№ 11976
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110146128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Е. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес/, чрез адв. М.,
за признаване за установено по отношение на ответника „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: /адрес/, че ищеца не му дължи следните суми:
1. Сумата от 457,72 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва
върху главницата от 16.09.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,56 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 04.05.2012г. до 05.10.2012г., сумата от 57,85 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 05.06.2012г. до 10.09.2013г., както и сумата от
125 лв. разноски по ч.гр.д.№ 481/2013 г. по описа на РС-гр. С., по което на 23.04.2014г. е
издаден изпълнителен лист за посочените суми;
2. Сумата от 125,00 лв., представляваща дължими разноски по гр.д.№ 661/2013 г. по
описа на РС-гр. С., по което на 23.04.2014г. е издаден изпълнителен лист за посочената сума,
както и сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени
по давност. Твърди, че въз основа на издадените 2 бр. изпълнителен листа по ч.гр.д.№
481/2013 г. и по гр.д.№ 661/2013 г. по описа на РС-гр. С., е образувано изп.д.№
20148410406885 по описа на описа на ЧСИ Н.М.. Излага съображения, че от 30.08.2016г. не
са извършвани никакви изпълнителни действия и е настъпила перемпция, след което са
погасени по давност и вземанията на ответника.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Поддържа, че с действията си е прекъснал течащата погасителна давност за вземанията си,
като такава не е изтекла в полза на ищцата. Моли съда да отхвърли иска, като бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. М., която моли съда да уважи
иска.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 23.04.2014 г., издаден по ч.гр.д.№
481/2013 г. по описа на РС-гр. С., въз основа на Заповед №262/2013г., е видно, че в полза на
1
„Б.П.П.Ф.“ ЕАД, са присъдено вземане от длъжника Е. Г. Г., за следните суми: сумата от
457,72 лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва върху главницата от
16.09.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,56 лв., представляваща договорна
лихва за периода 04.05.2012г. до 05.10.2012г., сумата от 57,85 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 05.06.2012г. до 10.09.2013г., както и сумата от 125 лв. разноски по делото.
От представения по делото изпълнителен лист от 23.04.2014 г., издаден по гр.д.№
661/2013 г. по описа на РС-гр. С., въз основа на Решение №49/2014г., влязло в сила на
15.04.2014г., е видно, че в полза на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, са присъдено вземане от Е. Г. Г., за
сумата от 125,00 лв., представляваща дължими разноски по делото.
Въз основа на молба вх. №116181/11.06.2014г. до ЧСИ Н.М. и издадения по ч.гр.д.№
481/2013 г. по описа на РС-гр. С. изпълнителен лист, е образувано изп.д.№6885/2014г. по
описа на ЧСИ Н.М.. С Разпореждане за налагане на запор от 19.06.2014 г., на ищеца е
наложен запор върху банкови сметки. Представени са Призовка за принудително изпълнение
- опис на движимо имущество от 14.03.2016 г., Призовка за принудително изпълнение - опис
на движимо имущество от 04.07.2016 г., Призовка за принудително изпълнение - опис на
движимо имущество от 30.07.2019 г. Със съобщение изх. № 014620/05.02.2024 г. от ЧСИ Н.
Митев, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
С молба за конституиране на нов взискател от 02.02.2017 г. до ЧСИ, “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, е поискало да бъде конситуирано като взискател по изп.д.
№6885/2014г., поради прехвърляне вземанието на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД в полза на ответника.
Предствени са Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017г., ведно с
приложения, известие за доставяне, потвърждение за извършване на цесия на вземания,
пълномощно.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че непосредствено след
издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 481/2013 г. по описа на РС-гр. С.,
праводателят на ответника е образувал изпълнително дело, като с Разпореждане от
19.06.2014 г. на ЧСИ, е наложен запори върху банковите сметки на ищеца.
По отношение вида на действията на кредитора, с които се прекъсва давността съдът
следва да се съобрази с приетото в мотивите на ТР № 2/2013 г. на ОСГТКВКС /т.10 от
същото/, където е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ. По отношение
действията на съдебния изпълнител с които се прекъсва давността, се приема, че такова е
всяко изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, а
именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС приема, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
2
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се
прекъсва с предприемането на действието за принудително изпълнение. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно - с предприемането на действието, но се счита настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла (в този см. Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№
12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). Същинско
изпълнително действие би съставлявало налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н. В случая, последното валидно действие
прекъсващо давността е наложения с Разпореждане от 19.06.2014 г. запор. По делото не се
установява да са извършвани изпълнителни действия в периода от 19.06.2014 г. до подаване
на настоящата искова молба- 05.08.2024 г., като не са ангажирани и доказателства, че по
отношение на изпратените призовки за принудително изпълнение - опис на движимо
имущество от 14.03.2016 г., от 04.07.2016 г. и от 30.07.2019 г., действително е бил извършен
опис на движимото имущество на ищеца, което действие е такова прекъсващо давността.
Както беше посочено по-горе изпращането на призовки и съобщение само по себе си не е
действие прекъсващо давността, а такова е фактическото извършване на принудителното
изпълнение. С оглед на това следва да се приеме, че след прекъсването на давността от
19.06.2014 г., е започнала да тече нова давност, която независимо дали е 3-годишна или 5-
годишна, е изтекла най-късно на 19.06.2019 г. Т.е. към датата на подаване на исковата
молба, вземането на ответника е погасено по давност.
По делото не са ангажирани никакви доказателства относно прекъсване давността на
вземането по изпълнителен лист от 23.04.2014 г., издаден по гр.д.№ 661/2013 г. по описа на
РС-гр. С., въз основа на влязло в сила на 15.04.2014г. Решение №49/2014г. С оглед на това,
вземането по него е погасено по давност на 15.04.2019г.
Предвид гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ищеца има право на разноски. С оглед на това и
съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че Е. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: /адрес/, не му дължи присъдените с изпълнителен лист от 23.04.2014г.,
издаден по ч.гр.д.№ 481/2013 г. по описа на РС-гр. С., суми, както следва: сумата от 457,72
лв., представляваща дължима главница, ведно със законна лихва върху главницата от
16.09.2013 г. до изплащане на вземането, сумата от 53,56 лв., представляваща договорна
лихва за периода 04.05.2012г. до 05.10.2012г., сумата от 57,85 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 05.06.2012г. до 10.09.2013г., както и сумата от 125 лв. разноски по ч.гр.д.№
481/2013 г. по описа на РС-гр. С., поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, че Е. Г. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: /адрес/, не му дължи присъдените с изпълнителен лист от 23.04.2014г.,
издаден по гр.д.№ 661/2013 г. по описа на РС-гр. С., суми, както следва: сумата от 125,00
лв., представляваща дължими разноски по гр.д.№ 661/2013 г. по описа на РС-гр. С., както и
сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на Е. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: /адрес/, сумата от
100,00 лева (сто лева), представляваща направени по делото разноски за заплатена
държавна такса.
3
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4