Присъда по дело №306/2022 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ
към присъда № 15/23.11.2022г. по въззивно наказателно от общ характер
дело № 20224300600306 по описа на ОС - Ловеч

Производството е по реда на глава XXI от НПК
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 3256/06.07.2022г. от подсъдимия Г.
Т. Х., ЕГН **********, гр. *** против Присъда № 11/30.06.2022г. на РС –
Троян по НОХД 20224340200052 по описа за 2022 година.
С цитираната присъда подсъдимият Г. Т. Х. , роден на **.**.**** г. в гр.
Т., български гражданин, живущ в гр. Т., обл. Ловеч, ул. ***, със ****
образование, *******, работи в **************, осъждан, ЕГН: **********,
е ПРИЗНАТ за ВИНОВЕН в това, че на 11.03.2021г. около 16:25 часа в
жилище, находящо се в гр. Троян, обл. Ловеч, ул. ***, в обитавана от него
стая (трета по ред, в дясно по коридора), в ляв джоб на зелена грейка (елек),
без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и в
нарушение на чл. 30 от същия закон, държал високорисково наркотично
вещество - наркотичен коноп (марихуана, канабис), съгласно Приложение №
1 към чл. 3, ал. 2, т. 1 - Списък I от ЗКНВП, с нето тегло 26,015 грама
(двадесет и шест цяло и нула петнадесет грама), със съдържание на активния
наркотично действащ компонент -тетрахидроканабинол 15,97 % (петнадесет
цяло и деветдесет и седем процента), на стойност 156,09 лева (сто петдесет и
шест лева и девет стотинки), поради което и на основание чл. 354а, ал.3,
предл.2, т.1, предл.1 и чл. 54 от НК му е НАЛОЖЕНО НАКАЗАНИЕ в
размер на 1 (ЕДНА) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в
размер 2 000.00 лева (две хиляди лева), която да заплати в полза на бюджета
на ВСС по сметка на Районен съд - Троян.
На основание чл.68, ал.1 от НК Е ПРИВЕДЕНО в изпълнение
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 (три) месеца, наложено
по Споразумение № 45/28.06.2019 г., постановено по НОХД № 236/2019 г. по
описа на Районен съд - Троян, влязло в законна сила на 28.06.2019 година.
С присъдата, на основание чл.354а, ал.6 НПК съдът се е разпоредил, да
бъдат унищожени веществените доказателства, а именно: Обект № 1:
Запечатан прозрачен найлонов плик с поставен на него етикет и един брой
силиконов печат с надпис на етикета: „ДП/ДЕЛО 75/2021г. Структура на
МВР: РУ - Троян, Лаборатория: БНТЛ при ОДМВР - Плевен, Постановление
per. № 359р-5525, Дата: 12.03.2021г., Протокол за експертиза № 34, Дата:
24.03.2021г., Обекти: 1/. Обект 1 един брой зелена найлонова опаковка и
розова полупрозрачна полиетиленова опаковка, състояща се от две скъсани
парчета от плик; 2/. Кафяв хартиен плик с етикет за иззето ВД - опаковка на
обекта. Следва подпис на вещото лице В. СТ./"; Обект № 1А: Прозрачен
найлонов плик запечатан с хартиен етикет с надпис: „Научно-техническа
1

лаборатория на ОДМВР - Ловеч; Иззето ВД, Обект 1а, Иззет по досъдебно
производство № 75/2021г. по описа на РУ МВР Троян, гр. Троян на
11.03.2021г. в гр. Троян, ***, Описание на обекта и откъде е иззет: тест лента,
оцветена в червен цвят от полеви тест на обект № 1" - следват делото;
Наркотично вещество - наркотичен коноп (марихуана, канабис) с тегло 25,
815 грама с АК 15,97 % - на съхранение в Централно митническо управление
гр. София.
Подсъдимият Г. Т. Х. , ЕГН: ********** е осъден да заплати следните
суми, на основание чл.189, ал.3 НПК: 207.15 лева (двеста и седем лева и
петнадесет стотинки), представляващи разноски по делото от досъдебното
производство по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч; 80.00 лева (осемдесет лева),
представляващи разноски по делото в съдебната фаза, в полза на бюджета на
ВСС по сметка на РС – Троян.
Въззивната жалба атакува цялата присъда. Счита, че присъдата е
неправилно и явно несправедлива, нарушен е материалният закон и същата не
съответства на целта на закона. Моли съда да отмени присъдата като
постанови нова, която да бъде признат за невинен.
В срока по чл.320, ал.4 НПК са постъпили допълнителни писмени
изложения към въззивната жалба. Въвежда следните въззивни възражения:
има налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а
наложеното наказание е явно несправедливо, поради което съдът е следвало
да приложи чл.55 НК (възражение за чл.55 НК); по делото не е установено,
че подсъдимият е автор. На първо място сочи, че е неоправдано, след като
има достатъчно данни за престъпление, защо е използвана процедурата по
чл.83 ЗМВР, а не директно по чл.160 НПК (възражение за чл.83 ЗМВР).
След това навежда доводи, че след като полицейските органи са били в стаята
сами, не е ясно дали това вещество е било вътре в самата, преди
претърсването им или са го донесли. По време на претърсването по
административен ред не бил на място. Това обуславяло извода, че по никакъв
начин не е ясно дали веществото е било във владение на подсъдимия и дали
той го притежавал, след като на първоначалния оглед никой не присъствал.
Същото не води до категоричен извод, че автор не деянието за държане на
високорисков наркотик без надлежно разрешение. Сочи, че веществото е
било намерено в негов апартамент, до който достъп имали и други хора и по
някакъв начин не е установена връзката с него (възражение за авторство и
владение). В жалбата се твърди, че в протокола по чл.83 ЗМВР имало
поправка, която не е отстранена по реда на закона с подписите на лицата, а с
зачертаване (възражение за поправка). Твърди се, че в протокола за
одобрение по чл.161, ал.2 НПК е написано, че веществото е било намерено в
автомобил, а навсякъде е написано и делото се води, че растителната маса е
намерена в дреха (възражение за разпореждането по чл.161, ал.2 НПК). Като
следващо възражение е направено, че не е доказано, че подсъдимият е имал
умисъл към държане на тази вещ (възражение за умисъл). В останалата част
от жалбата се обяснява фактическата обстановка по делото като се излагат
2

обстоятелства, че самопризнанията на ДП били дадени под сила, страх,
принуда, упражнено насилие, както и че прокурорът тенденциозно отчитал
предишното му осъждане като факта, който установява авторството на
процесното деяние. Моли съда да постанови оправдателна присъда, като при
условията на евентуалност да се приложи чл.55 НК или чл.66 НК.
В открито съдебно заседание (о.с.з.), ОП – Ловеч се представлява от
прокурор Цветомир Папурков. Счита присъдата за правилна, подробно
мотивирана и моли съда да я потвърди.
Подсъдимият Г. Х. се явява лично в о.с.з. и с договорен защитник адв.
Р.. Поддържат жалбата и допълнението към жалбата. Защитникът счита, че
авторството на деянието не е доказано, неправилно не е приложен чл.55 НК и
присъдата е явно несправедлива. Счита, че не е доказана фактическата власт
върху пликчето с наркотик, тъй като къщата е обитавана и от други хора,
претърсването на стаята на подсъдимия било в присъствието само на двамата
полицейски служители. Счита, че предходните осъждания не доказват по
никакъв начин държането като факт по това дело, липсвало и дактилоскопни
следи.
В правото на лична защита подсъдимия Г. Х. поддържа казаното от
защитника. В последната си дума казва, че наркотикът не е негов и моли съда
да го оправдае.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, след като съобрази доводите в протеста,
както и тези изложени от страните в о.с.з., обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, при съобразяване със законовите
разпоредби и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. Т. Х. живее в гр. Т., българин, български гражданин,
със **** образование, *******, осъждан, работи в ************* с адрес по
документ за самоличност: гр. Т., об. Ловеч, ул. ***, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан с Определение № 45/28.06.2019г., постановено
по НОХД № 236/2019г. по описа на РС - Троян, за извършено престъпление
по чл. 354а, ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК, като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за
изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Определението
е влязло в законна сила на 28.06.2019г.,
На 11.03.2021г. свид. М. Ст. Ц. - *******************, получил
оперативна информация, че Г. Т. Х. държи в дома си в гр. Т., ул. ***, в стаята,
която обитава, наркотични вещества. Предвид това свидетелят Ц. уведомил
Началника на РУ гр. Троян с Докладна записка peг. № 359р-5444 от
11.03.2021г. за получената оперативна информация, като било разпоредено на
М. Ст. Ц., съвместно с свид. Л. Е. З., да извършат проверка.
3

На 11.03.2021г., около 15:55 часа, свидетелите Ц. и З. отишли до дома
на подсъдимия Х. - апартамент, находящ се в гр. Т., ул. ***. Предвид това, че
не се отваря на позвъняването, двамата наредили на трети полицейски
служител да отиде до **************, където работи брата на подсъдимия -
свидетеля С. Т. Х., за да го доведат и да отвори. През това време, при едно от
позвъняванията, отворил бащата на подсъдимия - свидетелят Т. Ст. Х..
Свидетелите Ц. и З. влезли в апартамента, след разрешение на свид. Т. Х.,
като последният посочил стаята, която ползва сина му Г. Т. Х., а именно
третата стая вдясно по коридора от входната врата на апартамента. В
гардероб в стая, в левия джоб на зелена грейка, тип елек, бил намерен
прозрачен пакет със зелена суха тревиста маса в него с мирис на марихуана.
На място били и свидетелите С. Т. Х. - брат на подсъдимия и Т. Н. Д. -
приятел, който дошъл в апартамента на подсъдимия, тъй като имал уговорка
да пие кафе с брата на подсъдимия.
Свидетелят М. Ст. Ц. веднага уведомил за намерения пакет
оперативният дежурен в ОДЧ на РУ гр. Троян, за което бил съставен
Протокол за устно съобщение за извършено престъпление, което съобщение
било предадено незабавно на разследващ полицай. Свидетелят Л. Е. З.
съставил Протокол за извършената проверка в жилището, обитавано от
подсъдимия Г. Т. Х. на основание чл. 83 от ЗМВР. В този протокол бащата на
подсъдимия - свидетелят Т. Ст. Х., в качеството на собственик на апартамента
и присъствал на извършената проверка, написал следното: „Стаята е
обитавана от сина ми Г. Т. Х.. Не влизам там само той я използва", след което
подписал протокола.
На място пристигнали старши разследващ полицай С. Х.а-И., две
поемни лица - свидетелите В. М. В. и С. С. С., специалист технически
помощник - Т. П. - експерт в НТЛ на РУ гр. Троян. При извършеното
претърсване за времето от 16:26 часа до 17:10 часа на 11.03.2021г., в стая -
третата в дясно по коридора, представляваща спалня, в гардероб, намиращ се
в дясно от вратата, в ляв джоб на зелена грейка, тип елек, било намерено
найлоново пликче, съдържащо суха, зелена, тревиста маса. При направеният
полеви тест, тестовата лента се оцветила в червено, което отговаряло на
канабис. Тревистата маса била иззета, заедно с опаковката. По време
на претърсването, в апартамента дошъл подсъдимият Г. Т. Х., който заявил,
че стаята, в която се е намерило веществото се обитава от него и канабиса е
негов. За това процесуално-следствено действие бил съставен Протокол за
претърсване и изземване per. № 359000-2579/11.03.2021г. от старши
разследващ полицай С. Х.а-И., в който подсъдимият Г. Т. Х. собственоръчно
отразил следното: „Марихуаната, която беше намерена във моята стая е моя",
след което подписал протокола. Същият е подписан и от двете поемни лица,
присъствалите на претърсването и изземването и разследващият полицай.
Съставен бил и фотоалбум за извършеното претърсване и изземване,
приложен на л. 19-24 от ДП. С Разпореждане № 75 от 12.03,2021г.,
постановено по ЧНД № 90/2021г. по описа на РС - Троян е одобрен Протокол
4

от 11.03.2021г. за извършено претърсване и свързаното с него изземване в
жилище, находящо се в гр. Т., ул. ***, обитавано от Г. Т. Х., съставен от С.
Х.а-И. - старши разследващ полицай при РУ гр. Троян.
В хода на досъдебното производство по делото е назначена физико-
химическа експертиза с вещо лице Н. К. К. - разузнавач в сектор БНТЛ при
ОДМВР гр. Плевен. От изготвеното и поддържано от вещото лице
заключение се установява, че предоставеният за изследване обект № 1
съдържа наркотично вещество - коноп, марихуана. Общото нето тегло на
растителната маса, измерена с аналитична везна е 26.015 гр., като за
извършеното изследване са употребени 0.200 грама. В заключението е
отразено, че активно действащият компонент тетрахидроканабинол (THC) е
15.97%. Отразено е също, че конопът (канабис, марихуана) има наркотично
действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставено под
контрол (забрана), съгласно Списък I на Единната конвенция по упойващите
вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от България и ЗКНВП. Отразено е
в заключението, че THC е поставен под контрол в Списък I - „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве", поради вредния
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Така иззетото наркотично вещество - марихуана с нето тегло 26.015 гр.
е оценено на 156,09 лева, съгласно Приложение № 2 към Постановление на
МС № 23 от 29.01.1998 година.
От приложеното на досъдебното производство (ДП), писмо изх. № 66-
00-183/29.03.2021г. на заместник министъра на здравеопазването, се
установява, че на Г. Т. Х. не е издавано разрешение за дейности с наркотични
вещества по реда на ЗКНВП от Министъра на здравеопазването.
От приложеното на ДП писмо изх. № 1108-2/16.03.2021г. на заместник
министъра на земеделието, храните и горите, се установява, че на Г. Т. Х. не е
издавано разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа /канабис/,
със съдържание под 0.2 теглови процента на THC, определено в наркотичните
вещества и прекурсорите.
В хода на досъдебното производство е била назначена и дактилоскопна
експертиза с вещо лице В. Й. С. - експерт в БНТЛ при ОДМВР гр. Плевен. От
изготвеното заключение на вещото лице се установява, че по предоставеният
за изследване обект — веществено доказателство - Обект № 1, иззет на
11.03.2021г. в гр. Т., ул. *** -найлонова топка, съдържаща суха тревиста маса,
зелена на цвят, намерена в ляв джоб на зелена грейка в гардероб в стая,
третата по ред вдясно в апартамента, няма годни за идентификация
дактилоскопни следи, но има следи от пипане с голи ръце..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА (ДОКАЗАТЕЛСТВЕНО АНАЛИТИЧНА
ЧАСТ):
От събраните по делото гласни доказателства, по конкретно се
5

установява следното:
Свид. М. Ц. е полицейски инспектор и установява фактите, че са
посетили процесния адрес със свид. З. по информация, че в дома на
подсъдимия имало наркотични вещества. Обяснява историята защо са
повикали свид. Т. Х. от работата му в ********, както и че бащата
доброволно осигурил достъп до жилището и посочил стаята на подсъдимия.
Свидетелства, че в джоба на елек, в стаята на подсъдимия е намерен плик със
зелена тревиста маса, която при тест се установила наркотик. В по-късен
момент дошла дежурна част за действия по НПК. Установява факта, че след
претърсването по НПК дошъл подсъдимият и същият направил
самопризнание пред полицейските служители, че наркотикът е негов.
Свидетелства кои лица живеят в апартамента – бащата на подсъдимия,
подсъдимия, брата на подсъдимия и жената на бащата, както и че по време на
предварителната проверка са присъствали брата и бащата на подсъдимия, а в
малко по-късен момент от тази проверка дошъл и свид. Т. Д.. Не установява
кои лица са присъствали в стаята по време на проверката по ЗМВР.
Установява, че по време на действията по НПК в апартамента били поемните
лица, бащата на подсъдимия, брат му, свид. Т. Д. и накрая дошъл подс. Х..
Съдът кредитира тези показания като пълни, достоверни и последователни.
Свидетелят не е предубеден от изхода на делото. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която твърди, че по време на проверката
по ЗМВР бащата бил с тях в стаята. Това е факт, който противоречи на
останалите свидетелски показания, а и не е последователно с неговите
показания, че в апартамента присъствали бащата и брата на подсъдимия,
които били в една стая, както и на приложения по делото фотоалбум (л.112-
113 от първоинстанционното дело).
Свид. З. установява фактите, че е полицейски служител и е бил заедно
със свид. Ц. на проверката по чл.83 ЗМВР, като бащата на подсъдимия свид.
Т. Х. е предоставил достъп до жилището като е посочил стаята, в която синът
му спи. Установява обстоятелства за времето, мястото и реда на извършване
на действия. Свидетелства, че по време на проверката по чл.83 ЗМВР в
апартамента бил бащата на подсъдимия Х., които са били в коридора, а не
в претърсваната стая. Свидетелства, че по време на проверката е намерен
пакет със суха тревиста маса, със специфичен мирис на марихуана, в ляв
джоб на зелена грейка, тип елек, който се намирал в гардероб в стаята,
посочена от свид. Т. Х., поради което викнали разследващ полицай за
претърсване и изземване по НПК. След повикването на полицая свидетелства,
че са оставили пакета в дрехата. По време на действия по НПК установява,
че е направен полеви тест за наркотик, по време на това действие
подсъдимият се появил като направил самопризнания. По време на
проверката по НПК присъствали бащата на подсъдимия, брата на
подсъдимия, жената, с която бащата на подсъдимия живее на семейни начала,
приятел на подсъдимия и неговия брат, поемните лица, разследващият
полицай, самият той и свид. Ц.. Свидетелства, че стаята, в която са
6

извършени действията не е била заключена. Съдът кредитира тези негови
показания като обективни, достоверни, тъй като свидетелят - не е
заинтересован, както и показанията му прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК (л.66-68 от първоинстанционното производство и л.52 ДП ).
Свид. В. В. е поемно лице, което е участвало в претърсването по НПК,
т.е. след идването на разследващия полицай и формиране на група заедно с
поемни лица за съставяне на протокол за претърсване и изземване по НПК.
Същият установява факти, свързани с датата, мястото на проверката по НПК.
Свидетелства какво и къде са открили по време на проверката – като място на
къщата, стаята напълно съвпадат с показанията на останалите свидетели,
поради което настоящият съд няма да ги преповтаря. Установява, че в зелено
яке в гардероб на претърсваната стая е намерен найлонов плик, в който са
увити топчета и вътре в плика имало марихуана. Установява факти кои хора
са присъствали в къщата по това време – бащата на подсъдимия, който се
намирал в коридора; жената, с който живее на семейни начала, която също се
намирала в коридора; в друга стая, в ляво по коридора са намирали братът на
подсъдимия и негов приятел; а в по-късен момент дошъл подсъдимият който
направил самопризнания пред хората. Установява факта, че никой не е влизал
в стаята, само е пазена да не се влиза навътре и да не се пипа нищо. Не
установява факта кой е пазил стаята, кои лица са били в стаята.
Свидетелства, че стаята, в която са извършени действията не е била
заключена. Намерената марихуана била запечатана и иззета, като е подписал
протокол. Съдът напълно кредитира показанията на този свидетел като
достоверни, пълни и всеобхватни. Същият не е заинтересован от изхода на
делото (л.68 от първоинстанционното дело).
Свид. С. С. е поемно лице и също установява фактите досежно датата,
времето и мястото на извършеното претърсване на НПК. Установява, че по
време на действията по НПК в жилището са били – собственикът на
апартамента, единият от синовете му, приятел на сина му и полицаи.
Установява факта, че е открит плик с тревиста маса с мирис на марихуана във
връхна дреха в гардероб, че претърсването по НПК не е станало преди
тяхното отиване, подсъдимият дошъл след претърсването и направил
самопризнания. Свидетелства, че по време на действията по НПК е бил в
стаята, в която е направено претърсването. Свидетелства, че стаята, в която са
извършени действията не е била заключена. Намерената марихуана била
запечатана и иззета, като е подписал протокол. Съдът кредитира тези негови
показания като обективни, достоверни, тъй като свидетелят - не е
заинтересован, както и показанията му приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК (л.69 от първоинстанционното производство и л.54 ДП ).
Свид. Т. Д. установява факти, че поводът му да бъде в къщата е среща
за кафе с брата на подсъдимия, както и че при влизането си, без да чука на
вратата, видял как двама полицаи излизат от стаята на подсъдимия.
Свидетелства, че той и братът на подсъдимия били в хола, от който не
излизали, не видял какво са правили полицаите в стаята на подсъдимия, а
7

бащата на подсъдимия бил в коридора. Заедно с другите свидетели
установява факта, че по време на действията по чл.83 ЗМВР органите на реда
били сами в стаята. Установява обстоятелства, че и друг път e ходил в дома,
стаите в къщата, включително и на подсъдимия не се заключвали, както и че
в по-късен момент пристигнали поемните лица и разследващия полицай. От
факта, че при влизането си видял двама полицаи, а по-късно пристигнали и
други хора, може да се направи доказателствен извод, че свидетелят
установява факти от времевия период от извършването проверка по чл.83
ЗМВР от свид. Ц. и свид. З. до края на действията по НПК. Следователно по
отношение на факта, кой е присъствал в стаята при проверката по чл.83 ЗМВР
свидетелят е очевидец. Свид. Д. установява факта, че в по-късен момент от
проверката по НПК дошъл подсъдимия, който признал пред органите на реда
и разследващия полицай, че наркотикът е негов. Съдът напълно кредитира
неговите показания му, същите са пълни, обективни, още повече, че са
приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.5 НПК (л.70-71 от
първоинстанционното дело и л.59,61-62 от ДП).
Свид. Т. Х. е баща на подсъдимия. Свидетелства обстоятелства за
времето, мястото и хората извършили проверката, както и че е открит плик с
тревиста маса. Установява факта, че е пуснал доброволно органите на реда за
проверката по чл.83 ЗМВР, по време на това претърсване не е бил в стая, че
полицаите му показали, че са намерили плик с наркотик, времето от
влизането в стаята до откриването на наркотика е било около 10 секунди.
След като намерили плика с наркотика полицаите го преместили в хола и
там го снимали. Свидетелства, че след проверката по чл.83 ЗМВР дошла
група от хора за извършване на проверка по НПК, а към края на тази проверка
дошъл подсъдимият. Установява обстоятелства кои лица, къде са намирали в
апартамента по време на двете претърсвания, защо свид. Т. Д. се намирал в
къщата, както и че шефът на криминална полиция Д. Б. бил в къщата.
Свидетелства, че по време на претърсването по НПК поемните лица били в
стаята, както и че стаята на подсъдимия не се заключвала, преди процесния
ден в дома нощували други – приятели на синовете му, както и че е случвало
в стаята да спят други хора, извън семейството, а не подсъдимия.
Свидетелства, че при идването си подсъдимият признал, че наркотикът е
негов. На свидетелят е предявен протокол за извършена проверка по ЗМВР,
като същият призная, че е положил подпис в протокола. Съдът напълно
кредитира неговите показания, същите са логични последователни и не
противоречат на останалите (л.85-87 от първоинстанционното дело).
Свид. С. Х. е брат на подсъдимия. Установява факти, че е присъствал в
дома на процесното време, след като полицай го е взел от работното му място
в ******, по време на претърсването по ЗМВР били само двамата полицаи в
стаята на подсъдимия, а той и бащата на подсъдимия били в коридора, не
виждали нищо. Полицаите държали зелен плик и го посочили на свидетеля,
че е бил с наркотик. В по-късен момент дошла група, която направила
претърсване и изземване по НПК, като измерили съдържанието на плика на
8

везна. Свидетелства, че подсъдимият дошъл в по-късен момент и признал
пред лицата, намиращи се в къщата, че наркотикът е негов. Установява
обстоятелства, че стаята на подсъдимия не се заключва , в къщата живеели
той, баща му, брат му, приятелката на баща му и нейният син от друг мъж,
както и кои лица се намирали по време на двете претърсвания на процесното
време и място. Съдът напълно кредитира неговите показания като
последователни, логични и непротиворечащи се (л.87-88 от
първоинстанционното дело).
Свид. А. е приятелка, която живее на семейни начала с бащата на
подсъдимия. Същата установява следните обстоятелства: по време на
претърсването не е била в апартамента, стаите в апартамента не се заключват,
приятели на подс. Х. и свид. Т. Х. са преспивали в апартамента, ежедневно
идвали приятели на подсъдимия и брат му. В тази част съдът напълно
кредитира показанията й като достоверни, пълни и всеобхватни. В останала
част съдът не кредитира нейните показания, тъй като са неотносими към
предмета по чл.102 НПК (л.113 от първоинстанционното дело).
Подс. Г.ев дава обяснения. Независимо, че имат двуяка природа съдът
ги кредитира в частта, с която установява, че по време на процесната дата е
присъствал Д. Б., стаята не се заключва, всеки ден идвали приятели в
процесното жилище, както и кои лица живея в апартамента, тъй като съвпада
с показанията и на другите свидетели. В останалата част съдът не кредитира
обясненията му, тъй като са неотносими – свидетелства дали му е даден
телефонен номер за обаждане, дали самопризнанията, които е написал в
протоколите са дадени под натиск (л.113-115 от първоинстанционното
дело).
От докладна записка № 359р-5444/11.03.2022г. се установи, че на
11.03.2021г. е получена оперативна информация, че лицето Г. Х. държи в
дома си в гр. *** наркотично вещество, основно марихуана, което било в
шкаф до леглото, на което спи (л.13 от ДП).
От протокол за устно съобщение за извършено престъпление се
установи, че ДП е образувано въз основа устно съобщение от свид. М. Ц.,
подадено до Н. Н., мл. од. към ОДЧ при ПУ – Троян, а преписката е
разпределена на разследващ полицай М. (л.12 от ДП).
По делото е приобщен протокол за извършена проверка в помещение на
11.03.2021г. на процесният адрес, на основание чл.83 ЗМВР, в присъствието
на свид. Ц.. От него се установи, че жилището съвпада с процесния
апартамент, собственик е бащата на подсъдимия свид. Т. Х., като поводът е
бил данни за извършено престъпление по чл.354а НК¸ които били описани в
докладна записка № 359р-5444/11.03.2022г. В протоколът е отразено, че на
процесния адрес, апартамент, в третата стая в дясно от входната врата в стая,
обособена, като спално помещение, в гардероб, в дясно от вратата в яке-
зелено грейка в десен джоб се намери пакет със съдържание на суха тревиста
маса. Уведомени били сОИ и образувано ОП № 78/21г. по описа на РС –
9

Троян. Тревистата маса е с мирис на марихуана. Записано е, че стаята по
данни на собственика се обитава от подсъдимия. Думата дясно в протокола е
задраскана и над нея е записано ляв (л.16 от ДП).
На 11.03.2021г. по ДП е съставен протокол за претърсване и изземване,
на основание чл.161, ал.2 и чл.128-130 НПК от разследващ полицай при
РУМВР - Троян Ст. Х.а – И. в присъствието на поемните лица свид. С., свид.
В., свидетелите - Т. Х., Т. Д., С. Т., и специалист технически помощник Т. П. –
експерт в НТЛ в РУ МВР – Троян. Претърсването е направено по повод на
съобщение от анонимен подател, че в процесното жилище са държат
наркотични вещества и като единствена възможност за събиране и запазване
на доказателства е извършването на претърсване на жилището при условията
на неотложност. Със съставянето на протокола за претърсване и изземване по
НПК е образувано процесното ДП. В протокола е отбелязано, че в
претърсването са присъствали свид. С. Х., Г. Х. и М. А.. Записано е, че в стая
– третата в дясно на коридора, представляваща спалня, в гардероб в дясно от
вратата се намери зелена грейка, в чиито ляв джоб се намери зелено
найлоново парче, в което е увита суха тревиста маса, зелена на цвят, на което
се направи полеви тест и тестовата лента се оцветила в червен цвят –
отговарящ на наркотично вещество – канабис. Тревистата маса в едно с
опаковката се иззели като веществени доказателства и се запечатали със сини
конопени печати подписите на поемните лица. Записано е, че по време на
претърсването се явил подсъдимия и заявил, че стаята в която се намирали
наркотичните вещества се обитава само от него и канабисът е негов (л.17-18
от ДП).
За претърсването и изземването е съставен фотоалбум (л.19-24 от ДП),
от който се установява блока, жилището, вътрешното разположение на стаята.
От снимка № 6, която представлява обзорна снимка на гардероба в стаята се
установи, че по време на претърсването и изземването има само двама човека
в стаята. Човекът, който снима и един друг, чието отражение е запечатано на
гардероба, като последният е от мъжки пол. От това доказателствено средство
може да направи извод, че по време на претърсването и изземването е имало
само двама човека в процесната стая. Това противоречи на свидетелските
показания С., В., Ц. и З., че в стаята са били полицаите по чл.83 ЗМВР,
поемните лица и разследващият. Следователно налице е доказателствен
извод, че по време на претърсването и изземването са присъствали
единствено двама човека – снимащият техническия специалист, който е
съставил фотоалбума и още едно лице, чиято самоличност не е установена.
Следователно на действията по чл.162 НПК не са извършени в присъствието
на поемни лица, нито в присъствието на подсъдимия или неговия баща. Това
е достатъчно основание, представеният протокол за претърсване и изземване
от 11.03.2021г. да се изключи като годно доказателствено средство, тъй като
не е съставен по предвидения по НПК ред. Освен това, след като на
представената снимка са отразени две лица, то това напълно съответства на
фактическата обстановка на претърсването по ЗМВР, което според
10

свидетелските оказания само свид. З. и Ц. са били в претърсваната стая.
Следователно може да се направи и втори доказателствен извод, че
представеният фотоалбум не представя фактическата обстановка на
действията по НПК, а тези по ЗМВР, което е друго основание да се изключи
като доказателствен материал.
От снимки № 7-9 се установява, че в гардероб има закачалка с елек, от
левия му джоб, на който се вижда плик. Съдът не може да установи дали този
елек е процесният елек, за който говорят свидетелите – зелен на цвят. На
следващо място не може да се установи идентичност на гардероба, в който се
намира този елек и гардероба от снимка № 6, който се намира в стаята на
подсъдимия. Не е ясно дали този гардероб е двукрилен или трикрилен в
плъзгащата се част. Освен това от снимка № 7 се установи, че на пода на
гардероба има две ленти, което означава, че има две плъзгащи се врати.
Същевременно на снимка № 6 е показано, че има две затворени плъзгащи се
врати, чиято дръжка е посредата. Но на снимка № 7 плъзгащите врати на
гардероба имат определена шарка, която на черно-белите снимки наподобява
точки. Същата шарка липсва при вратите на гардероба на снимка № 6. От
всички тези факти може да се направи доказателствен извод за различен
гардероб в стаята при № 6 и този при № 7 – елекът, където се намирал.
На следващо място на снимки № 8, 9, 10 се вижда, че в левия джоб на
елек се намира бял плик, който плик е скъсан. След като обвинението е за
държане, то това предполага, че подсъдимият е упражнил фактическа власт
върху плика с наркотик. В обвинителния акт е записано, че целта на
държането е била да ги продаде на други лица. В хипотезата на внесеното
обвинение след като подсъдимият е установил фактическата власт върху
плика с наркотик, възниква въпроса защо той е разкъсан. Разкъсаният плик
противоречи на житейската логика, че е разкъсан от собственика, който го е
прибрал в джоба на елека. Разкъсването е факт, че е отворено от лице, което
не знае какво има вътре, което действие е осъществено в кратък период от
време – бързо, за да види какво има вътре. Не може да се приеме тезата, че
органите на реда разкъсали плика, при положение, че същият се намирал в
джоба на якето, а установяването с полеви тест е едва след изваждането на
плика от елека. От снимка № 10 се установи, че има бял плик в левия джоб на
дрехата, а от снимка № 11 има безцветен плик. Не е ясно кой от двата плика
съдържа наркотик и защо белият е разкъсан преди извършване на
претърсването изземването по НПК, след като същият е следвало да бъде
изкарал от елека и едва след това да се отвори и да се извърши полевият тест.
В допълнение от снимка № 7 се вижда, че дрехата, която e от дясно на
въпросния елек, има маншет тип ластик – стеснен завършек на ръкава. Това е
характерно за мъжките якета за зимата, тъй като спират студа, поради
обвиване на цялата ръка (китка) от всички страни. На снимка № 8 се вижда,
че дрехата до въпросния елек има маншет на ръкава тип обърнат – ръкавът е
обърнат нагоре, което е характерен белег на женски дрехи, което противоречи
на другите събрани доказателства. От всичко изложено досега може да се
11

направи доказателствен извод, че е налице единствено връзка, че в
апартамент, в който живее подсъдимия е намерен елек с наркотик, т.е. налице
е връзка между елек и наркотик. Не е установено връзката между елека и
гардероба в стаята на подсъдимия, връзката между наркотика и двата плика –
бял и прозрачен, както и връзката между подсъдимия и елека.
Протоколът за претърсване и изземване е представен на РС – Троян за
одобрени по чл.161, ал.2 НПК. С разпореждане № 75/12.03.2021г. в мотивите
РС – Троян е обсъдил, че искането за одобрение на протокола и основателно,
налице е хипотезата на чл.161, ал.2 НПК, а именно наличие на достатъчно
основания да се счита, че в автомобила, подробно описан по-горе е имало
наркотични вещества, които са предмет на разследването. Постановен е
диспозитив, с който е одобрен Протокол от 11.03.2021г. за извършено
претърсване и свързаното с него изземване в жилище, находящо се в гр. ***,
обитавано от Г. Т. Х., ЕГН **********, изготвен от С. И. – разследващ
полицай при РУ на МВР – Троян. Налице е неясна воля на съда при
разпореждането за одобряване, а именно къде са намерени наркотиците. Ето
защо, на това основание, след като не е налице годен акт за одобрение на
протокол по чл.161 НПК, разпореждане на съда, то съдът изключи от
доказателствата по делото и на това основание протоколът за претърсване и
изземване (л.17-18 от ДП).
Съдът напълно кредитира заключенията на физикохимичната
експертиза като пълно, достоверно и обосновано. От него се установи, че
иззетото вещество представлява наркотичен коноп, марихуана. Общото
иззето тегло е 26.015 грама, а за изследване са взети 25.815 грама, като
концентрацията на активното вещество THC в иззетото вещество
доказателство е 15.97 %. Марихуаната има наркотично действие, няма
легална употреба, пазар и производството й са поставени под забрана
съгласно Списък I на Единната конвенция на ООС за наркотичните средства
от 1961г., ратифицирана от РБ и Закон за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), обн. В ДВ б.68 от 02.08.2013г. THC е
поставен под контрол Списък I – Растения и вещества с висока степен на риск
за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата, като
наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от ЗКНВП (л.46-49 ДП и л.72 от
първоинстанционното дело).
Стойността на наркотика се доказа от протокол по чл.128 НПК, който
съда напълно кредитира (л.55-56 ДП).
Съдът напълно кредитира заключението на дактилоскопската
експертиза като пълно, всеобхватно и изготвена от компетентно лице. От
него се установи, че от иззетото като вещество доказателство с протокола за
претърсване и изземване няма годни идентификационни следи, но има следи
от пипане с голи ръце (л.40-44 ДП и л.72 от първоинстанционното
12

производство).
Съдът напълно кредитира като годни писмени доказателства,
представените писма от заместник-министъра на земеделието, храните и
горите (л.32-33 ДП) и заместник-министъра на здравеопазването (л.35 ДП),
като зачита тяхната формална и материална доказателствена сила.
В хода на първоинстанционното дело са събрани като писмени
доказателства от ФСМП – Троян на 11.03.2022г. около 17.40, подс. Г. Х. бил
доведен за освидетелстване и освобождаване от РПУ. Към писмото е
приложен амбулаторен журнал и Фиш 803А. Съдът не кредитира това
писмено доказателство , поради неговата неотносимост. То установява факти
и обстоятелства досежно медицинското състояние на подсъдимия и
процедурните правила по ЗМВР при отвеждане на лице в РПУ и евентуални
телесни повреди, които факти и обстоятелства, които са извън пределите по
чл.102 НПК по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1
НК (л.100-103 от първоинстанционното дело).
В хода на първоинстанционното дело е приобщено като писмено
доказателство, справка от Община Троян за това кои лица са адресно
регистриране по настоящ и постоянен адрес в процесния апартамент. Съдът
не кредитира обстоятелствата, които установява това средство, поради
тяхната неотносимост. Това е така, тъй като адресната регистрация по ЗГР –
постоянен представлява административно задължение за административно-
правна връзка между правен субект и органите на местното управление и
самоуправление, т.е. къде лицето е избрано да бъде вписано (чл.93 ЗГР), а
настоящият адрес представлява мястото, където субектът иска да получава
съобщения, да бъде намерен и където фактически живее (чл.94 ЗГР). Това не
са факти, които изключват или допринасят за доказване на престъпно деяние.
За съставите по 354а, ал.3, предл.2, т.1, предл.1 НК е без значение къде лицето
е регистрирано, тъй като за неговото извършване законът не поставя
специално място за реализирането му или качеството на субекта къде да е
регистриран. Наличието на повече регистрирани хора a priori не изключва
извършването на деяние, а липсата на регистрирани хора не освобождава
дееца от наказателна отговорност (л.105 от първоинстанционното дело).
Съдът напълно кредитира характеристичната справка, декларацията за
семейно и материално положение и имотно състояние състояние,
представената автобиография от които се установяват характеристични данни
на подсъдимия досежно местоживеене, образование, месторабота, доходи,
обществено мнение (л.38,71-72 ДП).
В първоинстанционното производство са събрани справки от НАП,
които съдът напълно кредитира, тъй като установява факти и обстоятелства с
личността на дееца, степента му на обществена опасност и характеристични
данни. От тези справка се установи, че същият има сключен трудов договор и
няма задължения към държавата (л.106-110 от първоинстанционното дело).
Съдебното минало на подсъдимия се установи в представената справка
13

за съдимост от ДП и приетата такава във въззивното производство (л.74 ДП и
л.32 от делото).
По правно релевантните факти
От събраните по делото гласни доказателствени средства и писмените
такива се установи, че на процесната дата и място в апартамента присъствали:
бащата на подсъдимия свид. Т. Х., който се намирал в коридора; жената, с
който живее на семейни начала свид. М. (която също се намирала в
коридора); в друга стая, в ляво по коридора са намирали братът на
подсъдимия свид. Т. Х. и негов приятел свид. Т. Д..
Установи се, че на процесното място (апартамент) и време е имало
наркотик в зелен елек в гардероб. Нямало е издадено разрешение за неговото
държане на името на подсъдимия.
Има съществено противоречие в логическата връзка между показанията
на свид. Ц., свид. З., свид. Т. Д., свид. С. Х. и фактическата обстановка в ОА,
което не може да се отстрани чрез методите на формалната логика или чрез
други способи за събиране, проверка и оценка на доказателства. От всички
гласни доказателствени средства се установи, че при първоначалното
позвъняване на свид. Ц. и З. на процесния апартамент никой не отворил,
затова се насочили да потърсят брата на подсъдимия свид. С. Х. в работата му
– ******. Същевременно подсъдимият също работи в ****** и е бил на
работа на процесната дата, а пък свид. Д. отишъл в апартамента на процесната
дата, тъй като имал уговорка да пият кафе със свид. С. Х.. Налице са две
противоречия – защо свид. З. и Ц., които извършили проверката по чл.83
ЗМВР са взели от ****** свид. С. Х., а не подсъдимият, след като и той бил
на работа. Второ, ако свид. Х. е бил на работа, тогава каква е тази уговорка
със свид. Д. да пият кафе в къщата. По делото се установи, че свид. Х. е
дошъл в апартамента понеже бил изкаран от работа, следователно неговото
ситуиране там по време и място били случайни, а не планувани, а идването на
свид. Д. било планувано – имало уговорка със свид. Х. да пият кафе в
апартамента. Едно една страна има противоречие между планувана среда и
извънредно ситуиране, а от друга страна свид. Д. не е ясно каква му е ролята
в апартамента, след като и органите на реда свид. Ц. и З. потвърждават, че
присъствал там по уговорка за среща и потвърждават, че се обърнали към
свид. С. Х. да дойде от магазина, където работи. Всички това води да
единственият възможен извод, че има съществено противоречие в събраните
по делото доказателства, които вървят към две сюжетни линии. Същото е
достатъчно основание да се приеме, че обвинението не е доказано, тъй като
показанията на основните свидители Ц. и З. противоречат на показанията
останалите по делото доказателства и формална логика. Всичко това води до
единственият възможен извод, че не са доказани причината кои лица да са
присъствали в този апартамент.
По време на проверката по ЗМВР в стаята присъствали само двамата
свидетели Ц. и З., а бащата на подсъдимия свид. Т. Х. и брата на подсъдимия
14

свид. С. Х. били в коридора без видимост към стаята. В по-късен момент
пристигнал и свид. Д., който останал до края на действията по НПК.
С оглед снимките от фотоалбума се установи, че при претърсването и
изземването но НПК са били само двама човека в стаята – снимащият и още
едно лице от мъжки пол – един от присъстващите в апартамента на
процесната дата и час. Освен това след като протоколът по чл.161 НПК е
негоден, съдът не може де приема за доказано извършените действия и да го
ползва като годно доказателствено средство.
По делото липсват доказателства, а и такива не се събраха, а от
установените факти, които водят до обратния смисъл, се установи, че липсва
връзка между елека, в който е намерен наркотик и подсъдимия, връзка между
гардероба и подсъдимия и дали има идентичност на гардероби по различните
снимки. По делото не се установи никаква връзка между елека и подсъдимия.
Всички доказателства водят до единственият възможен извод, че наркотик е
намерен в елек в процесния апартамент на това място.
По делото не се установи, че, а и такива липсват, за това в какъв плик е
бил наркотикът. Според обвинението бил в прозрачен плик, а от фотоалбума
се установи, че е в бял плик, в който има прозрачен.
На следващо място от събраните доказателства се установи липсващо
звено за причината и механизма на проверката по чл.83 ЗМВР. Установи се,
че при първото позвъняване бащата на подсъдимия не е отворил вратата,
поради което полицаи отишли да вземат брата на подсъдимия от ******.
Същевременно подсъдимият на същия ден бил на работа в ****** гр. Троян.
Следователно към процесната дата двамата братя – подсъдимият и брат му
били на работа в магазин Троян. След като бащата не отворил първия път,
защо са наредили да вземат брата на подсъдимия от ****** гр. Троян, за да
отвори, а не самият подсъдим, след като и подсъдимият бил в този магазин на
работа за процесното време. Ето защо може да се направи доказателствен
извод, че за времето на претърсване и изземване, органите на реда са имали
обективна възможност да обезпечат присъствието на подсъдимия на тези
действия, а не присъствието на бащата и брат му.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обвинителният акт е за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 НК
– без надлежно разрешително държи високорискови наркотични вещества
или техни аналози. За да бъде съставомерно деянието, следна да са доказани
следните материалноправни предпоставки: да има високорисково наркотично
вещество; да е установена фактическата власт върху него от подсъдимия; да
няма разрешение за тази дейност и държането да е извършено с пряк умисъл –
подсъдимият е искал да държи веществото, съзнавал е, че е забранено и е
предвиждал е, че може да бъде заловен.
Съгласно чл. 303 НПК една присъда не може да почива на
предположения, а обвинението трябва да е доказано по несъмнен начин. Т.е.
15

всеки един от елементите от обективна и субективна страна. Съгласно чл.301
НПК при постановяване на присъдата съдът обсъжда и дава отговори дали
има извършено деяние, съставлява ли то престъпление извършено ли е
подсъдимия, и то виновно, както и каква и правната квалификация на това
деяние.
От обективна страна по делото се установи наличие на високорисково
наркотично вещество – марихуана с активно вещество THC, както и че
подсъдимият няма разрешение да държи или да произвежда. Съдът счита, че
по делото е налице извършено престъпление – държане (изпълнително
деяние) на високорискови наркотични вещества без разрешение с правна
квалификация по чл.354а, ал.3, пр.2 т.1 НК. Предмет на престъплението е
самото държане на марихуаната.
Като основания за оправдателна присъда, съдът прие наличието на
процесуални и материалноправни предпоставки, които водят до недоказаност
на обвинението. От процесуалноправните предпоставки са липсата на годен
протокол по чл161, ал.2 НПК, а от материалноправните - че деянието не
доказано да е извършено от подсъдимия, липсва елемент от обективната
страна на деянието – установяване на фактическа власт върху предмета на
престъплението от подсъдимия, че на 11.03.2022т. е сложил наркотично
вещество в плик, липса на пряк умисъл при субективният елемент от
деянието.
Процесуално правни предпоставки
Първо, съгласно чл.162, ал.2 НПК претърсването и изземването се
осъществява в присъствието на поемни лица, лицето, което ползва
помещението или пълнолетен член на семейството. Както е написано по-горе
в доказателствено-аналитичната част протоколът за претърсване и изземване
са изключи като годно доказателствено средство поради следните причини:
по време на претърсването изземването са присъствали само двама човека, но
не и лицата по чл.162, ал.2 НПК в стаята, същият не пресъздава фактическата
обстановка на действията по НПК, а тези по ЗМВР и налице е неясна воля на
съда при разпореждането за одобряване на протокола по чл.161, ал.2 НПК.
След като този протокол е изключен от доказателствените средства, то няма
как установените от него факти и обстоятелства да се ползват от съда. Това
създава единственият възможен извод, че следствените действия са изначално
опорочени и не установява елементи от предмета на доказване по чл.102
НПК. След като не е доказано изземването на наркотика, то съдът постанови
оправдателната си присъда.
Второ, съгласно чл.83, ал.1 ЗМВР полицейските органи могат да
извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие само когато: 1. следва да се предотврати
непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление; 2. са налице
данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление; 3. е
необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или
16

лична свобода се намира в опасност или са налице други случаи на крайна
необходимост.
Съгласно чл.83, ал.2 ЗМВР след приключване на проверката
полицейските органи са длъжни да съставят протокол, в който се посочва
основанието за проверката. В представеният протокол по чл.83 ЗМВР е
записано, че поводът да извършване на проверката е престъпление по чл.354а
НК – държани на високорискови наркотични вещества. Следователно е
налице първата хипотеза на чл.83, ал.1 ЗМВР, а именно проверката да се
осъществила с цел предотвратяване на непосредствено предстоящо или
започнало тежко умишлено престъпление. Намерената марихуана
представлява високорисково вещество, а престъплението по чл.354а НК е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, поради което е налице една от
предпоставките по чл.83, ал.1, т.1 ЗМВР, а именно тежко престъпление. За да
бъде законосъобразно извършеното действие от свид. З. и Ц., следва да се
налице и другите две предпоставки - непосредствено предстоящо или
започнало престъпление.
Досъдебното производство е образувано с извършване на първото
действие по разследване, а именно претърсване и изземване, на основание
чл.212, ал.2 НПК. Съгласно тази разпоредби така се образува ДП, ако
незабавното извършване е единствената възможност за събиране и запазване
на доказателства. Същевременно от писмо с рег. № 359р-5444/11.03.2022г. е
имало налична информация къде се държи наркотичното вещество и от кого.
Едва след това писмо е започналата проверка по чл.83 ЗМВР и образувано
ДП, с първото процесуално действие. Но още преди това действие е имало
законен повод – докладна записка, което има ролята на съобщение за
извършено престъпление. От тази записка може да се направи основателно
предположение, че е извършено престъпление, още повече, че се е знаело
правната квалификация и лицето. Още със самата докладна записка е могло
да се образува ДП, а не с претърсването изземването, тъй като е налице
законен повод с достатъчно данни за извършено престъпление. С оглед на
тези данни извършеното престъпление не е било неотложно, тъй като
подсъдимият е бил в достатъчна степен идентифициран, както и мястото на
предмета. Това не е налагало извършване на допълнителни действия по
изясняване на самоличността на подсъдими или издирване предмета на
престъплението. Ето защо действията по претърсване и изземване е следвало
да бъдат извършени с предварителното разрешение на съдия от РС – Троян.
Компетентните органи са могли да поискат разрешение от съответния
първоинстанционен съдия за извършване на претърсване изземване в
жилището, където живее подсъдимия и след снабдяването с такова да
преценят конкретния момента, в който да предприемат това следствено
действие. В този смисъл е Решение № 60237/29.12.2021г. по н.д. № 896/2021
на ВКС.
Освен това, одобрението на протокола за претърсване и изземване от
съдия не може да обоснове законосъобразността на процесуално-
17

следствените действия с оглед тяхната неотложност. От една страна, съдията
не разполага с материали по делото (извън познание на чисто формалните
предпоставки като престъпление, което се преследва; разследващ орган и
време на извършване на действието и представянето на протокола за
одобрение), от които да извежда заключение доколко в същинския смисъл се
е касаело за неотложност. От друга – ако се приеме, че след като има съдебно
одобрение, то съдът по същество не следва да преценява обосноваността и
състоятелността на проведените процесуално-следствени действия с оглед
тяхната неотложност, тъй като така би се придала, забранена от процесуалния
закон, преустановена доказателствена сила на определени доказателствени
материали и би се обезсмислило съдебното разглеждане на доказателствата в
контекста на валидно тяхно събиране и при комплексен подход на преценка.
В този смисъл е Решение № 50139/09.11.2022г. по н.д. № 559/2022г. на ВКС.
Същото важи и за предпоставките по чл.83, ал.1, т.1 ЗМВР да се
предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление.
Фактът, че органите на реда са знаели за държане на наркотик в определено
помещение не предопределя възможността за извършване на проверка по
чл.83 ЗМВР, тъй като е могло да се образува ДП. Нито действието е било
непосредствено, нито предстоящо или започнало. Според обвинителния акт,
подсъдимият увил наркотика в найлон и отишъл на работа. А претърсването е
едва следобед след 15.00 часа. При тези факти следва да се направи извод, че
липсва разкриване на непосредствено предстоящо или започнало тежко
престъпление. Освен това, приетата фактическа обстановка налага наличие на
държане, което означава дълъг траен процес от подсъдимия. Следователно
доколкото държането се характеризира с дълъг период, то липсва и
предпоставката за непосредственост.
В ЗМВР и в ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и
условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейските органи,
няма специален ред за поправка на протокола, поради което е налице
празнота на закона за тези обществени отношения и на основание чл.46, ал.2
ЗНА (аналогия на правото lex analogia). Най-близките разпоредби до тази
ситуация е чл.130 НПК и чл.62 АПК.
Действията по съставяне на протокола по чл.83 ЗМВР най-близко се
установяват до разпоредбите на НПК, тъй като въз основа на това действие на
органите на реда е образувано ДП, то е преюдициално по отношение на
започване на наказателното производство и въз основа на него започва
наказателното преследване срещу подсъдимия. Ето защо с цел гарантиране
правата на подсъдимия следва да се приложат разпоредбите на НПК, които в
най-пълна степен ще защитят неговите законни интереси и свободи, при
положение, че има празнота в ЗМВР. Съгласно разпоредбите на чл.130 НПК
всички поправки, изменения и допълнения в протокола трябва да бъдат
удостоверени с подписа на лицата, които са го подписали. От друга страна,
свид. Ц. и З. са действали като органи на власт, поради което има основания и
18

чл.62 АПК да се прилага. Съгласно него За нанесените промени се съобщава
на заинтересованите лица.
За поправката на протокола по чл.83 ЗМВР от „десен джоб“ в „ляв“
(л.16 ДП) не е уведомен свид. Т. Х. – баща на подсъдимия и собственик на
жилището, нито пък тази поправка в протокола е удостоверена с подписа на
свид. Ц., съставителя на протокола свид. З. и подписалия го свид. Т. Х..
Следователно поправянето на протокола не е извършено нито по реда на НПК
като най-близък закона, нито по реда на АПК. Следователно и този протокол
следва да се изключи като доказателствено средство.
С оглед изложеното съдът изключи като годно доказателствено
средство – Протокола по НПК за претърсване и изземване при случаите на
неотложност, както и този по чл.83 ЗМВР, тъй като липсва предпоставките за
извършване на това действие от свид. Ц. и З.. Това е самостоятелно
процесуалноправно основание да се постанови оправдателна присъда. Ето
защо съдът приема за основателни възраженията на защитата за поправка и
възражението за чл.83 ЗМВР.
Материалноправни предпоставки
Първо, за да постанови осъдителна присъда РС – Троян е приел, че
наркотичното вещество се е държало от подсъдимия, като се е основал на
следните факти и изводи: оперативната информация е била, че подсъдимият
държал веществото; стаята, в която е намерено е била на подсъдимия, в негов
елек; бащата признал, че стаята се обитава само от подсъдимия; подсъдимият
направил самопризнания. На първо място при установяване на извършено
престъпление присъдата не може да почива на косвени доказателства, освен
ако в тяхната съвкупност създават непротиворечеща се логическа верига,
която доказва по несъмнен начин престъплението. Самопризнанията на
подсъдимият, дадени извън процедурата по реда на Глава XXVII не следва да
се ценят като такива, а на общо основание по чл.303 НПК обвинението следва
да се докаже. В процесния случай самопризнанията, направени от
подсъдимия, непосредствено пред органите на МВР и разследващия полицай
по своята правна същност представляват извънсъдебно признаване на вина,
поради което не могат да имат такава тежест, която да елиминира условията
на чл.303 НПК. Същите могат да се подкрепят едва след като и останалите
доказателства водят до единственият възможен извод за виновност на
деянието от подсъдимия или ако е протекло производството по глава XXVII
НПК. Затова извънсъдебното признаване на факт не може да послужи като
отделно основание за осъдително присъда. В този смисъл РС – Троян
неправилно е приложил материални закон.
Второ, за да бъде извършено деянието от обективна страна следва
подсъдимият да е държал предмета, наркотичното вещество. За разлика от
гражданското право, тук в наказателното, държането по смисъла на чл.354а,
ал.3 НК следва да се разбира като упражняване на фактическа власт върху
наркотика от субекта на престъплението, която може да бъде осъществена
19

лично от него или чрез другиго, както и знание за своене на предмета, а
именно, че има съзнанието, че наркотикът е негов и има знанието, че може да
се разпорежда с него. Тоест необходимо и достатъчно условие да се
квалифицира деянието като държане е подсъдимият да установи фактическата
власт върху наркотика като своя. Без значение дали той лично я държи или
чрез другиго. Без значение дали фактически наркотикът се намира у
подсъдимия или в някои от вещите върху които упражнява власт. По делото
се установи, че наркотикът е намерен в елек. Не се установи чия е
собствеността на елека, нито кой го носи, дали този елек е с размерите на
подсъдимия. По делото се установи, че в стаята, която е проведено
претърсването и изземването обичайно е ползвана от подсъдимия, но тя не се
заключвала и други хора приспивали в нея, преди процесната дата
11.03.2021г. Не може по категоричен начин да се установи кои лица са имали
достъп до стаята, след като тя не се е заключвала и в апартамента живеят
повече от едно лице. В тази подкрепа е фактът, че свид. Д. е влязъл в
апартамента, без да звъни, което е индиция, че входната врата не се
заключвала и достъп до жилището имали хора, които са в близки отношения
със семейството. Ето защо по никакъв начин не се установи подсъдимият Х.
да е осъществил държане, т.е. да е установил фактическата власт върху
намереният наркотик. В този смисъл обвинението остава недоказано за
наличието на авторство на деянието – осъщественото изпълнително деяние
(държане) от страна на подсъдимия върху предмета. Липсва каквато и да е
било връзка между наркотика и подсъдимия. Наличието на предходно
осъждане за такова деяние не може да се отчете като доказаност на
обвинението и да се базира на съдебното минало на подсъдимия.
Следователно липсва установен субект, който да е извършил това деяние –
държане. По тези причини съдът прие, че подсъдимият не е извършил
деянието от обективна страна, поради което постанови оправдателната си
присъда.
Трето, в обстоятелствената част на обвинителния акт (л.6 от делото,
втори абзац) е записано, че на 11.03.2021г. подсъдимият сложил в една
полупрозрачна полиетиленова опаковка наркотично вещество, което е било
поставено в левия джоб на зелената грейка, която била в гардероба в стаята на
подсъдимия. След това подсъдимият излязъл от дома си. Следователно като
изпълнително деяние, прокуратурата е посочила, че фактически подсъдимият
е имал достъп и началото на владението върху наркотика започнал на
11.03.2021г. По делото няма никакви доказателства, не се установиха никакви
факти, което да подкрепят обвинителната теза, че на процесната дата
подсъдимият е държал фактическа наркотика. Дактилоскопската експертиза
установи, че няма следи от човешка дейност, следователно не се установи, че
на тази дата подсъдимият е пипал с ръце наркотика и плика. Освен това, ако
същият е упражнил владението върху вещта на тази дата, защо действията по
чл.83 ЗМВР и но НПК са извършени в негово отсъствие, а не още, когато е
бил в дома си. Тоест по делото липсват каквито и да е било факти, че на дата
20

11.03.2021г. подсъдимият е пипал наркотика, увил го в два плика и го сложил
в ляв джоб на елека. Както е написано по-горе липсва връзка между елека и
подсъдимия, освен това описаното в обстоятелствената част на обвинителния
акт не съответства за установената от доказателствените средства фактическа
обстановка. Записано е, че на 11.03.2021г. подсъдимият увил наркотика в
пликчета, а се установи, че този наркотик е в стая в апартамент, който се
обитава от подсъдимия. Не е доказано твърдяното от прокуратурата, че
пликът и наркотикът са пипани от подсъдимия. Следователно не е налице
описаното деянието – на 11.03.2021г. сложил в една полупрозрачна
полиетиленова опаковка наркотично вещество. Следователно липсва
елемент от обективна страна – фактическо държане за процесната дата,
поради което съдът постанови оправдателна присъда.
И на последно място от събраните по делото доказателства не се
установиха елементи от субективна страна на деянието – наличието на пряк
умисъл. Липсват каквито и да е било доказателства, от които може да се
изведе правен извод, че подсъдимият е искал да държи наркотика, съзнавал е,
че е забранено държането на наркотика, но въпреки това предвиждал, че може
да бъде заловен. От съдебното минало може да се установи, че след като един
път е осъждан подсъдимият е осъзнавал, че държането на наркотика
забранено и е предвиждал, че може да бъде заловен. Но липсват
доказателства за съзнанието, че е искал да го държи. Нито едно действие от
неговото поведение или пък събраните по делото доказателства не
установява, че подсъдимият е искал да държи вещта като своя и да се
разпорежда с нея. Няма съзнание и за употребата на наркотика, както и
твърдяното в обвинителния акт, че го е държал с цел да го препродаде. По
делото липсват такива доказателства. Следователно деянието не е извършено
виновно от подсъдимия, липсва елемент от субективната страна, а именно
наличието на пряк умисъл, поради което съдът постанови оправдателна
присъда.
С оглед изложеното съдът приема за обосновани възраженията на
защитата за авторство на деянието, установяване на владение и лисата на
умисъл.
До колкото настоящият съд е постановил оправдателна присъда, то не
следва да обсъди възражението на защитата за чл.55 НК.
По разноските
На ДП са направи разноски в размер на 207.15 лева, а на съдебното –
80.00 лева, от които: защита и приемане на физикохимична експертиза –
40.00 лева и защита и приемане на дактилоскопна експертиза – 40.00 лева
(л.72 от първоинстанционното дело).
С оглед постановеното оправдателна присъда, на основание чл.189, ал.4
НПК разноските следва да останат за сметка на органите, които са ги
направили. 207.15 лева за сметка на ОДМВР – Ловеч, представляващи
разноски в досъдебното производство и 80.00 лева за сметка на бюджета на
21

съдебната власт, дадени от сметка на РС – Троян, представляващи разноски в
съдебната фаза на производството.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………………………

ЧЛЕНОВЕ: …………………………………

…………………………………

22

Номер на акта:	15
Дата:	24 ноември 2022 г.
Съдия:	Радослав Ангелов

Дело:	20224300600306
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юли 2022 г.

Присъда по дело №306/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите