№ 4069
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20223110108113 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. С. срещу Д. Б. иск с
правно осн. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 250 лв., заявена като частична от 3 500
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, уплаха, стрес, неудобства и унижение, в резултат на нанесен побой около 22:00 ч.
на 21.04.2022г. в ***********, изразяващи се в контузия на лицето, разкъсно – контузна
рана по лигавицата на долната устна, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 21.04.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата си молба ищецът Н. С. твърди, че около 22:00 ч. на 21.04.2022г. пред
дома, в който живее, находящ се в ***********, *** ответникът Д. Б., живеещ на същия
адрес, но на ет. 2, му е нанесъл побой с ръце и юмруци в областта на лицето и главата, в
резултат на което същият е получил множество травматични увреждания, удостоверение от
съдебен лекар на следващия ден.
Ищецът предполага, че поводът за нанесения му побой е фактът, че е приютил в дома
си украинско семейство, състоящо се от майка и син, след избухване на войната в Украйна,
към които ответникът е демонстрирал негативно отношение, вдигайки им скандал.
За акта на насилие са уведомени органите на МВР, които са посетили
местопроизшествието.
Поддържа се, че през първите дни след инцидента, в резултат на побоя, ищецът е
претърпял физически болки, стрес, уплаха и неудобства. Изпитал е унижение, по-страшно от
причинените физически болки и страдания.
Предвид изложеното се настоява за уважаване на предявения иск с претендирания
размер.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Б. оспорва предявения иск по основание и
размер.
Признава, че на 21.04.2022г. вечерта двамата са се срещнали, като ответникът е
1
попитал Н. С. дали ще предприеме действия по прекратяване на шумовете, тропоти и
блъскания, извършвани в неговия апартамент на *** на който въпрос получил следния
отговор: „гледай си работата… не ме притеснявай, защото ще извикам полиция.“
След разговора ответникът се прибрал в дома си, а по-късно на входната врата
разговарял с полицаи, посетили ищеца по повод негов сигнал. Същите не са споменали, че
Н. С. има увреждания по лицето и главата.
Оспорват се твърденията за наличие на физическо съприкосновение между двамата
мъже, в резултат на което да са били причинени телесни увреждания на Н. С., намиращи се
в причинна връзка с поведение на ответника.
Най-вероятно, ищецът е получил уврежданията по лицето и главата при падане от
ескалатора на магазин „Била“, намиращ се в района на Колхозния пазар, на което падане са
станали свидетели множество посетители, измежду които и ответникът. Ситуацията покрай
процесното падане от ескалатора е била трагико – комична и е провокирала смях в
посетителите, вкл. и у ответника, чието поведение е било забелязано от ищеца.
Предвид изложеното, се настоява за отхвърляне на заявената претенция.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. С. основава претенцията на твърдения за нанесен му побой от ответника
Д. Б. на 21.04.2022г. в **********, в резултат на който е получил травматични увреждания,
удостоверени на 22.04.2022г. от съдебен лекар от МБАЛ „СВЕТА АННА – ВАРНА“ ЕАД.
Представеното медицинско удостоверение съставлява официален свидетелстващ
документ, съставен от компетентно длъжностно лице, чиято материална доказателствената
сила досежно датата и мястото на установяването им и констатираните увреждания, не е
оборена.
Съгласно писмо изх. № 433 – р – 41156/15.12.2022г., в дежурната оперативна част на
Първо РУ – Варна, не е регистриран сигнал от Н. С. срещу Д. Н. за инцидент на посочената
дата и място.
По делото, остава недоказано, че поведението на Д.Б. е противоправно, т.е., че
ответникът е причинил на Н. С. телесните увреждания, удостоверени от съдебен лекар.
Недоказана е и причинно – следствената връзка между противоправните действия на
ответника и причинените увреждания и съпътстващите ги болки, страдания, уплаха, стрес,
неудобства и унижение, поради което съобразявайки правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът
приема изложените в исковата молба твърдения за неосъществени.
Факт е, с оглед признанието на ответника, че на посочената дата и място е имало
вербално пререкание между двамата мъже, което не променя формирания извод на съда за
отсъствие на физическо съприкосновение между страните по делото.
Отсъствието на два от елементите от фактическия състав на предявения иск по чл. 45
ЗЗД, прави изследването на останалите предпоставки и обсъждането на събраните
доказателства, безпредметно. Безпредметно е и обсъждането на възраженията на ответника
и събраните във връзка с тях доказателства.
Въз основа на изложеното, осъдителната претенция, като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
При този изход на спора, с право на разноски разполага ответната страна Д. Б., чиито
размер, според представения списък и доказателствата за извършването на такива, възлиза
на сумата от 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. С., ЕГН **********, ******** *** *** срещу Д. Н.
Б., ЕГН **********, ******** ***** за заплащане на сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и
петдесет лева/, заявена като частична от 3 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, уплаха, стрес, неудобства и
унижение, в резултат на нанесен побой около 22:00 ч. на 21.04.2022г. в ***********,
изразяващи се в контузия на лицето, разкъсно – контузна рана по лигавицата на долната
устна, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 21.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. С. С., ЕГН **********, ******** *** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Б.,
ЕГН **********, ******** ***** сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3