Решение по дело №2552/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.В., 20.12.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, VІІІ граждански състав, в публичното съдебно заседание на 19.12.2019 г., в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря С.Р., като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2552 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 27.06.2019 г. от ”Ставен”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”**” ***, представлявано от изп. директор С.И.С., чрез юк.П.Й.М.,против Р.Д.Ц. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че с ответника бил сключен договор за аренда на земеделски земи,вписан в Агенцията по вписванията гр.В.с дв.вх. ***от 09.09.2009 г..По силата на договора на ответника били предоставени за временно и възмездно ползване земеделски земи с обща площ 16.7 дка в землището на с.Т.общ.В..

На 19.10.2010 г. бил сключен договор за продажба на имота,обективиран в нот. акт *** нот. дело №185/2010 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц.,вписан в Службата по вписванията В.с вх.рег.№5820 акт №188 том 13 от 19.10.2010 г.,по силата на който ищецът бил придобил имота.

Ищецът бил встъпил в правата на арендодателя. Ответникът не бил изпълнил задължението си за заплащане на арендната цена за стопанските 2015-16 г.,2016-17 г. и 2017-2018 г..

Дължал,както следва : 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.,167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. и 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г.,или общо 501 лв. главница за трите стопански години,дължими по договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009 г., вписан в Служба по вписвания гр.В.с дв.вх. ***от 09.09.2009 г.;41.72 лв.-обезщетение за забава върху първата сума от 02.10.2016 г. до 19.03.2019 г.;24.78 лв.-обезщетение за забава върху втората сума от 02.10.2017 г. до 19.03.2019 г.;7.84 лв.-обезщетение за забава върху третата сума от 02.10.2018 г. до 19.03.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

За задълженията,ищецът бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №1037/2019 г. на ВРС,ответникът бил възразил против заповедта,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответникът,че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.,167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. и 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г.,или общо 501 лв. главница за трите стопански години,дължими по договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009 г., вписан в Служба по вписвания гр.В.с дв.вх. ***от 09.09.2009 г.;41.72 лв.-обезщетение за забава върху първата сума от 02.10.2016 г. до 19.03.2019 г.;24.78 лв.-обезщетение за забава върху втората сума от 02.10.2017 г. до 19.03.2019 г.;7.84 лв.-обезщетение за забава върху третата сума от 02.10.2018 г. до 19.03.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответника е постъпил отговор.Оспорва иска.На първо място,ищецът не бил ангажирал доказателство,че имотът действително бил предаден за ползване.На следващо-земите се обработвали от друг земеделски производител.

В с.з.,ответникът заявява,че не дължи сумите,защото договорът му не бил с ищеца.Признал е,че заявява имота за ползване/участва с имота при разпределението на ползването на землището/.Заявява още,че бил искал да развали договора още през 2015 г.,но ищецът бил отказал.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против ответника за : 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.,167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. и 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г.,или общо 501 лв. главница за трите стопански години,дължими по договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009 г., вписан в Служба по вписвания гр.В.с дв.вх. ***от 09.09.2009 г.;41.72 лв.-обезщетение за забава върху първата сума от 02.10.2016 г. до 19.03.2019 г.; 24.78 лв.-обезщетение за забава върху втората сума от 02.10.2017 г. до 19.03.2019 г.;7.84 лв.-обезщетение за забава върху третата сума от 02.10.2018 г. до 19.03.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Исканата заповед/№682/ е била издадена на 22.03.2019 г..Длъжникът е получил съобщение на 13.05.2019 г..На 23.05.2019 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си на 03.06.2019 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №1037/2019 г. по описа на ВРС.

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009 г./стр.стр.7 и 8 от приложеното ч.гр. дело/,Г.В.Г.от гр.С.е предоставил на ответника за временно/за срок от десет стопански години/ и възмездно/10 лв./дка/ ползване нива от 16.7 дка в м.”***” в землището на с.Т.общ.В.,имот №001036.

Видно от представения нот. акт №63 т.ІІ рег.№3608 нот. дело №185/2010 г. на нотариус с район на действие ВРС П.Ц./стр.13/,на 19.10.2010 г. ищецът е закупил имота.

Видно от представените напомнително писмо и известие за доставяне/стр.стр.10 и 11 от настоящето дело/,на 11.12.2018 г. ищецът е уведомил ответника за придобиването на имота и встъпването в правата на арендодателя.

Видно от представената справка по лице от Службата по вписванията В./стр.стр.44-54/,процесният договор е вписан по партидата на ответника под №73.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

Ищецът претендира арендни вноски по договор между негов праводател и ответника,ведно с обезщетения за забава.Ищецът е следвало да докаже : наличието на договор за аренда,последващото придобиване на отдадения под аренда имот и уведомяването на ответника за придобиването.Ищецът е провел нужното доказване с годни допустими и относими писмени доказателства.

Съгласно чл.17 ал.2 от ЗАЗ,приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда,ако същият е бил вписан,дори и обектът на договора още да не е предаден.Ако договорът не е бил вписан,той има сила по отношение на приобретателя за две стопански години след годината на придобиването.

Това е нормата,която урежда отношенията между страните.

И доколкото ответникът е признал,че е бил уведомен за продажбата на имота още през 2015 г. и че е продължил да ползва имота/заявяването за ползване означава точно това/,Съдът намира,че ответникът дължи на ищеца уговореното в договора плащане,ведно с обезщетение за забава/падежът е изтичането на стопанската година,за която се дължи плащането/.Съдът ще приеме изчисленията на лихвата от ищеца,доколкото почиват на онлайн калкулатор /видно от приложенията към исковата молба/ и не са оспорени изрично от ответника.

Следва да се отбележи,че извод за ползването на имота от ответника може да се направи и от информацията от Имотния регистър,където по партидата на ответника е отбелязано вписване на договора за аренда и не е отбелязано прекратяването на договора.

По горните съображения,Съдът намира,че ответникът дължи сумите по заповедта за изпълнение,респ. че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение и по настоящето дело-75 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение.

Съдът обръща внимание,че юк. възнаграждение се изчислява съгласно правилото в чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,доколкото с решение/т.т.47 и 51/ от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16 е прието,че Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства на чл.101 §1 от ДФЕС във връзка с чл.4 §3 и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22.03.1977 г. и по отношение на присъждане на юрисконсултско възнаграждение единствена приложима е Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Д.Ц. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Ставен”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”**”***,представлявано от изп. директор С.И.С.,сумите по издадената по ч.гр. дело №1037/ 2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №682/22.03.2019 г.,а именно : 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 г.,167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2016/2017 г. и 167 лв.-неплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г.,или общо 501 лв. главница за трите стопански години,дължими по договор за аренда на земеделска земя от 07.09.2009 г.,вписан в Служба по вписвания гр.В.с дв.вх. ***от 09.09.2009 г.;41.72 лв.-обезщетение за забава върху първата сума от 02.10.2016 г. до 19.03.2019 г.; 24.78 лв.-обезщетение за забава върху втората сума от 02.10.2017 г. до 19.03.2019 г.;7.84 лв.-обезщетение за забава върху третата сума от 02.10.2018 г. до 19.03.2019 г.;законната лихва върху главницата,считано от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

 

ОСЪЖДА Р.Д.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Ставен”АД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.ул.”**”***, представлявано от изп. директор С.И.С.,75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №1037/2019 г. на ВРС,както и 175 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :