№ 1521
гр. София , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ива А. Иванова
Прокурор:Бранислав Александров Славов
(АП-София)
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502903 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1999 от 12.03.2020 г., постановено по гр.д. № 2361/2019 г. на
СГС е отхвърлен искът на Й. А. К., предявен срещу Прокуратурата на Република България
за заплащане на сумата 300000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца. Въззивникът поддържа, че
оправдателната присъда не му била съобщена, тъй като била постановена от трета съдебна
инстанция, затова давността за предявяване на настоящия иск не била започнала да тече.
Ответникът оспорва въззивната жалба като твърди, че давността е започнала да тече
от 02.03.2012 т. И към датата на исковата молба 18.02.2019 г. е била изтекла.
Въззивната жалба е подадени от легитимирана страна в процеса в срока по чл.259 от
ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, приема следното:
СГС е сезиран с предявен от Й. А. К. срещу Прокуратурата на Република
България иск за заплащане на сумата 300000 лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение. Искът е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Ответникът е направил възлажение за погасяване на иска по давност.
Въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства
настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на подробен анализ на събраните доказателства, поради което настоящият съд я
възприема при условията на чл.272 от ГПК. Тя не се оспорва пред настоящата инстанция.
Вредите, които се претендират в анастоящото производство, са от незаконно
обвинение, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 02.03.2012 г. присъда. Исковата
молба е подадена на 18.02.2019 г.
С оглед така установените факти настоящият състав намира от правна страна
следното: Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ (ред.ДВ
бр.60/1988 г.), тъй като производството, образувано по незаконното обвинение, е
приключило на 02.03.2012 г. при действието на първата редакция на закона.
Изводът на първоинстанционния съд за погасяване по давност на предявения иск е
направен в съотвествие с практиката на ВКС, на която съдът се е позовал в мотивите на
своето решение - ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4. Като е съобразил всички факти по
делото съдът правилно е приел, че оправдателната присъда по ВНОХД № С-1/2011 г., която
е окончателна, е влязла в сила на 02.03.2012 г. , когато е постановено решението по делото.
В случая искът с правно основание чл.2 от ЗОДОВ е предявен пред съд на 18.02.2019 г., т.е.
както правилно е прието в обжалваното решение, след изтичане на предвидения в закона
петгодишен давностен срок, поради претенцията като погасена по давност е неоснователна.
Без значение е обстоятелството кога ищецът е узнал за постановяване на
окончателния съдебен акт, установяващ незаконност на повдигнатото му обвинение.
Съгласно мотивната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълк. д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
2
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност, и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение,
настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл.114 ЗЗД, началният момент на
течението на давностния срок винаги е свързан с изискуемостта на вземането на кредитора,
тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това,
неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото
на принудително изпълнение. По изложените съображения предявените срещу
Прокуратурата на Република България искове следва да бъдат отхвърлени.
С оглед съвпадане на изводите на настоящата инстанция с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1999 от 12.03.2020 г., постановено по гр.д. №
2361/2019 г. на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3