№ 1485
гр. Варна, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100102802 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от Я. Е. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. **********, против Д. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ********** и
Х. Д. Х., ЕГН **********, с адрес *********, искове с правно основание чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците Д. Х. Д. и Х. Д. Х., да
заплатят солидарно на Я. Е. П. сумата от 40 904 евро, представляваща
главница по сключен Договор за паричен заем от 12.08.2014 г., ведно
Допълнителното споразумение към договор за паричен заем от 25.09.2014 г. и
15.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 40 904 евро, считано
от завеждане на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, както и за осъждане на ответника Д. Х. Д. да заплати на Я. Е. П.
сумата от 7 056.50 евро, представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 40 904 евро, считано от 01.01.2020 г. до завеждане на исковата молба.
В исковата молбата се твърди, че за претендираните суми е инициирано
заповедно производство, искането за издаване на заповед за изпълнение по
което е било отхвърлено. Съгласно указанията на съда е предявен осъдителен
иск за вземанията.
Твърди се, че на 12.08.2014 г. е сключен договор за паричен заем между
1
Я. Е. П., в качеството си на заемодател и Д. Х. Д., в качеството си на заемател
и Х. Д. Х., в качеството си на съдлъжник, съгласно който заемодателят
предоставя на заемателя сума в размер на 30 000 лева, а заемателят се
задължава, при условията и сроковете, упоменати в договора, да върне
заемната сума.
Сумата е предоставена на заемателя чрез няколко банкови превода, по
посочена от него банкова сметка, както следва:
Преводно нареждане № Дата Сума в лева
963В1Р0142258528 13.08.2014 г. 10 000,00
301В1Р0142670401 24.09.2014 г. 5 000,00
301В1Р0142830602 10.10.2014 г. 5 000,00
301В130143080801 04.11.2014 г. 10 000,00
На основание чл. 3 от договора заемателят Д. Х. Д. се е задължил да
върне заемната сума до 31.12.2016 г.
С Допълнително споразумение към договор за паричен заем от
25.09.2014 г., сключено между Я. Е. П., в качеството си на заемодател, Д. Х.
Д., в качестото си на заемател и Х. Д. Х., в качеството сина съдлъжник,
страните се съгласяват, че предоставената от заемодателя на заемателя сума,
съгласно чл. 1 от договора за паричен заем от 12.08.2014 г. в размер на 30 000
лева се превалутира в евро, като равностойността й се приравнява на 15 339
евро.
С Допълнително споразумение към договор за паричен заем от
15.01.2015 г. страните се съгласяват, че заемодателят предоставя на заемателя
допълнителна сума в размер на 25 565 евро (двадесет и пет хиляди петстотин
шестдесет и пет евро) или заемната сума, съгласно чл. 1 от Договора за
паричен заем от 12.08.2014 г. става в общ размер на 40 904 евро (четиридесет
хиляди деветстотин и четири евро).
Увеличеният размер на заема е предоставен на заемателя чрез няколко
банкови превода по посочена от него банкова сметка, както следва:
Преводно нареждане № Дата Сума в лв.
963В100150083033 08.01.2015 г. 20 000,00
963В100150574257 26.02.2015 г. 10 000,00
2
963В10015106В016 16.04.2015 г. 10 000,00
963В100151421539 22.05.2015 г. 10 000,00
Изрично в Допълнителното споразумение към договор за паричен заем
от 15.01.2015 г. страните се съгласяват, че всички останали клаузи на
Договора за паричен заем от 12.08.2014 г. остават непроменени.
Договорът за паричен заем е падежирал на 31.12.2016 г., задължението е
изцяло изискуемо и Д. Д. е изпаднал в забава, считано от 01.01.2017 г. Сочи
се, че Х. Х. в качеството си на солидарен длъжник, не е бил канен, съгласно
чл. 15 от Договора за заем, да заплати всички задължения на заемателя,
поради което същият изпада в забава от поканата, отправена с исковата
молба.
По делото НЕ е постъпил отговор от ответника Х. Д. Х., както и от
назначения особен представител на ответника Д. Х. Д. в срока по чл.131
от ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове и моли за уважаването им, а ответникът Х. Д.
Х. се явява лично, не оспорва валидността на сключения договор за заем,
получаването на сумите и липсата на изпълнение на задължението му за
връщането им. Навежда факти за отношенията между страните, които са
ирелевантни за делото.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявената по делото главна искова претенция намира материално
правното си основание в разпоредбите на чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 240 ал.1 от
ЗЗД.
За да бъде уважен иска, е необходимо да са налице кумулативно следните
предпоставки: валидно сключен договор за заем, реално предаване на сумата,
неизпълнение на задължението за връщане на сумата по заема от ответната
страна; настъпил падеж на задължението за връщане на заемната сума.
Договорът за заем е реален и консенсуален договор, което означава, че
не е необходимо да е сключен в писмена форма, като същата представлява
3
единствено форма за доказване, но не и за действителност. За валидността на
договора е необходимо реално да е предадена сумата по договора.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
ищецът следва да докаже, че е постигнато между страните съгласие за
сключване на конкретния договор за заем с всички параметри на договора
/страни, заемна сума, падеж на задължението за връщане/, и че е предал
заемната сума на ответника, както и че е настъпил падежа на задължението за
връщане на заема, а ответникът следва да докаже изпълнение на
задължението си за връщане на сумата по заема или правопогасяващи факти.
В конкретният случай не се оспорват от ответната страна фактите,
представляващи предпоставка за уважаване на иска.
От представените по делото писмени доказателства се установява както
сключването на процесния договор за заем от 12.08.2014г. между страните Я.
Е. П., в качеството му на заемодател и Д. Х. Д., в качеството му на заемател и
Х. Д. Х., в качеството му на съдлъжник, сключването на допълнително
споразумение от 25.09.2014г. към договор за заем от 12.08.2014г.,
сключването на допълнително споразумение от 15.01.2015г. към договор за
заем от 12.08.2014г., така и реалното предаване на сумите по договора по
банков път с преводни нареждания от 13.08.2014г., 24.09.2014г., 10.10.2014г.,
04.11.2014г., 08.01.2015 г., 26.02.2015 г., 16.04.2015 г. и 22.05.2015 г.
Ответникът-заемател не твърди да е върнал предоставените в заем суми,
както на падежа, така и по-късно и до настоящия момент, поради което
същият дължи връщането им. Не се оспорва и поетото солидарно задължение
по договора за заем от другия ответник /съдлъжник/, поради което той
отговаря за задълженията на замателя в пълен обем.
Поради това предявените главни искове с правно основание чл. 240 ал. 1
от ЗЗД следва да бъдат уважени.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното
изплащане на сумата.
Видно от Договора за паричен заем, падежът на задължението за
връщане на заемните суми е настъпил на 31.12.2016 г., поради което Д. Д. е
изпаднал в забава, считано от 01.01.2017 г. Поради това за претендирания
период от 01.01.2020 г. до 12.09.2021г. /датата преди завеждане на
4
заповедното производство в съда/ същият дължи сумата от 7 056.50 евро,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 40 904 евро.
С оглед гореизложеното предявеният акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид пълното уважаване на предявените искове, на ищеца се следват
разноските за производството, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Предвид
представения списък на разноските и доказателства за извършени разноски,
съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 10446.12лв., представляваща заплатени държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ********** и Х. Д.
Х., ЕГН **********, с адрес *********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА
Я. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, сумата в размер на 40 904
евро /четиридесет хиляди деветстотин и четири евро/, представляваща
главница по сключен Договор за паричен заем от 12.08.2014 г., ведно с
Допълнителни споразумения към договора за паричен заем от 25.09.2014 г. и
15.01.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 40 904 евро, считано
от завеждане на исковата молба – 27.10.2021г. до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. **********, ДА
ЗАПЛАТИ НА Я. Е. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **********, сумата в
размер на 7 056.50 евро /седем хиляди петдесет и шест евро и 50
евроцента/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 40 904
евро, считано от 01.01.2020 г. до 12.09.2021г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Х. Д. , ЕГН **********, с адрес: гр. ********** и Х. Д.
Х., ЕГН **********, с адрес *********, ДА ЗАПЛАТЯТ НА Я. Е. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, сумата от 10446.12лв. /десет хиляди
четиристотин четиридесет и шест лева и 12ст./, представляваща разноски
5
по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му на
страните, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6