Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 05. 11. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и четвърти октомври през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4641 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Н.Т.Ц. *** против К.В. Й., Н.М.Т.,
С.Г.П., М.И.Д., М.Х.Г. и В.Х.П.,***. В молбата
се твърди, че домсъветът при ***, *** гр. П., на който членове са ответниците, към
дата 29. 08. 2018 год.
не е изпълнил приетите от проведено на 08. 03. 2017 год.
общо събрание решения и по- конкретно:
решение № 14: Приоритетно решаване на
следните проблеми е общите части на етажната собственост за 2017 год.-
задължения по поддръжка на асансьор; ремонт на тръба пред абонатна станция и
към шахтата; почистване канална шахта пред блока; ремонт на покрива над крило
„изток” и при необходимост крило „запад”; изграждане на автоматизирана
осветителна инсталация; при наличие на средства - подмяна на пощенските кутии.
Твърди се, че при проведеното гласуване е прието: по т. 4 от дневния ред „Състояние на общите
части в етажната собственост”,
т. 5 ремонт на покрива- решаване на
проблем при най - засегнатото крило „източно изложение”, както и над „ западно
изложение”, ако се установи теч от покривната
част. Твърди се, че още през 2015 год. в качеството си на управител
на етажната собственост ищцата подала в
Община П. уведомление за неотложен ремонт на
покрива. Твърди се, че тогава над източното изложение от покрива течало като от
чешма, рушала се носеща стена на тавана; вода се стичала по стените на
апартаментите на девети етаж; мокрела се ел. инсталацията им; течове имало и
над асансьорната шахта. Твърди се, че комисия
от Община П. установила описаните щети, както и че предният ремонт на покрива не е направен както
трябва. Твърди се, че този ремонт бил извършен от живущите във входа С.Г.П., В.П.,
А.Н., Д.Л.и други. Твърди се, че след този ремонт отново започнало да тече. Твърди се, че по
нареждане на С.П. след назначаването на ищцата за управител на етажната
собственост, както и след постановено с влязло в
сила съдебно решение същата три пъти е отстранявана от длъжността и са
поставяли ответника К.В. Й.. Твърди се, че общината препоръчала извършване ремонт
на покрива от оторизирана фирма, но не издала заповед, защото К. Й. не
потвърдил необходимостта от неотложен ремонт. Твърди се, че писмото е изпратено
до К. Й. със задължение да уведоми собствениците, но той не е изпълнил задължението
си и ремонт не е правен. Твърди се, че през зимата на 2016/ 2017 год.
изведнъж протекло западното изложение- таван, девети, осми, седми, шести етаж и
слабо пети етаж, т. е.
протекло е и у дома на ищцата на шести етаж. Твърди се, че течало по ъглите и
външните стени на двете спални помещения, като се навлажнявала и
ел.инсталацията. Твърди се, че след направения от вещо лице оглед протекло по
цялата дължина на външната стена на спалнята/ не само ъглите/ опасана с ел. инсталация. Твърди се, че течовете на седми, осми и девети етаж
били далеч по- големи. Твърди се, че протекло и под най- пострадалия
апартамент- девети етаж- изток,
като осми и седми етаж уведомили, че и у тях тече. Твърди се, че същото
изложение има и едностаен апартамент, необитаем, но точно там тече, като от
ведро. Твърди се, че южните апартаменти се оплаквали, че и у тях тече. Твърди
се, че на проведено на 08. 03. 2017 год.
общо събрание ищцата уведомила
присъстващите за течовете. Твърди, че така по нареждане на
С.П. е било прието обжалваното решение. Твърди се, че с решение № 540 по в. гр. д № 449/ 2017 год.
П.ският окръжен съд спрял
изпълнението на решението. Твърди
се, че собственикът на най- пострадалият имот- девети
етаж- изток вече бил приложил снимков материал в Община П.. Твърди се, че
ищцата отново подала уведомление за неотложен цялостен ремонт на покрива и
фасадата, като приложила констативен
протокол и оценка на щетите от ЗАД „А. ”, където е
застраховано имуществото на ищцата. Твърди, че вещото лице установило, че е
махната обшивката на покрива и фасадата е силно напукана. Твърди се, че ответникът В.П.
казал че „онези”, т. е.
С.П. са махнали обшивката на покрива. Твърди се, че отново излязла комисия. Твърди се, че ищцата
многократно напомняла, че блока има отдадени под наем общи помещения, от които
всеки месец има приходи, предназначени за ремонт на покрива, като прилагала и протоколи с решение на общото събрание. Твърди се, че заповед не била
издадена. Твърди се, че в открито съдебно заседание ответникът К. Й. заявил пред съда, че е
взето решение за ремонт и е определена фирма - изпълнител и до ден - два
започват. Твърди се, че фирма не била избрана. Твърди се, че К. Й. и С.П. са
започнали борба за комисионна, като всеки от тях събирал подписи от врата на
врата за предлаганата от него фирма. Твърди се, че С.П. се бил пазарил с
цигани, които едва ли са оторизирана фирма. Твърди се, че К. Й. се налагал, но В.П.,
който само два пъти отнесъл побой от С.П., отказал да се подпише да се изтеглят
събраните в банката пари, за да не го бие С. трети път. Твърди се, че по вина
на С.П., К. Й. и В. не е извършен ремонт. Твърди се, че въпреки изричната
препоръка на специалисти от общината
ремонтът да се извърши от оторизирана фирма, С.П.
пак се е правил на специалист, за да вземе някой лев, но след него тече. Твърди, че през зимата на 2017/ 2018 год. историята
се повторила. Твърди се, че въпреки че ищцата спазила дадените ѝ
от застрахователя указания за ремонт в имота ѝ,
отново имало течове, както и в жилищата над нея. Твърди се, че тези течове, съгласно
приетото от общото събрание решение задължавали извършване
цялостен ремонт на покрива, тъй като се установили течове. Твърди се, че
управителния съвет не е изпълнил задължението си да свика събрание и да се
вземат мерки за извършване цялостен ремонт на покрив и фасада. Твърди се, че
касиерът В.П. не е изпълнил задължението си да внася в банка месечните приходи
от наем, предназначени за ремонт на покрива. Твърди се, че преди него парите от
наемите са събирани и прахосвани от К. Й., като С.П. не е плащал каем за
присвоеното от него помещение. Твърди се, че така благодарение самоуправните
действия на К. Й. и В.П. по нареждане на С.П. повече от 5 000 лв. предназначени за ремонт ла
покрива са използвани за други цели. Твърди се, че от определените за ремонт на
покрива средства не по- малко от 1 000
лв. са дадени за адвокат (300 - 200) и т. н. плюс съдия, за да бъде отстранена
от длъжност и да не пречи на извършваните от тях кражби, самоволно, без
съгласието на останалите собственици или общото
събрание. Твърди се, че контролния съвет не е упражнил контрол върху действията
на управителния съвет, както и върху
действията на касиера и е допуснал при така възникналия проблем с покрива,
застрашаващ живота и здравето на 36 собственика и семействата им да не бъде
изпълнено приетото на 08. 03. 2017 год.
решение на общото събрание за цялостен ремонт на покрива.
Твърди се, че е допуснал също така средствата, определени за ремонт на покрива
да се използват за други цели, като умишлено е прикрил очевадни нарушения. Твърди
се, че ищцата като собственик на имот
притежава 1/ 36
част от отдадените под наем общи
помещения, т. е.
1/ 36 част от натрупаните от наемите
средства. Твърди се, че никой, дори С.П., който не им е купил апартаментите, за
да налага мнението си, няма право да забрани извършването на цялостен ремонт на
покрива и фасадата. Твърди се, че при това окаяно състояние, застрашаващо
живота и здравето на хората, ЗУЕС задължава етажната
собственост да извърши този неотложен ремонт. Твърди се, че по първата щета № ***/ 06. 02. 2017 год.
изплатената на ищцата сума от ЗАД „А. ”
сума в размер на 137, 86 лв. не покрива действително извършените разходи в
размер на 350, 00 лв. Твърди се, че по втората щета № ***/ 23. 04. 2018 год.
ЗАД „А. ” не е изплатило на ищцата
обезщетение, тъй като не са отстранени посочените при първата щета причини, а
именно: ремонт на покрива; ремонт на фасадата;
направа обшивка на покрива. В заключение
ищцата моли съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 212, 14
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, явяващи се
разликата между изплатената от ЗАД „А. ” по щета №
***/ 06. 02. 2017 год. сума и действително разходваната сума за ремонт. Отделно
от това ищцата моли съда да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от
100, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, явяващи
се разходвана сума за ремонт във връзка с щета № ***/ 23. 04. 2018 год.
по описа на ЗАД „А. ”.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба
е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
За да се реализира деликтната
отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно
предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено определено деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно и виновно.
Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на определени
правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т. е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действувал виновно и да се
освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са
визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се използуват и от гражданското
право. Следващ съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може
да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на възстановяване
само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на дееца. В
конкретния случай посочените по- горе необходими елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане не са налице.
По делото няма спор, че всички ответници са били членове
на управителния и контролния съвет на етажна собственост с адрес гр. П., ***, ***.
Безспорно е също така, че е било взето решение на общото събрание на етажните
собственици, отразено в протокол № 5/ 08. 03. 2017 год., т. 14, за ремонт на
покрива над крило „изток“ и при необходимост крило „запад“. Явно е, че това
решение следва по време течовете в жилището на ищцата и установените
увреждания, отразени в констативен протокол от 06. 02. 2017 год. и опис на
повреденото и унищожено имущество от същата дата по щета №
***/ 2017 год. по описа на ЗАД „А. “. Това изначално изключва
възможността твърдяното неизпълнение на горното решение на етажните собственици
да се свърже по определен начин с заведената щета при застрахователя и да
обуслови отговорността на ответниците за репариране на настъпили имуществени
вреди. В тази връзка следва да се съобрази и обстоятелството, че след като
ищцата и застрахователят й са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от настъпилото застрахователно събитие и неговия размер, то няма
основание да се търси обезщетяване на останалите неудовлетворени вреди от
делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от
застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата. В този смисъл са и
разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1 от 30. 01. 2017 год., ОСГТК,
което макар и да разглежда спорни въпроси във връзка със застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, извежда правни принципи, които са
валидни за всички видове имуществени застраховки. От изложеното става ясно, че
искането на ищцата ответниците К.В. Й., Н.М.Т., С.Г.П., М.И.Д. и М.Х.Г. да й заплатят
обезщетение в размер на сумата от 212, 14 лв. се явява неоснователно. По
отношение на последния ответник В.Х.П. е налице оттегляне на иска, извършено в
публичното съдебно заседание, проведено на 11. 01. 2019 год., и производството
в тази му част е прекратено с влязло в сила определение.
Неоснователна е и втората от исковите претенции- за заплащане на сумата от
100 лв. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и направените
допълнителни уточнения е, че ищцата свързва този си иск с отказа на
застрахователя ЗАД „А. “ да й изплати обезщетение по образуваната
щета № ***/ 2018 год. Видно от изготвения по горната щета констативен протокол
с дата 24. 04. 2018 год. е, че в ъгъла на спалнята на жилището на ищцата е
установено наличието на петна и мухъл. В същия протокол обаче е отразено, че
при огледа на таванските помещения не се забелязват видими дефекти. В хода на
съдебното дирене ищцата не е ангажирала доказателства коя е причината за констатираните
увреждания в жилището й, следствие ли са последните от неизпълнен ремонт на
покрива на сградата, извършени ли са определени строително- ремонтни работи за
отстраняване на възникналите дефекти и какъв е техният вид и стойност. Тук е
мястото да се отбележи, че в решението на общото събрание на етажните собственици, отразено в
протокол № 5/ 08. 03. 2017 год.,
т. 14, не е посочен определен срок, в който да се извърши ремонт на
покрива на сградата, крило запад, и е поставено условието „при необходимост“.
По делото не е доказано, че горното условие е настъпило, още повече, че видно
от приложените жалби както кметът на Община П., така и Административен съд гр. П. /по образуваното адм. дело № 1049/ 2017 год./
са приели, че сградата, в която се намира жилището на ищцата, не се нуждае от
неотложен ремонт. Всичко това опровергава твърденията в исковата молба, че с
различни свои действия и бездействия ответниците „саботирали“ изпълнението на
взетото решение на общото събрание, осуетили извършването на необходимите
строително- ремонтни работи на общите части на сградата и по- конкретно покрива
и по този начин причинили определени имуществени вреди на ищцата, които тя
остойностява на сумата от 100 лв.
В заключение може да се обобщи, че предявените при
условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска, които
намират своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
По така изложените
съображения П.ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.Т.Ц. *** против К.В. Й., Н.М.Т.,
С.Г.П., М.И.Д. и М.Х.Г.,***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от 212,
14 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, явяващи се
разликата между изплатената от ЗАД „А. ” по щета № ***/ 06. 02. 2017 год. сума
и действително разходваната сума за ремонт.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н.Т.Ц. *** против К.В. Й., Н.М.Т.,
С.Г.П., М.И.Д., М.Х.Г. и В.Х.П.,***, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от
100, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, явяващи
се разходвана сума за ремонт във връзка с щета № ***/ 23. 04. 2018 год. по
описа на ЗАД „А. ”.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: