РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1202
гр. Пловдив, 24 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА ЧКАНД № 1718 по описа на
съда 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на
производството, частната жалба и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 229 и сл. от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН.
2. Образувано е по
частна жалба на Д.П.П. против Определение № 894 от 11.06.2020 г., постановено по АНД № 1356
по описа на Районен съд гр. Пловдив за 2020 г., с което съдебното производство
по жалбата на П., против Фиш № ********** от 23.07.2017 г., съставен от полицай
при сектор „Общинска полиция“ гр. Пловдив, е прекратено и е разпоредено материалите
по делото, ведно с препис от определението, да се изпратят на Община Пловдив по
компетентност за предприемане на последващи действия по преписката при
съобразяване мотивите на съда.
Поддържа
се, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено
в нарушение на материалните и процесуалните изсеквания затова, като се иска
неговата отмяна.
ІІ. За допустимостта на
частната жалба:
3. Жалбата е подадена в
законоустановения за това срок, от активно легитимирано лице, имащо правен интерес
от оспорването му и срещу акт подлежащ на оспорване по реда на гл. ХІІІ от АПК,
поради което е ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
основателността на частната жалба:
4. За да остави жалбата
без разглеждане и да прекрати образуваното пред него производство, районният
съд е приел следното от фактическа и правна страна:
Делото
е образувано по жалба на Д.П.П. срещу фиш №
**********/23.07.2017 г., съставен от полицай при сектор „Общинска полиция“, с
който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв. за нарушение по чл.
6, ла. 2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив (НРСППППСТГП - Наредбата).
Предмет
на оспорване е фиш, издаден в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл. 42, ал.
3 от Наредбата и чл. 186, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. В закона,
както и в Наредбата липсва ред за обжалване на този акт, който не е електронен
и е издаден в отсъствие на нарушителя. Чл. 59 от ЗАНН изрично предвижда, че на
обжалване подлежат само наказателното постановление и електронният фиш, но
липсва такова правило за неприсъствения фиш.
Уредбата
на оспорвания акт предвижда различен режим на неговото действие и защитата
срещу него. Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП, както и чл. 42, ал. 4 от
Наредбата, ако в седемдневен срок от издаване на фиша глобата по него не бъде
доброволно платена, той се смята за влязло в сила наказателно постановление.
Следователно, след този срок фишът изобщо не подлежи на обжалване, защото по
силата на закона му се придава значение на влязло в сила наказателно
постановление. Преди изтичане на седемдневния срок нарушителят има две
възможности - да плати доброволно глобата или да оспори фиша. Оспорването на
фиша обаче не става чрез неговото обжалване, доколкото не е предвидено право на
жалба в закона. При това положение приложима е процедурата по чл. 186, ал. 3 от ЗДвП и чл. 42, ал. 3 от Наредбата вр. с чл. 39, ал. 3
от ЗАНН, като при фиш, съставен в отсъствие на нарушителя, единият екземпляр от
него му се изпраща, вторият и третият остават на съхранение в службата за
контрол, а на моторното превозно средство се закрепва уведомление, което се
смята за връчване на фиша. Като се дава на нарушителя 7-дневен срок за плащане
на глобата с указания, че, ако оспори нарушението или откаже да плати глобата,
се съставя АУАН.
Според
първоинстанционния съд, от систематичното тълкуване на посочените разпоредби
следва, че отказът глобата да бъде платена следва да е изричен, за да доведе до
редовно оспорване на фиша и до издаване на АУАН. Мълчаливият отказ да се плати
глобата, а именно - чрез бездействие и неплащането ѝ в 7-дневния срок,
води до друга последица - фишът придобива значение на влязло в сила наказателно
постановление. Следва да се вземе предвид и че фишът не може да се стабилизира
и да придобие качеството на влязло в сила наказателно постановление, докато не
изтече срокът, който се дава на нарушителя изрично да откаже да плати глобата и
да оспори нарушението.
Констатирано
е от районния съд, че в конкретния случай фишът е издаден на 23.07.2017 г., а
възражението срещу него, с което нарушителят оспорва нарушението, е подадено в
канцеларията на Районен съд Пловдив на 07.10.2019 г. чрез жалба, като в тази
връзка е посочено, че контролните органи следва да направят самостоятелна
преценка за оспорването на фиша в срок с оглед на твърденията в жалбата. Тази
преценка обаче, следва да включва и обстоятелствата около липсата на екземпляр
на оригинал от фиш № **********, в контекста на съществуването или
несъществуването на годно изпълнително основание, а оттам и притезание,
подлежащо на изпълнение, както съобразяването на процесуалните срокове за
законосъобразно протичане на административнонаказателното производство. Тези
обстоятелства следва да бъдат взети предвид от органите по установяване и
налагане на наказания за административни нарушения при самостоятелната им
преценка за образуване на административнонаказателно производство.
В
обобщение е посочено, че ако нарушителят в срок оспори нарушението констатирано
с фиша, каквото несъмнено е подаването на жалба, се съставя акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), в противен случай фишът ще има значението
на влязло в сила наказателно постановление. Едва след евентуалното издаване на
АУАН и при завършване на административнонаказателното производство с
наказателно постановление, нарушителят ще има право да го обжалва пред съда. Към
момента за нарушителя не е възникнало такова право и жалбата се явява предявена
срещу негоден за обжалване по съдебен ред акт, поради което се явява недопустима,
съответно същата е оставена без разглеждане, производството по делото е
прекрати, а материалите по преписката са изпратени на съответните органи за
отношение по компетентност.
5. Така постановеното
определение е правилно.
Според
чл. 186, ал. 1 от ЗДвП - „За
административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и
за които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението
може да бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера,
посочен в административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение.
Издаденият за наложената глоба фиш трябва да съдържа следните данни: за
самоличността на служителя, наложил глобата; за самоличността на нарушителя; за
мястото и времето на нарушението; за моторното превозно средство, с което е
извършено нарушението; за нарушените разпоредби, за размера на глобата, срока,
сметката и начините за доброволното є заплащане. Фишът се подписва от
служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати
глобата. Образецът на бланката на фиша се утвърждава от министъра на вътрешните
работи и указанията в нея са на български и английски език..“.
Съответно
в чл. 186, ал. 2 от ЗДвП е уредена хипотезата, когато нарушителят оспори
нарушението или размера на наложената му глоба, или откаже да подпише фиша, като
в този случай „…се съставя акт…“.
От
друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, фиш за неправилно паркирано моторно
превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай
фишът се издава на собственика на моторното превозно средство, като първият
екземпляр от фиша му се изпраща, а вторият и третият екземпляр остават за съхранение
в службата за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление,
в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на
глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното є заплащане. Закрепването
на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.
В
аналогичен смисъл е и нормата на чл. 42, ал. 3 от Наредбата за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр. Пловдив
/Наредбата/.
В
тези случаи, по силата на разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП – „Издаден
фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща
за събиране на публичния изпълнител.“.
Идентична
е разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от Наредбата.
6. Съотнасянето на
цитираните до тук нормативни разпоредби, налага да се приеме, че уреденият в чл.
186 от ЗДвП и чл. 42 от Наредбата „фиш“, като форма на писмено обективирано
властническо волеизявление на административно-наказващ орган, не подлежи на
съдебен контрол.
Това
разбира се, не означава, че фишът не може да бъде оспорен от неговия адресат.
Възможността за това е изрично установена в чл. 186, ал. 2 от ЗДВП и в чл. 42,
ал. 2 от Наредбата. Оспорването обаче, следва да бъде насочено спрямо
административнонаказващия орган, съставил фиша. Своевременно предприетото
оспорване изключва възможността фишът сам по себе си да породи каквито и да е
правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно, за издателя на фиша,
то създава задължение или да състави акт за установяване на административно
нарушение или пък да откаже да състави такъв акт. Съответно, ако бъде съставен
АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3
от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. Едва ако
този орган издаде наказателно постановление, то вече ще може да бъде обжалвано
от неговия адресат пред съда по реда на Раздел V от ЗАНН.
Каза
се, при положение, че фишът е оспорен от неговия адресат и не последва
съставянето на АУАН и издаване на НП, то фишът сам по себе си не ще породи
каквито и да е правни последици за неговия адресат.
7. Ето защо, правилно
районният съд е прекратил производството и е постановил административната
преписка да бъде изпратена на Община Пловдив по компетентност. Действията,
които административният орган евентуално ще предприеме по жалбата, ще определят
начина и реда, по който П. ще може да защити правата си, ако счете, че са
съответно нарушени.
Мотивиран
от изложеното и на осн. чл. 235 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 894 от
11.06.2020 г., постановено по АНД № 1356 по описа на Районен съд гр. Пловдив за
2020 г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.