№ 13
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507953 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20055152 от 01.03.2021 г. по гр.д. № 11989/2019 г. по
описа на СРС, 159 с-в, е осъден Агенция „П.И.“, Областно пътно
управление- София, с адрес гр. София, бул. „******* да заплати на „ДЗИ-
О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„*******, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.В., сумата
от 1618.33 лв. /хиляда шестстотин и осемнадесет лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №440117213110971/26.09.2017 г. за
нанесени щети на л.а. с peг. №*******, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.08.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „П.И.“, Областно пътно
управление- София с основни доводи, че е неправилно, постановено е в
противоречие със събраните по делото доказателства, в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че неправилно съдът е
приел, че в производството са доказани фактите относно настъпване на
1
покрит застрахователен риск, при който на ищеца са били причинени
описаните вреди, за които ищецът е изплатил застрахователно обезщетение.
Прави възражение, че не следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй
като не носи вина за произшествието и причинените вреди; освен това е
установено поведение на водача на лекия автомобил, с което е съпричинен
вредоносния резултат, поради което определеното застрахователно
обезщетение следва да бъде намалено; сочи, че вина за нанесените вреди
следва да бъде понесена от подпомагащата страна в процеса - „И.Е.“ АД, на
която е било възложено да поддържа пътя в изправно състояние и по начин,
който да осигури безопасно предвижване по него.
Моли постановеното решение да бъде отменено като неправилно, а
предявените искове-отхвърлени като неоснователни. При условията на
евентуалност моли за намаляване присъжданото обезщетение за вреди при
съобразяване съпричиняване на вредоносния резултат от водача на
автомобила. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ-О.З.” ЕАД подава отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни
доводи. Претендира разноски.
Подпомагащата страна „И.Е.“ АД подава отговор, в който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени подробни
доводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие
с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 159-ти състав,
решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с доводите във
въззивната жалба съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от
ЗЗД.
В чл. 410 от КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 от ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое
2
договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 от
КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата
на чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за
вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод
нейното изпълнението.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на
някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност
има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили
работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътища -
част от републиканската пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията
на тези лица. АПИ като признато от правото за юридическо лице не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез
своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената
им от агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана
гаранционната отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД като собственик на процесния път за виновното поведение на съответни
физически лица, на които им е възложено да поддържат в изправност
пътищата от републиканската пътна мрежа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
3
За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От приетата като писмено доказателство по делото застраховатена
полица се установява, че към датата на процесното ПТП - 16.08.2018 г. между
ищеца и собственика на лек автомобил л.а. „Инфинити QX56”, peг. №
******** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Каско +“, с валидност на полицата от 0.00 ч. на
28.09.2017 г. до 23.59 ч. на 27.09.2018 г.
Доводите на ответника, че настъпилото ПТП не е покрит риск от
застрахователя ищец според сключения договор за имуществено
застраховане, съдът намира за неоснователен. Чрез събраните пред първата
инстанция доказателства и констатациите на САТЕ, чийто изводи настоящата
инстанция изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е
настъпило в резултат на ПТП причинено в резултат на падане на голямо
количество строителни материали и камъни върху застрахования автомобил
при преминаването му под моста на „Черна котка” /при движение се по бул.
„Цариградско шосе“ от гр. Пловдив към бул. „А.М.“, под моста на
Околовръстен път/. Според указаното в чл. 2.1.4. от Общите условия към
сключената имуществена застраховка причиняването на вреди при
настъпването на ПТП в резултат на случайно падане на тела върху
застрахования лек автомобил представлява покрит от застрахователя риск.
Доводите на ответника за недоказаност на механизмът на настъпване на
ПТП съдът намира за неоснователни. Чрез представения пред първата
4
инстанция протокол за ПТП №1718371 от 16.08.2018 г., показанията на
свидетеля А.Б. и констатациите на САТЕ се установява, че ПТП е настъпило
по посочения от ищеца начин, а именно: движейки се по бул. „Цариградско
шосе“ от гр. Пловдив към бул. „А.М.“, под моста на Околовръстен път, от
самия мост върху автомобила се струпват строителни материали и камъни и
нанасят щети на тавана, като на моста има ремонтни дейности. Механизмът
на ПТП и причинно-следствената връзка, които въззивникът оспорва, се
установяват от приетата по делото експертиза и събраните гласни
доказателства.
Обстоятелството, че не се установява по делото скоростта на движение
на водача на лекия автомобил не води до извод, че същият е карал с
превишена или несъобразена скорост, с което да е допринесъл за настъпване
на вредоносния резултат. С отговора на исковата молба е направено
възражение за съпричиняване, което въззивният съд счита, че се поддържа с
въззивната жалба с оглед твърдението за недоказана скорост на движение на
процесния авомобил. Възражението за съпричиняване е недоказано по делото,
като не са искани и събиране доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказаване се носи от ответника и
при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест, СГС стига до правния извод, че липсва
съпричиняване на вредоносния резултат.
Не могат да се възприемат и изложените доводи за съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил, доколкото по делото не е установен
принос на водача за настъпилото ПТП.
Не могат да се възприемат и изложените доводи за съпричиняване от
страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията
му по чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като разпоредбата касае поведение при
наличие на препятствие на пътя. Падащите от моста по пътното платно
камъни не могат да бъдат квалифицирани като препятствие, още повече
когато не са обезопасени и обозначени.
На основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от Закона за
пътищата задължен да поддържа и ремонтира пътя е ответника по делото
Агенция "Пътна инфраструктура". Бездействието на ответника по
изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е неизпълнение на
5
това задължение, поради което същият дължи поправяне на причинените
вреди.
Доводите на ответника, че отговорност за настъпилите вреди следва да
понесе подпомагащата страна в процеса –„И.Е.“ АД, тъй като нему е
възложено поддържане на пътя в безопасно състояние, съдът намира за
неоснователни. Чрез представените пред първата инстанция доказателства не
се установява, че към датата на ПТП изпълнителя –„И.Е.“ АД е бил
ангажиран за поддържането на пътя в безопасно състояние, поради което
правилно е бил отхвърлен като неоснователен предявения обратен иск на
ответника срещу подпомагащата страна.
Съобразно обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната
инстанция е достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271,
ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба - оставена
без уважение.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски
на въззиваемия следва да се постави в тежест на въззивника. При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за въззивното производство в размер на 400.00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20055152 от 01.03.2021 г. по гр.д. №
11989/2019 г. по описа на СРС, 159 с-в постановено при участие на
подпомагаща страна „И.Е.“ АД.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, Областно пътно управление- София, с адрес
гр. София, бул. „******* да заплати на „ДЗИ- О.З.” ЕАД , ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 400.00 лв.-разноски за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на
страната на ответника „И.Е.“ АД.
6
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал. 3, пр. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7