МОТИВИ към присъда №89/04.08.2010 г. по
НОХД №2301/2010 г. по описа на ПОС
Срещу подсъдимата Х.М.Ю. ***
е внесено обвинение за извършени престъпления както следва:
- по
чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК – за това,
че през месец март 2010 г.
в гр. А., обл. П., повторно в немаловажен случай, след като е била осъдена с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, е отнела чужди движими вещи
– сумата от 400 лв. от владението на Й.Д.Г., ЕГН **********, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои;
- по чл.249 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК –
за това, че на 08.04.2010 г. в гр. А., обл. П., при условията на продължавано
престъпление, е използвала платежен инструмент – дебитна карта с № ***,
издадена от Банка ДСК – ЕАД на името на Й.Д.Г., ЕГН **********, по банкова
сметка ***, без съгласието на титуляра Й.Д.Г., като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
По делото не е предявен за
съвместно разглеждане граждански иск и не са конституирани граждански ищец и
частен обвинител.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа обвиненията при фактическата обстановка, описана
в обвинителния акт. Счита, че по несъмнен и категоричен начин е доказано
авторството на подсъдимата в извършените престъпления. Моли съда да я признае
за виновна, като се наложи наказание с приложение на разпоредбата на чл. 373,
ал.2 от НПК, при условията на чл.58а във вр. с чл. 55 от НК при баланс на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, което да се изтърпи при
първоначален общ режим. При определяне на наказанието следва да се отчетат
съдействието за разкриване на обективната истина и същевременно предходното
осъждане на подсъдимата, като се отчете и обществената опасност на деянията.
Следва да се приспадне времето, през което подсъдимата е била задържана,
както и да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. На
основание чл. 68, ал.1 от НК да се приведе в изпълнение и наказанието, наложено
по НОХД №*** на РС К..
Адв. Н. – служебен защитник
на подс. Ю. не оспорва описаната в обвинителния акт фактическа обстановка,
призната изцяло от подсъдимата, както и че същата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, в извършване на които е обвинена.
Моли наказанието да се определи при условията на чл. 58а от НК в сега
действащата ú редакция, като на подсъдимата се наложат наказания в
минималния предвиден в съответните норми размер, като се извърши редукция, а
глоба да се наложи в минималния предвиден размер.
Подсъдимата
Ю. поддържа изложеното от защитника си, като моли за минимално наказание.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и
в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, в съответствие
с разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимата Х.М.Ю. е родена
на *** ***. Към момента на извършване на деянията е живеела в А.. Тя се определя
като туркиня, българска гражданка. Омъжена е и има две деца. Завършила е средно
образование, но е безработна. ЕГН: **********. Осъждана е – с присъда
№ *** по НОХД № *** на РС К. за извършено през периода 25.10.2008 г. –
20.12.2008 г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК е
наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от три години. Присъдата е влязла в сила на
29.05.2009 г.
От месец август 2009 г. св. Г. живеела на
квартира - ползвала помещение в таванския етаж на пететажна сграда, находяща се
в град А., ул. ***. Свидетелката била трудно подвижна и решила да смени жилището
си. Тъй като трябвало да се премести до 01.04.2010 г., през месец март 2010 г. опаковала багажа си
в кашони, чували и туристически куфар, в който поставила сумата от 400 лв.,
придобити от продажбата на фризер и гардероб.
През месец март 2010 г. в А. се намирала и
подс. Ю., която си търсела квартира. Случайно се срещнала с хазяйката на св. Г.,
която й предложила да обитава стаята. Двете се срещнали със св. Г., като се
споразумели няколко дни подсъдимата и свидетелката да живеят заедно. Ю. се
нанесла при нея.
Тъй като подсъдимата нямала
пари, св. Г. се грижела за нея, като купувала храна, готвела. По време на
съвместното съжителство свидетелката споделила, че има ценни предмети в
туристическия куфар, без да ги уточнява. Подсъдимата през месец март 2010 г. решила да провери
какви са ценните вещи на съквартирантката й. Отворила куфара и там намерила
сумата от 400 лв., които отнела.
На 01.04.2010 г. св. Г. се
изнесла в друга квартира в А., като подсъдимата й помагала при преместване на
багажа. След около 2 – 3 дни свидетелката се наложило да постъпи в болница за
лечение, като от квартирата до болницата била придружавана от подсъдимата.
Двете пътували с такси. Почти всеки ден до 08.04.2010 г. подсъдимата посещавала
Г., която споделила, че ще я изписват на следващия ден. Помолила Ю. да й
помогне да събере багажа си. Споделила, че по дебитната й карта на 5 – 6 число
от месеца превеждат пенсията й от 240 лв. Подсъдимата се възползвала от
доверието на пострадалата, като, без тя да знае, отворила дамската й чанта, в
която се намирало портмоне с дебитна карта №***, издадена от Банка ДСК – ЕАД по
банкова сметка ***, на името на Г., до която се
намирал и ПИН – кода, с който може да се използва картата, и комплект от
ключовете за квартирата и туристическия куфар, като взела посочените вещи.
След отнемане на дебитната
карта, подсъдимата слязла пред входа на МБАЛ *** на ул. ***, като там имало
банкомат – АТМ. Поставила в него платежния инструмент – дебитна карта №***,
издадена от Банка ДСК – ЕАД, посочила сумата от 20 лв., въвела ПИН – кода, като
така осъществила транзакция в 15.33 часа. Прибрала банкнотата от 20 лв. Използването
на платежния документ станало без съгласието на титуляра му – св. Г..
Същият ден подсъдимата
отишла около 19.58 часа до офис на „Райфайзен банк” в град А., където също
имало банкомат – АТМ ***. Поставила в него платежния инструмент – дебитна карта
№***, издадена от Банка ДСК – ЕАД, набрала сумата от 20 лв., въвела ПИН – кода.
В резултат на тази транзакция получила сумата от 20 лв., като прибрала
банкнотата. Непосредствено след това отново поставила в банкомата дебитната
карта, набрала сумата от 200 лв., въвела ПИН – кода и след осъществяване на
транзакцията прибрала сумата от 200 лв. И в тези два случая използвала
платежния инструмент без съгласието на титуляра му – св. Г..
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин частично
от обясненията на подсъдимата, от показанията на свидетелите Г., К., Д., Ф., Г.
и П., от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– протокол за претърсване и изземване, разрешено от съдия от ПОС /л. 33 от
досъдебното производство/, писмо от Банка ДСК ЕАД с приложено извлечение /л.48, л.51 от ДП/,
справка за съдимост и бюлетин за съдимост /л. 56 от досъдебното производство и
л. 31 – 32 от съдебното следствие/, характеристична справка /л. 54/, от
приложеното по делото веществено доказателство
– дебитна карта.
Изцяло
се кредитираха показанията на всички разпитани по делото свидетели като
обективни, безпристрастни, логични и непротиворечиви.
Съдебната
практика е категорична, че както обясненията на
подсъдимия са едновременно и доказателствено средство, и средство за защита,
така и показанията на пострадалия свидетел са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението права.
Особеното положение на пострадалия в процеса може да го мотивира да бъде
тенденциозен, недобросъвестен и необективен. В настоящия случай преценката на
показанията на св. Г. следва да става само при съвкупна преценка с останалите
събрани по делото доказателства. Изложеното
от нея обаче се подкрепя от останалите гласни и писмени доказателства.
Безспорно същата е заинтересована от изхода на делото, с оглед и качеството
ú пострадал, но този интерес не я подтикна да се конституира като страна
в процеса. За останалите не се установи да са заинтересовани по какъвто и да е
начин от изхода на делото, а именно те подкрепят казаното от пострадалата. Ето защо настоящият състав прие, че изложеното от нея
съответства на обективната истина.
Не
се дава вяра на обясненията на подсъдимата, дадени в хода на досъдебното
производство, в които се отрича причастността към кражбата, както и в частта, в
която се твърди, че дебитната карта е изхвърлена. По отношение на последния
факт – изложеното от Ю. противоречи на отразеното в протокола за претърсване и
изземване, при който е намерена и иззета дебитната карта на името на
пострадалата, приложена като веществено доказателство по делото.
Относно
противоречието в признанието на фактите в съдебно заседание и изложеното в хода
на досъдебното производство – отричане на извършена кражба на пари - налице са
косвени доказателства, водещи до извода за авторството и на това деяние. От показанията
на св. Ф. се установява, че ключовете за второто обитавано от пострадалата Г.
жилище са били у подсъдимата в момента, в който трите жени са тръгвали за
болницата, като Ю. е казала, че оставя ключовете в чантата. В болничното
заведение, към момента на отнемане на дебитната карта са взети и ключовете.
Целта е била да не се установи своевременно противозаконното отнемане на
средствата. Същевременно св. Г. не е могла да се прибере в дома си след
изписването от болничното заведение, а е поискала ключове от хазяина си.
Куфарът е бил заключен, което е наложило и намесата на св. Г.. Непосредствено
след отварянето му в присъствието на св. Ф. и Г. пострадалата е установила
липсата на парите, като е започнала и да плаче и е била разстроена. Единственият,
който е имал достъп до заключения куфар през месец март /освен пострадалата/, е
именно подсъдимата, която е била приютена и издържана от Г.. Ето защо се прие,
че самопризнанието от страна на подсъдимата на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, направено в съдебно заседание, се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.
При
така установената по категоричен и несъмнен начин фактическа обстановка по
делото съдът прие, че подс. Ю.
е осъществила както от обективна, така и от субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.195 ал.1 т.7, във вр. с чл.194 ал.1, във
вр. с чл.28 ал.1 от НК – за това, че през месец март 2010 г. в гр. А., обл. П.,
повторно в немаловажен случай, след като е била осъдена с влязла в сила присъда
за друго такова престъпление, е отнела чужди движими вещи – сумата от 400 лв.
от владението на Й.Д.Г., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Относно
авторството се изложиха съображения, които съответстват и на признанието от страна
на подсъдимата на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
От
обективна страна: засегнати са обществените отношения, осигуряващи нормални
условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи. Налице е деяние - отнемане –
прекъсва се фактическата власт върху вещите /пари/ на владелеца /собственика/,
като подсъдимата е установила фактическа власт и впоследствие се е разпоредила
с тях.
Налице е резултат - преминаване
на вещите без съгласието на собственика – св. Г. от фактическата ú власт
в тази на подсъдимата.
Предмет на престъплението са
описаните движими вещи – пари 400 лв.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Същата е съзнавала, че вещите
– пари – 400 лв. - са чужди, че се намират във владение на другиго, че
владелецът не е съгласен да бъде отнета вещта, като въпреки това е установила
своя фактическа власт върху тях, а впоследствие се е и разпоредила.
Деянието е извършено при квалифициран
състав на кражбата – повторност, което се обуславя от предишното осъждане на
подсъдимата за същото по вид престъпление, като не е изтекъл и срока по чл. 30,
ал.1 от НК. Не може да се приеме, че случая е маловажен, тъй като размерът на
сумата е значителен, а и с оглед начина на извършване на деянието – използва се
доверието на жертвата, която е споделила за свои ценности, отнети са средствата
на лице в пенсионна възраст, което няма източници на доходи освен от пенсия, с
влошено здравословно състояние. Това само по себе си завишава обществената
опасност на деянието.
Ето защо подсъдимата Ю. бе
призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 във вр.
с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.
При безспорно установената
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.249
ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК – за това, че на 08.04.2010 г. в гр. А., обл.
П., при условията на продължавано престъпление, е използвала платежен
инструмент – дебитна карта с № ***, издадена от Банка ДСК – ЕАД на името на Й.Д.Г.,
ЕГН **********, по банкова сметка ***, без
съгласието на титуляра Й.Д.Г., като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление.
Безспорно и в този случай е
установено авторството на деянието – подсъдимата е направила пълни
самопризнания, у нея /в дома ú/ е намерена картата, ползвана от
пострадалата, извършване на транзакциите се установява от приложеното
извлечение от сметка и писмо от Банка ДСК ЕАД, като тегленията са във време, в
което пострадалата е била в болнично заведение.
Касае се за три деяния – на
една и съща дата – 08.04.2010 г. от подсъдимата са осъществени три транзакции
чрез използване на два банкомата в град А., като са изтеглени в 15.33 часа 20
лв., а в 19.58 часа – 20 лв., а след това и 200 лв. Използван е платежен
инструмент – приложената като веществено доказателство по делото дебитна
карта с № ***, издадена от Банка ДСК – ЕАД на името на Й.Д.Г., по банкова
сметка ***. Безспорно е, че Г., която е титуляр на
сметката, не е дала съгласието си за използване на платежния инструмент, както
и че картата е отнета, заедно с листче, съдържащо ПИН – кода за използване на
същата, като по този начин е осигурен достъп за извършване на транзакциите.
Всяко от тези деяния само по себе си осъществява един и същи състав на
престъплението, като последващото от обективна и субективна страна е следствие
от предхождащото го. Тези действия не осъществяват състав на друго по – тежко
престъпление.
Засегнати
са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на банковата и
кредитната система. Налице са деяния – действия от страна на подсъдимата,
която е отнела картата, намерила е банкомат, поставила е картата в него,
посочила е исканата от нея сума, въвела е ПИН – кода, като по този начин е осъществила
транзакциите, и е получила сумите. Всички описани действия са осъществени при
наличие на пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на
деянието и е искала настъпването му.
По изложените съображения
подсъдимата бе призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 249,
ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК.
При определяне на
наказанието настоящия състав прие, че следва да се приложи законът, който е бил
в сила към момента на извършване на деянието и който е по – благоприятен за
подсъдимата. С оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие и в
съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието се налага при
условията на чл. 58а от НК. Тази норма претърпя промени, като по – благоприятна
е тя в редакцията си, действаща към момента на извършване на деянията, тъй като
наказанията следва да се наложат при условията на чл. 55 от НК, а съгласно сега
действащия чл. 58а, ал.1 от НК следва да се наложи наказание, което да се
редуцира /в какъвто смисъл бе и искането на защитника/. За подсъдимата е по –
благоприятно да се наложи наказание по реда на чл. 55 от НК, отколкото по чл.
54 от НК, макар и след това да е предвидена възможност за редукция, като се има
предвид, че деянията, за които подсъдимата бе осъдена, се характеризират с
висока степен на обществена опасност в конкретния случай.
Високата степен на
обществена опасност се определя от това, че е лишен напълно от средства за
препитание възрастен болен човек. Подсъдимата е знаела, че по
сметката, обслужвана от картата, постъпва пенсията на пострадалата, че същата
няма доходи или лица, които да се грижат за нея, и въпреки това е изтеглила
цялата сума от получаваната пенсия. Същевременно преди това е отнела и сумата
от 400 лв. без съгласие на пострадалата с намерение противозаконно да я
присвои, пари, на които тя е разчитала и които е потърсила, за да се справи при
липсата на средства от пенсията. Ето защо настоящия състав прие, че следва при
определяне на наказанието да се приложат разпоредбите на чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК, като се приложи законът, действащ към момента на извършване на деянията,
който е и по – благоприятен за дееца, като наказанията се определиха при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
При индивидуализацията на
наказанията съдът прие, че подсъдимата не е личност с висока степен на обществена
опасност въпреки предишното й осъждане. Самото то е намерило отражение при
квалифициране на деянието по чл. 195, ал.1 от НК. Същевременно от настоящия
състав се отчита, че след като пострадалата е напълно лишена от средства за
съществуване, подсъдимата ú е закупувала лекарства, предоставила е
сумата от 100 лв. /макар и като заем/, закупувала е храна, което насочва към
съжаление за извършеното.
Като смекчаващи вината
обстоятелства се приеха признанието на вината по отношение на престъплението по
чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и съдействие за разкриване на
обективната истина. Липсват отегчаващи такива.
При преценка на обществената
опасност на деянието и дееца, както и на посочените смекчаващи вината
обстоятелства, съдът прие, че най – справедливо е на подсъдимата да се наложат
наказания както следва: за извършеното от нея престъпление по чл. 195, ал.1,
т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК – осем месеца
лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 249, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 от НК – една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
240 лв.
Тъй като
подсъдимата е извършила двете престъпления преди да е налице влязла в сила
присъда по отношение на което и да е от тях, на основание чл.23 ал.1 от НК се
наложи едно общо най - тежко наказание лишаване от свобода в размер на една
година и шест месеца, като към него на основание чл.23 ал.3 от НК се присъедини
и наложеното наказание глоба в размер на 240 лева. С така определеното
наказание според настоящия състав ще се осъществят най – пълно целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК – да се въздейства предупредително –
възпиращо и възпитателно както върху подсъдимата, така и върху обществото като
цяло.
Не са налице предпоставките на чл. 66,
ал.1 от НК, тъй като подсъдимата е осъждана, като ú е наложено и
наказание лишаване от свобода, поради което и наложеното ú с настоящата
присъда наказание лишаване от свобода следва да се изтърпи реално, при първоначален
строг режим на основание чл.61 т.2, във вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Именно наложеното ú предходно
наказание лишаване от свобода е пречка да се определи първоначален общ режим за
изтърпяване.
На основание чл.59 ал.1 от НК се
приспадна при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца времето от 13.04.2010 г. до влизане на присъдата в
сила, през което подсъдимата Ю. е задържана по ЗМВР, с прокурорско постановление
или с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Тъй като деянията – предмет на
настоящето производство са осъществени в изпитателния срок на предходно
осъждане, с оглед императивната разпоредба на чл.68, ал.1 от НК се
постанови подсъдимата Ю. да изтърпи изцяло и отделно наказанието от осем месеца
лишаване от свобода, наложено с присъда № ** по НОХД № ** на РС К., което на
основание чл.61 т.3, във вр. с чл.59 ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК
съдът се произнесе и относно вещественото доказателство – дебитна карта с
№ ***, издадена от Банка ДСК – ЕАД на името на Й.Д.Г., ЕГН **********, като
постанови след влизане на присъдата в сила картата да се върне на собственика -
Банка ДСК – ЕАД.
По
делото няма направени разноски.
Причините
за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и
установения в страната правов ред, както и стремеж за облагодетелстване по
престъпен начин, незачитане правото на собственост.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: