МОТИВИ/към решение № 80/24.06.2019г. по а. н. дело №
192/2019г.
Обвинение против М.М.К., живущ
***, с ЕГН **********, в това, че от м.
06.08.2017 г., до 18.04.2019 г. в гр.
Велинград и в с. Братаница, като деянието е довършено във Велинград, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст - със С.П.Ш. /родена на ***/ от гр. София, с което от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав престъпление по
чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия М.М.К. в съдебно заседание се признава за виновен и не оспорва
фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Досъдебното
производство е образувано и водено срещу
М.М.К. - роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи,
живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от 06.08.2017 г. до 18.04.2019 г. в гр.
Велинград и в с. Братаница, като деянието е довършено във Велинград, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст - със
С.П.Ш. /родена на *** г. / от гр.
София, с което от
обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав престъпление по
чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода
на разследването по делото гласни и писмени доказателства е установено, че обв.
К. и свид. С. Ш. заживели заедно на
семейни начала от 06.08.2017 г., когато свид. Ш. отишла да спи в дома на обв. К.
***. Тогава Ш. била на 14 години. Впоследствие двамата отишли да живеят в дома
на родителите на К. в с. Братаница, като
по това време Ш. била вече бременна. Към м. април 2019 г. двамата живели в гр.
Велинград. Обв. М.К. и свид. С. Ш. нямат сключен граждански брак. От съвместното им
съжителство имат родено дете. Към момента
на извършване на деянието обв. е знаел, че пострадалата няма навършени 16
години.
Свидетелката Б.С., която е майка на обвиняемия М.К., в
съдебно заседание установява, че действително синът й и свидетелката С.Ш. заживели
заедно, по време, когато Ш. не била навършила 16 год. Впоследствие С.
забременяла. Свидетелката С.Ш. установява, че живее на семейни начала с обв.
К. и от това съжителство е родила дете. Когато заживели заедно била на 14 год.
Обвиняемият знаел за възрастта й. Свидетелят
Т., социален работник,
установява, че като непълнолетна С.Ш. е въвлечена в съжителство с обвиняемия в ранна за нея
възраст, за което се самосезирал отдел „Закрила на детето“. По отношение на нея
е предприета мярка за закрила, оказвана й е подкрепа в семейна среда и е насочена
към социална услуга в Център за обществена подкрепа. От съжителството се родило
дете, което се отглежда в семейна среда от Ш. и съжителстващото с нея лице М.К.,
с подкрепата на неговата майка.
Семейството периодично пребивава в с. Братаница, където извършва сезонна работа.
Непълнолетната и детето са наблюдавани от отдел „Закрила на детето“ гр.
Пазарджик и към момента няма констатирани рискове. Майката и детето получават
адекватна грижа.
Обвиняемия М.М.К. се признава за виновен и не оспорва
фактическите констатации по внесеното предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след направения анализ на събрания
доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от
показанията на разпитаните свидетели С.Ш., Б.С. и И.Т. се установи по несъмнен начин участието на обв. К. в
изпълнителната деятелност от обективна и субективна страна-авторството на деянието, обстоятелствата при които то е
било осъществено и вината на дееца. Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, които са непротиворечиви, досежно главния факт от предмета на
доказването за съставомерността на деянието-че обв. К. е заживял на съпружески
начала без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
От показанията на разпитания по делото като
свидетел-социален работник Т., дадени от позицията на незаинтересованост от
изхода на делото и като последица от прякото изпълнение на служебните му задължения,
се установяват обективните признаци от състава на престъплението. За достоверността на гласните доказателства
се изхожда съпоставката им с останалия доказателствен
материал по делото от една страна и от друга с тяхната убедителност, която пък
е последица от последователността и обективността на тези доказателства.
Показанията на социалния работник не се опровергават от останалия доказателствен
материал събран по делото относно обстоятелството, че обв. К. е заживял на съпружески начала без
брак с лице ненавършило 16-годишна възраст.
Показанията и на останалите свидетели са непротиворечиви досежно
установяване на фактите, включени в предмета на доказване по реда на чл.102 от НПК, касаещи авторството и виновността на обв.К.. В подкрепа на установените по-горе
обстоятелства са и дадените в хода на
съдебното дирене обяснения на самия обв.К., респ. показания на разпитаните
свидетели. Самият К. прави изрични самопризнания досежно тези факти и
обстоятелства. Ето защо съдът намира,че деянието е съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази
насока са категорични и последователни.
От гласните доказателства се установи и субективното
отношение на дееца към общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и към обществено опасните последици.
Деецът е знаел фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, а именно, че пострадалата не е навършила шестнадесет години по
време, когато е заживял с нея. Въпреки това съзнателно е осъществил деянието,
като то е било негова непосредствена цел. Това говори за наличието на пряк
умисъл при извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на
горното съдът намира, че обв. М.М.К. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 191, ал. 1 НК
, а именно:
- от 06.08.2019 г. до 18.04.2019
г. в гр. Велинград и в с. Братаница, като деянието е довършено във Велинград,
като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от
женски пол, ненавършило 16-годишна възраст - с С.П. Шищкова/ от гр. София, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От
доказателствата по делото събрани по предвидения в НПК ред в съвкупност от
фактическа и правна страна се установи по безспорен начин авторството на
деянието,участието в деятелността на обв.К., виновното поведение и
обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед на това се установи
приложимия материален закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е
извършено при п р я к умисъл, тъй като обв.К. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Този извод следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната
деятелност, тъй като обв.К. е съзнавал всичките признаци на осъществения
състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните последици, т.е, в
случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т
счете, че в случая обв. М.М.К. следва да
бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи Административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието
на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно
наказание. За извършеното от обв. К. умишлено престъпление по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация, както и
обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, към настоящия
момент няма данни да поддържа връзка с криминално проявени лица, да участва в
извършване на престъпления и нарушения на обществения ред. Спрямо него не е
прилаган института на чл. 78А НК и с престъплението не са причинени имуществени
вреди. Наказанието с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало и съдействието на разследването, съдът
счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум от
1000 лева.
По горните
съображения бе постановено настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: