О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№1593
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 02,08,2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. ч.
гр. д. № 1652/2019 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 4191/25,06,2019г. от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* чрез процесуалния представител
юрисконсулт Т. К. против Разпореждане № 49881/28,05,2019 г., постановено по ч.
гр. д. № 8579/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което е отхвърлено подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 34368/27.05.2019г.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е
незаконосъобразно, иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване
на исканата със заявлението му заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Производството пред РС – Пловдив е
образувано по заявление с вх. № 34368/27,05,2019г. от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр. София, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че
кредиторът не е представил доказателства за
обстоятелствата, на които основава претендираното вземане, че действително
между праводателя му и длъжника е бил сключен договор, вземанията по който са
били прехвърлени на кредитора от праводателя му и че длъжникът е бил уведомен
за извършената цесия.
Този извод не може да бъде споделен.
Разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК не препраща към чл. 127, ал. 2 ГПК, поради което законът не вменява в задължение на кредитора да прилага
доказателства за установяване на вземането си. Заявителят може да приложи
такива, но не е длъжен, доколкото целта на заповедното производство е да се
провери дали вземането е спорно или не, и тази проверка се извършва само въз
основа на твърденията на заявителя. Следователно когато заявлението отговаря на
формалните изисквания (чл. 411, ал. 2 от ГПК), се издава заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, без да се проучва
наличието или не на вземането, както и неговата основателност. Проверката дали
вземането съществува или не се прави от съда в хода производството по чл. 422
от ГПК, където кредиторът вече трябва да представи доказателства за наличието
на вземането си.
В заявлението вземането трябва да бъде индивидуализирано по основание и
размер – заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане, като
посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и
изискуемост, неговия размер и евентуално (в зависимост от вида на вземането) –
периода, за който същото се отнася.В случая кредиторът е индивидуализирал
вземането си в достатъчна степен, така че да е ясно от какво произтича и в
какъв размер е, заявлението е редовно и заповед за изпълнение следва да бъде
издадена.
При това положение обжалваното разпореждане като незаконосъобразно следва
да се отмени и делото да се върне на заповедния съд за издаване на исканата
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 49881/28,05,2019 г., постановено по ч. гр. д. №
8579/2019 г. на РС Пловдив, VIII гр. състав, с което се отхвърля подаденото от
кредитора „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано
от изп. директор Л. К. Д. чрез пълномощника Т. К. К. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 34368/27.05.2019г.
ВРЪЩА делото на РС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: