.05.2019 г. и призната за такава с разпореждане № 5104-03-166/09.08.2019г. на НОИ – ТД
Варна ,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението. Претендира също така ответника да му
заплати обезщетение в размер на 9 387.83 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди за претърпяната на 17.05.2019г. трудова злополука ,
изразяващи се в направени разходи за лекарства , консумативи и лечение.Претендира съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва изцяло предявената претенция като неоснователна. Оспорва наведените от
ищеца твърдения като неверни и необосновани за претърпени болка и страдание,
психически и емоционален дискомфорт през времето на лечение и възстановяване
след трудовата злополука. Твърди, че е налице съпричиняване при условията на
чл.201, ал.2 КТ, тъй като ищецът е проявил груба небрежност към здравето си,
като не е ползвал осигурените му предпазни средства, въпреки изричното указание
за ползване на лични предпазни средства, съдържащо се в Акт №198 от 17.05.2019 г. за
предаване на съоръжение в ремонт на работодателя. Твърди, че е налице
причинно-следствена връзка между неспазването на правилата за безопасни условия
на труд и настъпилото увреждане. Моли съда, да отхвърли предявените обективно
кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение по чл.200 КТ, ведно с
лихва за периода от датата на трудовата злополука до окончателното й изплащане,
поради необоснованост, недоказаност и допринасяне от ищеца за настъпване на
увреждането.Твърди също така , че дружеството ответник е
предоставило на ищеца под формата на дарение сумата
от 5 400 лева , която сума моли да бъде приспадната при изплащането на
евентуалното бъдещо обезщетение.В условия на
евнтуалност при наличие на съпричиняване от страна на ищеца, при условията на
чл.201, ал.2 КТ, безспорна предпоставка за намаляване отговорността на
работодателя, моли да се намали размера на претендираното обезщетение.
Ищцовата страна оспорва като
неоснователно отправеното възражение за съпричиняване. Твърди, че злополуката е
настъпила не по време на ремонта на стрипинг помпата, а в процеса на оглед на
предвидения за ремонт детайл. Твърди също, че при самия оглед на съоръжението,
ищецът е ползвал изискуемите предпазни средства, но преди да отпочне същинската
ремонтна дейност, е свалил съответните предпазни средства в случая противогаз.
Изтъква също така, че за тази дейност по оглед на помпата , не е бил проведен
съответен инструктаж.
Съдът, след преценка на
представените доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните и се потвърждава от приобщените документи и гласни
доказателтвени средства, че към 17.05.2019 г. ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество като е заемал длъжност механошлосер и че на
същата дата, по време на изпълнение на трудовите си задължения в
механоработилница към цех „Амоняк“ при „Агрополихим“ АД гр. Девня, докато
извършвал дейност по оглед на теч от аварирала стрипинг помпа, настъпила
трудова злополука, изразяваща се в попадане в двете му очи на пръски от амоняк,
както и че непосредствено след това, ищецът постъпил на лечение в „СБОБАЛ –
Варна“ ЕООД с диагноза „Химично изгаряне на корнеята и конюнктивалния сак“,
откъдето бил изписан, а в последствие многократно бил приеман на лечение и претърпял
множество хирургически интервенции както в „СБОБАЛ – Варна“ ЕООД варна , така и в клиника „Вижън“ гр.София.Въпреки
проведеното лечение , ищецът изцяло загубил зрението на двете си очи , като съгласно
експертно решение №4244 от заседание №208 от 10.12.2019г на ТЕЛК била извършена
експертна оценка на работоспособността на С.С. , съгласно която била определена
100 % нетрудоспособност с чужда помощ , а като причина за това била посочена
химичното изгаряне на корнеята и конюктивния сак на двете очи в следствие на
настъпилата трудова злополука.
Видно от приобщения Акт №198 от 17.05.2019 г.
за предаване на съоръжение в ремонт, на бригада в състав: свид.С. Христов и
ищецът С.С., е възложена дейност по авариен ремонт на теч от стрипинг помпа на
рамо №1 в цех „Амоняк“ с указание за извършване на посочената работа с
предпазни средства.
Видно от
кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични
възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимнодопълващи се показания на всеки
един от свидетелите Т.Т. , Борислав Бориславов и Т. Божков, дейността по огледа
на авариралата помпа е извършвана от ищеца С.С. като в този момент той не носел
предпазен противогаз.
Видно от
приобщеното разпореждане № 5104-03-166/09.08.2019г. на НОИ – ТД Варна ,след
проведено разследване,декларираната от „Римакем“ ЕООД злополука била приета за
трудова на основание чл.55 ал.1 КСО.
Видно от
приобщения Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден, считано от 01.04.2016
г. със Заповед №РЗ-14 от 30.03.2016 г. на управител на „Римакем“ ЕООД, в раздел
X.
„Здравословни и безопасни условия на труд“ с т.14.1.5 е регламентирано
задължение за административно-техническия персонал в дружеството, да осигуряват
на работниците и служителите необходимите им лични предпазни средства и
специални работни облекла и да отговарят за редовното им задължително ползване
по време на работа, а с т.14.2.5 е регламентирано изискване към работниците и
служителите, да ползват задължително дадените им за индивидуално ползване лични
предпазни средства и специални работни облекла.
Видно от
приобщения документ - Списък на професиите, длъжностите и работните места,
наименованието и вида за специално работно облекло и лични предпазни средства,
зачислявани на работниците и служителите от „Римакем“ ЕООД, на ремонтен
персонал в Механонаправление за работа при вредност – киселини, аерозоли и
газове, са дежурно предназначени ръкавици, ботуши, шлем и киселиноизолиращ
костюм.
Видно от заключението
по кредитираната като компетентно и безпристрастно изготвена съдебно-медицинска експертиза от в.л д-р В.С.
– съдебен лекар при отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна“ при ищеца
са констатирани химични изгаряния на корнеята и конюнктивата на двете очи с
множество ерозии по роговиците на очите, настъпили в резултат от действие на
силно дразнещ химичен елемент.В следствие на това С.П.С. е получил постоянна
слепота с дясното око и практически е обусловена и слепота с лявото око ,
въпреки многократните проведени хирургически интервенции.Съгласно заключението
на вещото лице слепотата причинена от увреждане на очните структури е необратим
процес и възстановяване на зрението не е възможно.Извършените оперативни
интервенции са свързани с изпитвани от ищеца болки след провеждането
им.Ограниченията на ищеца в битов и житейски план са резултата от пълната
загуба на зрението на двете очи, водеща до невъзможност или силно затруднение
на извършването на редица дейности.
Видно
от приобщеното заключение по кредитираната като компетентно и безпристрастно
изготвена и неоспорена от страните съдебно-психиатрична и психологическа
експертиза изготвена от в.л д-р Р.Б., ищецът е претърпял травматично събитие ,
което представлява реална заплаха за него или за други , преживял е страх,
безпомощност и ужас.Травматичното събитие се преживява от него повторно , чрез
смущаващи спомени за събитието.Разстройството причинява значителен дистрес или
нарушение в социалните , професионални или други важни области на
функциониране.Посттравматичното стресово разстройство е непосредствено
причинено от злополуката.То има голяма продължителност , често през целия живот
на страдащия и нарушава цялостното му функциониране.
При така установеното от обективна страна, съдът направи
следните фактически и правни изводи:
Инцидентът,
довел до травматичното увреждане на двете очи на ищеца, е настъпил по време на
изпълнение на надлежно възложено му изпълнение на основните му трудови функции
съобразно издадения Акт №198 от 17.05.2019
г. за предаване на конкретното съоръжение в ремонт, доколкото неговата длъжност
и функционални задължения по длъжностната му характеристика включват именно
такава дейност в дадената структура – „Римакем“ ЕООД. В този смисъл, надлежно
извършената констатация от НОИ ТП Варна, че инцидента с ищеца от 17.05.2019 г.
представлява трудова злополука е достатъчно основание за ангажиране
отговорността на работодателя за плащане на предвиденото в чл.200 КТ
обезщетение.
Същевременно,
неоспореното от ищцовата страна и установено от събраните доказателства
обстоятелство, че при настъпване на злополуката, ищецът не е носел наличното и
задължително изискуемо предпазно средство – противогаз шлем за лице, следва да
се отчете несъмнено като съпричиняващо негово поведение, представляващо груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. При това, естеството на настъпване на
инцидента сочи, че при поставен противогаз на лицето на ищеца, той изобщо не би
получил съответното увреждане.
С издадения
Акт за предаване на конкретното съоръжение в ремонт е възложен не само
демонтаж, а именно ремонт на елемента. Тази дейност включва, както демонтаж,
така и ревизия, ремонт и последващ монтаж. Точно тези отделни етапи от
осъществения ремонт са вписани по-детайлно в приобщения Акт №198 от 17.05.2019
г. за приемане на съоръжение от ремонт, вече след неговото цялостно извършване.
Също така, акта за предаване в ремонт съдържа и изрично указване, да се работи
с предпазни средства.Извършването на ревизия системата и установяването на
констатирания теч е етап от цялостната ремонтна дейност, при която работникът е
следвало задължително да ползва предпазни средства.
При така
установеното съпричиняване при злополучния инцидент от пострадалото лице,
съществено е обстоятелството, до каква степен именно личното му поведение е причина
за травмата, за да се прецени и степента, с която следва да се намали отговорността
на работодателя съобразно чл.201, ал.2 КТ. В тази насока, са налице две
съществени констатации. Едната касае причината за случилото се, а именно изпръскване
на амонячен газ от аварирал филтър на помпа. Това води на извод за недостатъчно
пълноценно проведено неутрализиране на химичните вредности от съответния екип
или за специфичен недостатък на самото съоръжение като и двете обстоятелства
попадат в кръга на отговорностите на работодателя. Другата съществена
констатация е за несъмнена липса на достатъчен контрол от страна на
работодателя, чрез лицата, на които е възложил административно-технически
функции, да отговарят за задължителното ползване на предпазни средства от
работниците.Обстоятелството , че намирайки се в близост до авариралото
съоръжение и при констатиран теч на амоняк от него , ищецът е бил без
противогаз обуславя извод за липса ефективен на контрол и съответно – за липса
на установена добра трудова дисциплина от страна на работодателя, което също е
неизпълнен негов прерогатив, имащ за пряка последица настъпване на конкретната
трудова злополука. При тези констатации, въпреки съществената степен на
съпричиняване от страна на пострадалия работник, съдът счита, че относителната
тежест на отговорността на работодателя е по-значителна и следва да се изразява
в съотношение 60 % от определената от съда стойност на съответстващото за
увреждането обезщетение, доколкото работодателят не е осъществил ефективен
контрол за употребата на предпазни средства от работника, не е установил добра
трудова дисциплина и работникът, комуто е възложил отговорнически функции за
възложената дейност, не само не е предотвратил свалянето на предпазни средства
от колегата си, но и лично е дал отрицателен пример като също е бил без
предпазни средства в този момент.
Търпените от
ищеца неимуществени вреди от процесната трудова злополука са значително
разнородни и се изразяват, както в първоначална силна и остра физическа болка,
стрес, страх, паника и ужас от внезапната и пълна загуба на зрение, така и в
последвали в първите дни на лечението също остри и трайни болки в областта на
двете очи, но и в изключително тежки психологически изживявания от реално
проявения страх, безпомощност и обреченост не само от липсата на зрителна
способност, но и от безвъзвратното и загубеване, с което ищецът се е превърнал
в неспособен за пълноценен живот индивид, който вместо да осигурява и обгрижва
семейството си, да бъде в негова постоянна тежест. Именно така за ищеца е било
проявено и чувството на тежка безпомощност и страх от тежка загуба, поради реалната
опасност никога да не може да види своите близки и да упражнява обичаните от
него хобита. Както изключително силните първоначални, така и последващо
търпените остри и трайни болки в областта на очите, се откроявали с много силна
болезненост. Неприятните болезнени и травмиращи психически изживявания за ищеца
продължили и при провеждането на болничното му лечение и след него , тъй като
именно в процеса на лечението си той постепенно осъзнавал , че то няма да
доведе до искания положителен резултат и , че той ще загуби зрението си
напълно.Съобразно приобщената съдебно-медицинска експертиза, окончателно
възстановяване на зрението за ищеца е невъзможно и с двете очи и той до края на
живота си ще продължава да търпи и несгодите и дискомфорта от загубеното зрение.Наред
с всичко изтъкнато, съобразно приобщеното заключение, в пряка
причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука и в резултат от
същата, изживения значим стрес от ищеца се транформирал в последствие в
психотравма, която, въпреки изминалия продължителен период, той не успял
рационално да преработи, не се е освободил от нейното въздействие и това довело
до актуални депресивни изживявания, чиято симптоматика експерта по приобщената
съдебно-медицинска психиатрична експертиза диагностицира като Посттравматично
стресово разстройство.Съобразно така изтъкнатата множественост, разнородност,
същественост, болезненост, тежест и значителна продължителност на физическите и
психологически травматични изживявания в пряк резултат от настъпилата трудова злополука,
съдът определя сумата 60000.00 лв за справедлив паричен еквивалент на дължимото
обезщетение, като следва да бъде отхвърлен иска за сумата до 70 000 лева
за причинени неимуществени вреди като неоснователен.По отношение предявения иск
за имуществени вреди за направени разноски за лечение , лекарства и консумативи
съдът счита , че същият следва да бъде уважен изцяло така както е предявен ,в
размер на 9 387.83 лева.
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК, предвид отправеното
искане с представен списък на разноски, в полза на ищеца следва да се присъди
съразмерно на уважената част от иска обезщетение за направени разноски в размер
3857.14лв. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 64.24 лв.
Съобразно
чл.78, ал.6 ГПК, ответната страна следва да заплати 650.00 лв разноски за
експертизи.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Римакем”
ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на С.П.С. , ЕГН **********, сумата 60
000 лв (шестдесет хиляди лева, 00
ст.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на трудова злополука от 17.05.2019г., както и сумата 3857.14лв (три хиляди осемстотин и петдесет и
седем лева и 14 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска
обезщетение за направени разноски по делото, на основание чл.200, ал.1 КТ,
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Римакем”
ЕООД гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на С.П.С. , ЕГН ********** сумата от 9 387.83 представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпилата трудова
злополука лева ведно със законната лихва върху главницата считано от
17.05.2019г.до окончателното плащане.
ОТХЪРЛЯ предявения иск от С.П.С. , ЕГН **********
срещу „Римакем ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука от 17.05.2019 г., в частта за разликата над 60000.00 лв до претендирания
размер 70 000.00 лв, на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Римакем” ЕООД
гр. Девня, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 3050.00 лв ( три хиляди и петдесет лева 00 ст.), от която 2400.00 лв държавна такса върху
стойността на уважения иск и 650.00 лв
разноски за експертизи на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна
в двуседмичен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: