Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 15.11.2019 год.
Административен съд – Кърджали, ………………....… в открито
......................
съдебно
заседание на осми ноември ……………….……..…………………………………….....
през 2019/две
хиляди и деветнадесета/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
………………………….………….…... Павлина Петрова ………..…....…..…............
с участието
на Бонка Василева - прокурор при Окръжна
прокуратура - Кърджали,
като разгледа
докладваното от ………........ съдията Виктор Атанасов …...................
административно дело ………... №334 …. по
описа за ...... 2019 год. …..….…….......
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от С.М.В., с постоянен адрес - ***,
подадена чрез пълномощник – адв.Н.М. от АК-***, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ -
град Кърджали, ***, с посочена цена на иска, в размер на 360.00/триста и
шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платено в брой адвокатско
възнаграждение с ДДС, за процесуално представителство и защита по АНД №697/2019
год. по описа на Районен съд - Кърджали, с постановеното по което дело и влязло
в законна сила Решение №292 от 05.08.2018 год., бил отменен издаден против
ищеца електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до нейното окончателно заплащане, като с исковата молба се
претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че с
електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му било наложено
наказание „глоба”, в размер на 400.00 лева, за
това, че на 21.02.2019 год., в 11:02 часа, в ***, до ***, в
посока от *** към ***, при ограничение на
скоростта от 50 км./час за населено място и отчетен толеранс от - 3
км/час, е управлявал собственото си МПС, марка „Форд”, модел „Куга”, с рег.№***,
с установена скорост от 87 км./час, при разрешена 50 км./час или с други
думи, с превишена скорост от 37 км./час, установена
и заснета с автоматизирано техническо средство ARH
CAM S1. Твърди, че по повод на подадена от него
жалба
срещу посочения ЕФ било образувано АНД №697/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, който, с влязло
в сила Решение
№292 от
05.08.2019 год., постановено
по същото дело, отменил като незаконосъобразен обжалвания електронен
фиш. Ищецът твърди, че в производството пред Pайонен съд - Кърджали бил
представляван от адвокат Н.М. от АК-***, съгласно сключения
договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., за
което заплатил в брой адвокатско възнаграждение, в размер на
360.00 лева с ДДС. В исковата молба сочи, че съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност и
че в
конкретния случай, от незаконосъобразния ЕФ, издаден от длъжностно лице от ОД
на МВР - Кърджали, отменен с
влязло в законна сила съдебно решение, му била причинена имуществена
вреда, в размер на 360.00 лева, представляваща
заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд -
Кърджали
по АНД №697/2019 година. На
следващо място сочи, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища и се
разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, видно от чл.1, ал.2 от ЗОДОВ,
във вр. с чл.203 и сл. от АПК и
че съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР, Областните дирекции на МВР са юридически лица, поради
което ОД на МВР - Кърджали
е процесуално легитимирана, по силата на чл.205 от АПК, да отговаря за причинени вреди от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на свои административни
органи и длъжностни лица, какъвто представлява и
отнеменият като незаконосъобразен ЕФ сер.*** №***,
издаден от ОДМВР - Кърджали. Ищецът
счита, че
по отношение на него са налице кумулативно предвидените предпоставки
за основателността на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен административен акт, постановен при или по повод изпълнение
на административна дейност, който да е отменен по съответния ред; - причинена
реална и непосредствена вреда; - причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. Сочи, че отмененият ЕФ
е издаден на основание ЗДвП, т.е. издаването му било последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения и упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлявало
изпълнение на административна дейност. Предвид факта, че атакуваният ЕФ е
отменен като незаконосъобразен от Pайонен
съд - Кърджали с влязло в сила съдебно
решение, ищецът счита за доказана първата от визираните по-горе
предпоставки за отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно - отменен като
незаконосъобразен административен акт. Счита, също така, че е налице и
втората предпоставка - причинена реална и
непосредствена вреда, тъй като е налице плащане в брой на възнаграждение за
адвокат, осъществил процесуално представителство пред Районен
съд – Кърджали по АНД №697/2019 год., отразено изрично в приложения договор за правна защита и
съдействие, което само по себе си представлявало достатъчно
доказателство за това, че разходът е направен, съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №6/06.11.2013 год., постановено по Тълк.дело №6/2012 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС. Ищецът сочи, че в
производството по обжалване на наказателни постановления по реда на ЗАНН липсва
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административнонаказателното производство от лицето, санкционирано неоправдано
с административно наказание, поради което плащането за защита в това
производство представлявало намаление на имуществото на жалбодателя и за
него то се явявало имуществена вреда. На следващо място ищецът
твърди, че посочената
по-горе имуществена вреда е в пряка причинно-следствена
връзка с отменения незаконосъобразен ЕФ, тъй като той е единственото фактическо
основание за сключването на този договор и срещу него наказаното лице би могло
да се защити единствено като го обжалва пред съда и упражни конституционното си
право на защита, включително и чрез съдействие на процесуален представител –
адвокат и че договорът за правна защита и съдействие е в пряка
и непосредствена връзка именно и само с делото, в което е оспорен процесния ЕФ,
като сочи, че в същия смисъл била и постоянната
съдебна практика при отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С
исковата молба ищецът моли да бъде призован на съд и
след като докаже твърденията си, да бъде
постановено решение, с
което да бъде осъдена Областна
дирекция на МВР - Кърджали, ***,
да му заплати сумата в размер на 360.00 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, по което
дело с влязло в законна сила Решение №292/05.08.2019
год. бил отменен като незаконосъобразен ЕФ серия ***
№*** от 21.02.2019 год., издаден от длъжностно лице от ОДМВР - Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба, до нейното окончателно изплащане, както и
моли да му бъдат присъдени и направените по
настоящото дело съдебни разноски.
Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът С.М.В. от ***, не
се явява и не се представлява. От упълномощения му процесуален представител –
адв.Н.М. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която
заявява, че поддържа
депозираната искова молба, по изложените в нея
подробни съображения. В същата отново моли, съдът да постанови решение, с
което да осъди
Областна дирекция на МВР - Кърджали, ***,
да заплати на С.М.В., с постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, сумата в
размер на 360.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени
вреди, изразяващи се в направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД №697/2019 год. по
описа на Районен съд – Кърджали, по което дело с влязло в
законна сила Решение №292/05.08.2019 год. бил отменен като
незаконосъобразен ЕФ серия *** №*** от *** год., издаден от
длъжностно лице от ОДМВР - Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата
молба, до нейното окончателно изплащане, както и
моли да му бъдат присъдени и направените по
настоящото дело съдебни разноски.
Ответникът
по иска, редовно призован – Областна дирекция на МВР/ОДМВР/ - град Кърджали,
не се представлява и не изразява становище по така предядвения иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че предявения
иск е основателен, като счита, че от събраните
доказателства се установява, че е налице фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице един незаконосъобразен акт – електронен фиш, издаден
от длъжностни лица при ОДМВР – Кърджали, по повод упражняване на
административна дейност. Сочи, че при съдебното му обжалване електронният фиш е
отменен с влязло в сила съдебно решение, като по повод на съдебното обжалване
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за процесуалното му
представителство, като счита, че е налице, също
така,
и причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен
резултат. С оглед на изложеното, счита, че исковата претенция
е основателна и доказана, поради което предлага същата да бъде уважена.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като
взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а се
установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото
дело, като доказателство, АНД №697/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, че с електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали/на л.18 от делото/, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство – С.М.В., с
постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, е било наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/
лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Против
този електронен фиш именно е била подадена в срок жалба до Районен съд –
Кърджали, по повод която е било образувано и посоченото АНД №697/2019 год. по
описа на същия съд, по което дело, с Решение
№292 от 05.08.2019 год. /л.31-л.34/, е
бил отменен така издадения електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали. Така постановеното решение на Районен съд – Кърджали не е било обжалвано и е влязло в законна сила на
27.08.2019 година.
Както бе упоменато и по-горе, от изисканото и
приложено към настоящото дело АНД №697/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали се установява,
че против така издадения електронен фиш, е била подадена в срок и по
предвидения ред жалба, с Вх.№*** от *** год. на Районен съд – Кърджали/л.8
от АНД/, постъпила в съда на 28.06.2019
год., като на датата 11.07.2019 год., е било образувано и самото АНД №697/2019
год. по описа на същия съд. Откритото
съдебно заседание по това дело е било насрочено за датата 01.08.2019 год., като
в това заседание е бил даден ход на делото, събрани са били доказателства и е
бил даден ход по същество. От протокола от проведеното на същата дата съдебно
заседание/на л.30 от делото/ е видно, че ищецът С.М.В., с постоянен
адрес - *** – жалбодател в производството по
АНД
№697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат Н.В.М. от АК-***, който е представил молба/на
л.24-л.25/, в която е заявил, че поддържа
жалбата и е изложил подробни доводи и аргументи относно нейната основателност.
Тук следва задължително да се посочи,
че по същото АНД
№697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали е приложен Договор за правна защита и съдействие №***
от *** год., ведно с надлежно оформено и подписано пълномощно от същата дата
към него/на л.26 от АНД
№697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали/, в който договор е посочено, че ищецът по настоящото
дело – С.М.В.,
с постоянен адрес - ***, упълномощава адвокат Н.В.М. от
АК-***, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално
представителство, защита и съдействие по АНД №697/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, във връзка с
обжалването на електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР –
Кърджали, като за извършването на тези услуги
е вписано – цифром и словом, че е договорено адвокатско възнаграждение, в
размер на 360.00 лева с ДДС и съответно е вписано, също цифром и словом, т.е.
удостоверено е, като платено в брой, така договореното адвокатско
възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС.
Както бе отбелязано и по-горе, с постановеното по това
АНД
№697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали Решение №292 от 05.08.2019 год./на
л.31-л.34 от делото/, е отменен, като
незаконосъобразен, електронен фиш серия *** №*** за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР –
Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на ищеца в настоящото производство - С.М.В., с
постоянен адрес - ***, с ЕГН **********, е
било наложено административно наказание „глоба”, в размер на
400.00/четиристотин/ лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Така, ищецът в настоящото производство
претендира да бъде обезщетен от ответника за имуществените вреди, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/
лева с ДДС, за осъществено процесуално представителство и защита по АНД №697/2019
год. по описа на Районен съд - Кърджали, с решението по което е бил отменен електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба, до нейното окончателно изплащане.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
При проверката
на допустимостта на иска, съдът намира, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от
наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно
засегнат от действието на отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен,
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР - Кърджали. Искът е допустим за
разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на
глава ХІ от АПК/чл.203 и следв./, като предявен пред съда по постоянния адрес
на ищеца, а в случая - и по седалището на ответника по иска.
Исковият процес започва с твърденията, съдържащи се в
исковата молба, че спорното право съществува и е породено от отменения като незаконосъобразен
електронен фиш
за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР - Кърджали.
Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва единствено
от тези твърдения, изложени в исковата молба, относно наличието на
претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че
настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат
именно от издаването на незаконосъобразния електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, то пасивната процесуална легитимация е правилно
определена, като искът е насочен срещу ОДМВР – Кърджали, която е юридическо
лице по смисъла на чл.37, ал.2 (Изм. и доп., бр.81 от 2016 год., в
сила от 01.01.2017 год.) от
ЗМВР и която, освен това, се явява и издател на отменения електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. В рамките на исковото производство пасивно
легитимираната страна се определя от ищеца и съдът няма процесуално задължение
да го конституира служебно, нито пък да дава указания на ищеца, кой, според
съда, би бил надлежният ответник в конкретното производство. Основателна ли е
претенцията е въпрос по съществото на спора, но надлежните страни в
производството - както активно процесуално легитимираните, така и пасивно
процесуално легитимираните, се определят от твърденията на ищеца, с оглед
диспозитивното начало на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С оглед
наведените фактически твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е
налице изискуемата се абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана
страна – Областна дирекция на МВР – град Кърджали. Ето защо, настоящият съдебен
състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния
фактически състав за ангажиране отговорността на ОДМВР – Кърджали, за
имуществени вреди, причинени на ищеца С.М.В., с постоянен адрес - ***, като доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху
ищеца.
За
да се ангажира отговорността по реда на чл.1 от ЗОДОВ, следва да е налице
преди всичко отменен като незаконосъобразен административен акт и след това
причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в
причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е. държавата отговаря за вредите,
причинени от незаконосъобразни бездействия на нейни органи и длъжностни лица в
качеството им на административни органи, при или по повод изпълнение на
административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действало виновно,
като първото условие е актът да е в изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №2/19.05.2015 год. на ВАС,
съдът приема, че издаването на наказателни постановления и съответно налагането
на административни наказания за извършени административни нарушения, е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление/следователно и приравнения от закона по правни
последици
електронен фиш, какъвто е настоящия случай/ не е административен
акт по смисъла на нормата на чл.21, ал.2 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления, респ. от
незаконосъобразни електронни фишове, като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че
те са издадени от
административен орган и представляват властнически акт на
органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното
издаване
е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването
на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност, а административната
дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, съотвотно и на електронните
фишове, както
и на действията или бездействията по налагане на административните наказания,
при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, действия или бездействия, като такова
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая не е спорно, че е налице конкретен електронен
фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, който е отменен по
съдебен ред от касационния съд, с окончателно, т.е. неподлежащо на обжалване,
съдебно решение, като незаконосъобразен. Ето защо, съдът намира за доказана
първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен административен акт - електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,
който е
приравнен от закона по последици на
наказателното постановление.
По отношение на заявените имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в производството пред Районен
съд - Кърджали, съдът намира
следното:
Ясно е и съответно няма спор по въпроса, че в производството
пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
респ. и срещу електронни фишове, по реда и при условията на ЗАНН, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление или
електронният фиш бъде отменен, не се присъждат разноски в полза на жалбодателя,
както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се
присъждат разноски срещу държавата. Същото Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015 год. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС е категорично, че „законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.”. В
този смисъл, това Тълкувателно постановление №2 изрично квалифицира иска за
обезщетяване на направени разноски като производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на
разноските при отмяна на НП или ЕФ и защото същият, с това правно основание, се
определя като подсъден на настоящия съд, като административен.
В настоящия случай е налице приложен, надлежно
попълнен и подписан от ищеца, договор за правна защита и съдействие №*** от ***
год., ведно с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по
образуваното пред Районен съд – Кърджали АНД
№697/2019 год. по описа на същия съд, които са
били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по
това АНД и според който договор, е налице плащане, в брой, на възнаграждение, в
размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, за един адвокат, изготвил
жалбата до съда. В този договор ясно е посочено, че договореното възнаграждение
е именно 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, изписано цифром и словом, както
и ясно е посочено и изписано, че това възнаграждение, в размер на 360.00 лева с
ДДС, е платено изцяло и в брой. Така, този договор за правна защита и
съдействие следва да е и той, по разбиране на настоящия състав, е достатъчно
доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в настоящото производство
и съответно това плащане, след като е предизвикало имуществено разместване в
отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена вреда за него.
Така
всъщност, реално спорен по настоящото дело остава въпросът, дали така
извършените, според посочения договор за правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по АНД №697/2019 год. по описа на Районен
съд - Кърджали, с решението по което е бил отменен електронен фиш серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, представляват имуществена вреда за
жалбодателя в административно-наказателното производство, съответно ищец в
настоящото, намираща се в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, т.к. съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно
решение №1 от 15.03.2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год. на ОСС от I и
II колегия на Върховният административен съд на Република България, съгласно
което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ. От това следва категоричния извод, че и по настоящия спор е налице
пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско
възнаграждение и отменения като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Следва
да се добави, че представеният Договор за правна помощ и съдействие №*** от ***
год. и пълномощното към него от същата дата са били изготвени за оказване на
правна защита и съдействие именно в производството по АНД №697/2019 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, като с постановеното по това дело съдебно
решение, е бил отменен, като незаконосъобразен, обжалвания електронен фиш, а
както бе упоменато и по-горе, съдът намира за безспорно доказано, че
договореното адвокатско възнаграждение е изплатено от ищеца в пълен размер, в
брой, при сключване на този договор за правна защита и съдействие.
Размерът на
договореното възнаграждение по този договор за правна защита и съдействие е в
минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение към момента на
сключването му, като за пълнота на изложението следва да се упомене, че
минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита и
процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер, е
регламентирано в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в
нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.28 от 28.03.2014 год.) от същата Наредба, която регламентира, че „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7,
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева.”, В случая, заплатеното в
брой адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 300.00 лева без ДДС или 360.00
лева с ДДС, от което следва, че възнаграждението всъщност е договорено и
заплатено в минималния, предвиден в тази Наредба, размер, като в него е начислен
и включен и дължимия ДДС. Предвид това, не може да се счете за необоснован или
несправедлив размерът от 360.00 лева с ДДС на заплатеното в случая адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че същият е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и на ищеца следва да се присъди обезщетение за понесените
вреди, в пълния размер на така заплатеното от него възнаграждение.
Така, по
изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на
360.00/триста и шестдесет/ лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази
сума, представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по
делата, в които е отменен, като незаконосъобразен, електронен фиш серия ***
№*** за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на ищеца е било наложено
наказание „глоба”, в размер на 400.00/четиристотин/ лева, т.е. съдът намира, че
заплатеното от ищеца С.М.В., с постоянен адрес - ***, адвокатско
възнаграждение, в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, се явява
имуществена вреда за него, като жалбодател в административнонаказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отменения в това производство електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Предвид
това, съдът в настоящия състав намира, че предявеният иск против Областна
дирекция на МВР – Кърджали, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се
явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 360.00 лева, поради
което и следва с решението по делото, ответникът Областна дирекция на МВР –
Кърджали да бъде осъден да заплати на ищеца С.М.В., с постоянен адрес - ***, сумата
в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдействие в хода на съдебното производство по АНД
№697/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали, по обжалване на електронен
фиш серия *** №*** за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР – Кърджали, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 16.09.2019 год., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора по настоящото дело, по
отношение претендираните с исковата молба и в допълнително подадената молба от
адв.Н.М. от АК-*** - процесуален представител на ищеца, деловодни разноски в
настоящото производство, съдът намира следното:
Предвид нормата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно
която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца С.М.В., с постоянен адрес - ***, следва да бъдат присъдени и
претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при
предявен иск в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, който, както бе
обосновано и по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му
предявен размер, то на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него
деловодни разноски в настоящото производство. Така, съдът намира, че с
решението по делото следва да присъди в полза на ищеца С.М.В., с постоянен
адрес - *** разноските за заплатеното от
него адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на 420.00/четиристотин и двадесет/ лева с ДДС, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие №*** от
*** год./л.5/, като на ищеца следва да бъде
присъдена и внесената по сметка на АдмС–Кърджали държавна такса, в размер на
10.00/десет/ лева, видно от приложената по делото разписка за превод на сума
чрез ПОС – терминал в Административен съд – Кърджали/л.4/, от датата 16.09.2019 год. (терминал ***, транзакция ***/екз.3,
авторизационен код: ***) или, при това положение на ищеца С.М.В. от ***, с решението по делото следва да бъдат присъдени
деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 430.00/четиристотин и тридесет/
лева. За пълнота на изложението съдът намира за нужно да
посочи, че в конкретния случай, заплатеното от ищеца възнаграждение за
ангажирания адвокат е съобразено и определено в съответствие с действащата
понастоящем разпоредба на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена на основание чл.121, ал.1, във връзка с
чл.36 и чл.38 от Закона за адвокатурата,
която разпоредба регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела, с определен
материален интерес до 1000 лева, каквото е и настоящото административно
дело, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 350.00
лева или пределно ясно е, че договореното и заплатено по настоящото
административно дело адвокатско възнаграждение за един адвокат, е в близък до
предвидения в тази норма минимален размер, като върху този размер е начислен и
дължимия ДДС, в размер на 20% или още 70.00 лева, съобразно разпоредбата на §2,
предл.ІІ/второ/ от ДР на Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и
така, общият размер на договореното и платено възнаграждение е формиран в
размер на 420.00 лева.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2,
чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град Кърджали, ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., с постоянен
адрес - ***, с ЕГН **********, сумата
в размер на 360.00/триста и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди - изплатено в брой адвокатско възнаграждение с ДДС, за осъществена правна
защита, съдействие и процесуално представителство по АНД №697/2019 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с постановеното по
което дело Решение №292 от 05.08.2019 год., влязло в законна сила на 27.08.2019
год., е отменен, като незаконосъобразен, издаден против
ищеца електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия *** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 16.09.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.М.В., с постоянен
адрес - ***, с ЕГН **********, сумата в размер общо на 430.00/четиристотин и тридесет/ лева, представляващи направени от
него деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във
връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото,
както и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в
14/четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я :