РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Б.град, 06.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210100685 по описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по настоящото гр.д.№685/2025г. по описа на Районен съд- Б.град е
образувано по искова молба, подадена от „Мъни Плюс Корп” ЕАД със старо име
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Рачо Петров Казанджията”, № 4, вх. А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И.я Л.в П. и Б. Я. Я. чрез : адв. Л. Ц. М., личен номер на адвокат ,
вписана в АК Велико Търново, с адрес за съобщения и кореспонденция : гр. Варна, бул.
„Мария Луиза” № 21, ет.2 срещу Х. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес: .
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по
отношение на ответника Х. Б. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. , че дължи на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, вх.А, ет.6,
представлявано от изпълнителните директори И. Л. П.и Б. Я. Я, сумата от 178,50 лв.,
представляваща незаплатена от Х. Б. Т.сума по Договор за продажба на изплащане
№********* от 16.12,2019г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на
51,87 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 178,50лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”
ЕАД) до 30.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването
на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума. Претендира се
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в исковото и
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че „А1 България“ ЕАД е предприятие с основен предмет
на дейност изграждане, използване и поддържане на мобилна клетъчна мрежа и
предоставяне на далекосъобщителни услуги. За осъществяването на тези дейности
дружеството развива и съпътстващи търговски дейности. Сочи се, че на 16.12.2019г. между
„Мобилтел“ ЕАД, сега „А1 България” ЕАД /Продавач/ и ищеца /Купувач/ е сключен Договор
за продажба на изплащане №*********. На основание т.1 и т.2 от Договора с неговото
подписване купувачът ищец е закупили станал собственик на апарат Handset Huawei Y5
1
2019 Bla+MCard 32GB със сериен номер: . Съгласно т.10.2.1. от Договора купувачът се е
задължил да заплати на „А1 България” ЕАД продажната цена за вещта, съобразно
погасителния план към Договора. Поради неплащане в срок договорът е прекратен
предсрочно на основание т.12.3 от Договора. Непогасената сума до края на срока на
Договора за продажба на изплащане в размер на 178,50 лв. е станала предсрочно изискуема
на основание т.12.3 от Договора. Твърди се, че на 07.11.2014г. между „А1 България” ЕАД,
ЕИК ********* и „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД,
ЕИК *********/ е сключен Договор за поръчителство, по силата на който „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД се задължава в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради липса
на доброволно плащане от страна на длъжника и на основание чл. 2.2.4. от Договора за
поръчителство от 07.11.2014г., „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД е заплатило на „А1
България“ ЕАД на 02.04.2021г. сумата от 178,50 лв., представляваща дължимата сума от
ищеца по Договора за продажба на изплащане от 16.12.2019г. Плащането било извършено
след отправена покана от страна на кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора
за поръчителство. Твърди се, че до длъжника е изпратено Уведомление за встъпване в дълг
по чл.146 от ЗЗД, с което длъжникът е уведомен, че считано от 21.12.2020г. задълженията му
към „А1 България“ ЕАД по Договор за продажба на изплащане №********* са прехвърлени
на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД/. Сочи се, че за
горните дължими вземания кредиторът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№2631/2023г. по описа на Районен съд- Б.град. Съдът уважил заявлението, издавайки
заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от
длъжника. Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от предявяване на
установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.
Съобщението до ответната страна е връчено на 04.06.2024 г. лично на ответника, като в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като
неоснователен. С отговора на исковата молба е направено оспорване на представените от
ищеца писмени документи. Претендират се сторените в производството разноски, като се
прави възражение за прекомерност на разноските, претендирали от ищеца.
Поддържа се възражението за погасителна давност за претендиралото вземане.
Оспорват се всички фактически твърдения и правни доводи в исковата молба. Твърди се, че
ответникът, желаейки да прекрати двата договора - за услуги и за покупка на телефонния
апарат, е посетил офис на „А1 България“ ЕАД (по-долу „А1“) и е заявил това си желание,
като изрично е настоял да заплати всички дължими от него суми на място и предварително,
като му била заявена сумата от 550,00 лв., която той е заплатил в брой на каса. Сочи се, че
ответникът е бил наясно, че договорите са напълно прекратени и че ответникът не дължи
нищо повече. Сочи се, че поради това или всичко дължимо по двата договора е било
заплатено на „А1“ и е налице недължимост по чл.143, ал. 3 от ЗЗД. Сочи се, че поради
липсата на валидно уведомяване на ответника, е налице хипотезата на чл.143, ал.4 от ГПК.
Сочи се, че клаузите на процесния договор, на които се позовава ищецът, са нищожни като
неравноправни такива, спрямо правата на ответника като потребител. Оспорват се
основанията за предявяване от ищеца на иска за главницата. Сочи се, че договорът между А1
и ответникът не е прекратен на посоченото от ищеца на стр. 3, абзац 4 от ИМ основание, а е
прекратен поради изплащане на всички дължими суми по този договор от ответника, на
„А1“ и поради изрично заявеното от ответника желание за това, прието от съответния
служител на „А1“. Оспорва се плащането от ищеца към „А1“. Оспорва се валидността на
твърдяната от ищеца покана от кредитора до него. Оспорва се справката - приемо -
предавателен протокол, да съдържа валидно потвърждение на плащане от ищеца към А1.
Оспорва се, че ответникът е уведомяван за каквито и да било прехвърляне на вземане от А1
2
или от третото лице - „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ към ищеца.
Сочи се, че същото не му е връчвано, не му е известно, не е приемано от него, по делото е
представено и заверено „вярно с оригинала“ без подпис.
В съдебно заседание ищецът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД не изпраща представител. В
писмено становище преди съдебно заседание заявява, че поддържа иска и моли за
уважаването му.
Ответникът Х. Т., редовно призован, представлява се от упълноомщен процесуален
представител. Пледира за отхвърляне на предявения иск, като по същество изразява
становище в депозирано писмено становище. Претендират се и сторените по делото
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.12.2019г. между „А1 България” ЕАД /Продавач/ и Х. Б. Т., ЕГН **********
/Купувач/ е сключен Договор за продажба на изплащане № *********. На основание т.1 и т.2
от Договора с неговото подписване купувачът Х. Б. Т. е закупил и станал собственик на
апарат Handset Huawei Y5 2019 Bla+MCard 32GB със сериен номер: . Съгласно т.10.2.1. от
Договора купувачът се е задължил да заплати на „А1 България” ЕАД продажната цена за
вещта, съобразно погасителния план към Договора.
На 07.11.2014г. между „Мобилтел“ ЕАД /сега „А1 България” ЕАД, ЕИК *********/ и
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /ново име „Мъни Плюс Корп“ ЕАД, ЕИК *********/ е
сключен Договор, по силата на който „Мъни Плюс Корп“ ЕАД се задължава да гарантира,
чрез поръчителство на вземанията на мобилния оператор от абонати, сключили с „А1
България” ЕАД Договор за продажба на изплащане.
На 02.04.2021г. „Мъни Плюс Корп“ ЕАД е платил на „А1 България“ ЕАД сумата от
178,50 лв., представляваща дължима сума по Договора за продажба на изплащане от
16.12.2019г., съгласно Фактура № *********/16.12.2019г., с падеж 05.01.2020г., видно от
Приемо - предавателния протокол № 346/26.04.2021г.
По делото е представено адресирано до длъжника Х. Б. Т. Уведомление за встъпване в
дълг по чл.146 от ЗЗД, с което длъжникът се уведомява, че считано от 02.04.2021г.
задълженията му към „А1 България“ ЕАД по Договор за продажба на изплащане №
********* са прехвърлени на „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД /ново име „Мъни Плюс
Корп“ ЕАД/ по силата на Договор за поръчителство от 07.11.2014г. Липсват данни
уведомлението да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото производство.
По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като пълна, обоснована и компетентна. Вещото лице посочва, че на дата
15.04.2021 година от поръчителя „Състейнъбъл бизнес сълюшънс„ АД са заплатени 178,50
лева към „А1 България„ ЕАД от тях 3 бр. месечни погасителни вноски всяка от която по 8,50
лева или 25,50 лева и стойността от 153,00 лева по погасителен план от вноска 6 до вноска
23 общо 18 броя вноски, платени от СБС по банков път към А1 България ЕАД/. На
14.06.2020г. е прекратен предсрочно договора за изплащане № *********/16.12.2019г.,
поради неплащане от страна на абоната, като на 19.06.2020г. е издадена и последна фактура
********* с всички оставащи месечни вноски до размера им от 153,00 лева. Вещото лице
посочва, че след извършване на плащане от страна на „Състейнъбъл бизнес сълюшънс„ АД,
като поръчител разполага с регресен иск срещу абоната за платената вместо него сума и
законната лихва върху нея, считано от датата на плащане й на МОБИЛТЕЛ, като има право
на разноските за събиране на вземането си /чл.2.2.5 от Договор между МОБИЛТЕЛ ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес сълюшънс„ АД от 07.11.2014 година/, като се посочва, че главницата
по договора за продажба на изплащане № *********/16.12.2019г. е 170,68 лева, а лихвата за
периода 15.04.2021 година до 30.11.2023 година /датата на подаване на Заявление за
3
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ е в размер на 48,99 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Ищецът „Мъни Плюс Корп“ ЕАД основава претенцията си срещу длъжника с
качеството на поръчител, погасил главния дълг, на основание сключен с кредитора Договор
за поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил
задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни
лихви върху заплатените суми от деня на плащането. Съгласно разпоредбата на чл.138 от
ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в
писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. То
може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. При отсъствие на въведено от
законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с
поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на
главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг,
който поръчителят обезпечава, следва изрично да са посочени в сключения между
поръчителя и кредитора договор за поръчителство, като при паричен дълг основният
индивидуализиращ елемент е неговият размер.
Според настоящия съдебен състав по делото от страна на ищеца не бяха ангажирани
доказателства, установяващи сключването на валиден договор за поръчителство между него,
в качеството на поръчител, и „А1 България“ ЕАД, в качеството на кредитор, с който да е
обезпечено вземането на последното дружество по Договор за продажба на изплащане №
*********/16.12.2019г., сключен с ответника Х. Б. Т..
От представения по делото Договор от 07.11.2014г. и Анекси към него, се установява,
че между ищцовото дружество „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /предишно наименование
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ и „А1 България“ ЕАД е сключен Договор, по силата
на който „Мъни Плюс Корп“ ЕАД се задължава да гарантира чрез поръчителство на
вземанията на мобилния оператор от абонати по договор за продажба на изплащане,
сключен въз основа на Скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, до
размера на кредитния лимит. Липсват доказателства за заявка на „А1 България“ ЕАД за
кредитна оценка на ответника /т.2.1.1 от Договора от 07.11.2014г./, изготвяне и представяне
на кредитна оценка на потребителя от страна на ищеца, становище от страна на ищцовото
дружество - одобрение или неодобрение на потребителя като подходящ за сключване на
договор за продажба на изплащане /т.2.1.2 от Договора от 07.11.2014г./, списък на абонатите,
които през процесния период са сключили договор за продажба на изплащане /т.2.1.4 от
Договора от 07.11.2014г./.
Съгласно Раздел IV, т.6.4 от Договора „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД не
отговаря като поръчител пред „Мобилтел“ и се освобождава от задължението да погаси
дължимата от абоната сума в случаите, когато договорът за продажба на изплащане е
сключен с абонат, за който от страна на „Мобилтел“ не е подавано искане за изготвяне на
кредитна оценка; или с абонат, който не е одобрен като подходящ да сключи договор за
продажба на изплащане; или с абонат, за който „Мобилтел“ не е подал информация за
сключен договор за продажба на изплащане по т.2.1.4, какъвто е настоящият случай. В
Раздел IV, т.3 от Договора е уговорено, че ищцовото дружество, в качеството му на
поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за задължения на абонати,
сключили договор за продажба на изплащане, в резултат на получено одобрение от
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в рамките на извършен „Скоринг“. Логическото и
граматическо тълкуване на цитираната уговорка обуславя извода за неопределеност на
договорите, които ще бъдат обезпечени с поръчителство, предметът на тези договори и
4
размерът на обезпеченото вземане. В съдебната практика се приема, че уговорките в
договора за поръчителство, свързани с индивидуализирането на задължението, за което се
поръчителства, за поемането на задължението от страна на поръчителя и за определяне на
обема на отговорността му, са такива, които са свързани с основния предмет на договора за
поръчителство и трябва да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай
няма да е налице договор. Липсва законова разпоредба, която да определя начина на
индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за поръчителство. Необходимо е то
да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое точно вземане се обезпечава, като
пропускането на някой или на част от индивидуализиращите го елементи е без значение, ако
останалите посочени такива са достатъчни за индивидуализиране на вземането. В настоящия
случай в договора за поръчителство липсват данни относно размера на главния дълг, за
който се поръчителства, поради което сключеният договор за поръчителство, с който ищецът
е поел задължение да отговаря за същия вместо длъжника, е с невъзможен предмет, по
аргумент от чл.138 от ЗЗД. Ето защо съдът приема, че ищецът не доказа наличието на
валидно сключен договор за поръчителство по отношение процесния договор за продажба
на изплащане, поради което исковете, базирани на посочения договор за поръчителство, се
явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. В този смисъл е практиката на окръжните
съдилища, вкл. на ОС - Б.град - Решение № 101/23.02.2024г. по в.гр.д. № 1275/2023г. на ОС -
Б.град; Решение № 176/08.04.2024г. по в.гр.д. № 123/2024г. на ОС - Б.град; Решение №
152/29.03.2024г. по в.гр.д. № 105/2024г. на ОС - Враца; Решение № 340/12.03.2024 г. по
в.гр.д. № 253/2024г. на ОС - Пловдив и др./.
За пълнота следва да се отбележи, че Договорът от 07.11.2014г. е бил със срок до
30.09.2020г. /Анекс от 08.08.2020г./. В случая към датата на плащането /02.04.2021г./ не е бил
налице действащ договор за поръчителство, поради което не може да бъде направен
категоричен извод за основанието, на което е извършено плащането. Отделно от това, от
представените доказателства не става ясно какво представлява сумата от 178,50 лв., платена
от ищеца - неплатени главници, лихви, такси или др. Липсват доказателства мобилният
оператор да е издал Фактура № *********/16.12.2019г., с падеж 05.01.2020г., на стойност
178,50 лв. /посочена като основание в Приемо - предавателния протокол № 346/26.04.2021г./,
както и че по такава фактура има непогасено задължение. По делото е представена
информация от мобилния оператор /л.134/, съгласно която длъжникът няма непогасени
задължения по сключения договор.
По гореизложените съображения предявеният иск като неоснователен и недоказан
подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на делото разноски се дължат на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК само
на ответника. От същия е направено искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2
ЗАдв на процесуалния представител на ищеца - адв. К. И. да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга. В производството по делото ищецът е представляван от
адвокат К. И. въз основа на сключен Договор за правна защита и съдействие, съобразно
който адвокатското възнаграждение е договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата, т. е. на материално затруднено лице.
Съдът като взе предвид вида, естеството и обема на свършената работа от страна на
адвокат И., изразяващи се в подаване на отговор по исковата молба, явяване в две съдебни
заседания, участвал е при изслушване на допуснатата и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, а от друга страна и материалния интерес на предявения иск - 178,50 лв., намира,
че на адвокат И. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Мъни Плюс Корп” ЕАД със старо име
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.”Рачо Петров Казанджията”, № 4, вх. А, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори И. Л. П. и Б. Я. Я. чрез: адв. Л. Ц. М., личен номер на адвокат
вписана в АК Велико Търново, с адрес за съобщения и кореспонденция : гр. Варна, бул.
„Мария Луиза” № 21, ет.2 срещу Х. Б. Т. с ЕГН ********** и адрес: , иск с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.200 във
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника Х. Б. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. 5, че дължи на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, вх.А, ет.6,
представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б.с Я.в Я., сумата от 178,50 лв.,
представляваща незаплатена от Х. Б. Т.сума по Договор за продажба на изплащане
№********* от 16.12,2019г., която сума е заплатена от заявителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД с ново име „Мъни Плюс Корп” ЕАД в качеството му на поръчител на „А1
България“ ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на
51,87 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 02.04.2021 г. (датата на заплащане на
сумата в размер от 178,50лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „А1 България”
ЕАД) до 30.11.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването
на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума, предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1219/05.12.2023г. по ч.гр.д. № 2631/2023г. по описа на Районен съд - Б.град.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Мъни Плюс
Корп” ЕАД със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, ул.”Рачо Петров Казанджията”, № 4, вх. А, ет.5,
представлявано от изпълнителните директори И. Л. П. и Б.с Я. Я. чрез: адв. Л. Ц. М., личен
номер на адвокат , вписана в АК Велико Търново, с адрес за съобщения и кореспонденция :
гр. Варна, бул. „Мария Луиза” № 21, ет.2, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Х. Б. Т., с адрес гр. ,
Адвокатска колегия - Перник, личен номер сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Б.град в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
6