№ 502
гр. Пазарджик , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103310 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.240 от ЗЗД, във връзка с
чл.6 от ЗПФУР и чл.86 от ЗЗД, във връзка с чл.99 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор
Петьофи“ №10, представлявано от управителя Р. В., чрез пълномощника -
юрисконсулт П.Т., съдебен адрес: гр.София, п.к.1606, ул.“Шандор Петьофи“
№10 против Г. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*************“ №*, ет.*, ап.*, в която ищецът, чрез пълномощника си,
твърди, че на 05.03.2016г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Г. Д. Б. е сключен
Договор за кредит №********** по реда на чл.6 от ЗПФУР. Сочи, че
съгласно същия член, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. Твърди, че сключеният договор е оформен,
1
съгласно разпоредбите на чл.3, във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключването на договора за кредит е подробно описана в Общите условия на
„4финанс" ЕООД и е в съответствие с ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит,
след регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на
кредитодателя. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си
условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да
бъде запознат, спазвайки изискванията на чл.8 от ЗПФУР. След подаване на
заявката, проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на
интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише
договора, ако го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона
„Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се
счита, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи
условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на подсигурен
PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и
бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора
за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по
кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка или по избран
алтернативен начин.
Сочи, че съгласно точка 2.2 от Общите условия кредитодателят дава
право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга
за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантира получаването на отговор до 20 минути от изпращането й. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислява
такса за експресно разглеждане, която се определя спрямо сумата и периода
на погасяване на договора за кредит.
Твърди, че в процесния случай, на 05.03.2016г. страните сключват
договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под №********** и
явяващ се втори по ред договор за кредит между тях. В искането си Г. Д. Б.
заявява желание да му бъде отпусната сума в размер на 350,00 лв., като
заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката. Твърди, че съгласно заявката и условията
2
по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством Изипей в
деня на сключване на договора, за период от 30 дни, с падежна дата -
04.04.2016г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят
се задължава да заплати на „4финанс" ЕООД сума в общ размер на 434,01 лв.,
от които: 350,00 лв. - главница; 11,79 лв. - договорна лихва за периода на
отпускане на кредита и 72,22 лв. - такса за експресно разглеждане.
Твърди, че на 14.03.2016г. Г.Б. подава заявка да отпускане на
допълнителен кредит в размер на 250,00 лв., ведно с услугата за експресно
разглеждане. Сочи, че съгласно Общите условия, кредитополучателят има
право да кандидатства допълнително преди да е върнал първоначално
отпуснатия кредит. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият
Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като
всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на
дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 14.03.2016г., а
исканата допълнителна сума в размер на 250,00 лв. е отпусната на
кредитополучателя в същия ден отново чрез системата на „Изипей" АД.
Твърди, че с изменението на договора, ответникът Б. се задължава да
върне на кредитодателя сума в общ размер 732,94 лв., от които: 600,00 лв. -
главница; 17,67 лв. - договорна лихва за периода на отпускане на кредита и
115,27 лв. - такса за експресно разглеждане.
Твърди, че с настъпване на падежа на договора, кредитополучателят се
възползва неколкократно от правото да удължи срока за връщане на кредита,
съгласно т.11 от Общите условия, приложими към Договора за кредит
№********** като крайният срок за връщане на сумата е удължен до новата
падежна дата - 06.09.2016г. Твърди, че с настъпване и на новата дата на
плащане, кредитополучателят не погасява дължимите суми и изпада в забава.
Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, от 07.09.2016г.
(денят, следващ падежната дата) „4финанс" ЕООД (Вивус) започва да
начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно
условията на т.13.2. (а), същата се формира от сбора на лихвения процент,
определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на
наказателен лихвен процент за просрочие (10,00 % към датата на сключване
на договора). След като изпада в забава, до ответника са изпратени
3
напомнителни писма на адреса му, посочен в договора за кредит. В тях се
съдържа детайлна информация за просрочения кредит - актуален размер на
задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Сочи, че
съгласно т.13.4. от Общите условия към Договор за кредит №**********,
разноските за изпращането на писмата са дължими от кредитополучателя,
като начисленото се добавя към общата дължима сума. Впоследствие
длъжникът извършва частични плащания, които не са достатъчни, за да
погасят цялото задължение. С извършените плащания, съгласно чл.9.8 от
Общите условия той покрива натрупаната към момента наказателна лихва,
отписаните такси за събиране (изпратени писма) и част от таксата за
експресно разглеждане до размер 18,00 лева.
Твърди, че на 23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството му на цедент,
сключва с „Кредитреформ България" ЕООД, в качеството му на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г., по силата
на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор
№********** в общ размер на 982,59 лв., от които: главница - 600,00 лв.;
договорна лихва за периода на отпускане на кредита - 17,67 лв.; наказателна
лихва (неустойка) - 346,92 лв. за периода 07.09.2016г. (денят, следващ
падежната дата) до 22.11.2018г. (датата, предхождаща цесията); такса за
експресно разглеждане - 18,00 лв. Посочените вземания са подробно описани
в Приложение №1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. Посочва, че в изпълнение на чл.99 ал.4 от ЗЗД и Договора за
прехвърляне на вземания, „4финанс" ЕООД предоставят на „Кредитреформ
България" ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания, представляващо
Приложение №5.
Сочи, че по силата на сключения Договор за цесия и по-специално в
чл.26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията
му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на
чл.99 ал.3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпраща уведомление за
цесията, чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи"
ЕАД до адреса, посочен от ответника в Договора за кредит, която се е
върнала с отметка „Непотърсена". В срока на извънсъдебната обработка с
ответника Б. са проведени телефонни разговори на посочен телефонен номер,
4
в хода на които е уведомен за промяната на кредитора, уговорени са варианти
за разсрочено изплащане на задължението му. Въпреки това и към настоящия
момент плащане по задължението на ответника Б. не е постъпило и
неизпълнението продължава да е налице. За да бъдат избегнати евентуални
оспорвания от страна на длъжника за факта на уведомяването му за
извършената цесия, към исковата молба ищецът прилага заверено копие на
Уведомление за цесия, което да бъде връчено на ответника, заедно с
останалите приложения към исковата молба.
Твърди, че от сключване на Договора за цесия до настоящия момент
ответникът продължава да не заплаща задължението си по Договор за кредит
№**********, поради което за „Кредитреформ България" ЕООД възниква
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск.
Ищецът заявява, че с настоящата искова молба претендира единствено
сума в размер на 600,00 лв., представляваща неизплатена главница по
договора за кредит, не и цедираната договорна лихва, наказателна лихва и
таксата за експресно разглеждане.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Г. Д. Б., с адрес:
гр.Пазарджик, ул.“*************“ №*, ет.*, ап.* да заплати на
„Кредитреформ България" ЕООД следните суми: 600,00 лв. - неизплатена
главница по Договор за кредит №**********, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Моли да бъде осъден Г. Д. Б. да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД направените съдебни разноски по настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Сочи банкова сметка за плащане на присъдените суми.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който
заявява, че изцяло оспорва предявения иск.
Твърди, че макар да е допустим, искът е изцяло неоснователен. Счита,
5
че в исковата молба липсват каквито и да било доказателства за това кои
вноски са били платени от него, както и на кои дати. Твърди, че това е
необходимо, тъй като по този установителен иск кредиторът - ищец следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, както и неговия размер.
Възразява, че в исковата молба липсват каквито и да било доказателства
относно твърдението на ищеца, че ответникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем, а в тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти,
както и размера на претенцията си.
Възразява, че ищецът не представя доказателства, че на него в
качеството му на заемател е изпратено и съответно е получил уведомление, че
вземането, произтичащо от процесните договори, е прехвърлено на трето
лице, а именно ищецът по настоящето дело.
Моли съда да отхвърли предявения иск, поради неговата
неоснователност и недоказаност.
В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния
си представител и с депозираните писмени становища, поддържа предявения
иск и моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира
разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК. Излага
съображения по същество.
Пълномощникът на ответника оспорва иска като недоказан и моли съда
да го отхвърли. Претендира разноските по делото. Представя списък на
същите по чл.80 от ГПК. Доводи по същество излага в представените и
приети по делото писмени бележки.
Съдът като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
По силата на сключен Договор за кредит №**********/05.03.2016г.,
изменен на 14.03.2016г., търговското дружество „4финанс“ ЕООД е
предоставило на ответника Г. Д. Б. кредит в общ размер на 600,00 лева, за
срок от 30 дни, като сумата му е преведена чрез „Изипей“. По искане на
ответника-кредитополучател крайният срок за връщане на сумата по договора
за кредит е удължен до 06.09.2016г., с подписаните допълнителни
споразумения към него.
6
Договорът е сключен по реда на предоставянето на финансови услуги
от разстояние. В подкрепа на горното като писмени доказателства по делото
са представени посочения договор за кредит, допълнителните споразумения
към него, общите условия и разписките за извършеното плащане на сумата по
кредита. Доказателствата не са оспорени от ответната страна.
С Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018г.,
„4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
вземането си към ответника по процесния договор за кредит. Видно от
приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните
договори. Посочен е и номерът му - №**********.
По делото са представени и потвърждение за извършената цесия,
пълномощно за нея, както и уведомление до длъжника-ответника, върнато в
цялост с отбелязването, че пратката е „непотърсена“. Уведомителното писмо
е изпратено на постоянния адрес на ответника-длъжник, който е посочен и в
договора за кредит. В чл.17.6 от общите условия към договора е предвидено,
че кореспонденцията между страните се извършва на адресите им за контакт,
посочени в договора. Няма данни по делото за друг адрес на ответника, на
който той да е регистриран или да е пребивавал. Негово задължение е да
уведоми кредитора си за промяната на адреса.
Освен това към исковата молба е приложено такова уведомление и то е
връчено лично на ответника, ведно със съобщението по чл.131 от ГПК, с
приложени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Предвид горното, съдът приема, че ответната страна е надлежно
уведомена за цесията. Нещо повече по делото няма данни и възражения след
сключването на договора за цесия, ответникът-кредитополучател да е
извършвал плащания по процесния договор за кредит. Още по-малко такива
да са извършвани по сметката на първоначалния кредитор.
При тези данни от правна страна, съдът приема следното:
Дружеството-ищец е активно легитимиран кредитор на ответника, тъй
като е закупил вземането спрямо него с посочения договор за цесия. Затова
ищецът има правото да претендира търсените суми в качеството на цесионер.
В случая между ответника и „4финанс“ ЕООД е сключен договор за
7
паричен заем от разстояние по реда на ЗПФУР, в който е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно
чл.18 ал.2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени по
този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП).
По делото са представени доказателства, че е постигнато съгласие
между страните, чрез договаряне, което е осъществено посредством средства
за комуникация от разстояние, а именно посредством електронната страница
на кредитора, на която кредитополучателят-ответник е подал искане за
получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и той се е
съгласил да получи заема.
За този тип кредити се прилагат общите изисквания на ЗПК. Според
чл.10 от ЗПК, договорът за кредит трябва да е сключен в писмена форма на
хартиен или друг носител. В конкретния случай по делото са налице
електронни записи, от които се установява, че волеизявленията на страните са
насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за
съхраняването му на траен носител. Електронен документ е електронно
изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ.
Съгласно съдебната практика - Решение №70/19.02.2014г. на ВКС по гр.
дело №868/2012г., IV г. о. - електронното изявление се счита за подписано
при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство. Когато е създаден подписан
електронен документ, неговата доказателствена сила е такава, каквато
законът признава на подписаният писмен документ, а ако се касае за частен
документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението
(чл.180 ГПК).
В конкретния случай ответникът се е съгласил да получи изявлението в
електронна форма, а и той е направил такова като страна по процесния
договор. Представените по делото електронни
документи съдържат индивидуализиращи белези и данни, които
8
установяват кой е техният автор, какво е тяхното съдържание и каква е била
целта да бъдат отправени. За да е налице валиден договор, сключен от
разстояние, е необходимо електронните документи да съдържат електронни
изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за
сключване на договора, който да е представен на хартиен носител.
Съгласно разпоредбата на чл.184 ал.1, изр. първо от ГПК, електронният
документ може да бъде представен по делото върху хартиен носител като
препис, заверен от страната.
Предвид гореизложеното се налага извода, че процесният договор за
кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на
специалния закон. С представените към исковата молба разписки за
извършено плащане от 05.03.2016г. и от 14.03.2016г. се установява, че в полза
на ответника на посочените дати, чрез системата „Изипей“ е преведена
сумата по кредита в общ размер на 600 лева. В тези документи
кредитополучателят е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН, а като
основание за превода е посочен номерът на процесния договор за кредит. В
същите е записано, че сумата ще бъде получена от лицето чрез системата
„Изипей“, като именно преводното нареждане удостоверява изпълнението на
задълженията на кредитодателя.
Налице е редовно възникнало заемно правоотношение, което обвързва
страните по него и поражда своите правни последици. С подписване на
договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи. Процесното
съглашение е предмет на индивидуално договаряне. То е израз на общата воля
на страните, които именно по този начин са уредили отношенията си.
Заемателят се е съгласил с условията на договора, приел е и общите условия
към него, с полагането на подписа си. Още към момента на сключването на
договора, ответникът е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по
отпуснатия му кредит.
В конкретния случай, ответникът, в чиято тежест бе, не установи при
условията на пълно и главно доказване да е погасил главницата по процесния
договор за кредит, която се е задължил да върне в пълен размер.
В този смисъл представената по делото справка от третото неучастващо
лице „Изипей“ АД, съдържаща информация за извършвани преводи от
9
ответника Г. Д. Б. не доказва плащане на задълженията по процесния договор
за кредит №**********. Видно от справката плащането с преводен номер
3000421257907 е с посочено основание друг договор за кредит, а именно
договор №********** /което отразяване сочи, че ответникът добре знае как
се погасява конкретно задължение по конкретно договорно правоотношение/.
Като основание за останалите извършени плащания са посочени, както
следва: „вноска“, „EGN ********** вноска“, „Г. Д. Б. ЕГН **********“ и
„вноска кредит Г. Д. Б. ЕГН **********“.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че така извършените
плащания по никакъв начин не сочат на погасяване на задължения по
процесния договор за кредит с №**********. Още повече, че видно от
писмения отговор, а и от заявеното от пълномощника на ответника в първото
по делото съдебно заседание е, че ответникът е имал и други кредити и че не
може да посочи по кой кредит в кой момент е плащал.
С Определение №32 от 08.01.2021г., постановеното по реда на чл.140 от
ГПК, при разпределението на доказателствената тежест, съдът изрично е
указал на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на
правопогасяващи или правоизключващи факти и обстоятелства, в това число
и извършено надлежно плащане по процесния договор за кредит.
При тези данни, съдът счита, че претенцията на ищеца за главница се
явява изцяло доказана и основателна. Налице е валидно и изискуемо парично
вземане, което е останало дължимо и неплатено. Настъпил е и падежът по
договора - 06.09.2016г.
Предвид гореизложеното съдът счита, че предявеният иск за главница е
доказан и изцяло основателен и следва да се уважи в претендирания с
исковата молба размер от 600,00 лева.
Основателна е и акцесорната претенция - за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 26.11.2020г. до окончателното й изплащане.
Предвид гореизложеното изцяло неоснователни се явяват направените
от ответника в писмения му отговор възражения.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца направените от
10
него разноски по делото за държавна такса в размер на 50,00 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*************“ №*, ет.*, ап.* да заплати на „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Р. В., с
пълномощник - юрисконсулт П.Т., съдебен адрес: гр.София, п.к.1606,
ул.“Шандор Петьофи“ №10 сумата в размер на 600,00 лв. - неизплатена
главница по Договор за кредит №**********/05.03.2016г., изменен на
14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 26.11.2020г. до окончателно
изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна такса в
размер на 50,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв.
Банкова сметка на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД, по която
могат да се заплатят присъдените суми: IBAN: BG13STSA93000002432519,
BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11