Р Е Ш Е Н И Е
град София, 09.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№13997 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника - „С.В.” АД срещу решение №42298 от 27.08.2018г., постановено по гр.дело №30574/2017г.
по описа на СРС, І Г.О., 161-ви състав,
в частта, в която е признато за установено по предявения от Н.Н.Д. срещу „С.В.” АД отрицателен установителен
иск по чл.124,
ал.1 ГПК, че ищецът - Н.Н.Д. не дължи
на ответника - „С.В.” АД сумата 2497.26
лв., представлява 1/3 част съобразно наследствения му дял от претендирано
задължение за ВиК услуги за
периода 12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида с клиентски №********** за ап. №7, находящ
се в град София, кв.******; както и в в частта, в която
е признато за установено по
предявения от Б.Н.Д. срещу „С.В.” АД отрицателен установителен
иск по чл.124,
ал.1 ГПК, че ищецът Б.Н.Д. не дължи
на ответника - „С.В.” АД сумата 2497.26 лв., представлява 1/3 част съобразно наследствения му дял от претендирано
задължение за ВиК услуги за
периода 12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида с клиентски №********** за ап. №7, находящ
се в град София, кв.******; както и в частта, в която е осъдена „С.В.” АД да заплати на Н.Н.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
621.21 лв., разноски по делото;
както и в частта, в която е осъдена „С.В.” АД да
заплати на Б.Н.Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
621.21 лв., разноски по делото.
Във
въззивната жалба са инвокирани доводи за
недопустимост на съдебния акт в обжалваните части като постановен в
противоречие на материалния закон. Поддържа се, че ищците - Н.Н.Д.
и Б.Н.Д. не са страни по съществуващото материално правоотношение за доставка, отчитане
и заплащане на ВиК услуги
по партида с клиентски
№********** за ап. №7, находящ се в град София, кв.******, поради което не
притежават процесуална легитимация да предявят отрицателни установителни
искове за недължимост на суми за ВиК
услуги. Излага се, че постановеното решение спрямо ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д., които не са надлежни страни
по спорното правоотношение, се явява
недопустимо и като такова следва
да бъде обезсилено. По изложените аргументи моли съда
да постанови съдебен акт, с който да обезсили първоинстанционното
решение в обжалваните части и постанови друго, с което да прекрати производството по делото спрямо
ищците - Н.Н.Д.
и Б.Н.Д.
като недопустимо. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемите страни - Н.Н.Д.
и Б.Н.Д.,
чрез адв.П.Х. и мл.адв.Р.М.,
депозират писмен
отговор, в който вземат становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Изложени са
доводи в смисъл, че първоинстанционният
съд е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства и е обосновал правилен и законосъобразен
извод в частта, в която е
уважил изцяло предявените отрицателни установителни искове от ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. срещу ответника - „С.В.” АД за недължимост на суми за доставка на ВиК услуги за процесния имот досежно исковия период. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в
обжалваните части като правилно и законосъобразно. Всеки от въззиваемите
страни претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Прилага се
списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са
от Н.Н.Д., Б.Н.Д. и Т.И.И. срещу „С.В.” АД при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищците не дължат сумата от 7491.78 лв. (всеки от тях - по 1/3 част съобразно наследствения си дял), претендирано задължение за доставени ВиК услуги за периода 12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида
с клиентски №********** за ап. №7, находящ се в град София, кв.******.
С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта,
в която са уважени
предявените от ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. срещу ответника
- „С.В.” АД отрицателни
установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, че всеки от ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. не дължи на ответника - „С.В.” АД сумата от по 2497.26 лв., представляваща 1/3 част съобразно наследствените им дялове от претендирано задължение за доставени ВиК услуги за периода 12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида с клиентски №**********
за ап. №7, находящ се в град София, кв.******.
Постановеното решение по
предявения от ищеца - Т.И.И. срещу ответника
- „С.В.” АД
отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК като
необжалвано е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по
същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на
решението, по допустимостта му
– в обжалваната част, като
по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите изложени от
СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. срещу ответника - „С.В.” АД отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че всеки от ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. не дължи на ответника - „С.В.” АД сумата от по 2497.26 лв., представляваща
1/3 част съобразно наследствените
им дялове от претендирано задължение за доставени ВиК услуги за периода 12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида с клиентски №**********
за ап. №7, находящ се в град София, кв.******. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна
инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение
решаващи изводи за основателност на предявените отрицателни установителни
искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Доводите релевирани в подадената
въззивна жалба досежно недопустимост на обжалваното
решение, съдът счита за неоснователни поради следните съображения:
От съвкупния
анализ на събраните по делото
доказателства се установява
по категоричен начин, че при ответното дружество за исковия период като титуляр по партида с клиентски №********** за ап. №7, находящ
се в град София, кв.******, фигурира лицето Е.П.И., общ наследодател
на ищците - Н.Н.Д. и Б.Н.Д. /видно от приложено по делото удостоверение за наследници/,
съответно са заявени спрямо нея претенция за заплащане на суми за доставени ВиК услуги, обективирани в издадени фактури и справки, приложени по делото. В тази връзка въззивният съд приема, че ищците като законни
наследници на Е.П.И. имат правен интерес за установяване на
недължимост спрямо тях на претендирани от ответното дружество суми за доставени ВиК услуги за исковия период съобразно притежаваните от тях наследствени права, което обуславя и тяхната активна процесуална легитимация от предявяването
на отрицателните установителни
искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК. Доводът наведен в жалбата, че ищците след като не са страни
по облигационното правоотношение за доставка, отчитане и заплащане на ВиК услуги по партида с клиентски №********** за ап. №7, находящ
се в град София, кв.******, не притежават процесуална легитимация да предявят отрицателни установителни искове за недължимост
на суми за ВиК услуги, е изцяло неоснователен. Поддържаните
в този смисъл от въззивника съображения касаят основателността на заявената
искова претенция, а не нейната допустимост, която в случая е обусловена от
наличие на правен интерес за ищците от предявяването на отрицателните установителни
искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, който интерес съдът приема, че е налице по изложените по-горе аргументи. Атакуваното първоинстанционно решение е процесуално
допустимо и изложените в обратния смисъл доводи на въззивника се явяват изцяло неоснователни.
Във въззивната жалба няма
наведени конкретни оплаквания досежно материалната
незаконосъобразност на оспорения съдебен
акт, предвид на което въззивният
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд
и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях като счита, че обжалваното съдебно
решение в частта, в която са уважени изцяло
предявените от ищците - Н.Н.Д.
и Б.Н.Д. срещу ответника -
„С.В.” АД отрицателни установителни
искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, че всеки от ищците
- Н.Н.Д. и Б.Н.Д. не дължи на ответника
- „С.В.” АД сумата от по 2497.26 лв.,
представляваща 1/3 част съобразно
наследствените им дялове от
претендирано задължение за доставени ВиК услуги за периода
12.01.2008г. - 13.04.2017г. по партида с клиентски №********** за ап. №7, находящ
се в град София, кв.******, е законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния закон,
няма допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и като
такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.273
от ГПК във вр.
с чл.78,
ал.1 от ГПК право на разноски имат въззиваемите страни. Въззивникът - „С.В.” АД следва да бъде осъдена да заплати на всеки от въззиваемите сумата от по 750.00 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като
са приложени доказателства за реално плащане на уговорено възнаграждение
и списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №42298 от 27.08.2018г., постановено по гр.дело №30574/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 161-ви състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на Н.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на основание чл.273
от ГПК във вр.
с чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „С.В.”
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда 2А, да
заплати на Б.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***;
на основание чл.273
от ГПК във вр.
с чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/, сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./