№ 730
гр. Варна, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500687 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 1697/10.01.2023г. на „Електроразпределение
Север" АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик" № 258, „Варна Тауърс"-
Е срещу Решение № 3962/14.12.2023г., постановено по гр.дело № 3144/2022г. на
Варненския районен съд, 25 състав, с което въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на „А." АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. "Индустриален"
сумата от 1825.00/хиляда осемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение
за ползването от ответника на собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ за целите
на преноса на ел.енергия до други потребители за периода 20.11.2016г. до 20.06.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 17.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59 ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност на решението, като постановено
при нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се
размера на присъденото обезщетение, като се излага, че неправилно съда е приел
заключението на вещото лице по СТхЕ, което от своя страна е използвало неправилна
методика – индекси приети от КЕВР за процесния период.Излага се, че при изчисляването
му е използвана стойността на собствено на ответника –въззивник съоръжение, а не на
съоръжението, чрез което ищецът предоставя достъп,чиято цена търси. В предоставената по
делото СТхЕ изчисленията са направени на стойността на БКТП “Златна Панега“, който е
собственост на ответника, съответно определения индекс е 0.27 , а не правилният действащ
за 2016г. – 0.21/приет с Решение по Протокол № 47 т.3 от 15.03.2016г./ Излага,че в случая
липсва договор, в който да е уговорено предоставянето на ползването на електрическото
1
съоръжение –електроповодна линия 20 КВ и не е сключен договор, в който да е уговорена
цена, определена по Методиката. Твърди се, че за да се приложи методиката , ел.енергията
трябва не само да е преминала, но и да е преобразувана от средно в ниско напрежение, което
в настоящата хипотеза не е налице, т.к. трафопоста преобразува ел.енергия само до ищеца, а
не и до други клиенти /чл.117 ал.8 от ЗЕ/. Цитирана е практика на ВКС.
Излага се и , че съда не е обсъдил направените от ответника с отговора на исковата
молба възражения : липса на право на собственост у ищеца поради законова забрана в
Закона за електростопанството от 1976г., за липса на обедняване у ищеца, възражение за
давност, възражение за липса на ползване. Излага се, че обжалвания съдебен акт е вътрешно
противоречив и необоснован.
Претендира отмяна на обжалваното решение, постановяване на друго , с което иска
да бъде отхвърлен, както и присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание,въззивника, чрез процесуалният си представител с писмена
молба, поддържа жалбата. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за които
представя списък.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от „А." АД, ЕИК: *********, в
който доводите на въззивника се оспорват, с аргументи идентични с тези от исковата
молба. Отправено е искане решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител с писмена
молба поддържа отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена и
потвърдено първоинстанционното решение, като допустимо, правилно и обосновано.Моли
да се присъдят сторените по делото разноски.Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
Представя писмена защита.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „А." АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к. "Индустриален"
срещу „Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик" № 258, „Варна Тауърс"-Е, с която е предявен иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане
на сумата 12619.63 лева, платена без основание, включваща сумата от 1825.00/хиляда
осемстотин двадесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за ползването от
ответника на собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ за целите на
преноса на ел.енергия до други потребители за периода 20.11.2016г. до
20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
17.11.2021г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че през процесния период страните са в
договорни отношения за доставка на електрическа енергия и мрежови услуги по повод
собствен на ищцовото дружество обект находящ се в гр.Велико Търново, ул."Никола
Габровски" №73 А, представляваща УПИ VII в кв.12 по ПУП на гр.Велико Търново с
идентификатор 10447.2501.116 по КК,като ел.енергията се отчита по клиентски номер
*********.
2
Излага, че съгласно §1, т.14 от Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните
електрически мрежи била определена границата на собственост.Границата на собственост
на ел.съоръженията за присъединяването е разклонението на „ Въздушно електрическа
линия Абагар", която води началото си от Подстанция-Велико Търново и чрез редица
разклонения захранва множество клиенти. Разклонението, което захранва трансформатора
на клиента е осъществено посредством свързване на ВЕЛ-Абагар към кабелна линия,
собственост на ищеца. ВЕЛ-Абагар достига до метален стълб, разположен извън имота на
ищеца. От там тази линия се свързва с кабелната линия на ищеца, която започва като
начална точка от стълба / РОМ/ и е вкопана под земята. По това трасе/кабелна линия/
достига трафопоста на клиента и се свързва с него. Ел.енергията, която се предава до
трафопоста е средно напрежение, което в трафопоста посредством снижаващи токови и
напрежонови трансформатори /собственост на ищеца/ се преобразувала в ниско напрежение.
Излага , че цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ Абагар до ТП А. е негова
собственост на ищеца. Процесното съоръжение е изградено през 2003г. от Симако ООД,
като през 2009г. е продадена на ищеца.По този начин, чрез основната си схема на
захранване - електропровод 20 кв не е присъединен към електроразпределителната мрежа на
ЕРП Север АД. Между въздушният кабел електропровод Абагар до ТП собственост на
клиента, в който е разположено СТИ са били присъединени и други потребители към
кабелната линия на ищеца, а именно Бетонен Комплектен Трансформаторен Пост „Златна
Панега".Обективно липсва ел.енергия, която да се транспортира чрез
електроразпределителната мрежа на доставчика ЕРП Север АД, съгласно т. 49, §1 от ЗЕ,
като в този смисъл липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп по т.15, §1 от
ЗЕ. ВЕЛ Абагар представлява ел.съоръжение, от което чрез отклонение/ разположено на
метален стълб, собственост на ищеца/ се пренасяла ел.енергия средно напрежение до
Трафопост, собственост също на ищеца. Този трафопост не представлявал съоръжение,
което да е част от електроразпределителната мрежа на ответника. Съгласно договора
границата на собственост на ел.съоръжения е мястото на присъединяване на кабелните
накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба №6/09.062004г. за присъединяване
на производителите и потребителите на ел.енергия към преносната и разпределителната ел.
мрежа. В съответствие с разпоредбата на чл.117,ал.7 - преди процесния периода и чл.117,
ал.8 от ЗЕ за процесния период, ЕРП Север АД е получило достъп до кабелната линия 20 кв
на „А. „АД и е използвало за предоставяне за целите на преноса на ел.енергия до други
потребители БКТП-Златна Панега. Съобразно разпоредбата на чл.117,ал.8 от ЗЕ се
предвиждало, че собствениците предоставят ползването на съоръженията на оператора след
сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията. Твърди се,
че ответникът следва да заплаща цена за достъп. Сочи се, че между страните няма сключен
договор, като ползването на такъв достъп без постигнато съгласие между страните се
явявало без правно основание, поради което се дължало обезщетение в полза на ищеца,
което представлява сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на
неплащане цената за достъп, ако е бил сключен договор по чл.177,ал.8 от ЗЕ и с която
собственикът на енергийните уредби и съоръжения е обеднял поради неполучаване на
цената за достъп, ако страните са били сключили договор. За база за конкретния размер на
обезщетение следвало да се ползва приетата от КЕВР Методика за определяне цените за
предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребителите през
собствените им уредби и/или съоръжения ди други потребители за целите на
преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
природен газ.
Твърди се, че между страните е водено г.р.д №3252/2020г. на РС- Сливен за периода
02.10.2015г. - 02.05.2016г., като по делото била изготвена СТЕ и вещото лице било
определило цена за предоставен достъп 146.49 лева месечно, съгласно Методиката за
3
определяне на цените за предоставен достъп на КЕВР.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.Сочи , че ищецът не е лицензиран
да получава приходи от процесните съоръжения, тъй като те представляват енергийни
обекти по смисъла на §1, т.23 от ЗЕ т.е. обект или съвкупност от обекти, в които или
посредством които се извършва пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа енергия, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите
на потребителите. Излага се, че ищцовото дружество не е лицензирано енергийно
предприятие по смисъла на §1, т.24 от ЗЕ т.е. лице, което осъществява една или повече от
дейностите по производството, преобразуването, преноса, съхранението, разпределението,
доставката и снабдяването с ел.енергия или управлението на енергийна система на основата
на издадена лицензия и не можело да се обедни, тъй като за него съществувала императивна
забрана до придобиването на съответната лицензия да използва енергийни обекти каквито са
процесните.
Сочи, че съгласно нормата на чл.67, ал.3 от ЗЕ, действала в процесния период
енергийните предприятия ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на средства за
измерване и други съоръжения, свързани с доставката на ел.енергия. нормата била възприета
от предишния Закон за енергетиката и енергийната ефективност/ обн. ДВ чл.64 от
16.07.1999г./, но при отпадане на ограничението за това особено право ползването да бъде
само досежно потребителите в сградата. Съгласно действалата през процесния период норма
от ЗЕ правото на безвъзмездно ползване на монтиране на съоръжения , свързано с
доставката на ел.енергия, важало за всички случаи.
Твърди, че ако съдът приеме, че е налице ползване от страна на ответника, то това
ползване е на основание специалния закон, произтичащо от задължението му да присъедини
всички потребители на ел.енергия /чл.117,ал.1 ЗЕ/ и да разпределя/транспортира/ до техните
обекти ел.енергия/ чл.88,ал.2 ЗЕ вр. §1, т.4 ДР на ЗЕ/. Твърди се, че поставянето под
напрежение на ел.съоръженията и достъпа до същите не могат да се приравнят на
ползването в контекста на претенцията за обезщетение за ползване на процесните енергийни
обекти на основание чл.59 ЗЗД.
Оспорват твърденията на ищеца,че е собственик на процесните обекти. Твърди, че
процесното електрическо съоръжение е изградено преди 1999г. като в чл.2,ал.1 от Закона за
електростопанството /отм./, действащ за периода 1976г. - 1999г. изрично посочвал, че
електрическите централи за производство на ел.енергия и електрическите уредби и мрежи за
пренос и разпределение на ел.енергия са държавна собственост. Сочи, че търговските
дружества не попадат в кръга на кооперативните и други обществени организации и
разпоредбата на чл.2,ал.2 от същия закон била неприложима в конкретния случай. Сочи, че
съгласно чл.8 от Закона за електростопанството/отм./ електрическите централи, уредби и
мрежи за общо ползване се изграждат и поддържат от Асоциация „Енергетика" и съгласно
чл.2,ал.1 са държавна собственост. Твърди се, че праводателят на ищеца не е бил собственик
на процесния трафопост.
Оспорва представената от ищеца Фактура №**********/ 31.07.2009г. с твърдението,
че е съставена за целите на процеса и че с нея не е прехвърлена собствеността върху
„Външно ел.захранване 20 кв".
Излага , че между ищеца и ответника не е сключен договор по реда на чл.117,ал.7 ЗЕ
във вр. с чл.1 от Методиката за определяне цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уреди и/или съоръжения
4
до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на природен газ. Сочи, че плащането на цена за ползване на
електрически уредби и съоръжения е предпоставено от сключването на договор за достъп, а
не по реда на неоснователното обогатяване.
Твърди, че към момента на изграждане на трафопоста сервитутното право по
отношение на енергийните обекти възниква по силата на закона. Съгласно раздел II от ЗЕ
около енергийните обекти се създавали сервитутни зони, а процесната кабелна линия
представлявала енергиен обект по смисъла
на ЗЕ и ответникът е ползвал по силата на сервитутно право.
Оспорва исковете по размер. Процесната кабелна линия е енергиен обект и не може
да бъде отдавана свободно под наем или на каквото и да е било друго възмездно ползване
предвид специалния режим и предназначение. Не съществува пазарен наем за енергийни
обекти и не може да бъде определен по реда на поисканата експертиза.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111, б."б"
и б"в" ЗЗД, тъй като се касаело за еднородни ежемесечни претенции.
В открито съдебно заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да е налице фактическият състав на чл.59 ал.1 от ЗЗД, следва ответника да е
увеличил имуществото си за сметка на имуществото на ищеца, обедняването на последния
и обогатяването на ответника да произтичат от един и същ факт или обща група факти, като
неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Тези елементи следва да са кумулативно
дадени , като следва да липса на друг иск, с който обеднелият да се защити .
В конкретиката на правния спор – ищеца следва да установи пълно и главно
ползването от ответното дружество на собствените му енергийни обекти и съоръжения в тях
5
за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители,
различни от собственика- ищеца при липсата на е сключен договор за предоставяне на
достъп по чл.117 ал.7 от ЗЕ и без наличието на друго основание, както и размера на
обедняването представляващ обезщетение за ползването на енергийните уредби и
съоръжения на техния собственик на основание , определен на база приетата от ДКЕВР
Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа
енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ/така в Решение №
179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК/.
Възраженията на въззивника за неустановеност по делото на фактическия състав на
неоснователното обогатяване са неоснователни. В хода на производството, при условията
на пълно и главно доказване ищецът,чиято е доказателствената тежест, е установил
изложените в исковата молба фактически твърдения за обогатяване от страна на ответника
за сметка на собственото му обедняване, както по основание , така и по размер.
Безспорно между страните и доказано от представените по делото писмени
доказателства е, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обект,негова
собственост - находящ се в гр.Велико Търново, ул."Никола Габровски" №73 А,
представляваща УПИ VII в кв.12 по ПУП на гр.Велико Търново с идентификатор
10447.2501.116 по КК,с клиентски номер *********.
По делото не се спори , че за процесния период страните не са били обвързани от
договор по чл.117 от ЗЕ. Представен по делото е Договор между страните от 05.07.2013г. за
достъп до електроразпределителната мрежа, собственост на ответника.
В настоящата хипотеза, безспорно е и че страните са в договорни отношения по
повод доставка на електроенергия, регулирани от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, като ищецът е краен клиент по смисъла
на § 1, т. 27 г ДР на ЗЕ, присъединен към електропреносната и електроразпределителната
мрежа от 2002 г., а ответното дружество е краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28 а, б. "а"
ДР на ЗЕ. Отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Правилата за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ. бр.59 от 28.07.2009г./
отм./, ДВ бр.64 от17.08.2010г.,/ отм./ и ДВ бр. 66/2013 год., Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, обн. ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 год.,
понастоящем отменени.Наредба № 3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби
и електропроводните линии, Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби
и/или съоръжения за други потребители за целите на преобразуването и преноса на
ел.енергия,приета на осв.чл.117 ал.7 вр.чл.138 ал.3 и чл.197 ал.7 от ЗЕ.
Дейността „разпределение на електрическа енергия” е определена в § 1, т.49 от ДР на
ЗЕ като „транспортиране на електрическа енергия през разпределителните мрежи” и
съобразно разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ също подлежи на лицензиране. Титуляр на
тази лицензия е „Електроразпределение Север“АД/ с предишно наименование „Енерго Про
6
Мрежи“ АД/. Електроразпределителната мрежа е съвкупност от електропроводни линии и
ел.уредби с високо, средно и ниско напрежение и служи за разпределение на електрическа
енергия. Цените за предоставените на крайния потребител услуги се регулират от ДКЕВР,
като за процесния период са били определени с различни решения. Цената е определена на
законово основание и се дължи от всички потребители, включително и ищеца.
Дейността „достъп до електроразпределителната мрежа“ се предоставя от оператора
и тази услуга не е в зависимост от нивото на напрежение, поради което с административен
акт (решение) на КЕВР (с предходно наименование ДКЕВР) се определя единна цена за
достъп.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства: ищцовото дружество е собственик на ТП, съоръженията в него, силовият
трансфоматор и на кабелната линия; обектът на ищеца се захранва с ел.енергия на ниво
ниско напрежение 0,4 kV, посредством кабелна линия от метален комлектен трафопост - А.;
след трафопоста са налице кабелни линии за напрежение 0.4 kv, разпределителни уредби и
табла, посредством които се извършва разпределението на ел.енергия към отделните сгради
и помещения на „А."АД; ел.захранването на трафопоста от страна средно напрежение се
осъществява чрез кабелна линия посредством отклонение от желязо-решетъчен стълб 20 с
табела „Симако", част от въздушната линия „Абагар" с ниво напрежение 20 kv; в МКТП -А.
се извършва трансформация на напрежението от 20/0.4 kv; разположението на
измервателните уреди е в имота на ищеца.
Собствеността се установява и от представените писмени доказателства: Договор за
продажба от 21.08.2009г., обективиран в НА №183, том1, рег.№3298 , дело №162 на нот.
№405- Р.М., с който ищцовото дружество е придобило собствеността върху УПИ VII в
гр.Велико Търново, ул."Никола Габровски" 73А,представляващ ПИ с идентификатор
10447.501.116, административна сграда, цех за текстилни изделия, разширение към цех за
текстилни изделия, склад, както и от 4 бр. фактури, от които се установява, че ищцовото
дружество е придобило трансформатори и външно ел.захранване 20 кв.Приложен е и
протокол на ел.захранване на ф-ма „Симако“ – В .Търново, както и счетоводна статия.
С влязло в сила Решение №260318/20.05.2021г., постановено по гр.д. № 3252/2020г.
по описа на РС-Сливен, на основание чл.59 от ЗЗД, „Електроразпределение Север"АД е
осъдено да заплати на „А."АД сумата от 1 025.43 лева, за ползването от ответника на
собствената на ищеца електропроводна линия 20 КВ, за целите на преноса на ел.енергия до
други потребители в периода 02.10.2015г. до 05.05.2016г..
Съгласно заключението на вещото лице по СТхЕ процесният абонат „А."АД е
захранен с 20кв от подстанция Абагар Възлова станция ЗПЗ. Към кабелната електропровдна
линия на „А."АД е присъединен БКТП „Златна панега", захранван от Подстанция Абагар
110/20 кв. Цената за предоставен достъп, изчислена съобразно Методиката за определяне на
цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребителите през собствените им уреди и/или съоръжения до други потребители за целите
на преобразуването и преноса на ел.енергия и др. на КЕВР е в размер на 330.75 лева за
2016г. и 3164.40 лева 2017г.От представената еднолинейна схема на захранването на
„Симако" („А."АД), се вижда, че БКТП"Златна панега" ползва кабел 20 kV на „А."АД.Към
16.02.2015 г. са присъединени и захранени следните потребители на ел.енергия:„Златна
панега бетон" ЕООД- с адрес ЗПЗ 0 - Бетон център,Роси" ЕООД - с адрес „Никола
Габровски" 73 Д - Складова база,“Фармнет" АД - с адрес „Шемшевско шосе" 12 - Складова
база,“Феникс ВТ" ЕООД - „Никола Габровски" 75 А – Склад.
7
В случая претенцията на ищеца не се основава на получено без основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за която релевантен е и въпросът дали потребеното
количество ел.енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи, раздел VII. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 227/11.02.2013 год. по т.д. № 1054/2011 год., ВКС, ІІ т.о.,
което настоящия състав изцяло споделя и с което е даден отговор на въпроса за значението
на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по
последната. Мястото на измерване в конкретния казус е от значение, с оглед възраженията
на въззивника – ответник , че за да се приложи методиката , ел.енергията трябва не само да е
преминала, но и да е преобразувана от средно в ниско напрежение. Следва да се отбележи,
че съгласно заключението на вещото лице по СТхЕ „А."АД е захранен с 20кв от подстанция
Абагар Възлова станция ЗПЗ. Към кабелната електропровдна линия на „А."АД е
присъединен БКТП „Златна панега", захранван от Подстанция Абагар 110/20 кв.,т.е. СТИ не
е поставено на правилното съгласно нормативните правила място, доколкото
понижаването от СрН в НН се осъществява от трафопост собственост на ищеца и
ползваната от обекта на ищеца ел.енергия се измерва от СТИ собственост на ответника
след понижаването от СрН в НН.
Възражението на ответника, че неправилно е използван от вещото лице индекс, а
именно 0.27 за целия период – съгласно Методиката, е неоснователно. Видно от
заключението н по СТхЕ, приетият коефициент за разпределение на електрическата енергия
е 0.21,съгласно методиката и Решение на КЕВР- Протокол №47 т.3 от 15.03.2016г. При
определяне на цената за предоставен достъп през съоръженията на ищеца е взета предвид
общата им балансова стойност.Предвид изложеното настоящия съдебен състав счита , че
иска е доказан и по размер.
Неоснователно е възражението на въззивника за изтекла в негова полза погасителна
давност по смисъла на чл.111 б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, доколкото претенцията на ищеца не
представлява обезщетение и неустойка от неизпълнен договор, а напротив твърди се липсата
на договор по чл.117 от ЗЕ, както и не касае вземане за периодично плащане.
Основателността на главния иск предполага основателност и на акцесорния такъв за
законна лихва , считано от дата на подаване на исковата молба в съда 17.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата
В заключение виззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение ,а първоинстанционното решение, като правилно следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на двете инстанции не предполага ревизиране на
обжалваното решение в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени
8
разноски за настоящата инстанция, в размер на 600.00 лв., представляващо възнаграждение
за един адвокат, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
заплащането им.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3962/14.12.2023г., постановено по гр.дело №
3144/2022г. на Варненския районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север" АД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик", № 258 ДА ЗАПЛАТИ на „А." АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Твърдица, ж.к."Индустриален" сумата от
600.00 /шестстотин/лева, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9