Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
29.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно
заседание при закрити врати на девети февруари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при участието
на секретаря Т.Н. като разгледа докладваното от председателя търговско дело по
несъстоятелност № 77 по описа на РОС за 2015 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от
Търговския закон.
Постъпила е искова молба от „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с ЕИК *********, чрез юр. Е. Т. за откриване на
производство по несъстоятелност на „Ем Коммерс
10“ ЕООД
гр. Русе, с ЕИК *********. В молбата са изложени подробни съображения и
са представени писмени доказателства за наличието на изискуеми парични задължения
в общ размер от 17 546 475,99 евро и 273 216,82 лева, от които
главница в размер на 11 344 864,02 евро, лихва в размер на
6 201 611,97 евро и разноски в размер на 273 216,82 лв. Част от
задълженията – в размер на 14 007849,61 евро се отнасят до търговски сделки, по
които ответникът е встъпил в дълга на „Прециз Интер Холдинг“ АД, както следва: за сума в размер на 7 085 436,56 евро, по споразумение
за встъпване в дълг от 18.06.2010 г., по договор за револвиращ банков кредит от
20.12.2006г.; за сума в размер на 5 569 882,22 евро, по споразумение за
встъпване в дълг от 18.06.2010 г. по договор за револвиращ банков кредит от
01.06.2005 г. и за сума в размер на 1 352 530,83 евро, по договор за кредит
обезпечаващ издаването на банкови гаранции от същата дата; за сума в размер на
2 447 361,61 евро, по договор за револвиращ банков кредит от 05.04.2007 г.Останалата
част от задълженията - за сума в размер
на 1 091 264,77 евро, представлява падежирали вноски
за „Райфайзенбанк /България“ ЕАД по договор за синдикиран банков кредит
от 27.08.2010 г., по който „Ем Коммерс 10“ ЕООД гр.
Русе е кредитополучател. Ищецът твърди, че ответното дружество въпреки
отправените му покани, не е изпълнило задълженията си. Счита, че длъжникът е неплатежоспособен по смисъла на
чл. 608, ал. 1 ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни изискуеми и установени
по основание парични задължения по търговски сделки, като дружеството е със
значително влошени финансови резултати и не разполага с достатъчно активи за да
покрие задълженията си към кредиторите с търговски вземания, независимо от
продължаващото текущо частично плащане по един от договорите за кредит, като
изискуемите му задължения значително надвишават размера на извършваните частични плащания. Моли съда на основание чл.
630 от ТЗ да открие производство по несъстоятелност и да определи за начална
дата на неплатежоспособността 27.02.2015 г. с произтичащите от това последици.
Препис от исковата молба с приложените към нея писмени
доказателства са редовно връчени на ответника. Постъпил е в срок отговор на
исковата молба. Ответникът счита, че молбата е процесуално недопустима и следва
да бъде оставена без разглеждане. Аргументира се с това, че според него ищецът
не притежава активна процесуална легитимация да инициира откриване производство по несъстоятелност
съобразно нормата на чл. 625 ТЗ, по
силата на която само кредитор по търговска сделка притежава това право, а в
настоящият случай кредиторът „Райфайзенбанк /България/ ЕАД черпи правата си от
Договор за встъпване в дълг, който по своята правна природа не е търговска
сделка. В условията на евентуалност поддържа становище за неоснователност на
молбата и иска нейното отхвърляне. Навежда доводи за това, че дружеството няма
публични задължения, а освен това осъществява търговска дейност – приема
поръчки за производство на тръби, които изпълнява в срок и с необходимото
качество, като се разплаща ритмично с доставчиците си и същевременно генерира немалки
по размер приходи. Не отрича наличието
на финансови затруднения, но счита, че същите имат временен характер. Счита, че
„ЕМ Коммерс 10“ ЕООO
гр. Русе разполага с достатъчно имущество, с което да бъдат покрити
задълженията му без да създава опасност за интересите на кредиторите. Акцентира
върху обстоятелството, че дружеството е мажоритарен акционер в „ПИХ Индъстри“ АД гр. Русе, което дружество от своя страна
разполага с активи с номинална стойност за 40 млн
лева и отчуждаването дори на част от акционерния пакет би могло да генерира
достатъчно постъпления за покриване на задълженията на „ЕМ Коммерс
10“ ЕООД гр. Русе. Моли съда да отхвърли
молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
В изпълнение на разпоредбата
на чл. 629, ал.3 ТЗ в
първото по делото съдебно заседание е присъединен като кредитор в
производството по несъстоятелност „Дунав Шипинг“ ЕООД гр. Русе. Изложени са доводи и представени доказателства за наличие на вземания
от ответника, произтичащи от търговски сделки – по договори за предоставени
спедиторски услуги, за които са съставени 45 бр. подробно описани фактури, възлизащи на обща стойност от 73 031,45 лв.
По направеното от процесуалния представител на
длъжника възражение за недопустимост на производството съдът намира следното:
Към всяка от молбите са приложени документите по чл.78,
ал.2 ДОПК и е заплатена държавна такса, поради което същите се явяват допустими
и подлежат на разглеждане по същество. Съдът намира за неоснователно
направеното от адв. Д. Р. *** по
пълномощие на „Ем Коммерс“ ЕООД гр. Русе възражение
за липса на активна процесуална легитимация на кредитора „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД гр. София за подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност на ответното дружество поради това, че не е кредитор по
търговска сделка, тъй като вземането му
произтича от договори за встъпване в дълг по банкови кредити, които договори не
представляват търговска сделка. С определение № 360 от 22.05.2015 г.,
постановено по т.д. № 937 по описа на ВКС
е допуснато касационно обжалване
поради противоречивото разрешаване от съдилищата на съществения материалноправен въпрос относно допустимостта съобразно
действащата разпоредба на чл. 608, ал.1 ТЗ /ДВ бр. 20/28.02.2013 г./ да бъде обявен в неплатежоспособност търговец
въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор, доколкото
поръчителството не е търговска сделка. С решение № 143 от 16.10.2015 г. на ВКС
по т.д. № 937/2015 г. , I т.о., ТК е дадено
задължително разрешение на въпроса и то
е, че „съобразно действащата разпоредба на чл. 608, ал.1 ТЗ /ДВ бр.
20/28.02.2013 г./ е допустимо да бъде обявен в неплатежоспособност търговец,
въз основа на негово задължение като поръчител по търговски договор. По
аргумент на по-силното основание, настоящият съдебен състав намира, че е
допустимо и са налице предпоставките за откриване производство по
несъстоятелност и на търговец, който е солидарен длъжник по договор за банков
кредит, какъвто се явява процесният случай. Съдът не
намира пречка и в нормата на чл. 625 ТЗ, останала нередактирана с оглед
промяната, осъществена в чл. 608, ал. 1, ТЗ /ДВ бр. 20/28.02.2013 г./ и
разширяване съдържанието на неплатежоспособността на търговец, като
неплатежоспособен е и търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка. С така
извършената промяна в ТЗ отпада ограничението паричното задължение да е
непременно от търговска сделка, т.е. да
е породено или да произтича от търговска сделка, като то може и само да е
възникнало с оглед или по повод на търговска сделка. Изолираното
тълкуване на нормата на чл. 625 ТЗ, ограничаваща правото само на
кредитор по търговска сделка да подава до съда писмена молба за откриване на
производство по несъстоятелност на негов длъжник опорочава духа на закона и
извършената законодателна промяна. Още повече, че в настоящият случай дори и да
е налице порок относно активната процесуална легитимация на кредитора „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД гр. София, инициирал настоящото производство по споразуменията за встъпване в дълг по
договорите за кредит, то безсъмнено не са налице такива пороци по отношение
процесуалната легитимация на същия кредитор като страна по Договор за синдикиран
банков кредит от 27.08.2010 г., по който „Ем Коммерс
10“ ЕООД гр. Русе е кредитополучател, който безспорно е
търговска сделка, поради което производството по делото се явява допустимо.
Съдът намира за неоснователно
наведеното от процесуалния представител на ответното дружество възражение за това, че за „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД гр. София липсва процесуална легитимация да заяви самостоятелно
искане за откриване производство по несъстоятелност на „Ем Коммерс
10“ ЕООД гр. Русе изхождайки и от вземането си по Договор за синдикиран банков кредит поради спецификата на самия
договор, и считайки , че легитимацията
на банките е единствено съвместна и не може да се упражнява самостоятелно извън
този синдикат. Подобна законова регламентация не съществува. Видно от
представения Договор за синдикиран банков кредит от
27.08.2010 г.,и в същия не се съдържат
клаузи в тази насока. В т.10 от същия са договорени правата на двете банки при настъпване на случай на неизпълнение. В
т.10.4 е договорено правото им след съгласуване помежду си да пристъпят към
незабавно събиране на вземанията си, обявени
за изискуеми, в т.ч. чрез принудително изпълнение върху имуществото,
предоставено като обезпечение,
съответно върху цялото имущество на кредитополучателя и/или солидарните
длъжници по установения ред, включително когато това е приложимо, без съдебна
намеса по реда на ЗОЗ и/или по реда на чл. 311 ТЗ, според вида на обезпечението
или пристъпва към съдебно
удовлетворяване на вземанията си и се снабдява със заповед за незабавно
изпълнение и с изпълнителен лист по извлечение от счетоводните си книги по реда
на чл. 417 и чл. 418 ГПК и без да са длъжни да спазват поредност
за способите и/или имуществото, срещу което насочват изпълнението. Липсва
изрична клауза за задължителни съвместни
действия извън случаите на незабавно
събиране на вземанията чрез принудително
изпълнение върху имуществото, послужило за обезпечение на тези вземания.
Подаването на молба за откриване производство по несъстоятелност е именно извън кръга на описаните по-горе
действия, доколкото производството по несъстоятелност по своята правна природа
не представлява способ за незабавно събиране на вземания чрез принудително изпълнение върху обезпеченията, което
инициирано от единия кредитор би могло да увреди интересите на другия,
доколкото са с общо обезпечение, а
същото е способ за универсално принудително изпълнение, което цели да осигури
справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност се охраняват интересите на всички кредитори.
Сделките между ответника и присъединения кредитор
„Дунав Шипинг“ ООД като спедиционни сделки, също са
търговски, по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Ответникът има качеството
длъжник по процесните договори, по които са налице
парични задължения в размер на 73 031,45
лв.
Исковете са допустими и подлежат на
разглеждане.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
По исковата молба на „Райфайзенбанк /България“ ЕАД гр.
София.
По делото са приложени писмени доказателства, от които
се установява, че ответникът „Ем Коммерс“ ЕООД гр.
Русе е встъпил в дълга на „Прециз Интер
Холдинг“ АД, както следва:
Видно от споразумение за встъпване в дълг от
18.06.2010г., с нотариална заверка на подписите /л. 10-19/, изменен и допълнен
с девет анекса, се установява, че ответникът е встъпил в дълга по договор за
револвиращ банков кредит от 01.06.2005г., в размер на 3 500 000 евро и по
договор за кредит обезпечаващ издаването на банкови гаранции от същата дата в
размер на 855 000 евро. Страните са договорили, че ответника дължи на банката
годишна лихва в размер на тримесечен EURIBOR,
увеличен с надбавка от 4,5 %. Видно от чл. 1 на анекс № 9 /л. 90/ се
установява, че към 18.06.2010г., дългът е в размера на 3 694 405,59 евро. В чл.
2 страните са договорили краен срок 15.06.2011г., за погасяване на всички
дължими суми. Видно от чл. 2.1.1 се установява, че този анекс е подписан преди
споразумението за встъпване в дълг. Видно от чл. 1 на анекс № 11 към договора
за кредит обезпечаващ издаването на банкова гаранция /л.115/, дългът е в размер
на 906 238,42 евро. В условията на
солидарност по този договор, общият размер на задълженията на ответника към
18.06.2010г. е 4 600 644,01 евро.
Видно от споразумение за встъпване в дълг от
18.06.2010г. с нотариална заверка на подписите /л. 33-36/, изменен и допълнен с
осем анекса, се установява, че ответникът е встъпил и в дълга по договор за
револвиращ банков кредит от 20.12.2006г., в размер на 5 000 000
евро. Страните са договорили, че ответникът дължи на банката годишна лихва в
размер на тримесечен EURIBOR, увеличен с
надбавка от 4,5 %. Видно от чл. 1 на анекс
№ 8 /л.68/ се установява, че към 18.06.2010г., дългът е в размера на 4 784
046,31 евро. В чл. 2 страните са
договорили краен срок за погасяване на всички дължими суми - 15.06.2011г..
Видно от чл. 2.1.1 се установява, че анексът е подписан преди споразумението за
встъпване в дълг.
Видно от споразумение за встъпване в дълг от
18.06.2010г., с нотариална заверка на подписите /л. 44-47/, изменен и допълнен
с пет анекса, се установява, че ответникът е встъпил и в дълга по договор за
револвиращ банков кредит от 05.04.2007г., в размер на 1 500 000 евро. Страните
са договорили, че ответникът дължи на банката годишна лихва в размер на
тримесечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 4,5 %. Видно от чл. 1 на анекс № 5 се установява, че
към 18.06.2010г., дългът е в размера на 1 589 855,82 евро. В чл. 2 страните са
договорили краен срок за погасяване на всички дължими суми - 15.06.2011г.. Видно
от чл. 2.1.1 се установява, че анексът е подписан преди споразумението за
встъпване в дълг.
Видно от договор за синдикиран банков кредит в размер
на 3 000 000 евро от 27.08.2010г., сключен между „Пих
Индъстри“ АД, „Ем Комерс 10“ ЕООД, „БГ СТИЛ“ АД и „Алупро“ ООД, всички
в качеството им на солидарни длъжници от една страна и от друга страна „РАЙФАИЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД и „Уникредит
Булбанк“ АД /л. 155-166/, изменян и допълван с 21 анекса, се установява, че
ответното дружество „Ем Коммерс“ ЕООД гр. Русе е получило сума в общ размер от
3 000 000 евро, от които 1 200 000 евро от ищеца по делото
„Райфайзенбанк /България“ ЕАД гр. София
и 1 800 000 евро от „Уникредит Булбанк“
АД гр. София. Кредитът е отпуснат на три транша, както следва: Транш „А“ с общ
размер от 2 000 000 евро, от които 800 000 евро са предоставени от ищеца „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД гр. София с краен срок на погасяване 15.08.2011 г.; Транш „Б“ с
общ размер от 500 000 евро, от които 200 000 евро са предоставени от ищеца „Райфайзенбанк
/България“ ЕАД гр. София, с краен срок на погасяване 15.02.2011 г. и Транш „В“ в общ размер от 500
000 евро, от които 200 000 евро
са предоставени от ищеца „Райфайзенбанк /България“ ЕАД гр. София, с
краен срок на погасяване 15.08.2011 г. Приложени са 21 анекса към договора,
като съгласно Анекс № 21/27.02.2014 г. е уговорен краен срок за плащане по Транш „А“ 15.04.2014г., като по Транш „Б“
той е изтекъл на 15.08.2013 г.
Представено е извлечение от счетоводните книги на
„Райфайзенбанк /България“ ЕАД гр. София за размера на дълга на „Ем Коммерс“
ЕООД гр. Русе по Договор за синдикиран банков кредит в
размер на 3 000 000 евро от 27.08.2010г., видно от
което към 24.02.2015 г. вкл. общият
размер на вземанията на банката по този
кредит са дължими в общ размер от 1 091 264,77 евро, от които по
Транш „А“ – 860 987,32 евро и
230 277,45 евро по Транш „Б“. Вземанията по Транш „В“ са изцяло погасени.
По делото е представено и прието заключение от
изготвената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло.
По исковата молба на „Дунав Шипинг“ ЕООД гр. Русе.
Видно от представените 45 бр. фактури, ищцовото дружество „Дунав
Шипинг“ ЕООД гр. Русе е предоставило
спедиторски услуги в общ размер от 73 031,45 лв. Няма доказателства
за извършени плащания по тях.
Тъй като при
анализа на задълженията на
ответника, вещото лице е установило, че
дружеството не е отразило правилно в
пасивите на балансите си за изследвания период размера на задълженията, които е поело по сключените от
него споразумения за встъпване в дълг от 18.06.2010 г. и по трите договори за револвиращ
банков кредит, както и Договор за кредит, обезпечаващ издаването на банкови
гаранции, е извършило съответните корекции, като установения размер на задълженията по тях общо към 24.02.2015 г. възлиза на 16 728 428,04 евро /32 717 961,41 лева/.
Освен това, тъй като към 18.06.2010 г. задълженията по тези
договорите за кредити са били падежирали и е следвало
да се отразят в пасива на баланса на ответника като текущи (краткосрочни)
задължения, а това не е било сторено, вещото лице е отчело корекция и в тази
насока, изхождайки от текста на § 74 на МСС 1.
Експертизата установява също така, че ответникът не е отразил в
счетоводните си регистри и задълженията
за неплатени лихви по Договор за синдикиран банков
кредит от 27.08.2010 г., а само задълженията за главница, както следва:
2843883,13 лева задължение към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и 1895320,84
лева към „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ) “ ЕАД. Преди изчисляване на коефициентите за установяване на
финансовото състояние на ответното дружество, е извършена корекция и в тази
насока. По договора за синдикиран банков кредит е
установено задължение към кредитора „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София в
общ размер на 1 091 264,77 евро, от които 193 964,28 евро с
падеж на 15.08.2013 г. и 793 481,46 евро с падеж 15.04.2014 г., както и
задължение към „УникредитБулбанк“ АД гр. София в
размер на 1 454 054,34 евро. Тъй
като и синдикирания кредит е падежирал
частично към 15.08.2013 г., а към 15.04.2014 г.
изцяло, вещото лице при изготвения от него корегиран
баланс е отразило в съответствие със законовите изисквания и промени в тази
насока, като и падежиралите части и от тези задължения
са отразени като текущи в балансите за
2013, 2014 г. и към 31.03.2015 г.
При така изготвения коригиран баланс на ответното дружество към 31.03.2015
г. общата сума на активите на същото възлиза на 49 205 000 лв, от които 49 205 000, от които нетекущите
активи са в размер на 40 009 000 лв
/39 999 000 лв инвестиции + 10 000 лв материални
запаси/, и текущи активи 9 196 000 лв
/материални запаси- 1 418 000 лв +
7 615 000 лв краткосрочни вземания и
163 000 лв парични средства/.
Текущите пасиви са в общ размер 40 482 000 лв,
формирани от задълженията по встъпването в дълг и синдикиран
банков кредит.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищците е чл. 625, във вр. с чл. 607а
във вр. с чл. 608 от Търговския закон.
Разгледани по същество исковите молби
са основателни.
Съгласно чл.607а, ал.1 и ал.2 ТЗ производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен. В текста са определени две
кумулативно дадени предпоставки-длъжника да има качеството търговец по смисъла
на ТЗ и да е неплатежоспособен. Легална дефиниция на неплатежоспособността като
състояние на търговеца е дадена в разпоредбата на чл.608, ал.1 ТЗ. Такава е
налице, когато търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се
до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. В
ал.2 на разпоредбата е посочено, че неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията, а в ал.З че неплатежоспособност може да е налице
и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитори.
След справка в търговски регистър на Агенция по
вписванията се установява, че молителят е регистриран като акционерно дружество
с фирма „Ем Коммерс 10“ ЕООД гр.
Русе, следователно има качеството на търговец по смисъла на ТЗ и е
налице първата материалноправна предпоставка. Налице
е и втората изискуема обща предпоставка неплатежоспособност, по следните
съображения: Видно от приложените по делото писмени доказателства и заключението
на икономическата експертиза молителят има изискуеми парични задължения,
произтичащи от търговски сделки, включително тяхната действителност,
изпълнение, неизпълнение, и
прекратяване, които не е в състояние да
изпълни. С оглед законосъобразното осчетоводяване на извършените стопански
операции, за да изпълни задачата си,
вещото лице е извършило необходимите за това корекционни
процедури.
Видно от приетото в съдебно заседание заключение на
вещото лице, изготвено на база финансово
– счетоводните документи на дружеството за периода от 01.01.2009
г. до 31.03.2015 г., съгласно направения обстоен финансов анализ въз основа на
НСС, от изчислените показатели, по счетоводни данни дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност. Същото не е в състояние да изпълнява паричните си
задължения по сключени от него търговски сделки, както и задължения породени
или отнасящи се към търговски сделки. Във връзка с установени неправомерни
счетоводни записвания за анализирания
период, вещото лице е изготвило коригирани финансови отчети с оглед правилното
счетоводно отразяване на стопанските операции както е изложено по-горе.
По отчетни данни
за периода 01.01.2009 г. – 31.03.2015 г. икономическата
експертиза установява, че през
изследвания период ответникът е генерирал положителен нетен паричен поток
от основната си дейност само през 2013 г., а през останалите анализирани
периоди нетен паричен поток от основната
му дейност е отрицателен. Дружеството отчита положителни парични потоци
от финансова дейност само през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. във връзка с постъпленията по Договор за синдикиран банков
кредит от 27.08.2010 г. Общият нетен паричен поток е отрицателен през
финансовите 2012 г. и 2014 г. и към 31.03.2015 г. като това е показател, че през тези периоди
ответникът е имал недостиг на оборотни средства, които да осигурят
безпроблемното разплащане на задълженията му.
Видно от изчислените коефициенти за финансовото
състояние на ответното дружество, към 31.03.2015 г. са налице трайни
отрицателни финансови резултати.
Количествената характеристика
на ефективността на приходите от продажби, собствения капитал, пасивите и активите на предприятието се изразява чрез показателите за рентабилност, които са
положителна величина при финансов резултат печалба и отрицателна величина при
резултат загуба. Видно от заключението
на вещото лице изчислените от него
коефициенти на рентабилност на приходите от продажби, коефициенти на рентабилност на собствения
капитал и коефициенти на рентабилност на
активите показват намаление, като
ефективността от обичайната дейност за анализирания период към 31.03.2015 г. е
отрицателна величина поради отрицателния резултат /загуба/ от дейността
/-84 000 лв/. Коефициентът на рентабилност на
приходите от продажби трайно е със стойност около нулата, като към 31.03.2015
г. става и с отрицателен знак - 0,027. Отклонение в отрицателна посока имат и
коефициентите на рентабилност на активите, които следва да бъдат със стойности
не по-малки от 0,05, а при извършените изчисления са получени значително по-малки такива, като също към 31.03.2015 г. изчислената стойност е с отрицателен знак -
-0,002.
Платежоспособността на дружеството в краткосрочен план
се определя от показателите за ликвидност – коефициент за обща, бърза и
абсолютна ликвидност. Те изразяват способността на предприятието да изплаща
текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които не са включени
разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се определят като
коефициенти, при изчисляването на които се съпоставят активи и задължения. Показателите за ликвидност са: коефициент на
обща ликвидност, коефициент на бърза
ликвидност, коефициент на незабавна ликвидност и коефициент на абсолютна
ликвидност. Базовата величина за намиране на коефициентите е различна – краткосрочни и текущи задължения.
Стойностите на тези три показателя за ликвидност от 2013 г. са с ясно очертана тенденция към
занижаване, което е индиция за трайно установено
състояние на неплатежоспособност. Коефициентът на обща ликвидност
показва доколко наличните краткотрайни активи са достатъчни за обслужване на
краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на показателя е 1.00, но е
желателно да превишава единицата, което означава, че предприятието разполага с
повече краткотрайни активи от задълженията си и степента и риска да изпадне в
състояние на невъзможност за посрещане на задълженията е твърде малка. В случая
изчислените стойности за целия изследван период са значително под оптималния размер, като към 31.03.2015 г. този
показател е със стойност 0,227, което показва, че дружеството трайно не разполага с достатъчно краткотрайни активи,
с които своевременно да обслужва краткосрочните си задължения. Коефициентът на бърза ликвидност
показва доколко бързоликвидните краткотрайни активи /вземания, финансови активи
и парични средства/ са достатъчни за обслужване на краткосрочните задължения. И
този коефициент бележи същата тенденция
на рязко понижение. За 2013 г. стойността му е 0,314, за 2014 г. –
0,276, а към 30.03.2015 г . пада на 0,192. Общоприетата стойност на този показател е в
рамките на 0.5 до 1.00, което означава, че бързоликвидните активи трябва да
покриват от 50 до 100 % от краткосрочните задължения. И по този показател
дружеството не отчита добри резултати, видно от изчислените стойности по години
дружеството не е в състояние да погасява
задълженията си. Коефициентът на незабавна ликвидност показва до колко наличните финансови активи и
наличните парични средства са достатъчни да покрият текущите задължения.
Неговите нормални стойности са в границите от 0,3 до 0,4. В случая изчислените стойности на този
коефициент са под приетите такива, което показва, че „Ем Коммерс
10“ ЕООД гр. Русе не разполага с парични средства и финансови активи, с които
да погаси изцяло и /или да обслужва краткосрочните си задължения.Коефициентът
на абсолютна ликвидност показва способността на търговското предприятие да
уреди/изплати веднага, във всеки един момент текущите си задължения, които се
определят като сума от краткосрочните задължения и предстоящите за плащане през
годината суми за погасяване на дългосрочните задължения. Стойността му следва
да бъде по-голяма от 0,2. Видно от
изчисленията и при този показател
отчетените резултати са под приетите
стойности. Най-високата му стойност е към 31.12.2013 г. – 0,019, като към 30.03.2015
г. пада на 0,004. Твърде ниското му ниво
показва, че дружеството не разполага с пари, което намалява общата му
ефективност и не е в състояние да уреди веднага /своевременно/ текущите си
задължения с наличните си парични средства и да покрие веднага краткосрочните
си задължения.
Подобно е състоянието и на
показателите за финансова автономност, определящи степента на финансова
независимост на предприятието от кредиторите. Същите характеризират
платежоспособността на предприятието в дългосрочен план, финансовата му
независимост и способността му да обслужва дългосрочните си задължения.
Минималната стойност на коефициента на финансова автономност е 1.00, т.е.
когато собствения капитал покрива напълно пасивите, но не по-малка от
0,5. В случая вещото лице установява едно прогресивно отклонение на този
показател в неблагоприятна посока поради нарастване сумата на пасивите.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на кредиторите за уреждане на задълженията на
дружеството. Този показател следва обикновено да е в границите между 0,33 и
0,5, но трябва да бъде най-малко равен или по-малък от , и показва на 1 лев
собствен капитал колко задължения са отчетени. Когато коефициентът е по-голям
от 1,00, тогава предприятието е зависимо от своите кредитори. Изчислените
показатели за всеки от анализираните
периоди показват, че „Ем Коммерс 10“ ЕООД гр. Русе е в много голяма зависимост от своите
кредитори и съответно в голяма задлъжнялост.
На база предоставената информация вещото лице дава заключение, че дружеството
към 31.03.2015 г. има неплатени задължения по търговски сделки,
задължения към персонала, публично-правни задължения и задължения към финансови
предприятия в общ размер на
40 515 556,62 лв., структурирани както следва: 78 400,34 лв
публично-правни задължения; 76 084,29 лв
задължения към персонала; 2 664 899,11 лв;
4 978 211,47 лв задължения по синдикиран банков кредит и 32 717 961,41 лв задължения по споразумения за встъпване в дълг.
В същото време по балансови
данни за целия анализиран период дълготрайните материални активи, с които е
разполагал „Ем Коммерс10“ ЕООД гр. Русе са транспортни средства и стопански
инвентар – климатици, които към 31.03.2015 г. са
посочени в баланса с отчетна стойност 10 000 лв,
от които 1 000 лв са ДМА транспортни средства и
9 000 лв – ДМА климатици.
Освен това дружеството притежава и финансови активи на обща номинална стойност
39 999 000 лв, представляващи 39 999 бр. поименни налични акции,
прехвърлени му на 02.06.2010 г. посредством джиро от „Прециз Интер Холдинг“ АД
в качеството му на акционер в „Пих Индъстри“ АД гр.
Русе. През целия анализиран период същите са отразени в непроменен размер по
балансите на дружеството по счетоводна сметка 2221 „Дългосрочни инвестиции“.
Към 31.03.2015 г. дружеството има
вземания в общ размер на 7 616 581,17 лв. През целия анализиран
период ответникът е извършвал
производствена и търговска дейност, като е реализирал приходи, които в годините
обаче драстично намаляват. Така например в отчетите да всеобхватния доход
приходите от продажби по години са както следва: за 2011 г . - 34 321 000 лв;
за 2012 г. – 30 444 000 лв; за 2013 г. –
27 789 000 лв; за 2014 г. –
26 180 000 лв и към 31.03.2015 г . –
3 154 000 лв. Извършвани са сделки – както покупки, така и продажби
със свързани лица – „Прециз Интер Холдинг“ АД /до 2011 г./ и „ПИХ Индъстри“ АД /до 2015 г./, стойността на които вещото лице
е дало за всеки период в табличен вид. За последната календарна година - към 31.12.2014 г. ответното дружество е
извършило покупки от „ПИХ Индъстри“ АД на
стойност 3 442 506,56 лв и продажби за
792 037,20 лв, към 31.03.2015 г. покупките са за
273 517,15 лв, а продажбите за 82 991,71
лв. При извършена справка в ТР по партидата на всяко от свързаните лица, се
установява, че „ПИХ Индъстри“ АД е в открито
производство по несъстоятелност /решение
№ 198/12.12.2015 г., по търг. дело № 76/2015 г./ с
начална дата на неплатежоспособността 16.06.2011 г., а „Прециз Интер Холдинг“
АД е и обявено в несъстоятелност с
решение № 182 от 10.11.2015 г. по търг. дело № 33/2011 г. по описа на Окръжен
съд Русе. Началната дата на неплатежоспособността на това дружество е 31.12.2010
г.
При анализа на платежоспособността на ответника следва да се вземе
предвид и безспорния факт на
необслужване на изискуеми и непогасени задължения по трите споразумения за
встъпване в дълг по договорите за кредит, всички от които към различни дати от анализирания период са с настъпил
падеж.
Взети в съвкупност всички тези обстоятелства,
съобразени и с получените стойности на коефициентите за финансово състояние на
ответното дружество „Ем Коммерс 10“ ЕООД гр. Русе категорично показват, че длъжникът към настоящият момент не е в състояние да
изпълни своите изискуеми парични
задължения, свързани с търговската му дейност, както и публично-правни такива.
В случая, видно от заключението на вещото лице, което съдът възприема изцяло
като компетентно и обосновано се установява, че финансовите затруднения на
дружеството имат траен и необратим
характер, а от изчислените коефициенти за ликвидност е видно, че то не е в
състояние да покрива краткосрочните си задължения в рамките на една година.
Очевидно по счетоводни данни дружеството
е изпаднало в неплатежоспособност и
не притежава активи, с които да покрие задълженията си.
От извършения от вещото лице анализ се
установява, че действителното финансово икономическо състояние на ответника в
неговата цялост, изхождайки от стойностите на изчислените за това
коефициенти не показва възможност дружеството с наличните си
краткотрайни активи да погасява текущите си задължения. В тази връзка следва да
се акцентира и върху обстоятелството, че значителна част от текущите активи са
краткосрочни вземания от свързаните предприятия – „Прециз Интер Холдинг“
АД /в несъстоятелност/ и „ПИХ Индъстри“ АД /в открито производство по несъстоятелност/,
което значително намалява възможността на дружеството с тях да погасява своите
задължения.
Съдът намира
за неоснователни наведените от процесуалния представител на ответното дружество
доводи за това, че същото не е в състояние на неплатежоспособност, тъй
като ритмично се разплаща с доставчиците си и същевременно генерира немалки по
размер приходи. Видно от приетото
заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, дружеството
действително не е преустановило
плащанията към доставчиците си към 31.03.2015 г. и към този период е извършило
разплащания в размер на 4 031 260,87 лв,
като е погасило и публично-правни задължения към НАП в размер на 208 633 лв, както и плащания на задължения за лихви към банките –
кредитори в размер на 99 185,35 лв, но с тези
плащания съставляват частично изпълнение на
задълженията. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал.3 ТЗ
неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в
състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.
Съдът като взе предвид доказателствата по делото,
наведените доводи от страните и като кредитира заключението на вещото лице,
счита, че началната дата на неплатежоспособността на ответното дружество е 15.08.2013
г. Съображенията за това са следните:
Константната съдебна практика налага изискването началната дата на
неплатежоспособността да се определя не съобразно конкретно извършено или
неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез установяване доколкото спирането на плащанията
представлява израз на общото икономическо състояние на длъжника, т.е. началната
дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед цялостното
икономическо състояние на длъжника.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, разгледани в съвкупност с даденото от вещото лице заключение по
поставените му въпроси, може да се направи извод, че до края на 2012 г.
длъжникът въпреки, че е имал финансови
затруднения, които са се задълбочавали, той е съумявал своевременно да се
справи с тях до падежирането на 15.08.2013 г. на
задължението му по транш „А“ по договора за синдикиран
банков кредит към „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр. София и „УникредитБулбанк“ АД гр. София по транш „А“, отпуснат в размер на
2 000 000 евро. Задълженията по транш „В“ с падеж 15.01.2013 г. са
погасени изцяло.
Настоящият
съдебен състав счита, че породените с
поемането на големи финансови задължения затрудненията са добили необратим
характер именно с настъпилата
изискуемост на задължението по Договора за синдикиран
банков кредит на 15.08.2013 г., към който момент са изискуеми и солидарните
задължения по трите договори за встъпване в дълг. Съдът намира за неправилна трактовката от
страна на процесуалния представител на длъжника
за това, че трябва да се изследва въпроса, дали всички солидарни
длъжници, не са в състояние комплексно да обслужват задълженията. На основание
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД „Кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение
от когото и да е от длъжниците“. В този смисъл е и
правната доктрина, че солидарните длъжници отговарят пред кредитора за целия
дълг и кредиторът може да преследва, когото си иска от тях и никой от
солидарните длъжници не може да иска кредиторът да раздели дълга между тях /у-к
по Облигационно право, Ал. Кожухаров, стр. 86/.
Само за прецизност следва да се спомене, че правото на вземане може да
се установява само и единствено при хипотезата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, когато
някой от солидарните длъжници е изпълнил повече от своята част, за което
обстоятелство няма нито твърдения, нито данни по делото.
Предвид
гореизложеното и съобразявайки всички
доказателства по делото в тяхната
съвкупност като начална дата, на която длъжникът е станал неплатежоспособен и
не е бил в състояние да в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка следва да се приеме датата 15.08.2013 г.
Искането
за откриване производство по несъстоятелност се явява основателно и следва да
бъде уважено, като се постанови решение по чл.630, ал.1 ТЗ. За временен синдик
следва да бъде назначена Венцеслава
Стефанова Стефанова, която отговаря на изискванията
на чл.655 ТЗ. На временния синдик съдът определя текущо възнаграждение в размер
на 800 лв. месечно.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ем
Коммерс 10“ ЕООД, с ЕИК 201145342, със седалище и адрес на управление в град Русе, бул. „Тутракан”
№ 100, представлявано от управителя
Илиян БОРИСЛАВОВ Мерданчев, ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 15.08.2013 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ем Коммерс 10“ ЕООД, с ЕИК 201145342.
НАЗНАЧАВА временен синдик Венцеслава Стефанова Стефанова, ЕГН: ********** и определя текущо възнаграждение
в размер на 800 лв. месечно.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на запор и възбрана
върху имуществото на търговеца.
НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на „Ем Коммерс 10“ ЕООД, с ЕИК 201145342 на 22.03.2016 г. в 11 ч. в
зала № 7, ет. 2 на Съдебната палата в гр.Русе, при дневен ред: 1.Изслушване
доклада на временния синдик по чл.668,т.2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и
предложение до съда за назначаването му; 3.Избор на комитет на кредиторите.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР за незабавното му вписване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВТАС в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: