РЕШЕНИЕ
№ 13093
гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110140501 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. К. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 556,28 лева, представляваща платена без основание на 28.07.2017г. разлика между
претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД по гр. д. № 1619/2017 г., по описа на СРС,
38-ми състав, вземания за цена на топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни
лихви, и установения по делото действителен размер на тези задължения, ведно със
законната лихва считано от 27.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 282,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащането -
28.07.2017 г. до 26.07.2022 г.
Ищцата твърди, че срещу нея и Биляна Филхубер-Попова било заведено гр. д. №
1619/2017 г., по описа на СРС, 38 състав, от „Топлофикация - София“ ЕАД, по което
дружеството претендирало следните суми: 1 747,23 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.12.2013 г. - м. 04.2016 г. и
226,06 лв. - законна лихва за забава от 09.08.2013г. до 03.01.2017 г., за услуга дялово
разпределение главница в размер на 46,51 лв. и мораторна лихва за забава 11,42 лв., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите или общо 2 031,22 лв. Сочи, че заплатила претендираната сума на 28.07.2017 г. По
делото обаче била изготвена съдебно-техническа експертиза, която установила, че от
претендираните от ищеца суми са дължими само 2 834,02 лв. и 115,86 лв. лихва, от които
ищцата твърди, че дължи 1 417,01 лв. за доставена енергия и 57,93 лв. лихва., т.е. излага, че
1
е надплатила 556,28 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива съображения в
насока, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване. Твърди, че
в хода на производството по гр.д. 1619/2017 г. от Биляна Д. Филхубер-Попова и Е. Д. К., са
претендирани следните суми в условията на разделна отговорност при квоти от 1/2 част за
всяка: 3 494,47 лева – главница за ТЕ за периода от м.12.2013 г. до м.04.2016 г.; 452,12 лева –
мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за предоставена ТЕ; 93,02 лева –
главница за дялово разпределение и 22,84 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за предоставена услуга дялово разпределение. Ответникът твърди, че в хода на
производството по гр.д. 1619/2017 г., ищцата, в качеството й на ответник по посоченото
дело, с отговора на исковата молба е направила признание на иска и че на 28.07.2017 г. е
заплатила сума в общ размер на 2 031,22 лева, представляваща сбор от претенцията за
главници и мораторни лихви. Поради извършеното признание и плащане, ответникът
излага, че не са налице надплатени суми. При тези твърдения моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: факта на плащане на
процесната сума на ответника, изпадането на ответника в забава, както и размера на
законната лихва.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно
основание за получаване на процесната сума.
Страните по делото не спорят и с обявения окончателен доклад съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата,
че е образувано дело № 1619/2017 г. по описа на СРС по подадена от ответника исковата
молба срещу Биляна Д. Филхубер-Попова и Е. Д. К., с която са претендирани следните суми
в условията на разделна отговорност при квоти 1/2 за всяка: 3 494,47 лева – главница за ТЕ
за периода от м.12.2013 г. до м.04.2016 г.; 452,12 лева – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за предоставена ТЕ; 93,02 лева – главница за дялово
разпределение и 22,84 лева – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
предоставена услуга дялово разпределение; че ищцата е платила сума в общ размер на
2 031,22 лева в полза на ответника на 28.07.2017 г.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин от приобщеното към настоящото дело производство по гр.д. № 1619/2017г. по описа
2
на СРС, 38-ми състав.
От исковата молба по посоченото дело се установява, че на 12.01.2017г.
„Топлофикация София“ ЕАД предявила срещу Е. Д. К. осъдителни искове за плащане на
следните суми: 1747,23 лева – главница за цена на топлинна енергия за периода от
м.12.2013г. до м.04.2016г., сумата от 226,06 лева – мораторна лихва за периода от
09.08.2013г. до 03.01.2017г., сумата от 46,51 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение и сумата от 11,42 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение, ведно със законните лихви върху двете главници считано от датата на
исковата молба – 12.01.2017г. до окончателното им изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, на 07.08.2017г. Е. Д. К. чрез изрично упълномощения
към този момент с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК процесуален представител, е подала отговор
на исковата молба, с който е заявила, че не оспорва изложените фактически обстоятелства в
исковата молба и не оспорва размера на исковите суми. Приложила е платежно нареждане
за изплащане на сумите, дължими от нея. Направила е искане за присъждане на разноските в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК с довод, че липсвала писмена покана за
плащане на сумите. Към писмения отговор е приложено платежно нареждане за кредитен
превод от 28.07.2017г. за сумата от 2031,22 лева, съответстваща на сбора на всички
претенции срещу Е. Д. К., предявени с исковата молба.
С молба от 25.11.2020г. ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е потвърдил
получаването на извършеното плащане и неговия погасителен ефект. Претендирал е
присъждане на разноски.
Тъй като вторият ответник по делото /Биляна Д. Филхубер-Попова/ е била призована
по реда на чл. 48 ГПК и съдът е пристъпил към назначаване на особен представител
/какъвто в крайна сметка не е назначен, тъй като ответницата се е уведомила лично/, съдът е
допуснал исканите от ищеца с исковата молба съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза. От заключенията по тях се е установила разлика между претендираната цена на
топлинна енергия /общо 3494,47 лева от които 1747,23 лева за Е. К./ и доставената такава
/общо 2834,02 лева, от които 1417,01 лева за Е. К./, както и разлика между претендираната
мораторна лихва върху тази главница /общо 452,12 лева, от които 226,06 лева за Е. К./ и
действителната такава /общо 115,86 лева, от които 57,93 лева за Е. К./. Установените от
вещите лица вземания за цена на услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху
нея съответстват на предявените размери.
С постановеното Решение № 20007507 от 26.01.2022г. по гр.д. № 1619/2017г. по
описа на СРС, 38-ми състав, съдът е уважил частично предявените осъдителни искове срещу
Биляна Д. Филхубер-Попова и е отхвърлил изцяло предявените искове срещу Е. Д. К.
поради извършено плащане в хода на процеса. В мотивите си съдът е посочил, че е налице
разлика между претендираните размери на цената на топлинната енергия и лихвата върху
нея, с оглед на което Е. Д. К. е платила сума надхвърляща всички вземания срещу нея,
включително и дължимите от нея разноски по делото.
3
При така обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира за установено по
категоричен начин обстоятелството, че с депозирания на 07.08.2017г. отговор на исковата
молба ответницата /ищец в настоящото производство/ Е. Д. К. е извършила признание на
предявените срещу нея искове по смисъла на чл. 237 ГПК. С извършването на
процесуалното действие по признание на исковете, спорът относно съществуването и
дължимостта на вземанията по тях се преустановява и вземанията придобиват безспорен
характер. Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не може да бъде
оттеглено, а според чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието, което не се мотивира по същество.
Съдът няма правомощия да отхвърли като недоказан признат от ответника иск. Той може
единствено да откаже да постанови решение при признание на иска в хипотезите на чл. 237,
ал. 3 ГПК.
В случаи като настоящия, в които признанието на иска е съчетано с плащане на
претенциите в хода на процеса, е налице новонастъпило обстоятелство, което съдът е
длъжен да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай признатите от ответника
вземания запазват безспорния си характер, но исковете за заплащането им подлежат на
отхвърляне поради удовлетворения интерес на ищеца, затова съдът е длъжен да посочи в
решението, че отхвърлянето е постановено поради плащане.
В процесната хипотеза, предвид признанието на ответницата Е. Д. К. и становището
на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД от 25.11.2020г., че плащането е получено и се
дължат единствено разноски, съдът е бил длъжен да отхвърли изцяло предявените искове
поради плащане в хода на процеса, като се произнесе единствено по отговорността за
разноски. Именно това е сторил съдът с диспозитива на постановеното на 26.01.2022г.
решение, с който исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Д. К. са отхвърлени
изцяло поради плащане в хода на процеса.
Обстоятелството, че производството по предявените искове на „Топлофикация
София“ ЕАД срещу втория ответник Биляна Д. Филбухер-Попова е налагало провеждането
на съдебно дирене и допускане на съдебни експертизи, както и резултатите от тях, не
оказват влияние върху правното положение на Е. Д. К.. Тези доказателствени средства са
допуснати във връзка с исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу втория ответник по
делото и нямат отношение към вече признатите от Е. К. искове срещу нея, нито могат да
доведат до тяхното пълно или частично отхвърляне като неоснователни. Ответниците по
посоченото дело са обикновени другари, а съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК всеки от
обикновените другари действа самостоятелно и неговите процесуални действия и
бездействия нито ползват, нито вредят на останалите.
Ето защо, доколкото по делото се установи, че ответницата Е. Д. К. е признала
предявените срещу нея искове, заплатила е сумите по тях и исковете срещу нея са
отхвърлени изцяло поради това плащане, то плащането не се явява лишено от правно
основание. Неговото основание е погасяване на безспорните по силата на признанието
вземания на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 1747,23 лева – главница за цена на
4
топлинна енергия за периода от м.12.2013г. до м.04.2016г., сумата от 226,06 лева –
мораторна лихва за периода от 09.08.2013г. до 03.01.2017г., сумата от 46,51 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение и сумата от 11,42 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение. Обсъдените в
мотивите на решението експертни заключения и изводът на съда, че с оглед на тях Е. Д. К. е
платила повече от реалните размери на вземанията /поради което, впрочем, съдът е
прихванал с разликата и дължимите от нея разноски по делото/, не пораждат претенция за
връщане на разликата поради липса на основание.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен кондикционен иск за връщане на
сумата от 556,28 лева, представляваща разлика между платената на 28.07.2017г. сума и
установените от вещите лица размери задълженията, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорният иск за заплащане на сумата от 282,16 лева, представляваща мораторна лихва
върху тази главница за периода от датата на плащането - 28.07.2017 г. до 26.07.2022 г. В тази
насока следва да се уточни още, че съгласно постановките на Тълкувателно решение №
5/2017г. на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на основание в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни, каквато покана ищцата не твърди и не доказва да е връчила на
ответника, а претендира лихвата от датата на плащането.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, бул. „Д“ № ,
вх. , ет. ап. , срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я“ № Б, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 556,28 лева, представляваща платена без основание на
28.07.2017г. разлика между претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД по гр. д. №
1619/2017 г., по описа на СРС, 38-ми състав, вземания за цена на топлинна енергия, дялово
разпределение и мораторни лихви, и установения по делото действителен размер на тези
задължения, ведно със законната лихва считано от 27.07.2022г. до окончателното изплащане
на вземането, и сумата от 282,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от датата
на плащането - 28.07.2017 г. до 26.07.2022 г.
ОСЪЖДА Е. Д. К. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в
производството.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6