ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. гр. София , 20.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Магдалена А. Лазарова
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600168 по описа за 2021 година
докладвано от съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХII от НПК, чл. 341 ал.2 вр.чл.249
ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 и 6 от НПК.
Образувано е по повод депозиран въззивен протест от СП срещу
протоколно определение от 31.03.2021г. по нохд № 3283/2020г., по описа на
СНС, 19 състав, в частта в която на съдебното производство е прекратено
поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото е върнато на
прокуратурата за отстраняването им, както и в частта в която е отменена
прилаганата спрямо подс.М. М. С. мярка за неотклонение „Подписка“.
Изразява се несъгласие с мотивите на съда. Сочи се, че в обвинителния акт
изрично е посочено, че обвиняемият не е страдал от краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието, като към момента на деянието е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и да
ръководи постъпките си, разбирал е свойството и значението на случващото
се по време на процесуално-следствените действия и можел да се защитава
сам, като това заключение не е произволно, а се базира на заключението на
назначената от органите на досъдебното производство СПЕ, изготвена от
проф. д-р П. М.. Подчертават се и положените от АСНС и СНС
последователни усилия за изясняване на тези въпроси чрез задължаване на
обв. М.С. да участва в извършване на психиатрично изследване; изискване на
относима медицинска документация от Психодиспансера - Стара Загора и от
1
ЦПЗ „Проф. Н.Шапковенски“ – София; назначаване на тройна СПЕ;
настаняване в психиатрично заведение на обв.С. за изследване за срок от 15
дни, както и последващото произнасяне на СНС с протоколно определение от
18.06.2019г. за приемане на изготвеното експертното заключение от вещото
лице д-р П. М.. Съображенията на СНС, че детайлното изясняване на
здравословното състояние на подсъдимия следва да се извърши в етапа на
досъдебната фаза, не се приемат като основателни, доколкото заявяваните от
С. оплаквания датират от един много по-късен момент от развитието на
процеса – направени са в хода на съдебното следствие, и доколкото не са
били известни на досъдебното производство е нямало как да е бъдат
изследвани, тъй като делото е внесено в СНС с обвинителен акт от
03.08.2018г., като същевременно здравословния статус на лицето е бил
задълбочено изследван, видно от приложените по делото експертни
заключения по назначените СППЕ.
Относно констатациите на СНС за допуснати слабости при изготвяне
на обвинителния акт, се релевират доводи, че същият не противоречи на
закона и е изготвен съгласно изискванията на разпоредбите на чл.246 НПК, в
потвърждение на което се явява произнасянето на СНС от 14.08.2018 г. за
липсата на допуснати на ДП съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия,
както и постановените впоследствие „осъдителни присъди на СНС и АСНС“.
Акцентира се, че в обвинителния акт „изрично е изписано, че на 29.05.2018г.
и на 02.06.2018г. при условията на продължавано престъпление в гр.София и
в гр.Стара Загора в идеална съвкупност с описаните в ОА деяния е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като деянията по своето съдържание се
отличават с особен цинизъм и дързост, като запалил знамето на Република
България, след това уринирал върху него и създал видео запис на тези
обстоятелства, като публикувал видеозаписа на този акт в интернет
пространството, като по този начин знамето на Република България било
опетнено.“
По отношение на отменената мярка за неотклонение се застъпва
становище за отсъствие на новонастъпили обстоятелства, като изпълняваната
„Подписка“ към момента е единствената адекватна мярка, с оглед
повдигнатите и предявени обвинения и по никакъв начин не ограничава
придвижването на подсъдимия С., ежедневните му ангажименти и социални
контакти, евентуално упражняване правото на труд и полагане на грижи за
здравето.
В заключение се прави извод, че всички констатации в решението на
ВКС касаят съдебното производство пред първата инстанция, където е
процесуално допустимо отстраняването им, като връщането на делото на
фазата на досъдебното производство би обременило развитието му и
затруднило решаването по същество, като с оглед на това прилагането на
мярката за неотклонение „Подписка“ следва да продължи. В заключение се
2
прави искане за отмяна на протестирания съдебен акт в посочените части.
В законоустановения седемдневен срок срещу протеста е постъпило
възражение от адв. М.Й. – защитник на подс. М.С., с което се настоява за
неуважаване на подадения частен протест като неоснователен и за
потвърждаване на атакувания съдебен акт като правилен и законосъобразен,
тъй като изводите на съда са базирани на всички факти, обстоятелства и
доказателства по делото, както и на решението на ВКС, с което са отменени
актовете на СНС и АСНС, а делото е върнато на първа инстанция от фазата на
разпоредителното заседание. Счита се, че неправилно мотивационната част на
въззивния протест е изградена въз основа на изводи на СНС от протоколно
определение от 14.08.2018г., като СП е следвало „да отстрани всички
нарушения във фазата на досъдебното производство и да съблюдава правата
на обвиняемия към онзи момент и в последствие подсъдим, а не да се твърди
само, че е процесуално допустимо да бъдат отстранявани тези пропуски във
фазата на съдебното производство пред първоинстанционния съд“. Преценява
се, че връщането на делото на прокурора няма да „обремени” делото, както и
няма да „затрудни” решаването му по същество, в каквато насока са доводите
в протеста. За неоснователни се намират и възраженията на прокурора по
отношение на отмяната на мярката за неотклонение, предвид процесуалната
дисциплинираност и чистото съдебно минало на подс.С..
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с наведените в
жалбата доводи, след общ прочит на доказателствения материал по делото,
установи следното:
Частният протест е депозиран срещу подлежащ на обжалване съдебен акт
от активно легитимирана страна, с оглед на което се явява допустим, а
разгледан по същество e частично основателен по следните съображения:
Производството пред СНС по нохд № 3283/2020г. е образувано по
внесен обвинителен акт срещу М. М. С. за две престъпления - по чл. 108 ал.2
НК вр. чл.26 ал.1 НК /включващо две деяния, извършени на 29.05.2018г. и на
02.06.2018г./; и по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.23 ал.1 пр.1 НК
/включващо две деяния, извършени на 29.05.2018г. и на 02.06.2018г./.
На 31.03.2021г. е било проведено разпоредително заседание, в хода на
което при обсъждане на въпросите по чл.248 ал.1 НПК защитникът на
подсъдимия е изразил становище за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на фазата на ДП, довели до ограничаване на правата
на подзащитния му – несъответствия на инкриминираните дати в
обвинителния акт и пропуски при събирането на доказателства.
Същевременно, позовавайки се на чистото съдебно минало и процесуалната
дисциплина на С., демонстрирана до момента, защитникът е застъпил мнение,
че е отпаднала необходимостта от прилагане на каквато и да е мярка за
неотклонение.
След изслушване на страните СНС с основание е приел, че са налице
3
предпоставките за произнасяне по чл.248 ал.5 т.1 вр. чл.248 ал. 1 т.3 НПК,
макар и поради други съображения, различни от изтъкнатите от защитата,
като е отменил и изпълняваната мярка за неотклонение „Подписка“.
На първо място следва да се отбележи, че това е третото поред
разглеждане на делото от СНС по повод внесения от СП обвинителен акт
срещу М.С..
Постановената от СНС присъда от 27.09.2018г. по нохд № 2530/2018г. е
била отменена от АСНС с решение №1 /15.01.2019г. по внохд №528/2018г. на
основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.3 вр. ал.1 т.2 НПК, като
произнесена от незаконен съдебен състав.
Постановената при второто разглеждане осъдителна присъда от
18.07.2019г. по нохд № 267/2019г. по описа на СНС е била изменена от АСНС
с решение №6 /06.04.2020г. по внохд№ 466/2019г. на основание чл.337 ал.1 т.1
НПК - отменена е в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за
деянията, извършени на 02.06.2018 г. в гр. Стара Загора по обвиненията по
чл.108 ал.2 и чл.325 ал.2 НК, като същият е оправдан в тази част, и е
отменено приложението на чл.26 НК. В останалата част присъдата е
потвърдена.
С решение № 159/03.11.2020г. на ВКС по н.д.№ 506/2020г. това
въззивно решение е било отменено в частта, касаеща потвърждаването на
присъдата на СНС, в частта за осъждането на подс.С..
Впоследствие с Решение от 22.02.2021г. по н.д. №506/2020г. ВКС е
допуснал тълкуване на касационно решение № 159/03.11.2020г. по същото
дело като е отменил и потвърдената осъдителна част по присъдата на СНС от
18.07.2019г. по нохд № 267/2019г.
В атакуваното определение СНС е извел съображения за налични
основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото
на прокуратурата, позовавайки се на мотивите в решението на ВКС,
намирайки ги за относими, както към фазата на съдебното производство, така
и за фазата на ДП. Видно от горецитираното решение на ВКС
първоинстанционното производство е протекло при съществено нарушение
на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимото
лице и в разрез с изискването за справедлив процес – съдът не е изяснил в
детайли здравословното състояние на подсъдимия, възможността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си; възможността му да участва пълноценно и активно в наказателното
производство, както и въпроса страда ли от психически или физически
недостатъци, пречещи му да се защитава сам, явяващи се от изключително
значение за правото му на защита и осигуряването на справедлив процес. Все
въпроси, за чийто отговор е наложително становището на експерти,
доколкото за правилното им изясняване са необходими специални знания,
съгл. чл.144 ал.1 НПК. В отменителното решение на касационната инстанция
4
са дадени конкретни указания в тази насока – за събиране на всички
необходими и възможни доказателства от Центровете за психично здраве-
Стара Загора и София, от местата, където подсъдимият е бил задържан под
стража и други, и за назначаване на КСМППЕ, при изготвянето на която
стриктно да се спазват изискванията на Наредба № 2 от 26.10.2011г. за
условията и реда за извършване на съдебномедицинските,
съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, и на Наредба
№ 16 от 2005 г. за съдебнопсихиатричните експертизи за задължително
настаняване и лечение на лица с психични разстройства, като анамнезни
сведения следва да бъдат събрани не само от подсъдимия, но и от неговия
брат, относно семейното, социалното, биологичното, психичното развитие на
С., както и за неговото здравословно състояние, като след допускането и
назначаването на КСМППЕ, изготвяне на експертното заключение,
изслушването и приемането му, следва да се бъде извършена внимателна
преценка за наличието или липсата на предпоставки за осигуряване на
абсолютно задължителна защита на подсъдимия, съгласно чл.94 ал.2 НПК.
Съгласно нормата на чл.355 НПК при новото разглеждане на делото
указанията на касационната инстанция са задължителни относно стадия, от
който трябва да започне новото разглеждане на делото, като от мотивите на
ВКС по несъмнен начин става ясно, че дадените конкретни указания следва да
бъдат изпълнени от първостепенния съд, в случая СНС – там където е
допуснато същественото нарушение на процесуалните правила (виж л.2
абзац 5 от решението на ВКС). ВКС е намерил за основателни наведените от
защитата доводи и възражения за ограничено право на защита на подсъдимия
и допускане на участието му в съдебните заседания в неадекватно състояние.
Отправените критики и забележки, свързани с ограничаване правото на
защита на подсъдимия и гаранциите за осигуряване на справедлив процес са
изцяло насочени към процесуалната дейност на първоинстанционния съд,
който „си е позволил от съдържанието на писмените молби и исканията на
подсъдимия да не се дава ход на делото, поради причинена черепно-мозъчна
травма, припадъци и неадекватно състояние, както и от заявените в тази
връзка идентични оплаквания в о.с.з. на 21.02.2019 (л. 117 и сл. от нохд №
267/2019 на СНС), на 14.03.2019 г. (л.216-217), на 22.04.2019 г. (л.339), на
15.05.2019 г. (л. 346), на основата на личните му наблюдения и преценки за
състоянието на същия, да извежда положителни заключения по въпросите, за
които иде реч и които не са, както се подчерта, от неговата изключителна
компетентност. Още по-малко съдът може да прехвърля тежестта на
доказване върху подс.М., така, както е сторил СНС (л.347), упреквайки
последния и защитата му за липсата на активност за събиране и представяне
на доказателства във връзка с твърдяното от тях недобро (най-общо казано)
здравословно състояние на подсъдимия.“ На база на тези констатации
касационната инстанция е извела извод, че „първоинстанционното
производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните
правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия и в разрез с
изискването за справедлив процес“.
Второто констатирано от първата инстанция нарушение се отнася до
5
несъответствие на диспозитива на обвинението по чл.325 ал.2 НПК с
обстоятелствената част на обвинителния акт, в която „не е посочено кои от
всичките действия, които се твърди че са извършени от подсъдимия,
обуславят тази особена дързост и цинизъм на деянието, т.е. не са изложени
факти във връзка с квалифициращите признаци на обвинението, срещу които
подсъдимият съответно би следвало да организира защитата си“. СНС е
констатирал липсата на конкретизация кои от посочените множество
действия на С. и множество факти са относими към квалифициращите
признаци - особена дързост и цинизъм на действията, обособени като две
отделни деяния на едно продължавано престъпление, като наред с това в
заключителната част на обвинителния акт в текстовата формулировка на
двете отделни деяния на продължаваното престъпление не е посочено да са
осъществени при „особена дързост и цинизъм“, като това квалифициращо
обстоятелство е изведено само „в шапката на продължаваното престъпление,
като характеристика на цялото продължаване на престъплението“. Според
СНС „предвид оправдаването на подсъдимия по едно от деянията, които са
включени в това продължавано престъпление по чл.325 НК, се създава още
по-голяма неяснота дали останалото деяние се твърди да е извършено при
тези квалифициращи признаци на състава на престъплението по чл.325 НК, а
именно особена дързост и цинизъм“. В заключение съдът е приел, че
допуснатите пропуски и неточности имат за последица съществено засягане
на защитата на подсъдимия и възпрепятстват възможността за постановяване
на законосъобразен съдебен акт, доколкото правната квалификация на
деянието, по което се води делото, следва да бъде абсолютно ясна, както и
фактите на които се основава. Това прави според СНС наложително СП да
уточни претенцията си относно това дали „деянието по чл.325 от НК, за
което към момента производството е висящо, е извършено при условията на
особена дързост и цинизъм, съответно кои действия на подсъдимия се твърди
да обуславят тази по-тежка правна квалификация на деянието и
престъплението, доколкото вече се касае за престъпление извършено с едно
деяние“.
Въззивната инстанция се съгласява с тези доводи на първостепенния
съд. Обвинителният акт има съществено значение за бъдещото съдебно
производство като поставящ границите, в които съдът ще изследва
съответните факти и обстоятелства, и в този смисъл очертава рамките на
предмета на доказване, който ще се изяснява в хода на съдебното дирене. В
този смисъл за прокурора съществува законово задължение да формулира
обвинението по ясен, точен и изчерпателен начин, да очертае в максимално
широка степен фактическите и юридическите му предели, в които съдът ще
разгледа делото. Всяка непълнота респ. неяснота в обвинителния акт, касаеща
фактическите и правни признаци на престъплението, съставлява съществено
процесуално нарушение, ако е довела до поставяне на обвиняемото лице в
невъзможност да разбере обвинението. В случая в изложението на
обстоятелствената част на внесения обвинителен акт изобщо не фигурират
факти и обстоятелства относно квалифициращия признак по чл.325 ал.2 НК,
като допълнително усложнение и неяснота в тази връзка внася влязлата в сила
6
оправдателна присъда за едно от деянията, включени според обвинителната
претенция в това продължавано престъпление, което несъмнено рефлектира
върху правото на С. да научи за какво точно престъпно деяние е ангажирана
наказателната му отговорност и да организира защитата си.
В контекста на изложеното крайният извод на СНС за наличие на
основания за връщане на делото на прокурора се явява правилен, като при
евентуално последващо внасяне на делото с обвинителен акт в съда,
съдържанието на същият и параметрите на обвинението следва да бъдат
прецизирани в тази насока и съобразени с наличието на влязла в сила
оправдателна присъда за деянията извършени на 02.06.2018г.
Връщането на делото в предходния стадий на процеса несъмнено влече
като последица изпълнението на дадените от ВКС указания, отнасящи се до
установяване на здравословното състояние на М.С., от органите на
досъдебното производство, поради което въззивният протест в частта,
касаеща произнасянето на СНС по чл.249 ал 1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК се
явява неоснователен.
При произнасянето по чл.248 ал.1 т.6 НПК първоинстанционният съд е
отчел общата продължителност от близо три години на изпълняваните мерки
за неотклонение спрямо С. (първоначално под формата на „задържане под
стража“, а след това – „подписка“), тежестта на обвиненията,
незадължителното участие на подсъдимия в производството, доброто му
процесуално поведение до момента и обстоятелството, че връщането на
делото в предходната фаза на процеса ще доведе до неговото забавяне, не по
вина на подсъдимия. Целта на прилаганата мярка за неотклонение е да
обезпечи участието на обвиняемото/подсъдимото лице в развиващото се
наказателно производство, с препятстване на възможността за противоправно
поведение, отклоняване от наказателно преследване и укриване.
Действително от една страна е налице забавяне на наказателния процес не по
вина на подсъдимия, но от друга не са ангажирани каквито и да е
доказателства, налагащи отмяна на прилаганата процесуална принуда, която в
случая се явява най-леката предвидена в закона с минимално ограничаване на
правата на подсъдимия (единствено с поемане на задължение за ненапускане
на местоживеенето си без разрешение на съответния орган), поради което не
може да се направи извод за нейната непропорционалност на този етап от
развитието на делото. Още повече, че по делото, в изпълнение на указанията
на ВКС, предстои да бъдат проведени редица експертни изследвания на
здравословното състояние на М.С., резултатът от които се явява
предопределящ за изхода на делото. В този смисъл депозираният частен
протест в тази му част се явява основателен, поради което произнасянето на
СНС следва да бъде коригирано.
Водим от горното Апелативният специализиран наказателен
съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 31.03.2021г. по нохд №
3283/2020г., по описа на СНС, 19 състав, в частта в която съдебното
производство е прекратено поради допуснати съществени процесуални
нарушения и делото е върнато на прокуратурата за отстраняването им.
ОТМЕНЯ същото определение, в частта в която е отменена прилаганата
спрямо М. М. С. мярка за неотклонение „Подписка“ и ПОТВЪРЖДАВА
същата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8