№ 679
гр. Бургас, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203563 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А“ ЕООД – гр. Айтос, чрез управителя М.А.Щ.,
против Наказателно постановление № 02-0003778/21.07.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за административно
нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно поради непълно описание
на релевантните обстоятелства, при които е извършено нарушението. Иска се
отмяната му и като неправилно по съображения за доказателствена
недостатъчност на вмененото нарушение, като в тази връзка се поддържа теза, че
установеното при проверката лице не е престирало труд, а присъствието му на
територията на хотела се дължало на проява от негова страна да се запознае с
характера на работата по повод евентуално сключване на трудов договор и
договаряне на неговите параметри. При условията на евентуалност се иска
изменение на наказанието в рамките на законоустановения минимален размер.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на дружеството-
1
жалбоподател поддържа жалбата.
Процесуалният представител-юрисконсулт на въззиваемата страна изразява
съображения за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като излага
доводи за съставомерност и доказаност на нарушението. Претендира
юрисконсултско възтаграждение.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на
страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и извърши
проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
„А“ ЕООД – гр. Айтос, с ЕИК ****, е работодател по смисъла на §1, т. 1 от
ДР на КТ на работниците в стопанисвания от него обект – хотел „А“, находящ се в
***. На 04.06.2021 г. работодателят е сключил Трудов договор № 03/04.06.2021 г.
с лицето Ф.Р.Ч., което да изпълнява длъжността „камериерка“ в обекта му.
Работодателят е изпратил писмено уведомление № 02388213045026/07.06.2021 г.
за сключения трудов договор, прието в системата на НАП в 10:27:04 часа на
07.06.2021 г. Преди изпълнение на задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ за връчване
на заверено от ТД на НАП копие от него на работничката, на датата на сключване
на трудовия договор работодателят е провел начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа на новопостъпилото лице, което обстоятелство е
документирано в съответната Книга за инструктажи на „А“ ЕООД – гр. Айтос и Ч.
е отработила четири часов работен ден като камериерка на 04.06.2021 г., отчетен в
отчетната форма на „А“ ЕООД – гр. Айтос за явяването за месец юни 2021 г. На
същия ден – 04.06.2021 г., в 15,45 часа, служители на Д „ИТ“ – Бургас –
свидетелите Д. Д. Р. – гл. инспектор и М. Ив. Ст. – инспектор, са предприели
проверка по спазване на трудовото законодателство в горепосочения обект на
дружеството. На място са заварени три лица, облечени с работни манти,
осъществяващи трудова дейност по почистване, едното от които Ф.Р.Ч..
Последната е декларирала собственоръчно обстоятелствата, свързани с
осъществяваната от нея трудова дейност в обекта в справка по чл. 402, ал. 1, т. 3
от КТ, удостоверяваща длъжността, която е заемала в деня и часа на проверката,
работното й време и размера на трудовото й възнаграждение.
За да бъде завършена проверката и по документи, на основание чл. 45, ал. 1
от АПК проверяващите служители са връчили на г-н Щ призовка, с която са дали
2
указания работодателят да се яви в Д “ИТ“ – Бургас на 14.06.2021 г. и да
представи трудовите досиета на заетите лица. При извършената на 24.0.2021 г.
документална проверка е установено нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от
КТ, а именно, че на 04.06.2021 г. в 15,45 ч. работодателят „А“ ЕООД – гр. Айтос е
допуснал до работа работничката Ф.Р.Ч. на длъжност „камериерка хотел“ в обекта
си, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. За тази констатация е съставен Протокол № ПР2118595/24.06.2021
г. за извършена проверка, в присъствието на управителя на дружеството-
жалбоподател, с предписание работодателят да не допуска до работа работници
или служители в обекта си преди да им предостави копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ.
Във връзка с констатираното нарушение на „А“ ЕООД – гр. Айтос, в
качеството му на работодател, е съставен АУАН № 02-0003778/24.06.2021 г.
Актът е съставен в присъствието и подписан от управителя без възражения.
Писмено възражение е постъпило в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В срока за
произнасяне административно-наказващият орган е приел за доказани
фактическите констатации по акта и е издал обжалваното Наказателно
постановление № 02-0003778/21.07.2021 г., с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева. В НП от фактическа страна е
посочено, че жалбоподателят, в качеството на работодател, на 04.06.2021 г. в
15,45 часа в обект: хотел „А“, находящ се в ***, е допуснал до работа лицето
Ф.Р.Ч. на длъжност „камериерка хотел“, преди да й бъде предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с №
02388213045026/07.06.2021 г. за сключен Трудов договор № 03/04.06.2021 г., като
при извършена проверка на място лицето е установено да полага труд по
извършване на дейност като „камериерка хотел“. Така описаното деяние
административно-наказващият орган е квалифицирал като нарушение по чл. 63,
ал. 2 от КТ.
С известие за доставяне Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 23.07.2021 г. Жалбата е депозирана на 29.07.2021 г.
В подкрепа на описаното в НП нарушение се явяват установените с разпита
на свидетелите Д. Д. Р. и М. Ив. Ст. факти. Гласните доказателства кореспондират
с материалите в административно-наказателната преписка, подробно отразяващи
3
хода на двете проверки – на място и документална, съдържанието на
представените документи, констатираното нарушение, съставянето на АУАН.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават изложените
фактически положения в акта и наказателното постановление, поради което съдът
ги намира за безспорно установени.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подА в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е частично
основателна.
Съдът намира, че в конкретния случай са спазени всички изисквания
относно процедурата по издаване на акта и на наказателното постановление,
поради което не са налице основания за отмяна на обжалваното постановление
като незаконосъобразно. Както АУАН, на основание чл. 416, ал. 1, изр. 1 от КТ,
така и НП, на основание 416, ал. 5 от КТ, вр. с т. 4 от приложената Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на
същия и тези на наказателното постановление. АУАН и НП съдържат пълно
описание на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на въззивника, като са изложени конкретни факти по деятелността на
нарушителя и обстоятелствата, при които е установено нарушението и са
посочени доказателствата, които го установяват. Така описаното нарушение дава
възможност на привлечения към административно-наказателна отговорност да
разбере точните правни рамки на обвинението. Събраните по делото
доказателства сочат на описаното деяние, с което жалбоподателят е реализирал
състава на административно нарушение по чл. чл. 63, ал. 2, вр. ал. 1 от КТ, във
връзка със забраната като работодател да не допуска Ф.Р.Ч. да предоставя работна
сила преди да й връчи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От
обективираното в съответната документация при извършената на 04.06.2021 г.
проверка от Дирекция „ИТ“ – Бургас на хотел „А“, стопанисван от „А“ ЕООД –
гр. Айтос, относно спазване на трудовото законодателство и от представената на
24.06.2021 г. от жалбоподателя документация се установява, че той в качеството
си на работодател е допуснал до работа на 04.06.2021 г. Ф.Р.Ч. като камериерка в
4
обекта, преди да й е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАИ. Това обстоятелство се установява по категоричен начин
от приложените по делото справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, протокол за
извършена проверка, от които е видно, че на посочената дата и час същата е била
на работа като камериер, съгласно представения по делото сключен между лицето
и „А“ ЕООД – гр. Айтос трудов договор от 04.06.2021 г. Същевременно безспорно
установено от представеното копие на справка за изпратени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ е, че за сключения договор между Ч. и „А“ ЕООД – гр. Айтос
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ е изпратено от жалбоподателя в качеството
му на работодател до ТД на НАП на 07.06.2021 г. в 10:27:04 часа – т. е. след
констатираното обстоятелство съобразно попълнената от нея справка по чл. 402,
ал. 1, т. 3 от КТ, че същата работи в хотела. За това и правилно административно-
наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на разпоредбата на чл.
63, ал. 2 от КТ, задължаваща работодателя да не допуска работник или служител,
преди да му предостави документите по ал. 1 на чл. 63 от КТ, включително копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно съставените
актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН № 02-0003778/24.06.2021 г. отговаря на всички законови изисквания за
съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се
ползват с презумптивна доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е
представил по делото, нито по реда на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН доказателства, от
които да се установява противното, следва да се приеме, че посоченото в
констативния акт и в наказателното постановление административно нарушение
действително е осъществено от страна на „А“ ЕООД – гр. Айтос.
За вмененото на работодателя нарушение административно-наказателната
разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ регламентира наказание имуществена санкция в
размер от 1 500 до 15 000 лева. Административно-наказващият орган е наложил
наказанието имуществена санкция 2 500 лева в предвидените граници. Съдът
счита обаче, че съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, при определяне на наказанието
би следвало да се отчете като смекчаващо вината обстоятелството, че
жалбоподателят не е наказван за други нарушения на трудовото законодателство.
Следва да се има предвид и, че наложеното наказание се явява огромна финансова
тежест поради условията на пандемия и икономическа криза. В такъв случай
5
минималният размер на наказанието е достатъчен за постигане на целите по чл. 12
от ЗАНН. По тази причина съдът намира за справедливо да упражни
правомощието си по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, като измени наказателното
постановление и намали размера на санкцията в минимално предвидения – 1 500
лева. Оплакването на жалбоподателя в този смисъл е основателно.
Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в санкционната част.
На осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0003778/21.07.2021 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” – гр. Бургас, с което на „А“ ЕООД,
със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ****, представлявано от М.А.Щ.,
на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева за административно
нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 2 500 лева на 1 500 лева.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е
от НЗПП „А“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ****, с ЕИК ****,
представлявано от М.А.Щ., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6