№ 615 / 16.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана
15.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на двадесети с. през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1390 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК,обективно съединен с искове за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеене на непълнолетните деца, за заплащане на месечна издръжка, ползването на семейното жилище на страните и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака.
Производството е образувано по искова молба на А.Т.И. xxx срещу Р.С.И. xxx по предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК. Поддържа, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Твърди, че от няколко години в брачните им отношения настъпили промени, които довели до общо разбиране да се разделят. От около три години не живеят заедно и не поддържат никакви контакти помежду си, единствено, когато се касае до въпроси, свързани с децата. Ищцата твърди, че дава парични средства за отглеждането и образованието на двете си деца, като детето Н. останало да живее при нея и родителите й в с. Ц., а детето И. при баща си в с..
Поддържа, че липсва физическа близост между тях, като към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според ищцата съществува само формално, изчерпан е от съдържание.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, родителските права на роденото по време на брака дете И. Р. С. да бъдат предоставени на ответника, а за детето Н. Р. С. на нея, като съответно, на бащата определен режим на лични контакти с детето Н., а на нея определен режим на лични контакти с детето И., както и да заплаща бащата месечна издръжка в размер на 150.00 лева за детето Н., а тя да заплаща месечна издръжка за детето И. в размер на 150.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, издръжка помежду си не претендират, семейното жилище в с. което е придобито по време на брака и е в режим на СИО, след прекратяване на брака да се ползва от ответника и двете деца, движимо имущество са поделили предварително, както и след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име С..
Към ИМ са приложени като доказателства удостоверение за граждански брак, удостоверения за раждане на деца и вносна бележка за платена ДТ. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът Р.С.И. xxx, представя писмен отговор на исковата молба и взема становище по предявения иск за развод, като не го оспорва. Поддържа, че ищцата от години работи в Испания, а той в България, виждали са се много рядко, което довело до проблеми в брачните им отношения и до фактическата раздяла. Не възразява бракът между тях да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство в брачните отношения. Възразява по искането на ищцата родителските права на непълнолетното дете Н. да бъдат предоставени на нея, тъй като същата е в обективна невъзможност да се грижи за нея, поради факта, че работи в Испания и детето трябва да остане при бабата и дядото, където не е живяла, няма своя среда и ще трябва да сменя училището, в което е записана. Твърди, че той има възможност да се грижи и за двете деца, те да продължат да живеят при него и да посещават училището, в което са записани и в което са учили през учебната 2017/2018 година. С оглед на твърдяното моли родителските права и на двете деца да бъдат предоставени за упражняване на него, а на майката определен подходящ режим на лични контакти, както и да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за децата в размер на 150.00 лева, считано от деня на предявяване на иска. Не желае произнасяне по въпроса за вината за разстройството в брака. Заявява искания за гласни доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 30.07.2002г. с Акт № 9/30.07.2002г. в с.Долни Цибър, община Вълчедръм, о. от който имат родени две непълнолетни деца – И. Р. С. роден на xxxг. и Н. Р. С. родена на xxxг. в гр.Лом.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че от няколко години в брачните им отношения настъпили промени, които довели до общото им разбиране да се разделят. Съпругата А.Т.И. заминала на работа в чужбина, Испания, а съпругът в различни периоди и за различно време също ходел в чужбина, Германия, за да работи. От около 3 години съпрузите са във фактическа раздяла, не поддържат контакти помежду си, не е възможно да заздравят отношенията си, тъй като всеки има свой живот и не се интересува от живота на другия. След раздялата и заминаването на майката за чужбина, децата останали да живеят при баща си в с. посещават училище в с... През учебната 2018/2019г. детето И. ще е ученик в Х клас на ПГСС, а детето Н. в VІІІ клас на ПГСС. За периода на фактическата раздяла се установи, че майката се интересува непрекъснато от децата, с детето Н. разговаря по телефон почти всеки ден, изпраща парични средства, които са необходими на децата и за тяхното отглеждане и образование. В периодите през годината, когато е в отпуск, обикновено през лятото, и се прибира в България, детето Н. пребивава за около месец при майка си и родителите й в с. Ц., обл.Монтана.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от гласните и писмени доказателства. От фактическата раздяла съпрузите изобщо не контактуват помежду си, не се интересуват един от друг, не се търсят и по телефона, когато се отнася до въпроси, свързани с децата, съпругът Р.С.И. дори живее с друга жена, Милена Исакиева, в семейното жилище в с. община Вълчедръм.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49,ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях.Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени, както и да полагат грижи за децата си и тяхното възпитание.
Видно от събраните по делото доказателства, съпрузите не са положили необходимите усилия за заздравяването и запазването на този брак. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг и всеки един от тях се е дезинтересирал от живота на другия и благополучието на семейството. Тъй като никоя от страните не е направила искане, съдът не се произнася с решението си по въпроса чия е вината за разстройството в брака.
По предявения иск за упражняване на родителските права на непълнолетните деца, съдът намира следното:
От момента на раздялата двете деца И. и Н. остават да живеят с бащата, който полага и непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Майката живее отделно от тях, но откакто са разделени, връзката на майката с децата не е прекъсвана. Децата общуват с майката както по телефона, така и лично, когато се прибере в отпуск от чужбина. По-малкото дете Н. през периода на лятната ваканция, около един месец, пребивава на адреса на майката в с.Д.Ц., при своите баба и дядо. Майката подпомага финансово децата, изпраща ежемесечно пари, необходими за отглеждането и образованието им. В същото време децата, след като майката заминава на работа в чужбина, остават с баща си в с. който полага и непосредствените грижи за тях, подпомаган от Милена Исакиева, с която заживява на семейни начала. Децата живеят в жилище, което е с добри социално-битови условия, на децата е гарантирана безопасна и сигурна среда. И двете деца посещават училището в с... Двете деца И. и Н. пред социални работници от отдел Закрила на детето посочват, че желаят занапред да продължат да живеят при своя баща, като посочват, че при него се чувстват щастливи, обичани и обградени от внимание и грижи. В съдебно заседание, детето Н. лично поддържа, че желае занапред да живее при своя баща, където се чувства добре, заедно с брат си пътува до училището в с... Н. поддържа, че е ходила при баба си в с.Д.Ц., но когато майка й я няма „няма какво да прави там”.
От приложения социален доклад се установява, че бащата Р.С.И. разполага с необходимите жилищни условия за отглеждане на непълнолетните деца от една страна, а от друга и самите деца заявяват желанието си да продължат да живеят за в бъдеще при своя баща.
Като съобрази всичко изложено по-горе в мотивите, интересите, възрастта и пола на децата, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи, и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище на Д “СП” гр.Монтана и най-вече воден от интереса и желанието на децата, съдът намира, че бащата е този, който има възможност да полага максимално добри грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Бащата към момента работи като „работник в строителството” по трудово правоотношение във фирма „Стенли-03” ЕООД гр.Лом, има добри жилищни условия за отглеждането на непълнолетни деца, подпомаган е при отглеждането им от жената, с която живее на семейни начала, децата редовно посещават училище в с.., ПГСС. Децата имат установени социални контакти и приятели в средата, в която живеят, в тази връзка детето Н. разпитана в открито съдебно заседание поддържа, че иска да живее при баща си, тъй като и е по-удобно за училище, освен това майка й към момента е в чужбина и тя няма какво да прави при баба си, свид.Н. А..
Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на децата е за в бъдеще да живеят при своя баща, който ще полага ежедневните и непосредствени грижи по тяхното отглеждане и възпитание, като майката А.Т. да има право да ги вижда всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 09.00ч. до 18.00ч., както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие и разбиране на родителите.
В тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Лом. Децата имат необходимост да контактуват и с двамата си родители, тъй като това са хората, на които могат да разчитат безусловно във всеки един момент и същите да им оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна майката ще има възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание да участва и тя заедно с бащата във възпитанието на своите деца, да знае за техните желания, проблеми, занимания и нужди.
По отношение на предявения иск за издръжка на децата, съдът намира следното - съобразявайки възрастта на децата, които са съответно И. на навършени 15 години, ученик през 2018/2019 учебна година в Х клас, детето Н. на навършени 14 години, ученичка през 2018/2019 учебна година в VІІІ клас, техните нужди от храна, облекло, учебници и учебни пособия, от средства за извънкласни форми, за спортуване и др.п., както и възможностите на двамата родители, като в тази насока е представено доказателство за доходите на бащата – същия е с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева, а за майката няма писмени данни какви месечни доходи реализира, съдът намира, че за месечната издръжка на децата И. Р. и Н. Р. ще са нужни по 250,00 лв. месечно за всеки един от тях. Съгласно императивната разпоредба на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и доходите си, т.е. безусловно, а съгласно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер на издръжка се равнява на сумата от 127.50 лева, тъй като считано от 01.01.2018г. размерът на МРЗ за страната е 510.00 лева. Определения по-горе размер, по убеждение на съда, следва да се разпредели между двамата родители, поради и което ищцата А.Т. следва да заплаща по 140,00 лв. месечна издръжка за всяко от децата си, а останалата сума до общо дължимия размер месечна издръжка следва да се осигурява от ответника, който реално ще полага и грижи по отглеждането и възпитанието на детето, затова и съдът определи по-малка квота на участие на бащата. Съдът намира, че определените по-горе месечни размери на издръжката са дължими от предявяването на иска – 06.06.2018г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното прекратяване или изменение.
По делото се установи от гласните и писмени доказателства, че майката е напуснала семейното жилище и е заминала на работа в чужбина, но е отговорна към отглеждането и възпитанието на децата си, през този период до предявяването на иска същата е изпращала парични средства от чужбина, необходими за закупуването на нужните за децата пособия, дрехи, храни и др. Ищцата не се е дезинтересирала от грижите за децата, детето Н. когато майката се прибира в България, редовно я посещава в с.Д.Ц., поддържат контакти по телефона.
По искането за ползване на семейното жилище, находящо се в с. съдът намира с оглед и предоставянето на родителските права на бащата, че след прекратяването на брака ответника Р.С.И. следва да ползва семейното жилище, в което ще живеят и ненавършилите пълнолетие деца И. и Н..
Предявеният иск за промяната на фамилното име на ищцата след прекратяването на брака, съдът намира за основателен, тъй като с развода отпада основанието, на което същата е носила фамилното име на съпруга си, поради което за в бъдеще следва да носи предбрачното си фамилно име – С..
Съобразно този изход на делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., ДТ в размер на 403.20 лева за размера на присъдената издръжка, 15 лв. ДТ за промяната на фамилното име и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях.
На основание горното,съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между А.Т.И. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Р.С.И. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 30.07.2002г. с Акт № 9/30.07.2002г. в с.Долни Цибър, обл.Монтана поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на родените от брака деца И. Р. С. роден на xxxг. и Н. Р. С. родена на xxxг., на бащата Р.С.И., както и местоживеене на децата при бащата Р.С.И. xxx.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на децата И. Р. С. роден на xxxг. и Н. Р. С. родена на xxxг. с майката А.Т.И., всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 09.00ч. до 18.00ч., както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие и разбиране на родителите.
ОСЪЖДА А.Т.И. ДА ЗАПЛАЩА на И. Р. С. и Н. Р. С. със съгласието на бащата Р.С.И. месечна издръжка по 140.00 лева на всяко едно от децата, считано от 06.06.2018г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в с. о. у. 2. с. №., след прекратяването на брака на Р.С.И. и двете непълнолетни деца И. Р. и Н. Р..
СЛЕД прекратяването на брака ищцата А.Т.И. ще носи предбрачното си фамилно име – С..
ОСЪЖДА А.Т.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на МРС държавна такса 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ от 403.20 лева за размера на присъдената издръжка, 15.00 лв. ДТ за промяната на фамилното име и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.С.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20.00 лв. за допускане на развода и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта за издръжката на основание чл.242, ал.1 ГПК подлежи на предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: