РЕШЕНИЕ
№ 260761/20.8.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4735/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Е.с.с.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, срещу Наказателно постановление №03-011796 от
16.10.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 300.00 лв.
Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и моли,
същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна
оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди
оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
16.09.2019 г., по повод постъпила жалба за неплащане на трудови възнаграждения
в срок, служители на Дирекция “Инспекция по трува“
гр. Варна, сред които свид. Д.И., извършили проверка
за спазване на трудовото законодателство от въззивника
„Е.с.с.“ ЕООД.
От
представени в хода на проверката документи – трудов договор, разчетно-платежна ведомост и др., се установило, че свид. Н.Н. бил назначен на
длъжност „инженер електронни инструменти и прибори с Трудов договор №21 от
29.05.2018 г. като в договора било предвидено, че срокът на изплащане на
договореното трудово възнаграждение е до края на месеца, следващ този, за който
се отнася възнаграждението. Свидетелят Д. И. установил още, че трудовото
правоотношение между работника и работодателя било прекратено със Заповед №12
от 27.08.2019 г. При извършена проверка на представените ведомости станало ясно
и че на свид. Н. Н. не са били изплатени в срок
трудовите възнаграждения за месеците юни, юли и август 2019 г., както и
обезщетението по чл.224 КТ. На контролните органи било представено и заверено
копие на платежно нареждане от 01.10.2019 г., с което на свид.
Н. Н. били изплатени трудовите възнаграждения за месеците юни, юли и август
2019 г. и копие от платежно нареждане от 07.10.2019 г. за изплащане на
обезщетение за неползван отпуск за м. август 2019 г.
За
установеното при проверката свид. Д. И. съставил протокол №ПР1931945 от 09.10.2019 г., с който
дал и съответни предписания и издал срещу въззивното
дружество АУАН за това, че в качеството си на работодател не е изплатил в уговорения срок уговореното основно трудово
възнаграждение за извършена работа през м. юни 2019 г. на свид.
Н. Н., назначен на длъжност „инженер електронни инструменти и прибори“ като
било отразено, че нарушението е извършено на 01.08.2019 г. в гр. Варна, към
който момент и място е следвало дължимото трудово възнаграждение на лицето да
бъде изплатено. Нарушението било
квалифицирано по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.2
и ал.3 КТ .
При предявяване на АУАН на упълномощено лице,
както и в срока по чл.44, ал.1 АНН възражения не били направени и депозирани.
Въз основа
на съставения акт наказващият орган издал оспореното НП, с което приел изцяло
описаната в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението
като отразил, че нарушението е отстранено непосредствено след неговото
установяване, поради което на въззивника било
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 300.00 лв.
Визираната
фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен
начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Д. И. и Н. Н.,
така и от приобщените документи – жалба вх.№131-159-90 от 29.11.2019 г., НП
№03-011796 от 16.10.2019 г., писмо изх.№11796 от 21.11.2019 г., ведно с
известие за доставяне от 22.11.2019 г., АУАН №011796 от 08.10.2019 г., платежно
нареждане от 01.10.2019 г., ведомост за заплати за м. юни 2019 г., трудов
договор №21 от 29.05.2018 г., протокол №ПР1931945 от 09.10.2019 г., пълномощно
№1 от 18.09.2019 г., заповед №280 от 03.08.2010 г., писмо
изх.№1908-4933 от 09.10.2019 г., сигнал
(жалба) вх.№19098398 от
11.09.2019 г., писмо №RPS580001AH7NG, заповед №12 от 27.08.2019 г., предизвестие вх.№10 от 26.08.2019
г. и заповед №ЧР-1596 от
08.10.2019 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок
и е приета от съда за разглеждане.
Относно
компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна.
Относно
процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН и НП са формално редовни, съдържат изискуемите реквизити и преписи от тях са надлежно връчени.
Относно
материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:
Правилно
административно-наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Съгласно чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа. Видно от приложения към преписката трудов договор, уговореното трудово
възнаграждение е следвало да се заплаща до края на месеца, следващ този, за
който се отнася трудовото възнаграждение. В конкретния случай възнаграждението
за м. юни 2019 г. е следвало да бъде изплатено на свид.
Н. Н. до 31.07.2019 г., който е бил работен и присъствен ден. В случая, видно
от приложеното по преписката копие от платежно нареждане от 01.10.2019 г., е че
възнаграждението е било преведено на свид. Н. Н. по
банков път на 01.10.2019 г., т. е. след изтичане на уговорения с трудовия
договор срок. В платежното нареждане изрично е посочено, че кредитния превод е
изпратен на 01.10.2019 г. в 16.31 ч. Поради това и съдът намира, че безспорно е
било допуснато нарушение на чл.128, т.2, вр. чл.270,
ал.2 и ал.3 КТ.
Правилно
и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на „Е.С.С.“ ЕООД в качеството му на работодател за нарушение на
чл.128, т.2 и чл.270, ал.2 и ал.3 КТ чрез налагане на "имуществена
санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съобразно представените доказателства наказващият орган е приел, че
нарушението е било отстранено и е приложил санкционната норма на чл.415в, ал.1 КТ, но съдът счита, че при определяне размера на наложената санкция не са взети
предвид всички обстоятелства, свързани с извършеното нарушение, и конкретно
факта, че възнаграждението е било изплатено с минимално закъснение. Безспорно
е, че по време на проверката е констатирано забавяне в плащането и на
възнаграждение за други два месеца, но всяко от тях е санкционирано с отделно
НП. Поради това съдът намира, че размера на наложеното наказание „имуществена
санкция“ следва да бъде намален от 300 лв до 100 лв, в минималния предвиден в
закона размер, като това наказание е съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще
изпълни целите на ЗАНН.
С оглед
изхода на делото и съобразно отправеното искане, на основание чл.63д, ал.4 и
ал.5 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата
Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда
възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв
до 120 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна
сложност и кратката продължителност на първоинстанционното
производство, съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №03-011796 от
16.10.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, за нарушение по чл.128, т.2, вр.
чл.270, ал.2 и ал.3 КТ, като НАМАЛЯВА
размера на наложеното на „Е.с.с.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, административно наказание „имуществена санкция“ от 300.00 лв до 150.00 лв (сто
и петдесет лева, 00 ст.) и ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата част, на
основание чл.63, ал.2, т.4, вр. ал.7, т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА
„Е.с.с.“ ЕООД ***, ЕИК
*********,
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет
лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за
юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143, ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: