Р Е Ш Е Н И Е
№ 301 /
07.07.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
трета година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
При участието на прокурора ПЛАМЕН
НИКОЛОВ и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД №
337/ 2023 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 94 от 06.04.2023 г.
по НАХД № 1449/ 2022 г. по описа на Районен съд – Добрич е отменено Наказателно
постановление (НП) № 23-0000975/ 21.09.2022 г. на и.д. Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на П.К.П., ЕГН **********,
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвтП), е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лв.
В законния срок срещу решението на
ДРС е подадена касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РД „АА“) - гр. Варна, чрез процесуален представител, В.С.,
младши експерт в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Варна. Касаторът
счита първоинстанционното решение за незаконосъобразно
поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Възразява срещу извода на съда,
че НП е опорочено, тъй като липсвали предпоставките на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
Позовава се на теория на правото и твърди, че цитираното в АУАН Писмо с рег. №
50-00-411/3/ 19.08.22 г. е официален документ с материална доказателствена
сила, поради което АУАН не страда от пороци, а нарушението се явява установено
и свидетели не са необходими.
Счита, че неправилно съдът не е
възприел първоначалните обяснения на Мелекбер К., а
се е позовал на дадените в съдебно заседание показания, без да изложи мотиви
защо кредитира тях, а не тези непосредствено след констатиране на нарушението.
Излага становище, че показанията в съдебно заседание са манипулирани, като
изтъква казаното от свидетелката, че в деня на нарушението наказаното лице я е
посетило в дома ѝ и са провели разговор, както и че в известна степен
двете лица са близки според показанията на св. К.. Според касатора
заявените пък приятелски отношения между г-н П. и г-жа К. не изключват
превозната дейност и заплащането на същата под формата на икономическо
облагодетелстване.
Набляга на § 1, т. 56 от ДР на
ЗАвтП и настоява, че неправилно съдът е приел, че не е налице заплащане, като
изтъква, че законодателят е предвидил като заплащане и всяка икономическа
изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия, както и че за
икономическа облага се смятат и избегнатите разходи, които обичайно се
отчисляват от финансовите ресурси на лицето, получило облагата, като
продължава, че такива разходи, ежедневни и ежемесечни, се явяват именно
средствата за препитание на всеки един човек, изразени в закупуване и и
снабдяване под една или друга форма на хранителни стоки с цел съществуване и преживяване,
като счита, че конкретният случай е именно такъв.
Допълва, че освен всичко
изложено, по делото са налице и признания на лицето, че е извършвало нарушения,
но е спряло след проверката от полицейските служители на 10.08.22 г.
При така изложените доводи иска отмяна
на обжалваното решение и решаване на спора по същество, като бъде издадено
друго решение, с което да се потвърди НП.
Ответникът по касационната жалба,
П.К.П., чрез процесуалния си представител адв. В. К.,
оспорва касационната жалба и настоява да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представя решение на АдмС – Добрич, потвърдено с решение на ВАС, с което е
отменена наложената спрямо водача принудителна административна мярка във връзка
със същото нарушение и счита, че наличието на тези две решения е достатъчно
основание за отпадане отговорността на наказаното лице. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Добрич намира касационната жалба за неоснователна.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН, с оглед на което е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно чл. 218 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата
пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната
служебна проверка и предвид наведеното от касатора
касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
От РС е установено, че на 10.08.22
г., в гр. Добрич, П.К.П. е извършил със собствения си лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № ТХ6854АТ превоз на пътник – свидетелката Мелекбер Юсуф К., както и че автомобилът му не е включен в
списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници.
За да отмени НП, районният съд е
приел, че по делото не е било установено наличието на извършено плащане или
уговорка за извършване на плащане. Мотивирал се е с показанията на св. К.,
дадени в съдебно заседание, че е в близки отношения с жалбоподателя и често
използва автомобила му като транспорт,
но между тях нямало уговорка за пари и такива не му е давала, а му се е
отблагодарявала със стока от магазина, на който тя е собственик. Счел е, че се
касае за твърдяна, но недоказана благодарност за междуприятелска
услуга, която дори да се вмествала в израза „почерпка“ категорично се вмествала
в рамките на житейските хипотези на необходимост от помощ и не би могла да се
характеризира като извършване на превоз на пътници с цел икономическа облага.
Същевременно съдът е приел, че между обясненията на г-жа К. и свидетелските
ѝ показания нямало противоречие. Посочил е, че кредитира и показанията на
св. Тодор Стефанов Т. и Драгомир Христов Димов, но от тях не можело да се
установи, че в случая е извършено плащане/уговорка за плащане/икономическа
облага. Добавил е, че наказаното лице отричало пък да е извършило превоза срещу
заплащане в нарушение на закона.
Като нарушения, налагащи отмяна
на НП, съдът е счел, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, тъй като в него фигурира само един свидетел, който не бил присъствал
нито при извършване, нито при установяване на нарушението, а бил свидетел само
при съставяне на акта. Същевременно съдът е приел, че св. Димов е извършил
проверка по постъпилия сигнал, но е счел, че това не води до извода, че същият
е очевидец на нарушението.
Според първоинстанционния
съд, писмото, цитирано в АУАН, като основание за съставянето му, не е
свидетелстващ документ, поради което нормата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е
неприложима.
При тези съображения РС е отменил
НП.
Настоящият състав намира решението
за правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози, обществен превоз може да се извършва от превозвач,
който притежава лиценз или удостоверение за регистрация. Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България. По смисъла на ЗАвтП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с
МПС срещу заплащане предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Безспорно
извършването на таксиметров превоз на пътници попада сред понятието „обществен
превоз“, а съобразно текста на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП „превоз на пътници“ е
дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с
моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвтП
таксиметровите превози на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или
от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с
електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата
по чл. 12а, ал. 5 от с.з., след издаване на разрешение за таксиметров превоз на
пътници.
Съобразно дефиницията в § 1, т.
56 от ЗАвтП „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не
би получило при нормални пазарни условия или обратно - ще избегне разходите,
които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този
начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните
механизми.
Събраните по делото доказателства
са еднопосочни и според настоящия състав те установяват по безспорен и
категоричен начин, че по принцип шофьорът е получавал икономическа облага,
изгода по смисъла на закона, от превози на конкретната пътничка. В този смисъл
са и признанията на водача, и писмените обяснения, и дадените пред съда
показания на св. К., поради което изводите на съда, че близките им отношения
сочели не на изгода, а на взаимопомощ, не се споделят от касационната инстанция.
За да се ангажира административнонаказателна
отговорност на лицето, е следвало обаче в конкретния случай да се установи от административнонаказващия орган наличието на икономическа
облага. Както при записа на обясненията, така и впоследствие в съдебно
заседание, св. К. говори по принцип какви хранителни стоки е давала на водача за
услугите, които е получавала от него – превоз до определено място. При снемане
на обясненията липсва зададен конкретен въпрос за конкретния превоз обаче
в тази насока и съответно липсва и такъв отговор: “Как заплащахте за
услугата…Колко често се случва…“ и отговорите на дамата: „С хранителни стоки от
МХС, в който работя – той е лично мой. От пиацата до дома ми му давам
кренвирши, плодове и т.н…. общо три пъти“. При показанията пред съда вече
свидетелката заявява: „…тогава нищо не му дадох“. Доколкото административнонаказателната
отговорност е лична, за повдигнато обвинение относно конкретно деяние, на
определена дата и място, то е следвало да бъде установено, бил ли е налице този
признак на нарушението – икономическа изгода при превоза на 10.08.2022 г., за
да се понесе административнонаказателната
отговорност, което в случая не е сторено. С оглед на това изводът на съда, че
не е доказано конкретното нарушение като такова, е правилен.
За пълнота следва да се отбележи,
че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения и възраженията в
касационната жалба в тази връзка са основателни. Независимо че в АУАН е
цитирано конкретното писмо, то видно от показанията на свидетеля Димов, той е
този, който именно е участвал при установяване на нарушението заедно с други
колеги. Св. Димов заявява в залата: „…Последвахме автомобила, спряхме го по
бул. „Русия“, преди „Кауфланд“, снехме обяснения от
водача и от дамата, която се возеше…“. В самия АУАН изрично е посочено, че това
е свидетел, който е участвал при установяване на нарушението. С оглед на това
изводът на съда, че АУАН е съставен в противоречие с нормата на чл. 40, ал. 3
от ЗАНН, е неправилен. Предвид обстоятелството обаче, че за конкретния превоз
не са доказани всички елементи от състава, този неправилен извод за допуснато
процесуално нарушение не се отразява на крайния резултат от спора.
Като
доказателство по делото е приложено влязлото в сила съдебно решение на АдмС – Добрич, ведно с потвърдителното
решение на ВАС, относно наложената от административния орган във връзка с
приетото нарушение принудителна мярка, в което също са изложени изводи за
недоказаност на нарушението, но при различно от настоящото тълкуване.
С
оглед изложеното решението на ДРС като краен резултат е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
При
този изход от спора и изрично отправеното от ответника по касация искане с
представени доказателства за разноски (л. 24 – 25), на последния следва да бъдат
присъдени такива в размер на 500.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание,
Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 94 от 06.04.2023 г. по НАХД № 1449/ 2022 г. по описа на Районен
съд – Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000975/
21.09.2022 г. на и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, с което на П.К.П., ЕГН **********, на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози, е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна да заплати на П.К.П., ЕГН ********** сумата
в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение
пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: