РЕШЕНИЕ
№ 7521
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110128845 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен отрицателен установителен иск от И. Г. Н. против –
(фирма) за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 605,46 лева, представляваща начислена от ответното
дружество цена на ползвана електрическа енергия за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3
по плана на с. ****, обл. ****, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, с
административен адрес на имота в с. ****, ул. *****, за която сума са издадени фактури №
*********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88
лева, представляваща начислена лихва за забава върху процесната главница съгласно
изпратено от ответното дружество писмо, начислени по клиентски номер 300235465813,
като погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на наследство и давностно
владение И. Н. притежава право на собственост върху имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3
по плана на с. ****, обл. **** с административен адрес с. ****, ул. ****. Ищецът поддържа,
че след придобиване на право на собственост върху имота установил, че
електрозахранването е прекъснато, поради което отправил искане до ответното дружество за
възстановяване на електричеството и откриване на нова партида, но получил отказ. В
исковата молба са изложени твърдения, че И. Н. депозирал жалба срещу отказа за
възстановяване на електрозахранването, в отговор на която получил писмо от ответника, че
по партида открита за процесния имот на името на наследодателя И.П фигурирали
непогасени задължения в размер на 605,46 лева, за която сума са издадени фактури №
*********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88 лева
лихви за забава на плащането. Страната намира, че вземанията по писмото получено от
ответното дружество са погасени по давност. По изложените доводи е направено искане да
бъде признато за установено, че ищецът не дължи на (фирма) извънсъдебно претендираните
суми поради изтекла погасителна давност.
1
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. процесуалният представител на ищеца
поддържа, че предмет на исковата претенция е недължимост на сумите за главница и лихви
по отправеното от ответника писмо във връзка с подадена от И. Н. жалба срещу прекъсване
на електрозахранването на процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител А.В поддържа
доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на
суми за главница и лихви по процесните фактури, а при условията на евентуалност
поддържа, че исковата претенция е неоснователна, тъй като като задължението продължава
да съществува като естесвено и може да бъде изпълнено доброволно съгласно чл. 118 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да
установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува.
С Определение № 431/04.10.2019 г. по ч. гр. д. № 2964/2019 г. на ВКС, IV ГО, е
прието, че установителен иск е допустим относно всякакви граждански права или
правоотношения, когато страната има интерес от това – когато следва да се внесе яснота,
безспорност и определеност в гражданските правоотношения, преди да е проявена по-остра
форма на правонарушение. Когато ответникът оспорва съществуването на правоотношение
или претендира несъществуващо такова, то за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, че ответното дружество е начислило
и претендира заплащане на суми за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3 по плана на с.
****, обл. ****, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, за които суми са
издадени фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014г., както и сумата в
размер на 575,88 лева, представляваща начислена лихва за забава върху главницата съгласно
изпратено от ответното дружество писмо.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в процесния период между наследодателя на ищеца и дружеството е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, потребеното количество енергия и стойността на вземането. Във
връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна давност в тежест на
ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране
или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Като писмено доказателство по делото от ответника са представени процесните
фактури № *********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., видно от които по партида
на праводателя на ищеца е начислена сумата общо в размер 604,57 лева, представляваща
цена на електрическа енергия по констативен протокол.
Ведно с исковата молба е представена жалба от ищеца до ответното дружество от
04.04.2023 г. във връзка с отказ на ответника да възстанови захранването до процесния имот,
в отговор на която е изпратено писмо от служител на дружеството, съгласно което по
партидата за имота съществува непогасено задължение за сумата в размер на 605,46 лева
главница по процесните фактури и в размер на 575,88 лева лихва за забава на плащането.
По делото не са представени доказателства относно потребеното количество
електрическа енергия, респ. доказателство за спазена процедура по преизчисление на
ел.енергия по реда на ПИКЕЕ, а в допълнение процесните вземания за главница се явяват
погасени по давност, респ. на основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност се явява и
вземането за обезщетение за забава.
2
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса в
размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде взето предвид своевременно
заявеното от представителя на (фирма) възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът намира, че уговореният и заплатен в брой адвокатски хонорар съгласно представен на
лист 55 от делото Договор за правна защита и съдействие в размер на 500 лева се явява
прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на производството, неговата
продължителност и извършените от процуалния представител на страната действия (
подготвяне на искова молба и явяване в едно открито съдебно заседание) съотнесени към
цената на исковата претенция. Предвид изложеното съдът намира, че възнаграждението на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде намалено до сумата в размер на 300
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, (АДРЕС) против (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр.
******, отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 605,46 лева, представляваща начислена от ответното дружество цена на
ползвана електрическа енергия за имот, представляващ УПИ I-47 в кв. 3 по плана на с. ****,
обл. ****, заедно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, с административен
адрес на имота в с. ****, ул. ******, за която сума са издадени фактури №
*********/05.09.2013 г. и № *********/27.06.2014 г., както и сумата в размер на 575,88
лева, представляваща начислена лихва за забава върху процесната главница съгласно
изпратено от ответното дружество писмо, начислени по клиентски номер 300235465813.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС) да
заплати на И. Г. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. София, (АДРЕС) на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 350 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3