№ 964
гр. Пловдив , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330203404 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 21-1030-003269/09.04.2021 г., издадено от ** при
ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което В. Г. С., с ЕГН:
********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
Жалбоподателят, В. Г. С., обжалва цитираното НП и претендира за
неговата отмяна. Твърди, че е придобил процесното МПС чрез покупко-
продажба, като е мислил, че регистрацията ще се извърши служебно чрез
обмяна на информация между нотариусът, изповядал сделката и КАТ.
Въззиваемата страна, ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, в
писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При
условия на евентуалност се прави искане за намаляване на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя до минималния
предвиден в Наредбата размер.
1
От фактическа страна се установява следното:
На 29.03.2021 г., около 12.50 ч. в град Пловдив, мл. автоконтрольор
при ОД на МВР-Пловдив, „Сектор „Пътна полиция“, съставил АУАН срещу
жалбоподателя В. Г. С., тъй като констатирал, че същият, като водач на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, с рег. № **, е управлявал посоченото МПС
със служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължение
да го регистрира в срок.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП,
с което жалбоподателят e бил санкциониран за извършено нарушение на чл.
140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се
възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се явява
неоспорена. Тъй като е налице съответствие на отразеното в АУАН със
събраните по делото доказателства, се извежда и изводът, че презумптивната
доказателствена сила на АУАН, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП не се разколебава.
Тази фактическа обстановка и събраните поделото доказателства
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено
административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната
разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП, купувачът-
приобритател на регистрирано МПС е длъжен в едномесечен срок да го
регистрира в службата за регистрация на ППС. Чл. 18б, ал. 10 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
2
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства пък предвижда, че се прекратява регистрацията
по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
В случая не се спори, че на 08.11.2020 г. жалбоподателят е придобил
МПС „Рено Меган Сценик“, с рег. № ** с договор за покупко-продажба,
сключен в нотариална форма. Не се спори и че новопридобитото МПС не е
било регистрирано от новия си собственик в службата за регистрация на
ППС, в резултат на което на 10.01.2021 г. регистрацията е била прекратена.
Твърди се, че причината за нерегистриране е незнание за това задължение,
като в тази връзка жалбоподателят излага съображения, че си е мислил, че
регистрацията ще се извърши по служебен път. В този смисъл се цитира
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. в частта, предвиждаща обмяна на
информация между нотариуса и МВР, в това число възможност да се заяви
пред нотариуса предварителна подготовка на свидетелство за регистрация, в
който случай съответните такси за регистрация се заплащат пред нотариуса.
Тук следва да се посочи първо, че видно от цитираните разпоредби от самия
жалбоподател същите предвиждат служебна обмяна на информация, но не и
служебна регистрация на новопридобити МПС-та. Второ – в действителност
Наредбата предвижда хипотеза в определени случаи за подаване на заявление
за регистрация чрез нотариуса, но е видно, че в случая не се твърди това да е
сторено. От друга страна разпоредбата, вменяваща задължение за
регистрация на новопридобито МПС в тежест на приобритателя е с
императивен характер, като нейното незнание от страна на жалбоподателя по
никакъв начин не извлича противоправния характер на деянието.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че правилно и
законосъобразно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя
за извършеното от него нарушение. В хода на съдебното следствие се
установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение. По
категоричен начин се установява, че на процесната дата и място
жалбоподателят, като водач на описаното по-горе МПС, го е управлявал със
3
служебно прекратена регистрация, поради неизпълнение на задължение да го
регистрира в срок. Установява се, че МПС е дерегистрирано на 10.01.2021 г.,
като след този срок – на 29.03.2021 г. жалбоподателят е управлявал същото.
Последното потвърждава извода, че към датата на проверката процесното
МПС не е било регистрирано по надлежен ред, като по този начин е
осъществен съставът на чл. 140 ЗДвП, който забранява управлението МПС,
които не са регистрирани по надлежния ред.
Предвид горното съдът намира, че липсват формални основания за
отмяна на обжалваното НП. При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Налице са и достатъчно доказателства, които да обосноват извод за
наличие на виновно извършено административно нарушение именно от
жалбоподателя. В случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН констатации и в
този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за
съда.
Не са налице основания за ревизиране на размера на санкцията, тъй
като определеният максимален размер (към датата на извършване на деянието
– от 50 до 200 лева), се явява съответен на извършеното.
Съдът не намери и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае
се за нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид. Нещо повече - завишената степен на обществена опасност на
деянието по чл. 140 ЗДвП е недвусмислено подчертана и с въведената през
2016 г. криминализация на управление на МПС без регистрационни табели с
нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Фактът, че в случая
деянието е квалифицирано като административно нарушение, а не като
престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното
- последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което
законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това
4
деяние.
Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна - да бъде оставена
без уважение.
По изложените съображения, ПРС, XXV н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-1030-003269/09.04.2021 г., издадено от **
при ОД на МВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което В. Г. С., с ЕГН:
********** е санкциониран с „глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5