№ 6036
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110134514 по описа за 2021 година
Ищецът “ЕКИП 123“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. Климент Охридски № 14, твърди, че въз основа на сключен с ответника "АВТО
ЛАКИР ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, район
Надежда, ж.к. „Свобода“, бл. 10А, договор за упражняване на строителен надзор №
С325/13.01.2020 г., изпълнил възложената работа, а именно осъществил строителен надзор
за строителството на обект „Автосервиз с обслужваща част и изгребна яма“, за който е
издадено разрешение за ползване на обекта. За изпълнението на договора възложителят се
задължил да плати възнаграждение в размер на 2880 лв. Ответникът платил част от
възнаграждението авансово – в размер на 720 лв. при сключване на договора. Остатъкът в
размер на 2160 лв. не платил. Със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 15715/2021 г. е присъдена на ищеца неплатената част от възнаграждението в размер на
2160 лв., но ответникът възразил срещу заповедта. Ищецът моли да се признае за
установено, че ответникът му дължи неплатената част от възнаграждението в размер на 2160
лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Признава, че е налице сключен договор от 13.01.2020 г. за упражняване на строителен
надзор за строителство на обект с определено възнаграждение в размер на 2880 лв., от които
е била изплатена авансово сумата от 720 лв. Твърди, че от страна на дружеството-ищец е
било определено лице за контакт – инж. Росен Малчев, с който била осъществявана
комуникацията по договора и дейностите по него. Именно на това лице била изплатена и
сумата от 2160 лв., на два пъти, за което ответникът представя квитанции, заверени с подпис
1
и печат на ищцовото дружество. Поради плащането, моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД за изпълнение на договорно задължение на ответника да заплати възнаграждение за
извършена от ищеца работа. За основателността на иска в тежест на ищеца е пълно и главно
да докаже следните обстоятелства: валидно облигационно отношение между страните по
делото, произтичащо от сключен договор за изработка, по силата на който ищецът като
изпълнител извършил възложените му дейности, които ответникът приел.
Безспорно е по делото, а и се установява от приложения договор № С – 325/13.01.2020
г., че страните са били обвързани от договор за упражняване на строителен надзор, с който
ответникът възожил на ищеца /в качеството на изпълнител/ да извърши упражняване на
строителен надзор при строителството на обект: “Автосервиз с обслужваща част и изгребна
яма“, срещу задължението на ответника да плати възнаграждение в размер на 2880 лв.
Съгласно чл. V от договора, плащанията се извършват след предаване на документ за
завършване на съответния етап, по банков път с платежно нареждане въз основа на издадена
фактура по посочената банкова сметка на изпълнителя.
По така сключения договор основните задължения за ищеца като изпълнител са да
извърши точно в качествено, количествено и времево отношение възложената работа и да я
предаде на възложителя, а за възложителя са да приеме изработената работа и да заплати
уговореното възнаграждение - арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288
ТЗ.
Не е спорно по делото, че ответникът платил авансово сумата от 720 лв., за което към
исковата молба е приложен препис от квитанция за извършено на 14.1.2020 г. плащане на
сумата от 720 лв. аванс по договор за строителен надзор. Ответникът също е представил
квитанция за извършено плащане на сумата от 720 лв., но на 13.1.2020 г. с посочено
основание „плащане по договор“.
Безспорно е по делото и че ищецът извършил възложената работа, което е видно и от
приетото по делото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1137/30.12.2020 г.,
издадено от Столична община. Не е спорно по делото, че ответникът е приел извършената
работа, а и използвайки резултатите от нея /за което свидетелства обстоятелството, че
строежът е въведен в експлоатация/, ответникът чрез конклудентни действия е приел
работата.
С това за ищеца се е породило правото да получи уговореното възнаграждение, а за
ответника – задължението да го плати. Утовореният в договора начин на плащане е по
банков път след издадена от изпълнителя фактура. Следва да се има предвид, че
неиздаването й не освобождава възложителя от задължението за плащане, а само би го
освободило от последиците на неговата забава поради забавата на кредитора да окаже
съдействие за плащането.
2
Ответникът твърди, че е платил останалата част от уговореното възнаграждение в
размер на 2160 лв., за което представя две квитанции от 16.6.2020 г. и 16.10.2020 г. за
плащане на сумите от 1150 лв. и 1010 лв. по договор. По делото не е спорно, че тези
квитанции не са подписани от управителя на ищцовото дружество К. К., като според
ответника те били представяни готови подписани и подпечатани при посещенията на обекта
от инж. Росен Малчев, който бил определен като лице за контакт и на който били предадени
сумите. Не може да се приеме, обаче, че така представените квитанции изхождат от
длъжника и имат характера на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, която удостоверява
надлежно извършено плащане. Първо, те не са издадени от представител на дружеството
или надлежно упълномощено от него лице. Всъщност за разлика от първата квитанция,
която носи два подписа, тези квитанции не носят подпис и на счетоводител. Второ, не
може да се приеме и че касаят процесния договор и съставляват плащане именно по него,
тъй като в тях не е конкретизиран договорът /както например е отбелязано в квитанцията
приложена към исковата молба/. Трето, не е налице и хипотезата на чл. 301 ТЗ, приложима в
случая, тъй като и двете страни по сделката притежават търговско-правно качество.
Приложението на презумпцията по чл. 301 ТЗ предполага установяването на конкретни
факти, от които може да се направи извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е
оспорил извършените от негово име действия. В случая по делото не се установи ищецът да
е потвърдил плащанията по квитанциите, нито изрично, нито конклудентно. От
доказателствата по делото не се установява по-ранен момент на узнаване от страна на ищеца
от момента на предявяването на квитанциите в първото по делото съдебно заседание, когато
пълномощникът на ищеца изрично ги е оспорил с твърдението, че не са подписани от лице,
представляващо дружеството. Прилагането на установената от закона презумпция по чл.
301 ТЗ е обусловено не от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия
по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а от противопоставянето на търговеца на тези действия,
което следва да извърши веднага след узнаването. В конкретния случай, веднага след
узнаването, е извършено противопоставянето от страна на представителя на дружеството-
ищец, с което презумпцията по чл. 301 ТЗ е оборена.
За пълнота следва да се посочи, че твърденията на ответника, че не е било ясно кой
точно подписва квитанциите е несъстоятелно с оглед принципа за полагане на дължимата
грижа на добрия търговец – приложим в търговските правоотношения. Тази грижа е по-
висша от т.нар. „грижа на добрия стопанин“, тъй като се презюмира, че търговците са
професионалисти, които е необходимо да полагат повишено внимание и старание при
водене на търговските си дела, поради което възприемането, че е без значение от кого са
подписани квитанциите, е проява на небрежност от страна на ответника относно
надлежното установяване на факта на плащане на процесните суми, още повече след като
самите страни по договора са уговорили друг начин на плащане – по банков път. Не без
значение са и възраженията на управителя на ответното дружество, че не е платил, предвид
неиздаването на фактури от ищеца.
От съвкупната преценка на установените по делото обстоятелства, съдът приема, че
3
ответникът не доказа плащане, поради което искът следва да се уважи в цялост, като се
присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Относно разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца
изцяло направените от него съдебни и деловодни разноски в размер на 43.20 лв. за държавна
такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, както и тези в заповедното производство в
размер на 343.20 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЕКИП 123“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Климент Охридски № 14, иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че ответникът
"АВТО ЛАКИР ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район Надежда, ж.к. „Свобода“, бл. 10А, дължи сумата от 2160 лв., неплатена част от
възнаграждение по договор за упражняване на строителен надзор № С-325/13.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от 18.03.2021 г. до изплащането й.
ОСЪЖДА „АВТО ЛАКИР ЦЕНТЪР" ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район Надежда, ж.к. „Свобода“, бл. 10А, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕКИП
123“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. Климент
Охридски № 14, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 643.20 лв. разноски по делото и
сумата от 343.20 лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4