Р Е Ш Е Н И
Е
№ 427/14.11.2019г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен състав,в открито
заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:
Председател:Албена
Палова
членове:Мариана Димитрова
Ели Каменова
с
участието на секретар Катя Кентова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №541 по описа на съда за 2019 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 292 от 06.03.2019г. и Решение № 586 от
03.05.2019г., постановени по гр.дело № 4062 по описа на Пазарджишкия районен
съд за 2018г. ,на основание чл.26, ал.1 ЗЗД е обявена за недействителна поради
противоречие с добрите нрави, клаузата за компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2
от сключения между страните договор за паричен заем №2397726 от 30.09.2015г. и
е осъден ответника „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК ********* да заплати на основание
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищеца И.Г.М., ЕГН ********** сумата 218,21лв.,
представляваща платено обезщетение по недействителна неустоечна клауза в
сключения между страните договор за паричен заем №2397726 от 30.09.2015г. ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 05.10.2018г. до
плащането. Отхвърлен е иска за разликата над 218,21лв. до претендирания размер
от 262,89лв. Искът по чл.26,ал.1 от ЗЗД за разликата над 262,89лв. до
първоначално предявения размер от 300лв. е оставен без разглеждане на основание
чл.232 от ГПК.
Отхвърлен е иска за недействителност на договора за
паричен заем на твърдяните основания : поради липса на подписани общи условия;
поради липса на посочена обща сума дължима от заемателя и начина на формирането
й; породи липса на посочен размер на възнаградителната лихва;поради липса на
погасителен план,респ. посочване в погасителния план на последователността на
разпределение на вноските по договора измежду различните
суми-главница,възнаградителна лихва и ГПР.
Присъдени са сторените от страните съдебно-деловодни
разноски.
Жалбоподателят „Изи Асет Мениджмънт
„АД обжалва решението на първоинстанционния съд в частта,с която клаузата за
неустойка е обявена за недействителна и е осъдено дружеството да заплати сумата
в размер на 218,21 лева-като платена без основание, като неправилно и
незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата.Иска се
въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това отхвърли
исковата претенция. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата, моли да се потвърди първоинстанционния акт
като правилен и законосъобразен. Предявява насрещна въззивна жалба против
решението,в частта,с която исковете за недействителност на договора на заем на
твърдените основания са отхвърлени като неоснователни.
Пазарджишкият окръжен съд след преценка на допустимостта и основателността
на жалбата, на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
След извършена проверка по чл. 269 ГПК,
въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, не се
констатират нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният
съд е длъжен да коригира. По доводите в жалбите, свързани с правилността на
решението, въззивният състав намира следното:
Окръжният съд
изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка
по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови
доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото
решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.
По делото се установява, че на 30.09.2015 г. между "Изи Асет Мениджмънт" и И.Г.М. е сключен договор за паричен заем № 2397726. Кредитополучателят-ищец оспорва валидността на договора за паричен заем на основание противоречие съдържанието на договора с конкретни
разпоредби на ЗПК.
Като основание за нищожност на
Договора за паричен заем ищецът сочи, че същият е сключен при
неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК, както и че липсва приложен към
договора погасителен план. Съдът намира, че представеният Договор за паричен заем отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.11 е т.12 от ЗПК, тъй в същия е инкорпориран погасителен план.Съгласно императивните изисквания, въведени с посочената разпоредба, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване
на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план
следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит. В процесния договор за паричен заем се съдържа информация относно размера
на главницата- 1000 лв., фиксиран
годишен лихвен процент- 30%, годишен процент на разходите по заема- 33,90%, срок на заема- 6 месеца, обща сума дължима от заемателя- 1089.30 лв., размер на вноските –
218,55 и техния падеж- 2 число на месеца.Несъмнено, в договора липса изрична
информация показваща
с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява,но при посочения фиксиран лихвен процент и стойността на разходите , е възможно
кредитополучателя сам да изчисли по пера задължението си. Предвид изложеното
следва да се приеме,че са спазени изискванията на, чл. 11,
ал.1, т.7-12 и ал.2 и договорът за
потребителски кредит е действителен.
Настоящият съдебен
състав намира изводите на първоинстанционния съд , че клаузата относно
предвидената в чл. 4 ал.2 от договора неустойка в размер на 436.08 лв.е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави ,за правилни.Според чл.92 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
чл. 4 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението,
а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на
кредитодателя, чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. С оглед на
това съдът приема, че така уговорената неустойка излиза извън присъщата
обезпечителна функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора
са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства
в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по
събиране. Уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването
на вредите от това неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на
обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При
неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и
възнаграждение за ползването, кредиторът ще получи обезщетение под формата на
лихва за забава, каквато е уговорена в сключения договор и каквато се
претендира. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените в закона
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователно е възражението за частична
нищожност на договора в частта за дължимата възнаградителна лихва.В процесния
случай ,страните са съгласували размера й предварително.Съдът приема че тази клауза
не противоречи на разпоредбите на закона и добрите нрави,тъй като договорът не
е обезпечен.Бързите кредити се отпускат в рамките на минути и лихвата е
посочена, т.е.кредитодателят е посочил възнаграждението,което
следва да му бъде заплатено срещу риска,който
поема. Със сключването на договора жалбоподателят се е съгласил с фиксираните в него условия,свързани с неблагоприятните
последици от неизпълнението на задължението за връщане в определения срок на получената в заем сума. При забава в плащането се дължи обезщетение в полза на кредитора,защото
обратното би поставило неизправната страна в по-привилигировано положение,още повече,че потребителят
е имал възможност в определен срок да се откаже от целия договор без да плаща
обезщетение, ако е считал че е поставен в заблуждение. Освен това ,жалбоподателят безспорно
познава клаузите на договора, тъй като е ползвал и друг
път услугите на кредитната институция, в която е и работел.
Изложеното
обосновава извода за неоснователност на жалбите.
Решението като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход
на спора,разноски в полза на страните не се присъждат.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292 от
06.03.2019г. и Решение № 586 от 03.05.2019г., постановени по гр.дело № 4062 по
описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
Решението не подлежи
на касационно обжалване,съобразно чл.280,ал.3 т.1
от ГПК.
Председател:
членове: