РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 13.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, пети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ДАНИЕЛА РАДЕВА
при
секретаря Кремена Раева, в присъствието на прокурора…………като
разгледа докладваното от съдията -
Радева……….АН Дело № 242 по
описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 771 от 07.06.2019г.,
издадено от инж. П.П.Б. – Директор на РДГ гр. Ловеч, на А.Б. *** е наложено
административно наказание – глоба в размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108,
ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в
горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т.
5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии. Същото е обжалвано в законоустановения срок от А.Б.С., чрез
упълномощеният от нея процесуален представител адвокат В. ***, като с жалбата
се моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно. Жалбоподателят А.Б.С., редовно призована, не се явява
лично в съдебно заседание. Явява се адвокат К., която поддържа жалбата и по същество
на делото излага подробни аргументи за отмяна на наказателното постановление. Ангажирани
са доказателства.
За ответника по жалбата РДГ гр. Ловеч,
редовно призован, в съдебно заседание, се явява процесуалният представител –
старши юрисконсулт С.Т., която оспорва жалбата и по същество излага подробни аргументи
за законосъобразност, правилност и обоснованост на наказателното постановление.
Ангажирани са доказателства.
От
приложените към делото писмени доказателства: Съпроводително писмо изх. №
РДГ08-7180/07.06.2019г. на РДГ гр. Ловеч; Разписка за връчване на наказателно постановление от 21.06.2019г.;
Наказателно постановление (НП) № 771/07.06.2019г. на Директора на РДГ гр.
Ловеч; Извадка от Информационната система на Изпълнителна агенция по горите
(ИАГ) гр. София, съдържаща 12 листа; Заверено копие на Сортиментиране от
23.04.2019г. на 6 бр. дъбови дървета (благун) от отдел 223, подотдел „б”, кад.
№ 03558.205.34, с. Белиш; Заверено копие на контролни измервания на стоящи
дървета за определяне на сбега от 23.04.2019г.; Заверено копие на сортиментна
ведомост за отдел 223, подотдел „б”, кад. № 03558.205.34, с. Белиш от
23.04.2019г. за дървесен вид благун; Заверено копие на сортиментиране на 11 бр.
дъбови дървета (цер) от отдел 223, подотдел „б”, кад. № 03558.205.34 с. Белиш
от 23.04.2019г.; Заверено копие на контролни измервания на стоящи дървета за
определяне на сбега от 23.04.2019г.; Заверено копие на сортиментна ведомост за
отдел 223, подотдел „б”, кад. № 03558.205.34 с. Белиш от 23.04.2019г. за
дървесен вид цер; Заверено копие на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 771/09.05.2019г.; Доклад
от Н.К.Л. № РДГ08-5581/02.05.2019г.; Заверено копие от Констативен протокол от
23.04.2019г.; Заверено копие на Заповед № РД-49-199/2011 г. на Министъра на
земеделието и храните; Позволително за сеч № 0478829 от 15.01.2019г.; Протокол
за освидетелстване на сечище № 0475154 от 24.04.2019г.; Заверено копие на
позволително за сеч № 0478829/15.01.2019г.; Заверено копие на протокол за
освидетелстване на сечище № 0475154 от 24.04.2019г., Заверено
копие на Решение № 005/29.08.2001г. на Поземлена комисия гр. Троян; Заверено
копие на Скица на поземлен имот № 15-690381/26.09.2018г. на СГКК – Ловеч;
Заверено копие на Удостоверение за наследници изх. № 02-04-1045/13.09.2018г. на
Община Троян; Заверено копие на Пълномощно рег. № 4152/21.09.2018г. на нотариус
Димитър Кънчевски; Заверено копие на Договор за издаване на позволително за сеч
на дървесина от недържавни гори от 29.12.2018г.; Заверено копие на Договор за издаване на
позволително за сеч на дървесина от недържавни гори от 27.09.2018г.; Заверено копие на горскостопанска програма на поземлен имот с
идентификатор 03558.205.34, землище с. Белиш; Заверено копие на таксационно
описание – 2 броя; Заверено копие на схема от 26.10.2018г.; Заверено копие на
съгласуване от 27.09.2018г.; Заверено копие на Писмо изх. № 4730/1 от
16.10.2018г. на РИОСВ – Плевен; Заверено копие на Протокол за извършване на
проверка на горскостопанска програма с вх. № 00257/19.10.2018г.; Заверено копие
на Заповед № РДГ-08-1-29/01.11.2018 г. на РДГ гр. Ловеч; Заверено копие на
карнет-опис за извършеното маркиране; Заверено копие на Скица на насаждението и
схема на извозните пътища; Заверено копие Сортиментна ведомост за отдел 223,
подотдел „б” – 2 броя; Заверено копие на Договор за предоставяне ползването на
дървесина от наследствени гори от 11.05.2018г.; Заверено копие на Договор за
упражняване на контрол по извършването на дърводобива и експедицията на
дървесина от 07.11.2018г.; Заверено копие на Технологичен план № 1 от
15.01.2019г.; Заверено копие на Позволително за сеч № 0478829 от 15.01.2019г.;
Заверено копие на Протокол за освидетелстване на сечище № 0475154 от
24.04.2019г.; Заверено копие на опис на превозните билети за дървесина, добита
от отдел 223, подотдел „б” – 4 листа; Заверено копие на Разрешително за достъп
до насаждения и Заключение по съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице А.П.К. и от показанията
на разпитаните по делото свидетели Н.К.Л. и М.А.С., преценени поотделно и в
тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установено следното:
На 23.04.2019г. в 11.30 часа,
свидетелите Н.К.Л. и М.А.С., и двамата служители на РДГ гр. Ловеч, в присъствие
на А.Б.С., извършили проверка на обект за добив на дървесина, находящ се в
землището на с. Белиш, Община Троян, имот
с кад. № 03558.205.34, подотдел 223 - „б“, частна горска територия, за който
има издадено Позволително за сеч № 0478829 от 15.01.2019 година. При проверката
е бил съставен Констативен протокол от 23.04.2019г., в който са отразени констатациите от
проверката, включително и че в обекта е извършена незаконна сеч на 11 броя
дървета от цер и 6 броя дървета от благун, без същите да са маркирани с КГМ в
основата на пъновете им. Измерени са диаметрите на отсечените дънери, като са
подробно описани в протокола. След изготвяне на констативния протокол същият е
бил подписан от съставителя Н.К.Л., от свидетеля на проверката М.А.С., както и
от А.Б.С.. Екземпляр от този протокол е връчен на А.Б.С. на дата 23.04.2019
година.
На същата дата 23.04.2019г. е съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ серия № Б00А бланков № 000357, по регистъра
на РДГ – Ловеч № 771/09.05.2019г., от Н.К.Л., работещ на длъжност „старши горски
инспектор” при РДГ гр. Ловеч, в
присъствието на свидетеля М.А.С., срещу А.Б. *** за това, че като лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите с удостоверение
№ 11652 от 15.07.2015г., лесовъд на частна практика, на която е издадено
Позволително за сеч № 0478829 от 15.01.2019г., не е упражнила контрол, като е
допуснала да се извърши сеч на 11 броя дървета от цер с обща кубатура 5 пл.куб.м.
дърва за огрев и 6 броя дървета от благун с обща кубатура 2 пл.куб.м. дърва за
огрев, без същите да са маркирани с контролна горска марка в основата на
пъновете им. В акта е отразено, че нарушението е извършено на неопределена дата
в периода от 18.01.2019г. до 23.04.2019г. в имот с кад. № 03558.205.34,
подотдел 223 - „б“, частна горска територия, землище на с. Белиш, общ. Троян,
на територията на СЗДП ТП ДГС гр. Троян, както и че е открито на 23.04.2019г. в
11.30 часа. Отразено е също, че с горното А.Б.С. е нарушила разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1 във вр.
чл. 108, ал. 3 от Закона за горите във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба
във вр. чл. 12, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии. АУАН е съставен в
присъствие на А.Б.С., в качеството й на нарушител, която в графа „обяснения на нарушителя” не е отразила такива. С. е подписала акта и е получила
екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно 23.04.2019 година. В
законоустановеният тридневен срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН А.Б.С. не е подала писмено възражение по акта.
Въз
основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 771 от
07.06.2019г. от инж. П.П.Б. – Директор на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с
което на А.Б. *** е наложено административно наказание – глоба в
размер 300.00 лева по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за
нарушение по чл. 257, ал. 1, предл. 2,
т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата
наредба във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии.
Съдът
счита, че подадената жалба от А.Б.С. е допустима, подадена е от надлежна страна
и в посочения срок съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Налице е активна и пасивна
легитимация на страните в процеса и
следва да бъде разглеждана по същество.
Съдът
като анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна.
Съображенията на съда за това са следните: В наказателното постановление са посочени
имената, длъжността и местослуженето на
лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа
на който е издадено НП, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на
чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено,
законовите разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанието, дали
НП подлежи на обжалване. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за
издаването на наказателно постановление. Същото е издадено от инж. П.П.Б. –
Директор на РДГ гр. Ловеч, който е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по Закона за горите по силата на Заповед № РД
49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, в
съответствие с разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Налице
е съответствие между текстовото описание на нарушението, отразено в АУАН и в
НП. АУАН също е издаден от оправомощено лице – свидетелят Н.К.Л., работещ на
длъжност „старши горски инспектор” при РДГ гр. Ловеч. При издаване на
наказателното постановление, наказващият орган е конкретизирал цифровата квалификация
на нарушението като е посочил съответното предложение на ал. 1 и т. 1 на чл.
257, ал. 1 от ЗГ, което кореспондира с текстовото описание на нарушението, а
именно неупражняване на контрол и допускане на сеч на немаркирани дървета. В АУАН е отразено, че като неразделна част от
акта е приложен Констативен протокол от 23.04.2019г., в който са отразени констатациите от
извършената на място в имота проверка и който е съставен в присъствие на
жалбоподателя А.Б.С., която го е
подписала без възражения и е получила екземпляр от него. Между
текстовото описание на нарушението в АУАН и НП и отразеното в констативният протокол
е налице съответствие.
Действително
в АУАН и в НП не е посочена точна дата на извършване на нарушението, но е
посочен периода, в който е прието, че същото е извършено. Този период е от посочената
дата за провеждане на сечта по издаденото Позволително за сеч № 0478829/15.01.2019г., а
именно 18.01.2019г. до датата на извършената проверка на място – 23.04.2019г.,
когато е установено нарушението. Това е обяснимо от обстоятелството, че сечта е
един продължителен процес, а не еднократно действие, осъществено в конкретен
ден и час и съдът счита, че с посочване на период на извършване на нарушението
са изпълнени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН относно реквизитите на
АУАН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно реквизитите на Наказателното
постановление. В този смисъл намира направеното възражение от адвокат К. за
неоснователно.
Съдът счита,
че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е доказано със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. На първо място безспорно е обстоятелството, че А.Б.С. е вписана
в регистъра на Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна
лесовъдска практика с Удостоверение № 11652/15.07.2015 година. На следващо
място Позволителното за сеч № 0478829 от 15.01.2019г. е издадено от инж. М.Ф.на
А.С., в качеството й на представител на собственика на имота, в който ще се
проведе сечта - Й.С.К., със срок на
провеждане на сечта от 18.01.2019г. до 31.12.2019г. и същият срок за извозване
на материалите от сечището, с очакван добив от 117.0 плътни кубически метра
лежаща маса, посочена по категории в самото позволително за сеч. Съгласно разпоредбата
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от
ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. В конкретният случай А.Б.С. е санкционирана именно за това, че не е изпълнила
задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч, като не е взела мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване добива на
дървесина, като е допуснала отсичането на 11 броя дървета от
цер с обем 5 пл.куб.м. дърва за огрев и 6 броя дървета от благун с обем 2
пл.куб.м. дърва за огрев, без същите да са маркирани с контролна горска марка в
основата на пъновете. Тоест
нарушението е по предложение второ на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 касаеща
контролни правомощия на нарушителя, възложени му по закон или подзаконов
нормативен акт. В този смисъл съдът счита, че цифровата квалификация на
нарушението е правилна и точна и не е налице смесване на състави на нарушения. Нормата
на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1,
предл. 1 от ЗГ е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при
съставяне на АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП,
е посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия, възложени
на жалбоподателя А.Б.С. – чл. 61 във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите и чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата на
чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите е регламентирано, че до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал. 1, т. 1
от същата наредба е посочено, че при
провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат
само определените и отбелязани за сеч дървета. В
разпоредбата на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола
и опазването на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал.
2 от ЗГ, каквото лице е и жалбоподателя А.Б.С., след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Тоест субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл.
108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл. 12б,
ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските
територии е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от
ЗГ. Съдът приема, че А.Б.С. е субект
на нарушението, тъй като е лице, на което е издадено позволителното за сеч, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
Съдът намира
за доказано по несъмнен начин, както с оглед показанията на разпитаните
свидетели Н.К.Л. и М.А.С., така и с оглед отразеното в констативния протокол,
че в имот кадастрален № 03558.205.34 – частна горска
територия, подотдел 223 - „б“, землище на с. Белиш, община Троян, е установено
наличието на отсечени общо 17 броя дървета от цер и благун, които не са били
маркирани за сеч с контролна горска марка в основата на пъновете. Установена е
и кубатурата на отсечените немаркирани дървета, а именно 5 пл.куб.м. дърва за
огрев от цер и 2 пл.куб.м. дърва за огрев от благун. Още при извършената в
имота проверка от свидетелите Л. и С., в присъствие на жалбоподателката С., са
били измерени диаметрите на пъновете на отсечените дървета от цер и благун,
които са вписани в констативния протокол.
Оспорва се на първо място от
страна на жалбоподателя, чрез адвокат К., че А.Б.С. не е присъствала на място при извършената проверка в имота. Съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че С. е присъствала на проверката, извършена от
служителите на РДГ гр. Ловеч – свидетелите Н.К.Л. и М.А.С. на 23.04.2019г. в
11.30 часа. На първо място това се установява от съдържанието на съставеният
при проверката констативен протокол, в който е вписано, че проверката се
извършва в присъствието на А.Б.С.,
лицензиран лесовъд на частна практика, с посочените адрес, ЕГН и удостоверение.
С. е подписала протокола в качеството на лице, присъствало на проверката, след
което е получила и екземпляр от протокола на 23.04.2019г. в 12.30 часа, за
което отново се е подписала. Напълно логично е, в случай, че А.Б.С. не е
присъствала на проверката на място, да не положи подпис, удостоверявайки именно
обстоятелството, че е присъствала на проверката. В такъв случай С. би се
подписала само като лице, на което е връчен екземпляр от констативния протокол,
но не и като присъствала на проверката. На следващо място свидетелят Н.Л. заяви
в съдебно заседание, че заедно с М.С. са извършили проверката в имота в
присъствие на А.Б.С. – частният лесовъд, на който е издадено позволителното за
сеч на дървесина в имота. Свидетелят Л. заяви: „А.С. беше с нас в
сечището......Възражения устни С. не направи, тя видя, че тези дървета нямат
марки и беше съгласна........ На проверката видя, че нямат марка дърветата“.
Свидетелят С. заяви, че не си спомня в конкретния случай дали А.Б.С. е
присъствала на проверката в имота, но заяви, че винаги канят лицето, отговорно
за сечта в сечището да присъства на проверката. Свидетелят С. заяви: „Би
трябвало да е участвала на проверката... За случая не си спомням как беше.
Поканена е сто процента. Връчен е протоколът, знае за какво става въпрос, не
даде възражения и каза, че няма как постоянно да бъде в сечището, което
обяснение беше при съставяне на акта, при проведен с нея разговор“. В този
смисъл съдът приема за неоснователно заявеното от адвокат К. в съдебно
заседание, че С. е присъствала само на съставянето на констативния протокол, а
не и на самата проверка, тъй като е записана като присъствала, а не като
участвала в проверката. Проверката е била извършена от свидетелите Л. и С.,
които са оправомощени в качеството си на служители на РДГ гр. Ловеч да
проверяват процеса по извършване на сеч в определено сечище. Проверката не се
извършва от частния лесовъд заедно със служителите на РДГ гр. Ловеч, а той само
присъства на извършваната от тези служители проверка. Именно поради тази
причина в констативният протокол е отразено, че А.Б.С. е присъствала на
проверката. Няма пречка констативният протокол да бъде съставен на компютър
след извършване на самата проверка, като в същият бъдат отразени констатациите от
проверката, което в конкретния случай е сторено.
При
съставянето на АУАН, в присъствие на А.Б.С., последната е подписала акта, без
да отрази възражение по неговото съдържание. Такова обяснение или възражение С.
не е направила и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. От горното се налага извода,
че същата се е съгласила с отразеното в АУАН и Констативният протокол от
23.04.2019 година.
В
хода на съдебното следствие, по искане на процесуалния представител на
жалбоподателя, съдът допусна съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. А.П.К..
От изготвеното и прието като доказателство по делото заключение се установи, че
на 10.10.2019г. вещото лице е извършило цялостен оглед на гората в присъствието
на А.Б.С. и инж. К.С., който е
посочен в Позволителното за сеч като лицето, което е маркирало определените за
сеч дървета. В заключението е отразено, че в имота има маркирани с оранжева боя
пънове общо 14 броя, като на 10 от тях
има поставена контролна горска марка, която с просто око е трудно
забележима, поради изминалия срок от датата на маркирацията и на 4 броя липсва
контролна горска марка. В съдебно заседание вещото лице заяви, че според него
маркирането на 14-те броя дървета е извършено по едно и също време с
маркирането на останалите дървета, който извод прави на база професионалния си
опит. Съдът счита, че констатациите на вещото лице, отразени в заключението и
заявеното от него в съдебно заседание, не дерогират извършеното от
жалбоподателя нарушение. На първо място констатацията за наличието на КГМ на
пъновете, отбелязани с оранжева боя като немаркирани при проверката на
23.04.2019г., е към дата 10.10.2019г., което е около половин година след установяване
на нарушението. Както по-горе съдът изложи в мотивите си, при извършената
проверка в имота на 23.04.2019г. свидетелите Н.К.Л. и М.А.С., в присъствие на А.Б.С.,
са установили, че на общо 17 броя отсечени дървета няма поставена КГМ в
основата на пъновете. Това е отразено, както в съставеният при проверката
Констативен протокол от 23.04.2019г., така и в АУАН № 771 от същата дата. С. не
е възразила срещу това вписано обстоятелство. Напротив свидетелите Л. и С.
заявиха, че А.С. е видяла немаркираните с КГМ дървета и се е съгласила с
направената от тях констатация. В този смисъл съдът счита, че е напълно
възможно, така както заяви и старши юрисконсулт С.Т., маркирането на дърветата
да е извършено след 23.04.2019г., когато е установено нарушението. Това
маркиране може да е още през месец април 2019г., което обяснява заявеното от
вещото лице инж. К., че маркирацията на дърветата е извършена в един период от
време с тази на законно отсечените дървета. Наличието на КГМ в основата на
пъновете на отсечените дървета на дата 10.10.2019г. не доказва, че към дата
23.04.2019г. тези дървета са били маркирани за сеч, съгласно нормативните
изисквания. Съгласно чл. 50, ал. 5 от Наредба № 8/05.08.2011г. за сечите в
горите контролната горска марка се поставя в основата на стъблото от долната
страна на склона или на някои от повърхностните корени, така че след отсичане
на дървото, марката да остане и да е видима. В конкретният случай служителите
на РДГ гр. Ловеч – свидетелите Н.К.Л. и М.А.С., при извършената проверка в
имота на 23.04.2019г. не са установили КГМ в основата на пъновете на общо 17
броя отсечени дървета.
Предвид изложеното
съдът счита, че в хода на производството
по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на
защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че А.Б.С. е извършила нарушението по чл.
257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от
ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от
05.08.2011г. за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба
във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии.
Съдът счита,
че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е
този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
деяние от този вид. Съдът не счита, че конкретното нарушение, извършено от
жалбоподателя, е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушения от този вид.
С наказателното постановление на А.Б.С. е наложена глоба в размер 300 лева на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Съгласно тази разпоредба наказва се с глоба от 300
до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Наложеното наказание е в
минимален размер, поради което не подлежи на промяна. Съдът счита, че при
определяне на размера на административното наказание са спазени разпоредбите на
чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и наказанието е определено както в
законоустановеният размер, така и при съобразяване на наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. Глоба в този размер би изпълнила задачите и целите, които
поставя чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
С оглед изложеното съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, правилно и обосновано.
Предвид изхода на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, към която разпоредба препраща чл. 84 от ЗАНН, ще следва жалбоподателят да
заплати в полза на Държавата, по сметка на
Районен съд гр. Троян, сумата 370,20 лева - разноски по делото за
допуснатата и реализирана съдебно-техническа експертиза.
Водим от изложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 771 от
07.06.2019г., издадено от инж. П.П.Б. – Директор на РДГ гр. Ловеч, с което
на А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 – триста лева по
чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ за нарушение по чл. 257, ал.
1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във
вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г.
за сечите в горите във вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 от същата наредба във вр. чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии, като законосъобразно,
правилно и обосновано.
ОСЪЖДА
А.Б.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати в полза на Държавата, по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата 370,20 – триста и двадесет лева и двадесет стотинки - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
Районен
съдия: