ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Добрич, 31.03.2023 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет
и трета година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
след като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 450 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Й.Н.И., ЕГН **********,*** срещу Разрешение за строеж № 044/
28.07.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Генерал Тошево.
В жалбата се
сочи, че Й.И. е собственик на УПИ XVI-1139,
кв. 120 по плана на град Генерал Тошево, с оглед на което е получила писмо с
изх. № ТР-05-07-9422/ 03.08.22 г. от Община Генерал Тошево, с което е информирана,
съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, че за обект „Плътна ограда“ в УПИ I-1140, кв. 120 по плана на град Генерал Тошево,
собственост на М.С.М., е издадено Разрешение за строеж № 44/ 28.07.22 г. Допълнително
с жалба вх. № 3145/ 08.09.2022 г. (л. 11) жалбоподателката уточнява, че оспорва
Разрешението за строеж, тъй като при издаването му е допуснато нарушение на чл.
48, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Настоява, че в случая
изискването на закона не е спазено с оглед обстоятелството, че преди издаване
на процесното Разрешение за строеж е издадено друго Разрешение за строеж № 031/
14.07.2020 г. на Главния архитект на Община Генерал Тошево, влязло в сила на
05.08.2020 г., по силата на което тя има право да построи в имота си, находящ
се в УПИ XVI-1139, кв. 120 по плана на град Генерал Тошево, пристройка за
жилищни нужди и гараж. Допълва, че имотът ѝ е с обща граница със съседния
имот, за който е разрешено изграждането на ограда. Сочи, че изграждането на
пристройката за жилищни нужди и гаража е започнало на 26.10.20 г., като
представя Протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, с екземпляр от който ответникът разполагал.
Набляга, че основното нарушение се състои в това, че тя не е дала съгласие за
изграждане на оградата, а разстоянието от оградата до първия етаж на
разрешената ѝ жилищна постройка не отговаря за изискванията на закона.
При тези съображения иска отмяна на оспореното Разрешение за строеж и
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и с адв. Е.Т.,
ДАК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
Ответникът по
жалбата - Главен архитект на Община Генерал Тошево, чрез процесуалния си
представител по делото, адв. М.П., представя Становище (л. 64), с което оспорва
жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че доколкото разрешеното
строителство е изцяло в имота на възложителя, то по никакъв начин не се засяга
собственият на жалбоподателката имот, т.е. за същата не е налице правен интерес
от оспорването на Разрешение за строеж № 44/ 28.07.2022 г. на Главния архитект
на Община Генерал Тошево. Алтернативно се настоява, че жалбата е неоснователна.
Поставят се въпроси за експертиза и се иска жалбата да бъде оставена без
уважение, като се претендират съдебно – деловодни разноски.
В съдебно
заседание ответникът, редовно призован, се представлява от адв. П., а
впоследствие от адв. ***, надлежно преупълномощена, които оспорват жалбата по
идентични доводи с тези в Становището.
Заинтересованата
страна – М.С.М. представя Писмен отговор по жалбата (л. 58), с който оспорва
жалбата и твърди, че е оспорил Разрешението за строеж, на което се позовава
жалбоподателката, като представя екземпляр от жалбата.
В съдебно
заседание заинтересованото лице, редовно призовано, не се явява, не се
представлява.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката,
Й.Н.И., е собственик, съгласно нотариален акт № 187, том IV, дело № 677/ 2014 г. на Службата по вписванията и нотариален
акт за поправка към него (л. 15, 16), на дворно място с площ от 1260 кв. м,
част от имот с пл. № 1139 за 800 кв. м от които е отреден УПИ XVI-1139 и за 460 кв. м от които е отреден УПИ II-1139, 1140, целият с площ от 790 кв. м, в кв. 120 по
плана на град Генерал Тошево, ведно с изградената в това дворно място жилищна
сграда със застроена площ от 110 кв. м.
Заинтересованото
лице М.С.М. е собственик, съгласно нотариален акт № № 105, том VI, дело № 1412/ 2013 г. (л. 41), на дворно място от
1120 кв. м, от които 570 кв. м представляват УПИ II-1139, 1140, а 550 кв. м представляват УПИ I-1140 в кв. 120 по регулационния план на град Генерал
Тошево, ведно с построените в УПИ I-1140 жилищна сграда на площ от 64 кв. м,
жилище – лятна кухня на площ от 36 кв. м, второстепенна постройка на площ от 9
кв. м и гараж на площ от 18 кв. м.
Със Заявление вх.
№ ТР-05-01-8870/ 21.07.22 г. (л. 40 на гърба) е поискано от М.С.М. одобряване
на конструктивно становище за изграждане на ограда с височина до 2.20 кв. м, като към
Заявлението е представена виза за проектиране № 932/1/ 13.01.2021 г. на Главния
архитект на Община Генерал Тошево (л. 43) и конструктивно становище. В
последното е отразено, че оградата ще бъде изградена изцяло в имота на
възложителя - УПИ I-1140 и ще тангира на югоизток по границата с УПИ XVI-1139,
кв. 120, като оградата ще бъде плътна и с дължина от 42.64 м. Описан е начинът
на изграждане на оградата (л. 37) Приложена е Ситуация (л. 44), Архитектурна
скица с плътен участък (л. 45).
Със Заявление вх.
№ ТР-05-01-8871/ 21.07.22 г. (л. 39 на гърба) от М.С.М. е поискано издаването
на Разрешение за строеж за ограда в УПИ I-1140 в кв. 120 по регулационния план
на град Генерал Тошево, с приложен към него нотариален акт.
Издадено е
Разрешение за строеж № 044/ 28.07.22 г. от Главния архитект на Община Генерал
Тошево, с което, на основание чл. 147, ал. 1, т. 7, ал. 2, чл. 148, ал. 2, е
разрешено на М.С.М. извършването на строителство на ограда (плътна ограда с
височина до 2.20 м) в УПИ I-1140 в кв. 120 по регулационния план на град
Генерал Тошево, с обща дължина 42.64 кв. м, изцяло в имота на възложителя,
строеж шеста категория.
По делото са
представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка по издаване на оспореното Разрешение за
строеж № 044/ 28.07.2022 г. на Главния архитект на Община Генерал Тошево. Като
доказателство са приети и документите, свързани с изграждането в имота на
жалбоподателката на пристройка за жилищни нужди и гараж. Служебна справка
установява, че срещу нейното Разрешение за строеж № 031/ 14.07.2020 г. е била
подадена жалба от М.М., по която е образувано адм. дело № № 614/ 22 г. на АдмС
– Добрич, приключило с прекратително Определение № 476/ 03.11.22 г., влязло в
сила на 17.11.22 г.
По искане на
страните – жалбоподател и ответник е изготвена съдебно – техническа експертиза,
заключението по която е внесено с вх. № 956/ 02.03.2023 г. (л. 95) и изслушано
в съдебно заседание на 13.03.23 г.:
Според
заключението на вещото лице оградата, чието строителство е разрешено и е
предмет на обжалване, е предвидено да бъде изградена по общата странична
вътрешнорегулационна линия между УПИ I-1140 и УПИ XVI-1139 в кв. 120 по плана
на гр. Генерал Тошево. Оградата не е успоредна на северната страна на наличната
сграда в УПИ XVI-1139, видно от Приложение № 11, като в северозападния ъгъл на
сградата разстоянието между оградата и сградата е 2.60 м, а в североизточния –
3.50 м.
Вещото лице дава
заключение, че оградата ще бъде на разстояние 5 см от пристройките за гараж и
жилищни нужди в УПИ XVI-1139, колкото е предвидената фуга между тези пристройки
и вътрешнорегулационната линия.
Вещото лице
обяснява, че проектът предвижда оградата да бъде изградена по цялата дължина на
вътрешнорегулационната линия, която се състои от две отсечки с дължини
съответно 18.80 м и 23.84 м, общо – 42.64 м, като е разделена на участъци по 3.00
м, които ще се изпълнят стъпаловидно по наклона на терена от запад на изток.
На поставения
въпрос дали има прозорци на сградата, разположена в УПИ XVI-1139 в частта,
която гледа към оградата, която е разрешена, вещото лице отговаря, че северозападната
стена на заварената сграда, разположена в УПИ XVI-1139, има два прозореца в
частта, която гледа към оградата, а северозападната стена на пристройката за жилищни
нужди няма прозорци.
Вещото лице сочи,
че по общата странична вътрешнорегулационна линия между двата съседни имота е
имало ограда от стоманена мрежа на бетонни колчета.
Според вещото
лице към имота на заинтересованото лице, на самата вътрешнорегулационна линия,
са разположени две пристройки към заварената масивна жилищна сграда в УПИ
XVI-1139, а именно - гараж (допълващо застрояване) и пристройка за жилищни
нужди (основно застрояване). Гаражът на жалбоподателката ще бъде в свързано
застрояване с изградената вече сграда на заинтересованото лице, но калканите
няма да се покриват напълно по дължина и височина, а по начина на разполагане,
на самата вътрешнорегулационна линия, и оформлението на северозападната стена
като калкан с височина над 2.20 м, пристройката за жилищни нужди на
жалбоподателката изисква свързано застрояване с жилищна сграда в имота на
заинтересованото лице УПИ I-1140, но в
момента там няма и не се предвижда такова.
Заключението на
вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото, компетентно и
безпристрастно дадено, неоспорено от страните. Процесуалният представител на
жалбоподателката заявява единствено заключението да не се кредитира в онези
части, в които са дадени отговори на правни въпроси.
По допустимостта
на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или
за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава на заинтересуваните лица
при условията и по реда на АПК, като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149,
ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 в случаите на нов строеж, пристрояване или
надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на
ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в
чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и
имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В този смисъл
принципно законът изключва качеството на заинтересовани лица на собствениците и
на носителите на ограничени вещни права в имоти, съседни на имота, за
строителството в който се издава разрешение за строеж. В тази връзка съдът
съобрази следното:
При издаването на
разрешение на строеж за изграждане на ограда по вътрешна регулационна граница
между два съседни УПИ, вкл. в случаите, когато разполагането на оградата е
предвидено да е изцяло в имота на възложителя, преценката дали собствениците и
носителите на ограничени вещни права в съседните имоти имат качеството на
заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, следва да се
извърши в контекста на специалните норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ,
регламентиращи изисквания за строеж на ограда с височина на плътната част над
0.6 м. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани
поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като, когато
оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично
писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от
оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот
е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Съответно в
чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че при липса на съгласие на собственик на
засегнат имот строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на
плътната част над 0.6 м се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в
първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на
плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на
възложителя. Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че несъгласният
със строителството на плътна ограда собственик на съседен имот има качество на
заинтересовано лице и съответно е процесуално легитимиран да обжалва издадено
разрешение за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м, вкл. и
ако оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, тогава, когато не са
спазени изискванията на чл. 48, ал. 3, изречение второ и чл. 48, ал. 4 от ЗУТ.
Всъщност самите законови норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ определят
съседните урегулирани имоти, към които се разполага оградата, като „засегнати“,
но само при неспазване на изискванията по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ и то, ако това
неспазване води до засягане правата на собствениците на съседни имоти.
В случая няма
спор, че жалбоподателката има собственост в съседния имот на предвижданата по
оспореното Разрешение за строеж ограда. В този смисъл към датата на издаване на
процесното Разрешение за строеж тя не се легитимира нито като собственик на УПИ
I-1140, нито като носител на ограничени вещни права, нито като възложител или
като лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон,
поради което няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал.
2, т. 1 от ЗУТ.
Няма спор
същевременно, че с Разрешение за строеж № 031/ 14.07 2020 г. (л. 17) на г-жа И.
е разрешено строителство на гараж и пристройка за жилищни нужди в УПИ XVI-1139, именно съседен на УПИ I-1140, в който е
разрешено изграждането на плътна ограда. От това обстоятелство жалбоподателката
черпи довод, че е заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, както беше
посочено по – горе, допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти
с височина на плътната част над 0.6 м, ако разстоянието от оградата до жилище в
първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно
на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в
имота на възложителя. В конкретния случай, макар да няма оплакване в тази
насока от жалбоподателката, от една страна се установи от заключението на
вещото лице, неоспорено по същество от страните, че спрямо заварената жилищна
сграда - оградата не е успоредна на северната страна на наличната сграда в УПИ
XVI-1139, видно от Приложение № 11 на заключението, в северозападния ъгъл на
сградата разстоянието между оградата и сградата е 2.60 м, а в
североизточния – 3.50 м, т.е. спазени са изискуемите отстояния, поради
което, макар и да е разрешено строителство на масивна ограда с височина от 2.20
м, т.е. над 0.6 м, цитираната разпоредба, от която се черпи заинтересованост,
се явява неприложима.
На следващо място,
пак от заключението на вещото лице, е видно, че оградата ще бъде на разстояние 5
см от новоразрешените гараж и пристройка за жилищни нужди в УПИ XVI-1139,
колкото е предвидената фуга между тези пристройки и вътрешнорегулационната
линия. Северозападната стена на заварената сграда, разположена в УПИ XVI-1139,
има два прозореца в частта, която гледа към оградата, но разстоянието до
оградата е 2.60 м, т.е. над нивото на оградата, като северозападната
стена на новоразрешената пристройка пък за жилищни нужди няма прозорци. В тази
връзка следва да се отбележи, че регламентираната от закона невъзможност една
ограда да бъде разположена на регулационната линия при неспазване на определено
отстояние до съществуваща жилищна сграда (в случая изграждаща се такава след
влязло в сила Разрешение за строеж) в съседен имот, изисква не само наличието
на жилищна сграда в съседен имот, но и тази сграда така да е ситуирана в имота,
че част от нейните прозорци да са срещуположни на плътната ограда и да биха
могли да се засенчват от тази ограда. Липсата в процесния случай на прозорци, респ.
на такива, попадащи в обхвата на височината на плътната ограда, безспорно
обосновава извод за неприложимост на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ.
Според вещото
лице гаражът на жалбоподателката ще бъде в свързано застрояване с изградената
вече сграда на заинтересованото лице, но калканите няма да се покриват напълно
по дължина и височина, а по начина на разполагане, на самата
вътрешнорегулационна линия, и оформлението на северозападната стена като калкан,
обаче с височина над 2.20 м, поради което разрешаването на ограда не се
отразява на строителството на гаража.
С оглед
изложеното настоящият състав намира, че подадената жалба е недопустима поради
липса на установен правен интерес, поради което следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Правният интерес
е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването и за нея
съдът следи служебно. Липсата на качеството на заинтересована страна по смисъла
на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ елиминира правния интерес от обжалване на процесното Разрешение
за строеж. Оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на
образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменен даденият
ход по същество на делото и последното да бъде прекратено.
С оглед изхода от
спора, своевременно стореното в тази насока искане и на основание чл. 143, ал.
3, пр. 2 от АПК на Община Генерал Тошево, юридическото лице, към което е
органът, издал оспореното Разрешение за строеж, следва да бъдат присъдени
разноски за процесуално представителство в размер на 500 лв., платен по банков
път адвокатски хонорар, които да бъдат заплатени от жалбоподателката.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Добрич,
Първи състав
О П Р Е Д ЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение от 13.03.2023 г., с което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Й.Н.И., ЕГН **********,***, срещу Разрешение за строеж №
044/ 28.07.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Генерал Тошево.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 450/ 2022 г. по описа на
Административен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Й.Н.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Генерал Тошево съдебно – деловодни
разноски в размер на 500.00 лв. (петстотин лева) за първата инстанция.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд – Добрич пред
Върховния административен съд в седемдневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: