Решение по дело №39/2021 на Районен съд - Търговище

МОТИВИ към Решение №85/04.03.2021г. по АНД №39/2021г. по описа на РС –
Търговище:
Настоящото производство е образувано по внесено от Районна прокуратура - град
Търговище постановление по чл. 375 НПК с предложение за освобождаване на обвиняемия
В. К. Б. от гр. Търговище от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по
чл.325, ал. 1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, изразяващо се в това, че на 27.10.2020г. в гр.
Търговище, в ресторант „К.“, в съучастие като съизвършител с Д. М. А. от гр. Търговище,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като псувал и обиждал Г. Т. К. от гр. Търговище и счупил три
броя оливерници. Предлага се на обвиняемия да бъде наложено административно наказание
по чл. 78а НК.
Районна прокуратура - град Търговище не изпраща представител в съдебно
заседание.
Обвиняемият се явява в съдебно заседание и дава обяснения по обвинението като се
признава за виновен и не отрича приетите в постановлението на прокуратурата факти.
Съдът като прецени събрания доказателствен материал по делото прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.10.2020 г. около 11,30 - 12,00 ч. обвиняемите В. К. Б. и Д. М. А. (спрямо
последния наказателното производство е приключено по реда на гл. XXIX НПК с
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 20203530200957 по описа на PC -
Търговище) заедно със свидетелите С.К.А. (брат на обв. В. Б.) и В.Я.Ц отишли в ресторант
„К.“, намиращ се на околовръстният път на гр. Търговище. Настанили се на една от масите
в градината на заведението и скоро след това свид. Ф.А. - сервитьор в същото, им донесла
меню. След малко посочената сервитьорка се върнала, за да вземе поръчката им, но
обвиняемите Б. и А. започнали да се държат агресивно, когато отказала да им сервира
алкохол. Обв. Б. станал от масата и я последвал в заведението, като я обиждал и псувал.
Свидетелката отново излязла навън, където междувременно бил дошъл и свид. Г. К. -
управител на заведението, и я попитал какъв е проблемът. Обвиняемите продължавали да
буйстват въпреки опитите на приятеля им С.А. да ги възпре. Двамата обиждали и псували
свид. К. и плюели срещу него. Обв.Б. започнал да хвърля по земята оливерници от масите и
счупил три такива. Едновременно с извършването на тези действия крещял :„Ще ви убия, ще
ви заколя, мърши, ще ви еба майката, какви сте вие, не ми искате парите, ще ви запаля!“.
Свид. К. сигнализирал на спешния телефон 112 и като разбрали това, обвиняемите си
тръгнали.
Поведението на обвиняемите предизвикало възмущение у свидетелите Г. К., Ф.А.,
Р.Р., М.Х. и В.П..
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал: отчасти от дадените пред съда обяснения от обвиняемия, от свидетелските
показания, заключението на видеотехническата експертиза и писмени доказателства. Съдът
анализира дадените на досъдебното производство свидетелски показания, които условно
могат а бъдат разделени на две групи: в едната група са свидетелите С. А./брат на
обвиняемия/, В.Ц. и Д. А., които са посетили заедно с обвиняемия посочения ресторант на
инкриминираната дата, а в другата група са свидетелите Г. К., Ф.А., Р.Р., М.Х. и В.П., които
са или част от персонала на посетения ресторант, или работещи в близост лица. Показанията
на свидетелите от втората група са взаимно кореспондиращи, ясни, детайлни и
последователни относно значимите за делото факти: поведението на обвиняемия след
влизане в ресторанта и разговора със сервитьорката, агресивната му реакция, включваща
1

псувни, обиди и счупване на три оливерника. От първата група свидетели свид. Д. А.
посочва, че обвиняемият е започнал да се кара с управителя, да го псува и да настоява да
бъде обслужен в заведението. Свид. Ц. сочи, че в суматохата паднал един оливерник и че
чула много псувни, но не може да каже кой кого е псувал. Свид. С. А./брат на
обвиняемия/посочва, че обвиняемият не е псувал и не се е заканвал на никого, а
оливерниците съборил без да иска. Показанията на свид. Ц. не визират кои конкретни лица
са изрекли псувни и обиди, поради което и тези показания не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка. Показанията на свид. А., с които същият отрича обвиняемият да е
чупил, обиждал или псувал, се явяват изолирани и предвид близката родствена връзка на
свидетеля с обвиняемия се отчетоха от съда и като тенденциозни показания на
заинтересуван свидетел. При така направения анализ на събраните на ДП свидетелски
показания съдът кредитира тези на втората група свидетели, които се подкрепят частично и
от показанията на свид. А.. В обясненията си пред съда и самият обвиняем признава, че е
говорил на висок тон и не отрича да е псувал, но тъй като бил употребил алкохол не помнел
подробности от поведението си. Ето защо събраните доказателства - кредитираните
показания, обясненията на обвиняемия и експертното заключение, в своята съвкупност
установяват категорично и безспорно гореизложената и приета от съда фактическа
обстановка.
Предвид приетите факти и обсъдени доказателства съдът установи, че от обективна
страна обвиняемият е извършил състава на престъплението по чл. 325 ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 НК, тъй като в съучастие като съизвършител с Д. А. от гр. Търговище, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като псувал и обиждал Г. Т. К. от гр. Търговище и счупил три броя
оливерници. Престъплението по чл. 325 ал.1 НК се осъществява само чрез действия като
форма на изпълнителното деяние, като тези действия следва да са непристойни. Съгласно
т.І.2 от ППВС №2/1974г., непристойни действия са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи
обществото. Действията на обвиняемия са такива, защото той е проявил насочена към
управителя на ресторанта агресия, изразена в псувни и обиди, както и в счупване на част от
инвентара на заведението. С тези действия обвиняемият е демонстрирал по груб начин
своето отрицателно отношение против установения обществен ред, изразяващ се в
установените в държавата обществени отношения, основани на нравствеността и
определящи поведението на хората в процеса на обществения живот. Ето защо тези
действия представляват грубо нарушение на обществения ред. Обвиняемият е проявил и
явно неуважение към обществото, изразявайки открито висока степен на неуважение към
личността на лице, което е управител на заведението, в което се случва ситуацията, и в
присъствието на служителите, които то ръководи. Това неуважение е проявено и към
останалите лица от персонала на заведението. Съгласно т.І.5 ППВС №2/1974г. публичността
не е задължителен елемент от състава на престъплението хулиганство, което е налице и
тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са
станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. В случая поведението на
обвиняемия е било възприето от немалък брой хора – над 10 човека/имало е и други клиенти
на заведението според показанията на свидетелите К. и Алиева/, което предполага и
разпространение на новината за случилото се сред по – широк кръг лица, тъй като част от
тези хора са били възмутени от това поведение.
Като прецени съвкупно всички данни по делото съдът счете, че в случая спрямо
обвиняемия са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от същия
престъпление е умишлено. Същото по закон към момента на извършването му се
санкционира с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено
порицание, и попада сред визираните случаи в разпоредбата на чл. 78а ал. 1 б. ”а” от НК. От
2

приложената справка за съдимост по ДП е видно, че обвиняемият е бил осъждан със седем
ВЗС присъди по НОХД, като с определение по НЧД №145/2005г. на РС- Омуртаг
наложените с шест от тях наказания са били групирани в две съвкупности и съответно са
били определени две общи наказания – една година лишаване от свобода при общ режим по
НОХД №10/1999г. и по НОХД № 269/1998г. – двете на РСТ, и една година лишаване от
свобода при общ режим по НОХД №780/2002г., НОХД №70/2002г., НОХД №365/2002г. –
всички на РСТ и НОХД №38/2004г. на РС – Омуртаг, като на основание чл. 24 НК второто
общо наказание е било увеличено на една година и шест месеца. Със седмата ВЗС присъда
по НОХД №958/2008г. на РСТ обвиняемият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца при строг режим. След изискване на сведения за изпълнението на
наложените наказания съдът установи, че определените по НЧД №145/2005г. на РС-
Омуртаг общи наказания са били изтърпени в периода от 05.08.2003г. до 05.01.2006г., а
наказанието по НОХД №958/2008г. на РСТ е било изтърпяно на 19.06.2009г. Съгласно
нормата на чл. 88а ал.2 НК, когато наложеното наказание лишаване от свобода е повече от
една година и лицето не е освободено от изтърпяването му на основание чл. 66, срокът по
ал. 1 не може да бъде по-малък от десет години. А съгласно чл. 88а ал.4 НК, когато лицето е
извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и
последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове
за всички осъждания. След съобразяване на цитираните норми и размера на наложените и
изтърпени до 19.06.2009г. наказания съдът прецени, че обвиняемият се явява реабилитиран
към 20.06.2019г. Следователно към инкриминираната дата същият се счита неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Съставът на
извършеното престъпление не предвижда настъпването на съставомерни имуществени
щети, както и няма данни да са налице отрицателните предпоставки по чл. 78а ал.7 НК. Ето
защо след като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК освободи от наказателна отговорност
обвиняемия, съдът приложи по отношение на същия санкцията на чл. 78а от НК и му
наложи административно наказание глоба в размер на 1200.00 лева. При определяне размера
на глобата съдът се съобрази с тежестта на извършеното и с имотното състояние на
извършителя, декларирано от него в приложената декларация по ДП. По отношение
тежестта на нарушението съдът прецени проявената степен на грубост и демонстративност
на хулиганските действия, които са извършени пред други посетители на ресторанта и са се
изразили не само в думи, а и в действия. Тези действия е било напълно възможно да
ескалират и да се стигне до посегателства върху здравето на други лица, ако не са били
предотвратени от намесата на някои от свидетелите и с обаждането на тел.№112. Съдът
отчете и формата на вината – пряк умисъл, която е най – тежка от четирите форми на вина
съгласно чл. 11 НК. От имотната декларация на обвиняемия следва, че същият не реализира
доходи, има три деца и притежава апартамент и два автомобила. При тези данни и с оглед
постигане на ефект от административното наказание съдът определи същото около и над
минималния законов размер, а именно 1200 лева.
Тъй като в хода на досъдебното производство са направени разноски за изготвяне на
видеотехническа експертиза, то с оглед признаването на обвиняемия за виновен по
обвинението срещу него съдът го осъди да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище
сумата в размер на 129.03 лева.
Приобщеното по делото веществено доказателство – поставен в бял хартиен плик 1
бр.компактдиск „Maxell DVD-R 4,7 GB“ с надпис върху плика ВД по ДП №760 по описа на
РУ – Търговище за 2020г., съдът разпореди да се върне на Г. Т. К. от гр. Търговище след
влизане на настоящото решение в законна сила, тъй като същото е било предадено от този
свидетел за нуждите на разследването.
Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по
3

чл.12 от ЗАНН.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4

Номер на акта:	85
Дата:	4 март 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия:	Анета Иванова Петрова

Дело:	20213530200039
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 януари 2021 г.

Решение по дело №39/2021 на Районен съд - Търговище

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите